№ 1426
гр. Пловдив , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330204368 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. В. П. ЕГН:**********, с адрес – ** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 3764398 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 400лв.
/четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че в електронния фиш е незаконосъобразен и
постановен в разрез с императивните норми на ЗАНН. Предлага същият да
бъде отменен, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. В
Писмено становище процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат
Г. поддържа жалбата, като посочва, че Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 е с изтекъл срок на валидност на
24.02.2020г., както и че мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR1-M не е вписана в Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване. Също предлага електронния фиш
да бъда отменен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че същата е неоснователна.
Поддържа, че при издаване на електронния фиш са спазени изискванията,
залегнали в чл.189, ал.4 от ЗДвП, образецът на който е утвърден от министъра
на вътрешните работи, същия образец съдържа всички изискуеми реквизити.
Взема становище, че ясно е посочено мястото на фиксиране на нарушението,
както и е определен размера на глобата. Посочва, че техническото средство, с
което е установено нарушението е от одобрен тип, както и че е представен
протокол за премината последваща проверка. Предлага жалбата да бъде
оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид
следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е
изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния
фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда
включително изрично с Разпореждане от 07.07.2021г.. Още неотносими в
случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни
за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната
система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото,
съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения
срок.
2
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 06.07.2020г., в 15:06 часа, в
град Пловдив, на ул.„Васил Левски“ до номер № 111, с посока на движение
Север – Юг, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M № 648
било заснето движение на лек автомобил марка „Ауди А6“ с регистрационен
номер „**“ с измерена скорост от 85 км./ч., същата – над максимално
разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 35
км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 88 км./ч. – превишение с 38 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 06.07.2020г. и час - 15:06ч., като място на
нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
3
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Р. В. П..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно - град Пловдив,
на град Пловдив, на ул.„Васил Левски“ до номер № 111, като съгласно същата
разпоредба е забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч
за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40 km/h
- с глоба в замер на 400 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
4
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се
отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. -
съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 2-33-20 от 10.04.2020г. за лабораторна проверка,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M 648 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 06.07.2020г. от който
е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката
движение на контролираните МПС е от север на юг.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – товарен автомобил марка „Ауди А6“ с регистрационен номер „**“
се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че
последното е собственост на жалбоподателя Р. В. П..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка лек автомобил марка „Ауди А6“ с регистрационен номер
„**“ към момента на нарушението – 06.07.2020г..
Съдът намери за неоснователно възражението, че Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е с изтекъл срок на
валидност на 24.02.2020г., както и че мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M не е вписана в Регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване.
Както вече бе посочено – съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията
- когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
5
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип. В случая мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение TFR1-M „отговаря на одобрения тип“, предвид
наличието Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.483,
поради което и същата „се считат от одобрен тип“ по смисъла на същата
законова разпоредба.
Също неправилно е и становището, че системата видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M не е вписана в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, доколкото при
справка в същия публичен и общодостъпен регистър се установява, че
последната система продължава да фигурира под № Р-4835 в Регистъра.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание, с
кратка продължителност, както и процесуалното представителство се
изразява единствено в депозиране на писмено становище, без явяване поред
съда. Поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
6
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3764398 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Р. В. П. ЕГН:**********, с адрес – ** , на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението
по пътищата и е наложена глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата
ОСЪЖДА Р. В. П. ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7