№ 395
гр. Варна, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. С.
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20223100502492 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. 2-ро от ГПК
Въззивникът К. Л. М., уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се
явява, представлява се от адв. К. К., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Въззиваемите страни Л. КЛАРА М. Е.А и П. Б. Е., уведомени по реда
на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явяват, не се представляват.
Въззиваемите страни И. Л. С. и С. Л. С., уведомени от предходно
съдебно заседание, не се явяват, представляват се от адв. Ц. А., редовно
упълномощен и приет от съда отпреди.
Вещото лице Ш. М. Х., редовно призовано, явява се.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че делото е отложено, с оглед необходимостта
от събиране на допуснати по делото доказателства – заключение на СТЕ.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото на 24.02.2023г. заключение на
вещото лице Ш. М. Х. по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
констатира, че същото е постъпило в рамките на законоустановения срок по
смисъла на чл. 199 от ГПК.
АДВ. К.: Да се изслуша вещото лице.
АДВ. А.: Да се изслуша вещото лице.
На основание чл. 200, ал. 1 от ГПК, преди изслушване на депозираното
в срок заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото
лице, като му напомня отговорността пред закона за даване на невярно или
заинтересувано заключение.
Вещото лице Ш. М. Х.- 59г., българин, български гражданин,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Обещавам, че ще дам заключението си без всякакво пристрастие.
ВЕЩО ЛИЦЕ Х.: Поддържам писменото заключение. Искам само да
добавя, тъй като явно съм мислела, но не съм го написала, на стр. 2 от
заключението, пети ред, първи абзац, към сграда № 1 има допълнително
изградена сграда и тя е подобект на база разрешението за търпимост. Води се
сграда с идентификатор 10135.2564.1718.4. Това е подобект към Сграда № 1,
тъй като се води нулев обект и не се вижда на картата е допълнително
отразено. Това е допълнението, което искам да направя на стр. 2, ред пети,
първи абзац, където съм записала „сграда № 1“.
На въпроси на адв. К.:
2
ВЕЩО ЛИЦЕ Х.: На комбинираната скица, която съм приложила, в
черен контур съм отразила сградата, която отговаря на издаденото
Удостоверение за търпимост № 130/2019г. Ползвала съм заснемането, което
колегата е направил във връзка с търпимостта на обекта, това е сградата,
която е описана именно в това удостоверение.
Със светлосиньо съм отразила в североизточната част стопанската
постройка. Пред стопанската постройка отразеното със светлосиньо и Х е
навес, гараж.
На въпроси на адв. А.
ВЕЩО ЛИЦЕ Х.: Поддържам вариантите, които съм дала. В частта от
заключението, в която препращам към заключението на инж. Рени Попова,
като казвам, че поддържам предложените от нея варианти за делба, казвам, че
единствените възможни варианти за делба са тези. Делба имам предвид на
два самостоятелно урегулирани парцела с тупикова улица, тъй като сме във
вилна зона, ние сме в регулация. Няма друг начин да се раздели имота на
самостоятелни дялове. Т.е., като казвам делба имам предвид реалното
обосяване на две УПИ с тупикова улица, понеже сме във вилна зона и няма
друг вариант за обособяването и сме в регулация. Тупиковата улица ще има
предназначение да осигури достъп на единия дял. След като имаме регулация
и правим изменение ние не можем да ползваме основанията на чл. 16 от ЗУТ.
Само при първа регулация можем да ползваме чл. 16- безвъзмездно
прехвърляне на права. В случаи като настоящия чл. 16 не може да се ползва,
тъй като не е първа регулация, значи ще бъде като изменение. За да се уреди
улица – тупик, тупик- улица следва да бъде отнето от собствеността на И. и С.
С.и, след като са съсобственици.
При тези варианти, тъй като идеалните числа, освен на ищеца по делото,
са много малки, например другият дял на Л. Е., който вече даже е прехвърлен,
друга е собствеността, там имаме още 120 кв.м. от 1788 кв.м. Това не може да
се обособи като самостоятелен обект, дори при условията на чл. 19, ал. 4 или
ал. 5 с 1/5 намалени отстояния. Няма как да се обособи за 120 кв.м. Затова
съм написала подробно, че групирането трябва да стане точно в тази връзка -
120 кв.м. не може да бъде самостоятелен УПИ. Трябва да има най-малко 300
кв.м. с 1/5 намалени отстояния, най- малко 240 кв.м., за да стане УПИ. В
3
случая с оглед обема на правата на всяка от страните не е възможно това да се
получи.
Със зелено съм отбелязала терасата, която е съществуваща към
настоящия момент, тъй като имах задача да изчисля застроената площ и РЗП,
която от миналата година има изменение и терасите влизат в застроената и
разгънатата застроена площ. Второ, отбелязаното с оранжево е другият
собственик, който е купил от Л. Е. тези 120 кв. м, направил е навес, който
навес започва да загражда, има и снимков материал. Имах задача да установя
на място какво има допълнително направено и съм направила груби
измервания, затова съм отразила какво допълнително се прави. Отразеното в
оранжеви граници и контури, южно от терасата, която съм отразила, са
навеси, които се заграждат в момента- и южната, и източната. Те са в
момента в процес на заграждане. Зачеркнатото с оранжев хикс е бившият
гараж, който в момента не съществува, заличен е в картата. Посочените в
южната част с розов цвят две постройки, едната е баня и тоалетна, другото е
стопанска постройка, на ищцовата страна е и не са отразени в картата.
Предполагам, че не са с разрешение, не са като допълващи, но съществуват на
място. Също съм ги отразила, тъй като банята и тоалетната бяха масивни.
Стопанската постройка дори имаше някакво навесче, ползва се като лятна
кухня.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че изготвеното по делото заключение на съдебно-…
експертиза адекватно отговаря на поставените на вещото лице задачи, поради
което същото следва да бъде прието и приобщено като писмено доказателство
по делото.
Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в
днешно съдебно заседание експертно заключение на вещото лице Ш. Х. по
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
4
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на
първоначално определения депозит в размер на 600 лева.
/Издаде се 1бр. РКО/
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноски.
АДВ. А.: Нямам доказателствени искания. Представил съм списък с
разноски към отговора на въззивната жалба.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.
АДВ. К.: Правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. К.: Моля да уважите въззивната жалба, да отмените решението на
ВРС и да допуснете до делба имота, който сме описали в исковата молба.
Жалбата ни е подробна, аргументирана, позовали сме се на конкретни
текстове от ЗУТ и от ЗС.
Първият въпрос е защо според нас теренът не е обща част. Фактите са
следните: до 1970г. делбеният имот, теренът, има един- единствен собственик
5
и той е В.В.. Към този момент, 1970г., той е изградил на основание
строително разрешение или позволителен билет, издаден през 1964г. етаж и
приземен етаж. Все още няма етажна собственост, тъй като собственикът е
един. Етажната собственост възниква в момента, в който В.В. прехвърля на
Богомил две избени помещения, заедно с 120 кв. м от мястото. Това е станало
през 1971г. Към този момент, още през 1970г., В.В. е прехвърлил част от
имота на Л.М., нашият праводател, това са 500 кв. м. Тоест, когато са създали
етажната собственост 1971г. теренът има собственици, различни от
собствениците на сградите. Има трайна практика на ВКС, че за да е налице
ефекта на обща част, е необходимо да има пълна идентичност между
собствениците на отделните обекти, етажната собственост, и собствениците
на терена. Такава етажна собственост по отношение на терена не се
наблюдава. С това ние сме убедени, че теренът не е обща част и би могъл да
бъде предмет на делба.
Относно въпроса какво се случва с пътя, много ясно е посочено в чл.
81, ал. 5 ЗУТ. Колкото до това, дали би следвало да има дялове, считаме че по
принцип този вариант, в който ще бъде делено на повече от два дяла е
неприложим по простата причина, че има три групи собственици, така че две
от тях имат сгради в етажна собственост. Няма как да бъде делен дял, който е
реален, който е реален, отделен от тези, които са в режим на етажна
собственост. Така че вещото лице правилно е разделило имота на два дяла,
независимо от всички други възможности. Преценката е на вас, ако решите
да допускате делбата, кой от двата варианта ще изберете.
АДВ. А.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба като
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно да оставите в сила.
За да се стигне до днес изслушаното заключение, страните бяха в
процес на преговори. Вещото лице изработи единствено варианти, които при
взаимно съгласие между страните може да се стигне до разделение на имота,
при което ищцата да получи реален дял, а ответниците евентуално общ дял,
като идеята беше доверителите ми да изкупят впоследствие дела на Л. и на
П., който е продаден впоследствие и на трето лице, което и на нас не ни е
известно кое е към този момент. Тъй като доверителите ми бяха в процес на
изкупуване на дела, се работеше по вариант, в който да има два отделни
6
имота с достъп и при положение, че доверителите ми изкупят дела на П.. Така
щеше да има само двама съсобственици и всеки щеше да получи реален дял,
какъвто е смисълът на делбата. В хода на производството пред
първоинстанционния съд не успяхме да постигнем спогодба, с която да
изкупим дела на Л. и П., при което варианта за доброволно разделение на
имота изцяло отпадна. Вещото лице в първата инстанция посочи единствено
допустимите варианта за делба, които да са със съгласието на страните, тъй
като да бъде отделена тупик улица следва да има изрично съгласие, да бъде
изготвен ПУП ПРЗ, който пак е по взаимно съгласие и съответно или имотът
улица да бъде предоставен безвъзмездно в полза на община Варна или този
имот да бъде отчужден по съответния ред и да бъде приложена уличната
регулация.
Считам, че делбата е недопустима, тъй като считам, че земята, върху
която са построени сградите има статут на обща част, тя няма как да бъде
предмет на самостоятелна сделка, тя винаги ще обслужва главната вещ, което
са сградите. В случая е налице етажна собственост, възникнала още 1971г.
при прехвърлянето на част от имота, заедно с построена върху него сграда.
Целта на делбеното производство е всеки един от съделителите да получи
реален дял, а в това производство, което е образувано от въззивницата, е тя да
получи реален дял, всички други съделители да получат общ дял и за сметка
на това, че получава този дял, да им бъде отнето от собствеността, за да се
уреди някаква улица, която ще осигурява достъп само на нея. Не е това
смисълът на закона. Смисълът на закона е съвсем различен, а именно- всеки
да получи реален дял. Доверителят ми желаят ако бъде допусната делба, те да
получат реален дял. Това е абсолютно недопустимо, както го посочиха две
вещи лица. От самата делба се стига до извода, че само ищцата, въззивник в
това производство, ще получил реален дял за сметка на отнемане на
квадратни метри от площта на доверителите ми. Това е крайният резултат,
който ще бъде постигнат, ако делба бъде допусната.
Според мен делбата е недопустима, поради обстоятелството, че земята е
обща част. В тази връзка има многобройна еднопосочна съдебна практика,
която развива именно случаите в хоризонтална етажна собственост и заявява
какво е предназначението на земята по отношение на главната вещ.
Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд, с което не
7
е допуснат до делба процесния имот.
Претендираме разноските, които са съобразени с минималните
адвокатски възнаграждения. Дори са в по- нисък размер от предвидените в
тарифата, предвид обстоятелството, че се касае за две лица, които са ме
упълномощили.
АДВ. К.: Посочвам практика на ВКС, която е в подкрепа на нашата
теза, че етажната собственост не се разпростира върху терена- Решение №
201/20.01.2020г., постановено по гр.д. № 2616/2018г. на ВКС, І ГО.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8