Р Е Ш Е Н И Е  №

В името на народа

гр. Кърджали, 16.06.2020 г.

 

Административен съд – Кърджали, в  публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Павлина Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело № 67/ 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Ф.С.Р. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №09/06/1/0/00013/2/01/03/01 от 11.12.2019 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Кърджали към ДФ „Земеделие“ в частта, с която е прихваната сума от *** лв. от оторизираната сума в общ размер на *** лв. Посочва се, че  решението, в оспорената част, е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнпопроизводствените правила, противоречие с относимите материалноправни норми и несъответствие с целта на закона.

В жалбата се твърди, че извършените парични прихващания и приспадания в размер на *** лева от изплатената финансова помощ по административен договор № *** /*** г., сключен с ДФ "Земеделие” по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от ПРСР 2014-2020 г. са необосновани, неточни и неясни. Посочва се, че поетите ангажименти от страна на жалбоподателя, засягащи посочения договор, обуславят получаването на сумата в размер на *** лв., представляваща първо плащане по договора, като същата сума е с фиксиран размер. В посоченото решение не се уточняват санкциите за бъдещи периоди по схеми и мерки за Директни плащания, за кои точно схеми и мерки се отнасят и каква е точната сума удържана за всяка една от тях. Поради изложените основания за незаконосъобразност  се прави искане да се отмени решението в оспорената част, с която е прихваната сума от *** лв. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник и се претендират деловодни разноски.

Ответникът – Директор на ДФ „Земеделие“ – Кърджали, оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че санкцията е наложена за бъдещ период на основание чл. 19 от Регламент № 640/2014 г., като същата е прихваната в съответствие на чл. 28 от Регламент № 908/2014 г., а именно, без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателна агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и от лице, правната сфера на което се засяга по неблагоприятен начин от оспореното решение.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Между ДФ „Земеделие“, представляван от изпълнителния директор и Ф.С.Р. е сключен Административен договор, ***/ *** г. за предоставяне на безвъзмедна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6. „Развитие на стопанства и предприятия“, BG06RDNP001-6.001. Като приоритет на ПРСР е посочен приоритет 2: „Подобряване на жизнеспособността на стопанствата и конкурентоспособността на всички видове земеделие във всички региони; насърчаване на новаторски селскостопански технологии и устойчиво управление на горите“, Приоритетна област: 2Б „Улесняване на навлизането на земеделски стопани с подходяща квалификация в селскостопанския сектор, и по-специално приемствеността между поколенията“. Срокът на изпълнение на договора е от 23.10.2019 г. до 23.10.2024 г., 60 месеца. Съгласно чл.2, ал.2, т.1 от този договор одобрената финансова помощ по ал.1 се предоставя на два етапа – първо плащане в размер на левовата равностойност на *** евро, а именно *** лв., което се извършва в срок до два месеца от датата на сключване на договора. В ал.5 на чл.2 от Административния договор е предвидено, че Фондът изплаща помощта до максималния размер по ал.1 при условие, че бенефициентът е изпълнил точно одобрения бизнес план съгласно условията и сроковете на настоящия договор и Условията за изпълнение и при спазване на критериите за допустимост и подбор, съгласно Условията за кандидатстване.

С Решение №*** от *** г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Кърджали към ДФ „Земеделие“, за изплащане на финансова помощ, на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП и раздел 2, т.1 от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура BG06RDNP001-6.001 по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6. „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 -2020 г. е одобрено изплащането на финансова помощ по административен договор ***/ *** г. съгласно заявка за плащане № *** в размер на *** лева. В решението е изписано следното: Заявена сума: *** лв.; Оторизирана сума: *** лв.; Изплатена сума: *** лв; Прихващания и приспадания: *** лв., като е пояснено, че е извършено прихващане в размер на *** лв., санкции за бъдещи периоди (СБП) по схеми и мерки на Дирекция Директни плащания (ДДП).

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата срещу решението в частта, с която се прихваща сума от *** лв. от общо оторизирана сума в размер на *** лв., е основателна.

Решението на директора на ДФ „Земеделие“ – Кърджали е издадено от компетентен административен орган предвид т.11 от Заповед#2/ 03-РД/ 2700/ 16.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Съобразно чл.20а от ЗПЗП изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е изпълнителен директор и на разплащателната агенция. В съответствие с предвидената от ал.4 възможност той е делегирал своите права във връзка с издаването на уведомителните писма по схемите и мерките за директни плащания на заместник- изпълнителния директор.  Ето защо съдът приема, че  административният акт е постановен от лице, което има материална компетентност.

Искането на жалбоподателя за подпомагане е уважено изцяло, тъй като административният орган е приел, че той отговаря на всички условия на ЗПЗП. Спорът между страните е единствено относно  законосъобразността на извършеното прихващане на сумата от *** лева, от оторизираната (одобрена) сума в размер на *** лв.

В оспореното решение не се съдържат фактически основания за това прихващане. Такива липсват  и в предхождащата и съпътстваща неговото издаване документация. Позоваването в решението на раздел 2, т.1 от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура BG06RDNP001-6.001 по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6. „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 -2020 г., видно от приетите като доказателство Условия, е относимо към преценката за отпускане на заявеното подпомагане.

В българското законодателство институтът на прихващането е уреден в чл. 103 - чл. 105 от ЗЗД. Чрез прихващането се извършва взаимно погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Предпоставките за компенсация са следните: наличие на две насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни - установени по размер и основание задължения.

Ето защо административният орган е следвало да изложи мотиви какви са фактическите и правни основания за прихващането, с какви задължения на кандидата и в какъв размер е извършено то, въз основа на какви административни актове. След като такива мотиви въобще липсват, то съдът е изправен пред невъзможността да провери дали извършеното прихващане е законосъобразно.

Недопустимо е мотивите на административния акт да бъдат излагани от органа едва в хода на съдебното производство, каквото становище се съдържа в пледоарията на пълномощника на ответника. Едва в съдебно заседание от 18.05.2020 г. пълномощникът на ответника поясни, че санкцията е наложена за бъдещ период на основание чл. 19 от Регламент № 640/2014 г., като същата е прихваната в съответствие на чл. 28 от Регламент № 908/2014 г., а именно, без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателна агенция, отговаряща за възстановяването на дълга.

Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който препятства както възможността за упражняване на контрол върху същия, така и възможността за организиране на адекватна защита срещу него и съставлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. В съответствие с чл. 59, ал. 1 от АПК актът на административния орган следва да е мотивиран, като следва да съдържа фактически и правни основания за издаването - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи ефективен съдебен контрол относно наличието на предпоставките за извършеното в случая прихващане и последвалия отказ от финансиране.

Поради това решението следва да бъде отменено в частта му, с която е извършено прихващане на сумата от *** лева.

Предвид изхода на спора е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Доказани са такива в размер на 560 лв., представляващи 10 лв. – внесена държавна такса и 550 лв. – реално изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно ДПЗС от 07.02.2020 г.

          Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.3-то от АПК, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

 

Отменя Решение №09/06/1/0/00013/2/01/03/01 от 11.12.2019 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Кърджали към ДФ „Земеделие“ в частта, с която е прихваната сума от 4 209.50 лв. от оторизираната сума в общ размер на 24447.50 лв.

Осъжда Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Ф.С.Р. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 560 лв. ( петстотин и шестдесет лева).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            

 

 

Съдия: