Р Е Ш Е Н И Е
№ 2399 /27.12.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4261
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.к.“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Наказателно
постановление № 460028 – F500430 от 28.08.2019 г., издадено от Директора на ТД на
НАП – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата
на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, е
наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева (хиляда лева) за това, че
на 10.06.2019 г. при извършена проверка на обект: ресторант – гостилница „При
Панчо“, находящ се в с. Горица, общ. Бяла, обл. Варна, стопанисван от „П.к.“ ООД е установено, че в
12:32 часа е извършена консумация на напитки и обяд на стойност 9, 40 лева. Заплатено
е в брой, за което не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация
в обекта 1 брой фискално устройство с ИН ZK 040464 и ФП *********, като
плащането е прието от И. С. (Украйна) л.к. FG047240, на длъжност „сервитьор“,
като при проверката е установено, че дневния оборот от монтираното в обекта
фискално устройство Тремол
ZM – KL – VZ с ИН
040464 и ФП *********, съгласно междинен отчет от ФУ от 10.06.2019 г. е в
размер на 0, 00 лева, служебно въведени 0, 00 лева, служебно изведени 0, 00
лева. Фактическата наличност в касата на обекта, установена чрез изброяване е в
размер на 70, 00 лева, съгласно изготвения опис на паричните средства, като е
установена разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ
в размер на 70, 00 лева. От констатациите следва, че „П.к.“ ООД не е изпълнило
задължението си, извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна в
касовата наличност, въвеждане и извеждане на пари от и извън касата на ФУ, чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми – нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на
Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства.
Дружеството – жалбоподател „П.к.“ ООД намира
издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като
представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място
посочва, че от словесното описание на нарушението в обстоятелствената част на
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не може да се
установи за какво точно поведение и за кое конкретно нарушение се ангажира
административно – наказателната отговорност на дружеството. Според дружеството
– жалбоподател са описани съставите на две изпълнителни деяния, което от своя
страна на първо място води до противоречие между цифровото и словесното
описание на нарушението, което представлява съществено процесуално нарушение, а
от друга страна затруднява правото на защита на санкционираното лице, доколкото
то не може да разбере в какво точно нарушение го обвиняват. Навеждат се
твърдения, че нарушението не е правилно квалифицирано от административно –
наказващия орган, както и че същото попада в обхвата на разпоредбата на чл. 28,
буква „А“ от ЗАНН, доколкото констатираната разлика между фактическата касова
наличност и тази, разчетена от ФУ е само в размер на 70 лева. Поради
гореизложените съображения, дружеството – жалбоподател моли за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното
на 28.10.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4261 по описа за 2019 г.
на Варненския районен съд, въззивното дружество „П.к.“
ООД не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази
становището му в дадения ход на делото по същество. В депозирана на 15.10.2019
г. в деловодството на XLIV състав на Варненския районен съд молба, дружеството
– жалбоподател „П.к.“ ООД заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 28.10.2019 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 4261 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна се представляват
от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Екатерина Андонова, която моли
за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че
действително има описание на две нарушения в обстоятелствената част на
наказателното постановление, но това е било извършено, с оглед пълнота на
фактите от извършената проверка и в никакъв случай няма противоречие между
цифровото и словесното описание на процесното
нарушение.
От фактическа страна, съдът намира за
установено следното:
В обедните
часове на 10.06.2019 г. св. А.Т.А. – инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.
Варна и св. П.Т.Ж. – инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна извършили
проверка по спазване на финансовото законодателство в търговски обект –
ресторант – гостилница „При Панчо“, находящ се в с.
Горица, общ. Бяла, обл. Варна, стопанисван от
дружеството „П.к.“ ООД.
В хода на проверката двамата инспектори от ТД на
НАП – гр. Варна консумирали обяд и напитки на стойност от 9, 40 лева, но след
като заплатили цената им на сервитьорката в обекта И.С., не им бил издаден фискален
касов бон от функциониращото в обекта фискално устройство Тремол ZM – KL – VZ с ИН 040464 и ФП *********.
Поради тази причина св. А. и св. Ж. пристъпили към
по – детайлна проверка на обекта, като двамата инспектори от ТД на НАП – гр.
Варна извели междинен фискален отчет от функциониращото в обекта фискално устройство Тремол ZM – KL – VZ
с ИН 040464 и ФП ********* и установили, че дневния оборот, съгласно междинния
дневен отчет възлиза на 0, 00 лева, като същевременно няма нито „служебно
въведени“, нито „служебно изведени“ суми.
