Решение по дело №2538/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1424
Дата: 21 ноември 2018 г.
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20185300502538
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н  И  Е   №  1424 

гр.Пловдив 21.11.2018 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в закрито заседание на 21.11.2018 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                      ИВАН АНАСТАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз. ч. гр. дело № 2538 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

Постъпила е жалба вх. № 7406/15.08.2018г. по описа на ЧСИ П. Н. от К.О.Н.- длъжник по изп. дело № 20189110400083/2018г. на ЧСИ П. Н., против две разпореждания от 02.07.2018г., с които са приети разноски на взискателя в размер от 300 лева и 2700 лева за адв.възнаграждение, и против разпореждане от 23.07.2018г., с което е отказано да бъдат намалени приетите разноски. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, тъй като жилището- предмет на изпълнителното производство, е във владение на взискателката, поради което извършените от нея разноски в изпълнителното производство не били дължими.

 Взискателката И.Д.Н., че действително е ползвала въпросното жилище, представляващо двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.****. Ползването било предоставено на нея и на децата от брака й с длъжника по силата на съдебно решение от 30.05.2013г. по бр. дело № 9766/2012г. на ПРС, с което бракът им бил прекратен. През 2017г., въпреки, че децата от брака все още не били навършили пълнолетие, той започнал да настоява да ползва собствената идеална част от жилището, определена с решението по гр.д.№ 1096/2014г. на ПОС в размер от 70%. На 10.10.2017г. длъжникът принудил бившата си съпруга и двете им деца да напуснат къщата. Именно поради това тя се снабдила с изпълнителен лист за ползването на бившето семейно жилище и завела горепосоченото изпълнително дело.

         От ЧСИ П. Н. са представени мотиви / становище/, в които е заявено, че счита жалбата за допустима, но по същество за неоснователна.

 Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице- длъжник в изпълнителното производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК- разпореждане от 23.07.2018г., с което е отказано да бъдат намалени приетите разноски.

 Изп. дело № 20189110400083 на ЧСИ П. Н. е образувано по молба от И.Н. въз основа на изп. лист, издаден по гр. д. № 9766/2012г. на ПРС против К.Н. за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.****, на бившата съпруга, докато същата упражнява родителските права върху децата. По образуваното изпълнително дело ПДИ е връчена на длъжника на 15.02.2018г. На 20.02.2018г. същият е подал молба по изпълнителното дело, с която заявява, че не владее имота- предмет на въвода. Към молбата е приложен препис от нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 180/01.09.2017г., с който Е. и Н. Б. са продали на съсобственика си К.Н. ½ ид.ч. от правото на собственост върху самостоятелна сграда с идентификатор 56784.531.707.4 по КККР на гр.****, която сграда е посочена в молбата за образуване на изпълнителното дело като предмет на принудителното изпълнение, както и самостоятелна сграда с идентификатор 56784.531.707.5, предназначена за гараж или складово помещение. Позовавайки се на този нот.акт и на решението по гр.д.№ 1096/2014г. на ПОС, длъжникът изпратил нотариална покана до бившата си съпруга, с която е заявил претенция за обезщетение за ползването на неговите 85% ид.ч. от жилищната сграда. На 18.09.2017г. тя е подала отговор, в който твърди, че не ползва посочената сграда нито лично, нито чрез другиго и не препятства по какъвто и да е начин ползването му. С втора нотариална покана, връчена на И.Н. на 28.09.2017г., длъжникът й е отправил покана на 05.10.2017г. в 15,00 часа да се яви в кантората на Нотариус Т. Д. и да му предостави дубликати от ключовете от дворната и входната врати. Съставен е протокол от 05.10.2017г., в който е отразено, че Н. не се е явила в нотариалната кантора.

В съставения на 17.05.2018г. по изпълнителното дело протокол за въвеждане в имот по чл. 522 от ГПК е отразено, че достъп до имота е осигурен от К.Н., но не директно през дворната врата, а през вратата на гаража- предмет на  нот.акт № 180/01.09.2017г.. Входната врата на жилищната сграда била намерена отключена. К.Н. не направил никакви изявления. При съставянето на предходен протокол за въвеждане в имот от 19.04.2018г. обаче длъжникът е заявил лично, че владее и ползва имота от 10.10.2017г. и към момента на съставяне на протокола. Тъй като не му бил предоставен достъп от бившата му съпруга, влязъл сам, за което съставил констативен протокол в присъствието на свидетели. Това изявление представлява пряко признание на факта, че към момента на завеждане на изпълнителното дело жалбоподателят е бил във фактическа власт на бившето семейно жилище. Без значение е наличието на съсобственост върху същото между страните, както и техните квоти, тъй като бракоразводното решение в частта относно ползването на семейното жилище се ползва с изпълнително действие и след сключване на сделката по нот. акт № 180/01.09.2017г.. Единствената причина И.Н. да се снабди с изпълнителен лист и да заведе изпълнително дело четири години след постановяване на бракоразводно решение № 2281/30.05.2013г. е поведението на К.Н., който по собствените му думи на 10.10.2017г. е влязъл сам в жилището и оттогава го владее и ползва. При това положение не е налице основание да се счита, че не е станал причина за направените от взискателката разноски по изпълнението и съответно- че не ги дължи. Всъщност, недължима се явява сумата от 300 лева- адв.възнаграждение за подаване на възражение против предходната жалба от К.Н., по която е образувано в.ч.гр.д.№ 1470/2018г. на ПОС. Тези разноски се явяват такива в съдебното производство по разглеждане на жалбата. Освен това производството по жалбата е приключило в полза на жалбоподателя, поради което направените от въззиваемата страна съдебни разноски се явяват недължими.

С молба от 16.11.2018г. в изпълнение на дадено от съда указание от жалбоподателя К.Н. е представена данъчна оценка за имота на ул.“****. Видно от същата, данъчната оценка за всеки един от двата етажа на къщата е в размер от 56629 лева или общо 113258 лева. Съгласно чл.10, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет въвод или опразване на недвижим имот минималното адв.възнаграждение е 1/2 от съответните възнаграждения по чл.7, ал. 2 на база стойността на имота. Съгласно чл.7, ал.2, т.5 от наредбата, при интерес от 100 000 лева до 1 000 000 лева минималното адв.възнаграждение е в размер от  3530 лева плюс 2 % за горницата над 100 000 лева. При материален интерес от 113258 минималното адв.възнагреждение по т.5 на чл.7, ал.2 е в размер от 3795,16 лева, половината от което е в размер от 1897,58 лева. С оглед сравнително ниската правна и фактическа сложност на реализираната защита по изпълнителното дело, съдът намира, че платеното адв.възнаграждение от 2700 лева се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до размер на минималното възнаграждение по наредбата. Съответно- обжалваното разпореждане следва да бъде частично отменено по отношение на сумата от 300 лева- адв.възнаграждение за подаване на възражение против предходната жалба против разноските, и по отношение на сумата от 1102,42 лева, явяваща се разлика между пълния размер на платеното адв.възнаграждение от 2700 лева за образуване и водене на изпълнителното производство и сумата от 1897,58 лева, в който размер е минималното адв.възнаграждение, съобразно с материалния интерес. Ще следва да бъдат отменени частично и двете разпореждания от 02.07.2018г., с които са приети разноски по изпълнителното производство по отношение на същите суми. 

По изложените съображения съдът

                                                            Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника по изпълнително дело № 20189110400083 по описа на ЧСИ П. Н. К.О.Н. разпореждане от 23.07.2018г., с което е отказано да бъдат намалени приетите с две разпореждания от 02.07.2018г. разноски на взискателя И.Д.Н. в размер от 300 лева и 2700 лева за адв.възнаграждение, както и двете разпореждания на ЧСИ П. Н. от 02.07.2018г., с които са приети посочените разноски, по отношение на сумата от 300 лева- адв.възнаграждение за подаване на възражение против предходната жалба против разноските, и по отношение на сумата от 1102,42 лева, явяваща се разлика между пълния размер на платеното адв.възнаграждение от 2700 лева за образуване и водене на изпълнителното производство и сумата от 1897,58 лева, в който размер е минималното адв.възнаграждение, съобразно с материалния интерес.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: