Р Е Ш Е Н И Е №195/8.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на дванадесети септември
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мариела И.
секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело №
313 по описа за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК
*********, адрес гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260 против Т.С.Д.
с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че на 07.05.2014 г.
ответникът и „Алфа Банк България“ са сключили договор за кредит № CL 180504/2014,
по силата на който последната е предоставила на ответника сумата от 8500лв.
Длъжникът обаче не изпълнил договорните си задължения по чл. 4 от Договора и
чл. 16 от Общите условия към него, относно погасяване на дължимите вноски по
погасителния план, неразделна част от Договора за кредит. Съгласно чл. 38.3,
във връзка с чл. 42 от Договора за кредит, при допуснато просрочие на
погасителна вноска по кредита с падеж 07.06.2016 г., банката обявява цялото
задължение за предсрочно изискуемо без да се прекратява действието на договора.
На 29.02.2016 г.
между „АЛФА БАНК - клон България” и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е сключен Договор
за прехвърляне на предприятие от 29.02.2016 г. По силата на договора за
прехвърляне на предприятие от 29.02.2016 г. правата и задълженията по всички
договори сключени от „АЛФА БАНК — клон България”, ЕИК ********* са прехвърлени
на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, за което длъжника е уведомен.
За събиране на
своето вземане банката е инициирала заповедно производство, в рамките на което
е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, но същата е била
връчена при условията на чл. 47,ал.5 ГПК.Предвид изложеното е направено искане
да се приеме за установено по отношение на ответника, че съществува вземане в
размер на
- главница в
размер на 5747.13 лева /пет хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и
тринадесет стотинки/;
-
възнаградителна лихва в размер на 939.87 лева /деветстотин тридесет и девет
лева и осемдесет и седем стотинки/ за периода от 07.06.2016 г. до 03.01.2018
г.;
- мораторна
лихва в размер на 387.23 лева /триста осемдесет и седем лева и двадесет и три
стотинки/ за периода 07.06.2016 г. до
21.01.2018 г.;
- такси в размер
на 168.00 лева /сто шестдесет и осем лева/ за периода от 07.06.2016 г. до
21.01.2018 г.
Направено е
искане да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски в размер
на 725.01 лева, от които държавна такса в размер на 144.84 лева /сто
четиридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/ и адвокатско
възнаграждение в размер на 580.17 лева /петстотин и осемдесет лева и
седемнадесет стотинки/.
В с.з. страната
не изпраща представител, но депозира писмено становище.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът чрез назначеният му по реда на чл. 47,ал.6 ГПК особен
представител е оспорил исковете. Ангажира доказателства.
В с.з. същият
поддържа отговора на исковата молба.
Карнобатският
районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното.
Съгласно договор
за кредит № CL 180504/2014г. от
07.05.2014г. Алфа Банк България“ - в качеството на кредитодател, предоставя на
ответника-в качеството му на кредитополучател, сумата от 8500лв. Съгласно
клаузите на договора предоставената сума е следвало да бъде върната от
кредитополучателя за срок от 5години или 07.05.2019г.
На 29.02.2016 г.
между „АЛФА БАНК - клон България” и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е сключен Договор
за прехвърляне на предприятие от 29.02.2016 г. По силата на договора за
прехвърляне на предприятие от 29.02.2016 г. правата и задълженията по всички
договори сключени от „АЛФА БАНК — клон България”, ЕИК ********* са прехвърлени
на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, за което до длъжника са изпратени
уведомления. От двете известия за доставяне става ясно, че пратките са върнати
обратно с указания,че получателят е непознат на посочения адрес.
Предвид липсата
на изпълнение на задължението по договора банката-кредитор е изпратила до
длъжника нотариална покана, с която я уведомява, че обявява цялото задължение
по договора за предсрочно изискуемо. Поканата е връчена при условията на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление по постоянния и настоящия адрес на длъжника.
За събиране на
своето вземане банката е инициирала заповедно производство-ч.гр.д. №392/2018г.
по описа на КРС, в рамките на което е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК, но същата е била връчена при условията на чл. 47,ал.5 ГПК.
От назначената и
изслушана ССЕ се установява, че размерът на непогасената главница възлиза на
сумата от 5747.13лв.Размерът на начислената възнаградителна лихва за периода от
07.06.2016г. до 03.01.2018г. възлиза на 963.01лв., а на начислената мораторна
лихва за периода
07.06.2016г.-21.01.2018г. е 285.04лв.
При така
установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС в хипотезата на предявен иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост
е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
При
удостоверяване връчването на нотариалната покана на длъжника Д., нотариусът е
посочил, че адресът на лицето, е посетен 3 пъти в продължение на един месец
(отразени са датите и часовете на посещение, едната от тях – в неработен ден),
и лицето не е открито. Отразено е още, че нотариусът е извършил справка в НБД
"Население", от която се установява настоящият и постоянният адрес на
длъжника. Посочено е, че в двуседмичния срок след залепването на уведомлението
на адреса, длъжникът не се е явил в нотариалната кантора, за да получи книжата,
поради което нотариусът е приел редовно връчване на нотариалната покана по реда
на чл. 47 от ГПК.