Същевременно св. А. и св. Ж. установили, че
фактическата наличност на парични средства в касата на търговския обект възлиза
на 70, 00 лева, съгласно изготвения от И. С. опис на парични средства.
По този начин инспектори А. и Ж. констатирали
разлика в размер на 70, 00 лева, представляваща по – малко въведени във ФУ
парични средства от действителната касова наличност в търговския обект.
Приемайки, че по този начин, дружеството „П.к.“ ООД
не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка
промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми и по този начин е извършило нарушение на разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на
финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, на 17.07.2019 г. св. А. съставила акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на
посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 28.08.2019
г., Директорът на ТД на НАП – гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази в АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание разпоредбите на чл. 185, ал. 2 във вр. ал. 1 от Закона за данъка
върху добавената стойност, наложил на търговското дружество „П.к.“ ООД имуществена
санкция в размер на 1000 лева (хиляда лева) за извършено нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и
се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията
на св. А.Т.А., показанията на св. П.Т.Ж.; Протокол от 10.06.2019 г. за
извършена проверка на ресторант – гостилница „При Панчо“ в с. Горица;
разпечатка на междинен отчет от функциониращото в търговския обект ФУ; опис на
паричните средства в касата на търговския обект, извършен от лицето И.С. –
сервитьор в търговския обект.
На първо място, съдът би желал да отбележи, че на
практика нито в един момент от образуване на съдебното производство дружеството
не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Във въззивната жалба
са наведени редица аргументи в защита на позицията за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и за приложението на чл. 28, буква
„А“ от ЗАНН, като съдът ще се опита да вземе отношение по тях по – надолу в
своето решение. В крайна сметка, дружеството не оспорва фактическата
обстановка, изложена в АУАН и наказателното постановление, още повече, че съдът
я намира за достоверна, с оглед събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства.
На първо място, съдът изцяло кредитира показанията
на св. А.Т.А. и на св. П.Т.Ж., които подробно разказаха за своите констатации в
хода на проверката, извършена в обедните часове на 10.06.2019 г. в ресторант –
гостилница „При Панчо“, находящ се в с. Горица, общ.
Бяла. Показанията на св. А. и св. Ж. се подкрепят изцяло от приложените към
административно – наказателната преписка писмени доказателства и най – вече
междинния финансов отчет от ФУ за дата 10.06.2019 г. и описа на паричните
средства в касата на търговския обект, съставен от И.С. – сервитьор в
търговския обект.
Видно от междинния финансов отчет, регистрирания
оборот на парични средства във ФУ възлиза на 0, 00 лева, а наличните парични
средства в касата на търговския обект възлизат на 70, 00 лева, като е
констатирана парична сума в размер на 70, 00 лева, която представлява
положителна разлика в касовата наличност.
Констатациите на св. А. и св. Ж. са надлежно
удостоверени в попълнения от тях Констативен протокол от датата на проверката
10.06.2019 г.
Предвид липсата не само на доказателства, но дори и
на твърдения от страна на въззивното дружество, които по някакъв начин не просто
да опровергават, а дори да поставят под съмнение констатациите на
актосъставителя и административно – наказващия орган, съдът приема за категорично
установено от фактическа страна, че на 10.06.2019 г. при извършена проверка на
обект: ресторант – гостилница „При Панчо“, находящ се
в с. Горица, общ. Бяла, обл. Варна, стопанисван от „П.к.“
ООД е установено, че в 12:32 часа е извършена консумация на напитки и обяд на
стойност 9, 40 лева. Заплатено е в брой, за което не е издаден фискален касов
бон от въведеното в експлоатация в обекта 1 брой фискално устройство с ИН ZK
040464 и ФП *********, като плащането е прието от И.С. (Украйна) л.к. FG047240,
на длъжност „сервитьор“, като при проверката е установено, че дневния оборот от
монтираното в обекта фискално устройство
Тремол ZM – KL – VZ с ИН 040464 и ФП
*********, съгласно междинен отчет от ФУ от 10.06.2019 г. е в размер на 0, 00
лева, служебно въведени 0, 00 лева, служебно изведени 0, 00 лева. Фактическата
наличност в касата на обекта, установена чрез изброяване е в размер на 70, 00
лева, съгласно изготвения опис на паричните средства, като е установена разлика
между фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер на 70, 00
лева. От констатациите следва, че „П.к.“ ООД не е изпълнило задължението си,
извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна в касовата наличност,
въвеждане и извеждане на пари от и извън касата на ФУ, чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По
същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:
На
първо място, съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в
хода на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно
нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното
дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита.
Съгласно
разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на
Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени”
или „служебно изведени” суми.
Съдът
намира, че именно наличието на разминаване между действителната касова
наличност и разчетената такава по касовия апарат на 10.06.2019 г. обосновава
вмененото на „П.к.“ ООД административно нарушение, което със своето бездействие
действително е извършило нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н – 18 от
13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради което и съвсем
правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на
дружеството.
Действително
може би административно – наказващия орган не е подходил по най – прецизния
начин, описвайки нарушението в обстоятелствената част на наказателното
постановление, доколкото са включени факти и обстоятелства, които са ирелевантни и нямат касателство с
процесното нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н –
18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на
продажби всяка промяна на касовата наличност, но съдът не намира, че по този
начин е било нарушено правото на защита на санкционираното дружество. В крайна
сметка ясно са посочени съставомерните факти на
нарушението на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на
Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, а именно наличността на
фактическата касова наличност и наличността, разчетена от междиннния
дневен финансов отчет, поради което и съдът не намира, че в случая е било
допуснато процесуално нарушение, още повече такова от категорията на
съществените, което да е опорочило административно – наказателното производство
до такава степен, изискваща отмяна на наказателното постановление.
Съдът
се солидаризира с позицията на административно – наказващия орган за
неприложимост на разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, доколкото
процесното нарушение не се отличава по никакъв начин с по – ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от този тип. Още повече, че
констатираната разлика между действителната касова наличност и разчетената
такава, съгласно ФУ не е в рамките на един – два лева, а е в размер на 70,00
лева – сума, която според съда изключва възможността за приложението на чл. 28,
буква „А“ от ЗАНН.
По
отношение вида и размера на наложеното наказание.
Санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност предвижда имуществена санкция за юридическите лица в размер от 500
лева до 2000 лева за извършени нарушения на 33 ал. 1 от Наредба № Н – 18 от
13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
При
този нормативно определен размер на административното наказание, съдът намира, че
справедливо административно наказание, което изцяло е съобразено със
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства е „имуществена санкция“
в минимален размер, а именно 500 лева (петстотин лева). Съображенията на съда
за така застъпената позиция са следните: в съдържанието на административно –
наказателната преписка не са представени доказателства за други констатирани
нарушения на финансовото законодателство от страна на „П.к.“ ООД. Това мотивира
съда да приеме, че на практика процесното нарушение, предмет на разглеждане по
НАХД № 4261 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, е първо допуснато
нарушение от страна на въззивното дружество – факт, който впрочем е отбелязан в
самото наказателно постановление. Това обстоятелство от своя страна води на
извода за едно като цяло правилно и отговорно отношение на дружеството към
законоустановения ред в страната и без съмнение представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство. Ето защо според съда санкция в минимален
размер е напълно съизмерима с тежестта
на извършеното нарушение и ще способства за постигане на целите, заложени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № №
460028 – F500430 от 28.08.2019 г., издадено от Директора на ТД на НАП – гр.
Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на наложената
имуществена санкция бъде намален до размер от 500 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно
постановление № 460028 – F500430 от 28.08.2019 г., издадено от Директора на ТД
на НАП – гр. Варна, с което на „П.к.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, е
наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева (хиляда лева) за това, че
на 10.06.2019 г. при извършена проверка на обект: ресторант – гостилница „При
Панчо“, находящ се в с. Горица, общ. Бяла, обл. Варна, стопанисван от „П.к.“ ООД е установено, че в
12:32 часа е извършена консумация на напитки и обяд на стойност 9, 40 лева.
Заплатено е в брой, за което не е издаден фискален касов бон от въведеното в
експлоатация в обекта 1 брой фискално устройство с ИН ZK 040464 и ФП *********,
като плащането е прието от И.С. (Украйна) л.к. FG047240, на длъжност
„сервитьор“, като при проверката е установено, че дневния оборот от монтираното
в обекта фискално устройство Тремол ZM – KL – VZ с ИН 040464 и ФП *********, съгласно
междинен отчет от ФУ от 10.06.2019 г. е в размер на 0, 00 лева, служебно
въведени 0, 00 лева, служебно изведени 0, 00 лева. Фактическата наличност в
касата на обекта, установена чрез изброяване е в размер на 70, 00 лева,
съгласно изготвения опис на паричните средства, като е установена разлика между
фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер на 70, 00 лева.
От констатациите следва, че „П.к.“ ООД не е изпълнило задължението си, извън
случаите на продажби да отбележи всяка промяна в касовата наличност, въвеждане
и извеждане на пари от и извън касата на ФУ, чрез операциите „служебно
въведени“ или „служебно изведени“ суми – нарушение на разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ до размер
от 500 лева (петстотин лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: