Решение по дело №583/2018 на Районен съд - Русе

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД №583/2018г., по описа на РРС, ХІ н.с.

 

Русенската Районна прокуратура е внесла с постановление материалите по ДП №846/2014г., по описа на същата, с предложение за освобождаване на обв. С.Р.Р. ***, от наказателна отговорност за престъпление по по чл.343, ал.3, предложение последно, б.“а“, пр.2, във вр. с ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3, вр. с чл.2, ал.2 от НК, с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

Русенска районна прокуратура е редовно призована, изпраща представител, който поддържа обвинението.

Обвиняемият С.Р.Р. е редовно призован, явява се лично и с упълномощен защитник.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Обвиняемият С.Р.Р. е роден на ***г***, пл.“Дунав“ № 1, вх.1, ет.2, български гражданин, със средно образование, женен, работи и не е осъждан.

Обвиняемият е правоспособен водач на МПС и притежава категории “С В DE M CE D AM TKT BE“. Същият е наказван по административен ред, като водач на МПС за нарушения на правилата за движение по пътищата.

На 29.11.2014г. обв.С.Р. бил на работна смяна, в която връзка превозвал в гр.Русе работници с автобус марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег. № Р 74 64 РС. В това превозно средство освен обвиняемия пътували свидетелите И.М., А.Р., Г.О. и И.И.. Към 17, 20 часа обвиняемият се установил с процесния автобус на улица „Чипровци“, като се движел там в посока към ул.“Петрохан“ със скорост около 40 км./час. Пътното платно за движение било двупосочно, без повреди и неравности, а видимостта нормална. През цялото пътно платно на улица „Чипровци“ била маркирана пешеходна пътека, намираща се по тази улица в района на Пощенски клон 7006. По същото време пострадалият М.Н., роден на *** година, се намирал в района на пешеходната пътека и имал намерение да премине по нея и да пресече пътното платно на улица „Чипровци“, за да отиде в дома си. Той се огледал преди да пресече за идващи моторни превозни средства от ляво и от дясно, след което стъпил на пешеходната пътека и започнал да пресича по нея процесното пътно платно. Пострадалият пресичал пешеходната пътека с нормален ход, като се движел в посока от ляво на дясно спрямо посоката за движение на обвиняемото лице с управлявания от него процесен автобус. Пострадалият достигнал около средата на пешеходната, като обвиняемият имал възможност да го възприеме от разстояние най-малко 35 метра. Обвиняемото лице като водач на моторно превозно средство знаел, че е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора, какъвто в настоящия случай бил пострадалият М.Н.. Обвиняемият знаел също така, че при приближаване на пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство, какъвто бил управляваният от него процесен автобус, е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Той обаче не изпълнил тези свои задължения, не намалил скоростта на процесния автобус, не спрял движението му и блъснал пострадалия на пешеходната пътека с предната дясна част на автобуса си, при което св.М.Н. паднал на земята и се ударил там. Недалеч от местопроизшествието били свидетелите М.Г. и Й.М.. За случилото се бил повикан екип на Бърза медицинска помощ, който пристигнал на местопроизшествието и транспортирал от там пострадалото лице в болнично заведение, като му била взета и кръвна проба за наличие на алкохол в кръвта му. По случая били сигнализирани и органите на МВР, които започнали предварително разследване по случая.

От заключението на назначената и изготвена по ДП съдебно-медицинска експертиза става ясно, че пострадалият М.Н. в резултат на пътнотранспортното произшествие има причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в контузия на мозъка, счупване на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на лявата лъчева кост, разкъсноконтузни рани на главата, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок повече от тридесет дни и разстройство на здравето временно опасно за живота.

От заключението на назначената и изготвена по ДП авто-технически експертизи става ясно, че обвиняемият е имал възможност да възприеме и наблюдава пострадалото лице от разстояние най-малко 35 метра. От заключенията се изяснило също така, че обвиняемият е имал техническата възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие чрез спиране преди мястото на произшествието.

От заключението на назначената и изготвена по ДП химическа експертиза, от чието заключение е видно наличие на 0,57 промила алкохол във взетата за изследване от пострадалия Н. кръвна проба.

От заключението на назначената и изготвена по ДП комплексна авто-техническа и съдебномедицинска експертиза става ясно, че установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на пострадалия не може да окаже пряко влияние върху получаване на травматичните му увреждания.

Гореизложена фактическа обстановка се установява от доказателствения материал по делото – доказателства от гласни доказателствени средства – обясненията на обв.С.Р.Р., показанията на свидетелите М. Д. Н., И. Г. М., Й. Д. М., М. Й.ов Г., А. М. Р., Г. Е. О. и И. Г. И., експертните заключения по назначените съдебномедицинска, авто-технически и комплексна експертиза, справка за извършени административни нарушения и наложени административни наказания, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протоколите за следствените действия, доказателства от веществени доказателствени средства – фотоалбум, скица.

 

Анализ на доказателствата и правни изводи

 

Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия/обвиняемия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се установи факта на извършено престъпление, за което е обвинен С.Р.. Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват такива съществени противоречия, които да наведат на извод съда за невиновност на обвиняемото лице. От събраните доказателства, Съдът е достигнал до единствено възможният извод за виновността на обвиняемото лице и за постановяване на осъдително решение спрямо него.

По делото в ход по същество от страна на защитата се направи анализ на доказателствения материал в насока на непълно и не достатъчно задълбочено разследване по делото във фазата на досъдебното производство. Съдът намира, че по настоящото ДП прокуратурата, съответно разследващият орган, са изяснили в достатъчна степен спрямо предмета на обвинението механизма на съприкосновението между процесния автомобил, управляван от обв.Р. и пострадалия Н., съответно са направени законосъобразно правни изводи и анализ на доказателствата, въз основа на възприетата и от съда по-горе фактическа обстановка. Това е така, тъй като по делото са назначени две авто-технически експертизи с две различни вещи лица, които са дали идентични заключения относно механизма на съприкосновението между процесното МПС и пострадалия пешеходец. ПТП според втората АТЕ е настъпило в тъмната част на денонощието, при 14 м. ширина на пътното платно /а не 11,6м. както е посочено в протокол за оглед на произшествие в том.1 от делото/, които технически изчисления са по- благоприятен вариант за обв.Р., като следва да се отбележи, че и двете експертизи посочват, че видимостта на водача при конкретната осветеност /макар и при непълен мрак/ е 35-36 м. И двете  вещи лица са направили своите изчисленията, при движение на МПС с 40 км.ч. /въз основа но свидетелските показания по делото/, с изправна спирачна система, при еднакви стойности на движение на пострадалото лице /3.2 км.ч./, като са посочили идентично място на настъпване на удара между пострадалия и процесното МПС управлявано от обв.Р. – на 3.2м. в ляво от десния край на платното за движение /около средата на неговата ширина/. И в двете експертизи се посочва, че опасната зона на спиране на МПС управлявано от обв.Р. е между 26 и 27м., поради което и обв.Р. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, но не го е сторил.

Съдът намира за несъмнено и безспорно доказано, че с деянието си от обективна и субективна страна обв.С.Р.Р. е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал. 3, предл. последно, б. „а”, пр. 2 във вр. с ал. 1, б. „б”, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. с чл.2, ал.2 от НК, тъй като на 29.11.2014 година, в гр. Русе, при управление на моторно превозно средство - автобус марка “Форд”, модел “Транзит” с рег. номер Р 74 64 РС, нарушил правилата за движение по пътищата:

- чл. 116 от ЗДвП – “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към ….престарелите хора” - като водач на пътно превозно средство бил невнимателен и непредпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора – към пешеходеца М.Д.Н.на 77 години от гр.Русе.

- чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре” –  при приближаване на пешеходна пътека, като водач на нерелсово пътно превозно средство не пропуснал преминаващия по нея пешеходец М.Д.Н.от гр.Русе, не намалил скоростта и не спрял, и по непредпазливост причинил на М.Д.Н.от гр.Русе средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, счупване на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на лявата лъчева кост, разкъсноконтузни рани на главата, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок повече от тридесет дни и разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

От обективна страна обв.С.Р. управлявайки моторно превозно средство в гр.Русе е допуснал нарушение на правилата за движение. Като правоспособен водач на моторно превозно средство обвиняемият знаел, че е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора, както че е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Той обаче не изпълнил тези свои задължение и с това нарушил правилата за движение в чл. 116 от ЗДвП и  чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, при което блъснал на пешеходната пътека с процесния автобус пострадалия М.Н. и му причинил средна телесна повреда.

            Деянието се квалифицира по чл.343, ал.3, предл. последно, б.“а“, пр.2 от НК, тъй като обвиняемият С.Р. при управление на моторно превозно блъснал пострадалото лице на пешеходна пътека и му причинил средна телесна повреда.

Деянието се квалифицира във връзка с чл.2, ал.2 от НК, тъй като до предявяване на окончателното обвинение е последвал нов ЗИДНК, явяващ се по-неблагоприятен за обвиняемото лице, по отношение размера на наказанието по обвинението му за извършено престъпление по чл.343, ал. 3, предл. последно, б. „а”, пр. 2 във вр. с ал. 1, б. „б”, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и следва да се приложи закона, действащ към момента на извършване на настоящото деяние, явяващ се най-благоприятен.

От субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост, като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.3 от НК. Обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Съдът, след като съобрази събраните доказателства по делото намира, че са налице всички предпоставки на чл. 78а от НК - за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия и налагане на административно наказание от съда, а именно: към   момента   на   извършване   на   престъплението   обвиняемият   е   бил пълнолетен ; за   извършеното   от   него   умишлено   престъпление   законът   предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 3 години - до 3 години или пробация; към момента на извършване на деянието обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер ; към момента на извършване на престъплението не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV от НК; от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване ; от престъплението не са причинени тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние, не е извършил множество престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.

При индивидуализацията на наказанието, Съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства - липсата на предишни осъждания,  съдействие за разкриване на обективната истина, полагането на общественополезен труд, съпричиняването в извършването на престъплението в значителна степен на пострадалото лице, предвид неизпълнение на задължението му да спазва превилата за поведение като „пешеходец“ по чл.113 и чл.114 от ЗДвП и употребата му на алкохол. Съдът не отчита отегчаващи вината обстоятелства.

Въз основа на тези обстоятелства и предвид имотното състояние, декларираните доходи, Съдът е определил наказание, предвидено в чл.78а, ал.1 вр. чл.343, ал. 3, предл. последно, б. „а”, пр. 2 във вр. с ал. 1, б. „б”, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. с чл.2, ал.2 от НК, а именно „Глоба” в минимален размер от  1000лв.  Съдът намира, че предвид наличието на наложени наказания по ЗДвП /макар и справката от Сектор „ПП“ – ОДМВР - Русе по делото да е изготвена през 2015г. по обективни причини/, то следва да се наложи и наказанието по чл.343г от НК, също в близък до минималния размер, на основание чл.78а, ал.4 от НК, а именно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Така определеното наказание в пълна степен би постигнало целите по чл.36, ал.1 от НК, както по отношение на генералната, така и на личната превенция.

Обвиняемият следва да заплати в полза на ОДМВР – гр. Русе сумата от 1275,70лв. за разноски на досъдебното производство.

 

Мотивиран така, Съдът се произнесе с решението си.

 

 

                

        Районен съдия :