Разпоредбата на
чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда, че нотариусът
може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва
съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37-58 от ГПК. Разпоредбата
намира приложение и при връчване на нотариална покана, вкл. по реда на чл. 47
от ГПК, независимо от обстоятелството, че не се назначава особен представител,
тъй като не се касае до исково производство (Решение № 84 от 5.06.2014 г. на ВКС
по т. д. 1220/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 217 от 12.05.2015 г. на ВКС по
т. д. 62/2014 г., I т. о., ТК; Определение № 517 от 05.07.2011 г. по ч. т. д. 187/2011
г. на ВКС, ТК, II т. о.).
Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС
по приложение на разпоредбата на чл. 50 от ЗННД (Определение по ч. т. д.
623/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Определение № 517/05.07.2011 г. на ВКС по ч.
т. д. 187/2011 г., II т. о.; Определение № 141/02.02.2010 г. по ч. т. д.
496/2009 г. на ВКС, I т. о. и др., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК),
при връчването от нотариуса следва да бъде спазен реда по чл. 47 от ГПК.Следователно, за да се счете, че длъжникът е известен чрез залепване на
уведомление не е достатъчно само отразяването от страна на нотариуса, че лицето
не е намерено на адреса, залепено е уведомление и никой не се е явил, за да го
получи. Необходимо е да бъдат приложени доказателства, че процедурата по чл.
47, ал. 1-5 от ГПК е спазена изцяло.
В конкретния
случай, изискванията на чл. 47 от ГПК не са спазени от нотариуса при връчването
на нотариалната покана. От същата е видно, че е била изпратена единствено на постоянния
и настоящия адрес, на който лицето не е било намерено. По делото обаче липсват
данни, нотариусът да е поискал справка от НОИ за местоработата на ответникът с
оглед връчване на поканата по местоработата, съответно местослуженето или
мястото за осъществяване на стопанска дейност на длъжника съобразно
разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. второ от ГПК.
Поради липсата
на данни за изпълнение от нотариуса на процедурата по чл. 47, ал. 1-5 ГПК,
съдът приема, че нотариалната покана не е редовно връчена на длъжника Вълева,
което води до извода, че длъжникът не е уведомен за изявлението на банката и
предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила-в този смисъл и Определение № 2413 от
12.12.2018 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1733/2018 г.
Съгласно
Тълкувателно решение №8, постановено по т.д. №8/2017г. на ОСГТК на ВКС предявеният по
реда на чл. 422,ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки
че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК.
Предвид дадените задължителни
указания съдът намира, че следва да уважи заявената претенция изцяло, тъй като
към датата на съдебното заседание -12.09.2019г., е настъпил падежа на договора
за кредит изцяло.
Неоснователни се явяват заявените с
отговора на исковата молба възражения. Изискването на чл. 19,ал.4 от ЗПК е
спазено, тъй като ГПР е по договора е 18.01% и същият не надвишава пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, която е 10.02%.
В случая не е налице анатоцизъм,
тъй като липсва капитализиране на изтекли лихви и превръщането им в главница.
Цитираното от процесуалния представител на ответника решение е неотносимо в случая, тъй като не е
налице капитализиране на изтекли лихви по настоящия договор и превръщането им в
главница. В случая е сключен изцяло нов договор за кредит за погасяване на
друго задължение-при това основно главница.
Предвид изложеното следва да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че съществува задължение в
размер 5747.13 лева –главница по договора за кредит; на 939.87 лева- възнаградителна
лихва в размер за периода от 07.06.2016 г. до 03.01.2018 г.; на 285.04лв.-
мораторна лихва в размер за периода 07.06.2016 г. до 21.01.2018 г. Искът за
мораторна лихва следва да бъде уважен в посочения размер с оглед на факта, че
според настоящия съдебен състав не е налице предсрочна изискуемост. Следва да
се приеме за установено, че съществува и вземане в размер на 168лева -такси за
периода от 07.06.2016 г. до 21.01.2018 г.
При този изход от спора ответникът
дължи сумата от 725.01лв., представляваща съдебно-деловодните разноски, сторени
в заповедното производство, както и сумата от 1905.58лв., представляваща съдебно-деловодните
разноски, сторени в исковото производство.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Т.С.Д. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, адрес гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен
път” № 260 в размер на 5747.13лв.- представляващо незаплатена главница
по договор за кредит № CL 180504/2014г. от 07.05.2014г.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.С.Д. с ЕГН ********** ***, че
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Юробанк България” АД, ЕИK
*********, адрес гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260 в
размер на 939.87лв., представляващо възнаградителна лихва за периода от
07.06.2016 г. до 03.01.2018г.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
Т.С.Д. с ЕГН ********** ***, че
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, адрес гр.София,
район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260 в размер на 285.04лв.-
мораторна лихва в размер за периода
07.06.2016 г. до 21.01.2018г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за размера над
присъдената част до пълния установен размер от 387.23лв.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.С.Д. с ЕГН ********** ***, че
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, адрес гр.София,
район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260 в размер на 168лв,
представляващо такси от 07.06.2016г. до 21.01.2018г.
ОСЪЖДА
Т.С.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати на
„Юробанк България” АД, ЕИК/ *********, адрес гр.София, район Витоша,
ул.”Околовръстен път” № 260 сумата от 725.01лв., представляваща
съдебно-деловодните разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
Т.С.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК/
*********, адрес гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260 сумата
от 1905.58лв., представляваща съдебно-деловодните разноски в исковото
производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен съдия: