Р Е
Ш Е Н И Е
№ …
гр. Велико Търново, 6.7.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VI-ти състав, в публичното
заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Георги Георгиев
при участието на секретаря Милена Радкова, като разгледа гражданско дело №
642/2018
г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД.
Образувано е по искова
молба на И.М.И., ЕГН **********, чрез адв. М.М.,
против „***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.
„Витоша” № 89Б, с която се иска
осъждането на ответника за сумата от 10
000.00 лева - обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на настъпило на 17.6.2017 г. пътно-транспортно
произшествие, както и за сумата от 74.12 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до
окончателното изплащане на обезщетенията.
В молбата се твърди, че
на 17.6.2017 г., около 12:50 часа, на път III-
В законоустановения
срок е депозиран отговор от ответното дружеството, в който се изразява
становище за неоснователност на исковата претенция. Не се спори, че на
17.6.2016 г. - в срока на действие на застраховка гражданска отговорност,
сключена между „***” ЕАД и Н.К.-Н. за лек автомобил „Мазда 323р”, peг. № ***
КК, е настъпило ПТП, вина за което има именно Н.К.-Н. Не се спори също, че по
повод претърпените от ищеца вреди от реализиралото се ПТП на последния е
заплатена сумата от 2 074.13 лева. Заявява се обаче, че с така заплатената сума
причинените на ищеца вреди са репарирани изцяло и не е налице основание за
заплащане на допълнително обезщетение. Прави се възражение за съпричиняване на
вредите от страна на ищеца, доколкото същият не е бил с поставен обезопасителен
колан, а впоследствие е отказал лечение, с което вероятно е допринесъл за
последващите твърдени от него болки и страдания.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена. Прави изменение на исковата претенция чрез увеличаване на нейния размер
до сумата от 15 000.00 лева, като с протоколно определение от 19.6.2018 г.
съдът допусна исканото изменение.
Ответното дружество, чрез своя процесуален представител,
оспорва исковата претенция и моли за нейното отхвърляне. Заявява, че със
заплатените на ищеца до момента суми претърпените вреди са
репарирани изцяло. В условията на евентуалност заявява, че искът е силно завишен по размер, както и че е налице съпричиняване на вредите от
страна на ищеца в размер на 50 %.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
За основателността на
прекия иск по чл. 423 КЗ в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждането.
По делото е налице отправена от
ищеца до ответника писмена претенция за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в
размер на 30 000.00 лева и за имуществени вреди в размер на 148.25 лева (л. 34-36),
като от представените по делото (л. 36) и платежно нареждане (л. 37) се
установява, че застрахователят е определил и изплати на ищеца сумата от 2
000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 74.13 лева -
обезщетение за имуществени вреди.
Видно от
протокол за щета № 43072951700177 от
11.10.2017 г. (л. 49-52), при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди застрахователят е приел, че се касае за леки травми, че не
са налице фрактури или други увреждания, освен мекотъканни, като по повод
изкривяването на носната преграда е прието, че по-скоро е вродена, а не в
резултат на травмата. Приел е също, че ищецът е бил без поставен колан при
настъпване на ПТП, предвид специфичния начин на счупване на челното стъкло на
автомобила. Съгласно становището на д-р ***- доверен лекар към ответното
дружество (л. 53), телесните увреждания са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като по повод контузията на главата, охлузната
рана на главата, охлузванията с оток на носа, лекото изкривяване на носната
пирамида и стеснението на ляв носен проход е предложил на ищеца да бъде
заплатено обезщетение в размер в рамките на 1000-1500 лева; по повод мозъчното
сътресение, без сигурни данни за загуба на съзнание, е предложил обезщетение в
рамките на 2000-2500 лева, за по повод другите неуточнени разстройства -
обезщетение в рамките на 800-1000 лева.
С
определение от 11.4.2018 г. съдът
е приел за безспорни и е изключил от предмета на доказване
обстоятелствата, че на 17.6.2017 г.,
около 12:50 часа, на път III-
По делото не е спорно,
че към датата на ПТП за лек
автомобил „Мазда 323р”, peг. № *** е била налице действаща застраховка гражданска
отговорност, сключена с ответника „***” ЕАД, което обстоятелство се установява
и от представената застрахователна полица (л. 48).
