МОТИВИ ПО АНД № 311 по описа на ПпРС за 2018 г.
Производството е по реда на Глава XXVIII-ма от НПК.
Против обвиняемия Р. С. А. *** било образувано и
водено ДП № 168/2018 г. по описа на РУП
П. за извършено престъпление по чл.309,ал.1 НК. След като е преценил, че са
налице кумулативните предпоставки за приложение на чл.78а НК, наблюдаващият
прокурор е изготвил по реда на чл.375 НПК постановление за освобождаването му
от наказателна отговорност по обвинение за това, че на че „на 20.08.2017 г. в с.К., община
О., обл. Т., е съставил неистински частен документ – протокол № 21/20.08.2017
г., в частта за подпис на „собственик“, като е положил подпис от името на Н. П.
Д., и го е употребил пред Българска агенция за безопасност на храните като
доказателство за извършено клане на животни – 16 броя овце, като случаят е
маловажен - престъпление по чл.309,
ал.3 във връзка с ал.1 НК.
Обвиняемият А. се
явява в с.з, не оспорва изложеното в постановлението, моли да му бъде наложено
минимално наказание.
Представителят на РП
П. поддържа внесеното постановление, пледира за налагане на минимално
административно наказание по реда на чл.78а,ал.1 НК.
След запознаване с доказателствата по
приложеното в цялост ДП № 168/ 2018 г. по описа на РУП П., както и с оглед
разпоредбите на чл.378,ал.2 и ал.3 НПК в рамките на събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият д-р Р.
С. А. живеел със съпругата си в с.К., общ. О., бил с висше образование,
практикувал като ветеринарен лекар, неосъждан.
Обвиняемият бил вписан в регистъра на Областна колегия Р. към Български
ветеринарен съюз на основание чл.21 и чл.22 от ЗСОВЛБ и осъществявал
ветеринарно- медицинска практика /виж справка л.81 от ДП/.
Свидетелят Н. П. Д.
била земеделски производител и отглеждала в животновъден обект в гр.О. 86 броя
овце и 40 броя агнета. През 2017 г. св.Д. кандидатствала за подпомагане по
схема ПНДЖЗ, като условие за получаване на помощта било и спазването на
определени нормативни изисквания, посочени от ДФЗ, респ. и от ЗВМД. Считано от
01.02.2017 г. св.Д. имало сключен едногодишен договор с обв.А.
/приложен л.49 от ДП/, по силата на който обвиняемия в качеството на изпълнител
е приел да предоставя ветеринарномедицински услуги като комплекс от дейности –
изпълнение на мерките по държавната профилактична програма и програмите за
надзор и ликвидиране на болестите по животните и свързаните с това допълнителни
дейности. В изпълнение на задълженията си по договора обв.А.
установил, че в дейността на ЗП Н. Д. са допуснати определени грешки, свързани
със системата за идентификация и регистрация на отглежданите животни /например
несъответствие в ушните марки/, при което решил да ги отстрани, като извърши
„виртуално клане“ /именно „виртуално“, тъй като реално клане на животни не е
извършвано в обекта на ЗП/. Отразил тази дейност в интернет базираната
ветеринарна система ВетИнс и съставил в дома си
Протокол № 21/20.08.2017 г. /приложен, л.17/, в който отразил, че собственикът
на овцете Н. Д., в негово присъствие е извършила клане на 16 броя овце подробно
индивидуализирани с ушна марка. Вместо обаче да информира св.Д. за съставения
протокол, обв.А. без нейно знание имитирал подписа й
в графата „собственик“, след което се подписал и в качеството на ветеринарен
лекар контролирал извършеното „клане“.
Вследствие
извършеното от обв.А. отбелязване в интернет
системата ВетИнс били нарушени изисквания на ДФЗ,
което довело до невъзможност за св.Д. да получи подпомагане, за което била
кандидатствала. Поради това тя подала жалба до РП П. /приложена л.6-л.7/, в
която подробно описала действията на обвиняемия. След като била възложена
допълнителна проверка, на 31.05.2018 г. било образувано и ДП № 168/2018 г. по
описа на РУП П., в хода на което била назначена графическа експертиза, в
заключението към която /л.44/ вещото лице категорично установило, че „подписът
положен в Протокол № 21/20.08.2017 г. за удостоверяване на клане на овце от ЖО
№ 7840-071 срещу „собственик“ няма общи
признаци с подписите от сравнителния материал на лицето Н. П. Д. и не е
идентичен с изследваните нейни подписи“.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по неоспорим начин от събраните в
с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 168/2018 г. на РУП П. доказателствени средства, преценени
от съда по реда на чл.378, ал.2 НПК. При съвкупната оценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за доказано по несъмнен и безспорен начин, че обв.Р. С. А. е извършител на инкриминираното деяние, описано
в постановлението на РП П.,за което следва да се ангажира наказателната му
отговорност. Ето защо и при установената безспорна фактическа обстановка съдът
прие,че обвиняемия е осъществил от обективна и субективна страна на състава на
престъплението по чл.309 ал.3,вр.с ал.1 НК, за което е предадена на съд, като
на 20.08.2017 г. в с.К., община О., обл.
Т., е съставил неистински частен документ – протокол № 21/20.08.2017 г., в
частта за подпис на „собственик“, като е положил подпис от името на Н. П. Д., и
го е употребил пред Българска агенция за безопасност на храните като
доказателство за извършено клане на животни – 16 броя овце, като случаят е
маловажен. Безспорно се установи, че в случая е налице частен документ –
договор от 20.08.2017 г., в който обв. А. като частно лице /а не като
длъжностно, доколкото няма повдигнато обвинение във вр. с чл.310, ал.1 НК/ е
извършил лъжливо документиране – ръкописно е изписал ушните марки на 16 броя
овце, спрямо които е извършено „клане“, както и е имитирал подписа на
собственика Н. П. Д., без нейно знание. По този начин умишлено и съзнателно е
удостоверил факти и обстоятелства, които не съответстват на обективната
действителност. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл, обективиран в конкретните му действия.
Анализирайки действията
и на обв.А. във връзка с извършеното лъжливо
документиране съдът прие, че правилно наблюдаващият прокурор е приел, че
деянието им е със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с типичните случаи на подобни престъпления – преценка и подробни мотиви,
които настоящият съдебен състав изцяло
споделя. По-ниската степен на обществена опасност обуславя и по-леката
наказуемост, която в случая е отразена именно чрез квалификация по чл.309, ал.3 НК. Легалната дефиниция за престъпление, което представлява „маловажен случай”
е дадена в чл.93,т.9 от НК, като в конкретният случай, вредните последици от
престъплението са крайно незначителни, като в този контекст следва да се
отчете, че мотивите и подбудите на обв.А. да състави
инкриминирания протокол са свързани най-вече с желание за отстраняване на вече
допуснати от него и от други ветеринарни лекари грешки и несъответствия в
системата за идентификация и регистрация на животните, като от друга страна
липсват данни, които да сочат за негово умишлено желание да навреди по този
начин на дейността на ЗП Н.Д, макар, че реално именно този протокол е довел до
последваща невъзможност за получаване на част от нейните субсидии.
С оглед на
установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице кумулативните
условия за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание–1.] за
извършеното престъпление са предвидени алтернативни наказания пробация или
глоба от 100 до 300 лв.; 2.]деецът
не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV
НК; 3.] не са причинени имуществени
вреди от престъплението. При определяне на наказанието “глоба” съдът съобрази
семейното и имотно състояние. Видно от приложената на л.25 от ДП декларация за
имотно състояние, същият е семеен, живее
със съпругата си в с.К., общ.О., работи като ветеринарен лекар и декларира
годишен доход от 15 000 лв., притежава недвижим имот в с.с. Отчитайки от една страна тези обстоятелства, а от друга
изключително ниската степен на обществена опасност, съдът определи наказанието
“глоба” в размер на минималния, предвиден в чл.78а,ал.л.1 НК, а именно 1 000
лв. /хиляда лева/ като прие, че този размер е адекватна реакция на извършеното
от него престъпно деяние.
Предвид
изхода на делото, съдът постанови обв.А. да заплати
сумата 130.30 лв. направени в ДП разноски за вещо лице - в полза на ОД МВР Т.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: