Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3938
Година 21.10.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански състав На двадесет
и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
18353 по описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415
от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. чрез пълномощника: И.Н.Н., ***, с който се иска от съда да признае
за установено по отношение на Р.Р.К. ЕГН **********,***, съществуването на
вземането на следните суми, както следва: сумата от 644, 96 лева, представляваща дължима главница по договор
за заем *** и договор за допълнителни услуги към заем ***, сключени на
27.01.2017 г. с „Микро кредит” АД, вземанията по който са прехвърлени на
08.12.2017 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто
правоприемник е кредиторът, сумата от 59,44 лева договорна лихва по
договор за заем за периода 26.08.2017 г. до 26.01.2018 г., сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 63,36 лева за
периода от 26.08.2017 г. до 26.01.2018 г.; сумата от 475,20 лева застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода 26.08.2017 г. – 26.01.2018
г.; сумата от 433,17 лева лихва за забава по договора за заем за периода
27.08.2017 г. – 02.08.2018 г., сумата от 25,36 лева лихва за забава по
договора за допълнителни услуги за периода от 27.08.2018 г. до 02.08.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 02.08.2018 г. до окончателното погасяване.
Претендира разноските направени в хода на заповедното производство на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК и разноските направени в хода на настоящото производство,
както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 78
ал. 8 ГПК.
С исковата си молба ищецът твърди, че на 8.12.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от (6.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вчемания” ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Р.Р.К., произтичали от Договор за заем *** и Договор за допълнителни услуги към заем *** и двата от дата 27.01.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обеспечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД ЕИК *********.
Твърди, че „Микро Кредит" АД било
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне
на вземания от 16.01.2015 г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до ответницата
било изпратено писмо от „Микро Кредит”
АД чрез „Агенция за събиране на вчемания" ЕАД за станалата продажба на
вземания съдържащо Уведомитслно писмо с изх.№ УПЦ-С-МКР/П 71-101 58488 от
13.12.2017 г., изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на
посоченият адрес в Договора за паричен заем. Твърди, че писмото се е върнало в
цялост, като в обратната разписка е отбелязано, че пратката не е потърсена от
получателя. Твърди, че ищцовото дружество е изпратило повторно писмо до
длъжника, съдържащо Уведомително писмо за извършената цесия с изх. №
УПЦ-С-МКР/1171-10158488 от 23.10.2018 г. чрез куриер. Писмото отново се е
върнало в цялост.
Твърди, че към настоящата искова молба представя
и моли съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на
,,Микро Кредит" АД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД на
станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо с изх. УПЦ-С-МКР/1
171-10158488 от 23.10.2018 г., което да връчи на ответника, ведно с исковата
молба и приложенията към нея. Твърди, че се позовава на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №1711/2013 г.
на I г. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № [2/09 год. на II т. о.,
съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, с приложено уведомление
на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. I ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда. като факт от значение за спорното право.
Твърди, че в случай, че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи,
че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем,
не е погасено, моли съда, да приеме, че получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в
полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Твърди, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013 г., ТК.
Твърди,
че на 27.01.2017 г. между „Микро Кредит" АД и Р.Р.К. е сключен договор за
заем ***, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 1 200,00
лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържали в отделните полета
или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за
кредит" и "Договор за кредит", като "Общите условия",
при които се отпускал кредита, били неразделна част както от "Искане за
кредит", така и от "Договор за кредит". Подписвайки Договора за
заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в
сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума
в общ размер на 1 410,24 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с
договорната лихва по него.
Съгласно
разпоредбите на Общите условия, в съетветствне с които е сключен договора за
заем, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че предварително и
безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация, разбира и приема клаузитс на договора и Общите
условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпорелби и желае договоры да
бъде сключен.
Съгласно
Общите условия, при които бил подписан договора, Заемополучателят се е задължил
да върне заема ведно с договорната лихва, която била в размер на 210,24 лева,
на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 117, 52 лева, като първата
погасителна вноска била платима на 26.02.2017 г. Така страните договорили общ
размер на плащанията по заема 1 410,24 лева.
На
основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за
допълнителни услуги, на 27.01.2017 г. между „Микро Кредит" АД и Р.Р.К. бил
сключен Договор за допълнителни услуги към заем ***, съгласно който „Микро
Кредит" АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни
услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което било предоставено
на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения
договор, при подписване на договора клиентът дължал заплашане на пакетна цена
за допълнителни услуги в размер на 126,72 лв.,
като му била прецоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни
месечни вноски, всяка в размер на 10,56 лв., при първа погасителна вноска,
платима на 26.02.2017 г.
На
основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в
качеството си на застрахователен посредник предоставил на Заемополучателят
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит"
АД застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот"'
АД, ЕИК *********, конкретните условия по която са посочени в индивидуална
застрахователна полица, предоставена на и подписана от Заемополучателят.
Съгласно сключения договор за допълнителни усл\ти Заемателят се е задължил да
върне на Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна
премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на належните
дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 79,20 лева,
платими считано от 26.02.2017 г.. или обща сума за застрахователна премия -
950.40 лева, която покрива следните застрахователни рискове: смърт вследствие
на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и
временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП.
Съгласно чл, 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия
към договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за
отпускане на заем, а същите се предоставят на Заемополучателят само при
изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни
услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.
Твърди, че на длъжника била начислена лихва за
забава, както следва:
- по договор за заем: 33,17 лева за периода
27.08.2017 г.(датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.
- по
договор за допълнителни услуги: 25,36 лв. за периода от 27.08.2017 г. (датата
на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска)
до датата на подаване на заявлението в съда. Размера на начислената лихва е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Срокът на договора изтекъл на 26.01.2018 г. с последната
погасителна вноска и не бил
обявяван за предсрочно ичискуем.
Твърди, че Заемополучателят не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружествто. Сумата която била погасена до момента,
била в размер на 1 244,40 лв., с която били погасени, както следва: 555,04 лв. – главница, 150.80 лв. -
договорна лихва, 63.36 лв. - допълнителни
услуги, 475,20 лв. - застрахователна премия.
Твърди, че към настоящия момент задължението
на ответницата Р.Р.К. по Договор за заем *** и Договор за допълнителни услуги
към заем *** и двата от дата 27.04.2017 г. била в общ размер на 1 301,49 лева,
от които главница по договор за заем –
644, 96 лева, договорна лихва по договор за заем - 59,44 лева,
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги - 475,20 лева, сума за
пакет услуги по договор за допълнителни услуги - 63,36 лева, ведно със
законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължениею, какго и
лихва за забава по договор за заем в размер на 33.17 лева и лихва за забава по
договор за допълнителни услуги в размер на 25.36 лева.
ОТВЕТНИКЪТ Р.Р.К., чрез назначения й особен представител адв. Д.Г., с отговора на исковата молба оспорва предявения установителен иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че липсвала активна легитимация на ищеца, защото договора за цесия предхождал договора за заем. Освен това не било ясно дали ответникът е подписал договора за кредит. Твърди се още, че ответникът не бил надлежно уведомен за извършената цесия, като писмата не били получени от лицето. Нямало и данни да са прехвърлени вземанията по допълнителния договор. Пълномощното и потвърждението за цесията били без достоверна дата. Договорът за застраховка бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави, защото премията била в размер от 950 лева, а кредитът бил 1 200 лева. В същия имало неравноправни клаузи, върху които потребителят не можел да влияе, тъй като били изготвени предварително. Договорът бил нищожен и на основание чл. 21 от ЗПК, защото заобикалял разпоредбата на чл. 19 сал. 4 от ЗПК за лимита на ГПР. По договора за застраховка правата възниквали за застрахователя, а не за заемателя, който не бил титуляр на това вземане и не можел да действа като субституент на застрахователя. Нямало и доказателства за изпълнение на задълженията на кредитора по договора за допълнителни услуги, за да се събират такси по него. Моли за отхвърляне на иска.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от
фактическа и правна старана следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е
заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, че заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл.47 ал.7 от ГПК.
За да се уважи предявеният иск
дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно
основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на
цедента – наличието на сключен договор
за потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната
парична сума, като установи, че е настъпил падежът за връщане на сумата и
докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже
и, че е уговорено в договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и
размера и периодът на претенциите за договорно обезщетение за забава. В тежест
на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават
спорното право.
На 27.01.2017 г. между „Микро
Кредит" АД и Р.Р.К. е сключен Договор
за заем ***, по силата на който дружеството е предоставило заем в
размер на 1 200,00 лева. Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е
удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да
върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и
приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1 410,24 лева, представляваща
чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
Съгласно Общите условията,
Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която
е в размер на 210,24 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на
117,52 лева, като първата погасителна вноска е платима на 26.02.2017 г. Така
страните са договорили общ размер на плащанията по заема 1 410,24 лева.
Съдът не приема възражението за
недопустимост на иска относно формата на сключения договор за заем. Законодателят не изисква форма на
действителност по договора за заем.
Срокът на договора е изтекъл на
26.01.2018 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Във връзка с, оспорването на особения представител на ответника на
активната процесуална легитимация на ищцовото дружество, от приложените към
исковата молба доказателства, се установява, че между цедента и цесионера е
подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.01.2015 г. Теорията и практиката са единодушии, че този вид договор (рамков)
урежда своеобразна рамка, която позволява възможно най-балансираното, типично
изпълнение по начина, по който страните са се договорили. Сключеното Приложение № 1 от 08.12.2017 г.
към Рамковия договор от 16.01.2015 г., е юридическият факт, който окончателно е
определил предмета на договора за цесия. Следователно е налична
продажба на едно валидно и съществуващо вземане, противно на твърденията на
ответната страна. Също така, в приложение № 1 е индивидуализиран номера на
договора за заем, кредитополучателя, ЕГН и заемната сума и възраженията на
особения представител в този смисъл са неоснователни и неотговарящи на фактите
по делото.
Изискването за уведомяването по чл. 99 ал. 3 ЗЗД е
необходимо за да има възможност
длъжникът да се позове на добросъвестно осъществено от него изпълнение
преди узнаването на цесията, като такива
възражения са направени в производството. В този смисъл решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., ТК и други.
Ищецът
не представя доказателства за извършено надлежно уведомяване нито в заповедното
производство, където ответника е уведомен при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК,
нито в настоящото производство, в което ищецът е поискал уведомлението за цесия
да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата.
Основателността на предявения иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване, че между ответника и
цедента „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, гр. София, е налице валидно кредитно правоотношение, че са
настъпили предпоставките и длъжникът е редовно уведомен за предсрочната
изискуемост, че е извършено валидно
прехвърляне на вземанията в полза на ищеца по делото.
Следва да се
отбележи, че наистина няма доказателства уведомлението за цесия да е било
връчено на ответника лично, но съгласно установената съдебна практика /Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., с което
касационния съд се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане; Аналогично
становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о., постановено по спор между същите страни след допускане на
касационното обжалване./, то съдът намира, връчването на уведмолението
посредством назначения особен представител по делото е извършено в хода на
производството.
Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл.188, ал.3 ГПК /отм./, съответно чл.235, ал.3 ГПК.
По отношение
възръженията направени от ответника за това, че в договора имало неравноправни
клаузи, върху които потребителят не можел да влияе, тъй като били изготвени предварително
и договорът бил нищожен и на основание чл. 21 от ЗПК, защото заобикалял
разпоредбата на чл. 19 сал. 4 от ЗПК за лимита на ГПР, съдът намира следното:
Неоснователни са твърденията
на ответника, че договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие с
добрите нрави. Посочения в чл.2 размер на сумата по кредита и ГПР в размер на
49,97 % е изцяло съобразен с
разпоредбите на чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно който годишния размер на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. В настоящия случай страните са договорили ГПР в
размер на 49,97 %, като размерът на законната лихва за просрочени
задължения през януари 2016 г., когато е
сключен договора, е 11,00 % (основен лихвен процент 0,01%, обявен от БНБ, плюс
10 пункта), съответно петкратният й размер е 55,00 %.
Не така стои въпросът
досежно уговореното в процесния договор възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 126,72 лв., съгласно представения Договор за
допълнителни услуги към заем ***
Законът обаче не
допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с
уговарянето на допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На
основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Затова е
основателно възражение на ответника за нищожност на договора за допълнителни
услуги.
Предвид установената
нищожност на клаузата за допълнителни услуги, заплатеното от ищеца съгласно
тази уговорка, се явява платено при начална липса на основание. Като такова,
тази част от заплатена сума подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
От друга страна с
договора за пакет допълнителни услуги е договорена и застраховка. Съдът намира
застрахователните клаузи за нищожни, тъй като противоречат на добрите нрави.
Застрахователната клауза е сключена между „Микро Кредит" АД и
ответницата, като дружеството-цедент на вземането няма качество на
застраховател или презастраховател, не договаря за себе си, а от името и за
сметка на застрахователя „Уника" АД, като по този договор правата и задълженията
на застрахователя, включително да получи застрахователната премия, възникват
направо в патримониума на ЗК"Уника". Правата на „Микро Кредит"
АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, са ограничени само
до възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но
не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Няма уговорки за
изплащане на разликата между полученото от „Микро Кредит" АД и
застрахования, на изплащане на застрахователно обезщетение. По делото не са
представени доказателства за платане на премията от страна на „Микро
Кредит" АД в полза на застрахователя. Липсват данни дали „Микро
Кредит"АД е обвързан към ЗК"Уника" АД като застрахователен агент
или не, а Кодексът за застраховане забранява изрично на обвързания агент да
събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни
услуги.
Недължими остават и начислените от ищеца лихви за забава по договора за
допълнителна услуга и по зстрахователната клауза от същия договор начислени от
27.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.08.2018 г.
Видно от установеното
от вещото лице по приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза ответникът
е изплатила по кредита сумата от 63,36 лева като възнаграждение по договора за допълнителни
услуги и 475,20 лева като застрахователната клауза/таблица 2 от заключението/,
което обстоятелство не се оспорва от ищеца. Или изплатена като недължима е обща
сума в размер на 538,56 лева.
Останала е
неизплатена и част от договорната лихва за периода 26.08.2017 г. падеж на първа
неплатена в пълен размер вноска до
26.01.2018 г. падеж на последна погасителна вноска в размер на 59,44 лева.
От това следва, че е
останала непогасена обща сума в размер на 644,96 лева представляща главница и 59,44
лева договорната лихва.
Приспадната с
недължимо платените суми в общ размер на 538,56 лева лихвата в размер на 59,44 лева и главницата в
размер на 644,96 лева, дава остатък на дължимата сума за главница в общ размер
на 165,84 лева. Т.е. ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 165,84 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 1 701,49
лева, искът ще се отхвърли.
Като законна
последица от уважаването на предявения иск в посочената част, следва да се
присъди и законна лихва върху сумата от 165,84 лева от датата на подаване на 02.08.2018 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищоцата страна страна разноски по съразмерност. Ищеца е направил такива в общ
размер на 919,10 лева, от които съобразно уважената и отхвърлената част от
иска следва да му се присъдят 89,58
лева.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Р.К.
ЕГН **********,***, че
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.
и М.Д.Д. чрез пълномощника: И.Н.Н.,
***, има вземане в размер на: 165,84(сто
шестдесет и пет лева и 84 ст.)лева, ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12562 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, І - ви бр. състав,
като до пълната претендирана сума в общ размер на 1 701,49 лева, ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.Р.К. ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев "
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от от Н.Т.С. и М.Д.Д.
чрез пълномощника: И.Н.Н., ***,
сумата от 89,58(осемдесет и девет лева и
58 ст.) лева, представляваща разноски, съразмерно с уважената и
отхвърлената част от иска.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на адв. Д.Г.,
разходен касов ордер за сумата от 349,10(триста четиридесет и девет лева и 10
ст.)лева, представляваща възнаграждение като особен представител на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
ДГ