От показанията на св. ***, кореспондиращи с представения
по делото констативен протокол за ПТП (л. 11-12), се установява механизмът на
настъпилото ПТП. Свидетелят посочва, че той е управлявал автомобила, в който
към момента на реализиране на ПТП се е намирал ищеца, както и че до
настъпването на инцидента се е стигнало, тъй като водачът на другия автомобил не
е спазил поставения знак „Стоп” и е отнел предимството му.
Според заключението по изготвената
автотехническа експертиза, установеното счупване на предно панорамно стъкло на
лек автомобил „Опел Тигра”, рег. № ***, причинено от удара на главата на ищеца
в него, не дава категорично основание да се приеме, че последният не е бил с
поставен предпазен колан при настъпване на ПТП. Обяснява това с
обстоятелството, че възможността на предпазния колан да ограничи движението на
човешкото тяло в купето (напред и встрани) е налице при добре разположено върху
седалката тяло, т.е. когато в момента на удара последното е прилепнало
относително близко до облегалката. Сочи, че когато тялото плавно се придвижва
напред или встрани, коланът не блокира и ако разстоянието, на което тялото е от
стъклото, е по-малко от разстоянието до стопиране, посредством колана, при ПТП
удар с главата на пътника в предното панорамно стъкло би могъл и да настъпи. На
свой ред, в показанията си св. *** заявява, че към момента на ПТП, както той,
така и ищецът са били с поставени предпазни колани, но доколкото си спомня, в
момента на удара ищецът е бил облегнат на седалката. В тази връзка, изслушвайки
заявеното от св. *** в съдебно заседание, вещото лице по автотехническата
експертиза поддържа изложеното от него заключение, заявявайки, че при
относително прилепнало към облегалката тяло, с оглед скоростите на движение и
нанесените щети по автомобила, в процесния случай не би следвало да настъпи
удар с главата на ищеца в предното стъкло, в случай, че същият е бил с поставен
предпазен колан. Заявява, че практически е невъзможно седалката на автомобила
да се дръпне толкова напред, че коланът да блокира по-късно, отколкото главата да
достигне до предното стъкло, при положение, че същото е относително прилепнало
към облегалката. Сочи, че значение има и височината на човека, като посочената
от него хипотеза би била относима към лице с ръст от около
Предвид изложеното съдът намира за
недостоверни показанията на св. ***, че при настъпване на ПТП ищецът е бил с
поставен предпазен колан и цени същите при условията на чл. 172 ГПК, съобразявайки
приятелските отношения между двамата и факта, че свидетелят, като участник в
процесното ПТП, също е предявил извънсъдебна претенция към ответника.
Предвид изложеното, съобразявайки
показанията на св. *** и заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза, съдът приема, че е налице съпричиняване на настъпилия вредоносен
резултат от страна на ищеца, доколкото същият е бил без поставен предпазен
колан при настъпване на ПТП. При определяне степента на съпричиняване, съдът съобразява,
че ако ищецът беше спазил разпоредбата на закона (чл. 184, ал. 4 ЗДвП), изпълнявайки
задължението си да носи предпазен колан, установените по делото травматични
увреждания (с изключение на отока с кръвонасядане на лявото коляно, което не е
в причинна връзка с удара на главата в предното стъкло), не биха настъпили. Ето
защо съдът счита, че степента на съпричиняване на ищеца е равна с тази на виновния
водач, т.е. 50 %. Така установеното съпричиняване на вредоносния резултат
следва да се съобрази при определяне размера на вредите, подлежащи на
обезщетяване от ответника.
От заключението на медицинската експертиза
се установява, че в причинна връзка с удара на ищеца са причинени охлузна рана
на главата, охлузна рана на гърба на носа, изкривяване на носната пирамида,
оток на носната пирамида със стеснение на левия носен проход, затруднено носно
дишане през левия носен проход, оток с кръвонасядане на ляво коляно, мозъчно
сътресение. Според вещото лице, ако по делото се установи, че полученото от
ищеца мозъчно сътресение е протекло със загуба на съзнание, дори това да е
продължило около две-три минути, то това състояние е причинило разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Заявява, в тази насока са данните от
извършеното инструментално изследване (ЕЕГ) и данните, съдържащи се в
епикризата от НХО. Сочи, че раната на главата и носа, както и отокът на носната
пирамида, довело до затруднено носно дишане, са причинили в съвкупност и по
отделно разстройство на здравето, не-опасно за живота. Заявява, че въпреки
липсата на установени счупвания на носни кости, е възможно да настъпи леко
изкривяване на носната пирамида, породено от разместване на костно хрущялната
част на носа, както и че не са налични данни за изкривяване на носа преди
настъпване на процесното ПТП. Заключва, че отокът и кръвонасядането на лявото
коляно са причинили болки и страдания за срок от около десет дни. Сочи, че
нормалният срок за лечение и възстановяване от полученото мозъчно сътресение е
около три месеца, че в конкретния случай лечението и възстановяването е
продължило около пет-шест месеца, както и че понастоящем е налице остатъчно
преходно главоболие с поносим интензитет, което
с течение на времето ще
отмине напълно и не се очакват трайни последици за здравето на ищеца. Заключава, че раната
на главата и на носа, както и отокът на носната пирамида със затруднено носно
дишане, са със срок на лечение и възстановяване от около двадесет
и пет дни.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че
при проследяване на медицинските документи по делото не може да се отговори
категорично дали ищецът е губил съзнание или не, но сред тях има неврологично
обективна находка в тази насока, подкрепяща се от свидетелските показания. Заявява,
че в случая проблемът не е в продължителността на възстановяването, а в острия период
от две-три денонощия, в който е възможно да се развие тежък мозъчен оток с
летален изход.
Тези експертни изводи се подкрепят и от
показанията на св. ***, ценени при условията на чл. 172 ГПК, който сочи, че
ищецът е бил без жизнени функции за няколко минути (в което твърдение вещото
лице по медицинската експертиза влага смисъл на загуба на съзнание), а след
като се е свестил му е задавал въпроси като: „Кой си ти? Къде се намирам? Какво
става?” и пр. Заявява, че през първите дни след инцидента ищецът се е чувствал
зле - изпитвал е болки в главата, всичко го е дразнело, искал е да стои на
тъмно, да няма никакъв звук и т.н. Твърди, че възстановяването на ищеца след
изписването му от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД е протекло трудно, а и
понастоящем възстановяването все още не е приключило, макар да има подобрение в
състоянието му. Твърди, че главоболието е пречило на ищеца да работи на
компютър, а работата на последния е свързана именно с работа с компютър,
доколкото е докторант в Русенския университет, където води упражнения и лекции.
Показанията на св. *** по повод получените
от ищеца травматични увреждания се потвърждават и от тези на св. З.П., от които
се установява, че непосредствено след настъпване на ПТП ищецът е бил
неадекватен, като на зададения му от свидетеля въпрос дали е добре е отговорил,
че не знае и е питал къде се намира и какво става.
Съдът съобразява изложените факти относно
вида на получените увреждания и свързаните с тях страдания, като въз основа на
приетото за установено и при условията на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив
размер за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е 9 000.00
лева За да стигне до този извод, съдът съобразява както фактите, сочещи на
преживяна физическа и психическа травма и относително дълъг възстановителен
период, така и тези, сочещи на възстановеното в почти пълен обем общо състояние
на ищеца, включително изразеното от
вещото лице по медицинската експертиза становище, че трайни последици за
здравето на същия не се очакват. Съдът съобразява също и
обстоятелството, че ищецът е лице в активна трудоспособна възраст, работата на
което е свързана с интелектуален труд, а с оглед спецификата на травматичните
увреждания, възможността на ищеца да бъде пълноценен в трудовата си ангажираност
безспорно е била ограничена за известен период от време. На свой ред,
настъпилата временна загуба на работоспособност, а впоследствие и наличното
посттравматично главоболие, неминуемо са създали психически и социален
дискомфорт, което се установява и от показанията на св. ***, макар и ценени при
условията на чл. 172 ГПК.
Размерът на така определеното обезщетение
подлежи на намаляване съобразно установената в настоящото производство степен
на съпричиняване. По изложените по-горе мотиви, съдът приема, че от общо
определеното обезщетение в размер на 9 000.00 ответникът е дължал сумата от 4
500.00 лева, представляваща съответната на участието на застрахования при него
водач в съпричиняване на вредоносния резултат. Доколкото от страна на
застрахователя преди завеждане на делото е изплатена сумата от 2 000.00 лева,
то понастоящем последният следва да заплати разликата до 4 500.00 лева, т.е. сумата
от 2 500.00 лева, като искът следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер
от 15 000.00 лева
От приложените по делото фактури и приложени
към тях фискални бонове, се установява, че ищецът е направил разноски за снабдяване
съдебно-медицинско удостоверение, такива за престой в МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов” АД, гр. Велико Търново, както и за закупуване на предписани му
медикаменти, които разходи са на обща стойност от 148.25 лева. От страна на
застрахователя е била изплатена сума в размер на 74.13 лева, като от
представената по делото извънсъдебна кореспонденция между страните не става ясна
причината, поради която е отказано репарирането на останалата част от
направените разходи. Предвид представените по делото разходно-оправдателни
документи, удостоверяващи ползвани от ищеца медицински услуги и закупени
медикаменти, искът за заплащане на сумата от 74.12 лева се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Ищецът
търси и обезщетение в размер на законната
лихва върху определените
размери на обезщетенията от датата на увреждането. С оглед разпоредбата на чл.
429, ал. 3 КЗ
застрахователят дължи лихва за забава от датата на уведомяване от застрахования или от датата
на уведомяване или на предявяване на претенцията от увреденото лице. От представената по
делото
писмена
претенция
на ищеца
до ответника се установява конкретната дата, на която застрахователят е бил
поканен да
заплати обезщетението - 20.9.2017 г., като доколкото в поканата е посочена банкова сметка, ***, застрахователят дължи законната лихва именно от датата на предявяване на
застрахователната претенция.
По
разноските.
На
основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът
принципно има право на разноски, но по
делото няма данни реално да е извършила
такива. По делото е
представен
договор за правна защита, според който възнаграждение не е било платено, понеже
същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Според
чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по
ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. Предпоставките на тази разпоредба са налице, тъй като
видно от представения договор за правна защита не е било уговорено възнаграждение,
а е уговорена безплатна правна помощ на материално затруднено лице.
Следователно адвокатът има право на възнаграждение, като според
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в полза
на адв. М. следва да се присъди възнаграждение, което съдът определя в
размер на 250.00 лева. Съдът
определя именно такъв размер на възнаграждението при минимален от 163.33 лева,
доколкото макар делото да не се отличава с фактическа и правна сложност, по
същото бяха проведени две открити съдебни заседания, в рамките на които бяха
разпитани двама свидетели и две вещи лица. Възражението, че по делото няма
доказателства за затрудненото материално положение на ищеца, както и че от
представения договор за правна помощ се установява, че ищецът и неговият процесуален
представител приемат факта на затрудненото материално положение на лице,
неучастващо в процеса, е неоснователно. Видно от представения по делото договор за
правна защита, същият е
сключен между ищеца и адв. М., а негов предмет е процесуално представителство и
защита именно по настоящото дело. Обстоятелството, че в договора е посочено
трето, неучастващо в спора лице, очевидно се дължи на техническа грешка и не е
основание за неприсъждане на възнаграждение.
Ответникът има право на разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска, т.е. сума в размер от 950.00 лева - част от
заплатените от него адвокатско възнаграждение, депозити за вещи лица и за свидетел.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза бюджета на съдебната власт сумата
от 130.00 лева, от която 150.00 лева -
държавна такса съразмерно с уважената част от исковете и 30.00 лева - част
от заплатеното възнаграждение за вещото лице по медицинската експертиза.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша” № 89Б,
представлявано от ***, да заплати на И.М.И., ЕГН ********** сумата от 2 500.00
(две хиляди и петстотин) лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от
ищеца болки и страдания, вследствие настъпило на 17.6.2017 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва от 20.9.2017 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата на 2 500.00 лева до пълния предявен размер от 15 000.00
лева.
ОСЪЖДА
„***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша” № 89Б,
представлявано от ***, да заплати на И.М.И., ЕГН ********** сумата от 74.12 (седемдесет
и четири лева и дванадесет ст.) лева - обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение, вследствие настъпило на 17.6.2017
г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 20.9.2017 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по гражданско дело № 642/2018 г. на Районен съд -
Велико Търново в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, като ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано
от ***, да заплати на адвокат М.М.М., ЕГН **********, сумата от 250.00 (двеста
и петдесет) лева - определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца
по гражданско дело № 642/2018 г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН ********** да заплати на „***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.
„Витоша” № 89Б, представлявано от ***, сумата от 950.00 (деветстотин и петдесет)
лева - разноски за производството.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от ***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.
Велико Търново сумата от 180.00 (сто и осмдесет) лева - държавна такса и
разноски за производството, както и сумата от 5.00 (пет) лева - в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: