Решение по дело №9738/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 28.01.2019 г.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета  година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар:  Милена Кюркчиева

като разгледа  докладваното от съдията Георгиева

гражд.дело            № 9738      по описа за  2018   година,  съобрази, че:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. чл. 477  и чл. 498, ал.3 Кодекса за застраховането,  обн. ДВ бр.102/2015 г. вр. с чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите.

С исковата молба Л.И.З. ***“ АД, че на 16.01.2018 г. в гр.София, ул.“Трети март“, на кръстовището с ул.“Бъдеще“ е пострадал като пешеходец при ПТП, настъпило по вина на водача на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ********Ц.Р., който при извършване на маневра ляв завой е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като не е съобразил поведението си с конкретните правила на ЗДвП – да не поставя в опасност живота и здравето на хората;  да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и да управлява автомобила със съобразена скорост и реализирал удар. За случая било образувано досъдебно производство №11025/2018 г. по описа на  СДВР, СРТП, Отдел „Разследване“.

В причинна връзка с настъпилото ПТП ищецът претърпял телесни увреждания – тежка контузия на главата с открита рана, множество ерозии по скалпа, хематом на дясното око, хематом на предната трета на езика, вътреставна фрактура на медиалния кондил на тибията на десния крак, натъртвания и охлузвания по тялото и крайниците. В следствие на урежданията той претърпял силни болки, наложило се продължително да спазва щадящ режим и да приема болкоуспокояващи и да разчита на чужда помощ при обслужване на хигиенните и битови нужди. Ищецът твърди, че функцията на крайника му не е възстановена, има останал белег на окото и е влошено общото му здравословно и психическо състояние. Във връзка с инцидента Л.З. сторил имуществени разходи за медикаменти в размер на 121.46 лв. и за специализиран транспорт с линейка, при изписване от болничното заведение до дома му в размер на 100.00 лв.

Виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена с ответното З.дружество по отношение на лекия автомобил по застрахователна полица № BG/02/1170002978021, със срок на действие от 21.11.2017 г. до 20.11.2018г., видно от справка от интернет сайта на Гаранционен фонд и констативен протокол. С претенция вх. № ОК-101830/14.02.2018 г. на основание чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане ищецът предявил искане за обезвреда от застрахователя на деликвента и била образувана преписка по щета № ********** в ЗД „Б.И." АД. Тъй като в законоустановения срок не му било определено и изплатено обезщетение от застрахователя по щета, при наличие на процесуалната предпоставка по чл.380, ал.1 от КЗ, ищецът предявява иска си пряко срещу него.

Поддържа се, че са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента по задължителната застраховка „ГО“, за заплащане на обезщетение за претърпените вреди.

ИСКАНЕТО е да бъде осъдено ЗД „Б.И." АД да заплати на Л.И.З., ЕГН *********** сумата от 40 000, 00 лв. (четиридесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени в резултат на ПТП неимуществени вреди - преживени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018 г., и сумата от 221.00 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумите, както и сторените в производството разноски.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, по делото не е депозиран писмен отговор. Със становище от 07.11.2018 г. ответното З.дружество, чрез адв.М.Г., заявява, че оспорва исковете като неоснователни и недоказани и размера на иска за обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователно завишен.

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства – констативен протокол №51 от 16.01.2018 г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“, протокол за оглед на местопроизшествие и протоколи за оглед на предмети и заключението на допуснатата и изслушанав настоящето производство съдебно-автотехническа експертиза, се установи, че  на 16.01.2018 г., около 21, 30 ч. е настъпило пътно транспортно произшествие с участието на ищеца като пешеходец и лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******, управляван от Ц.Р., механизма и причините за настъпването му. Установи се, че при извършване на маневра „ляв завой“ от водача на лекия автомобил, в посока за към ул.“Бъдеще“ е реализирал удар с пресичащия перпендикулярно ищец, на обозначена с маркировка пешеходна пътека. Кръстовището е урегулирано със светофарна уредба и секция за пешеходци. Вещото лице изяснява, че пешеходецът се е движел отдясно наляво по посоката на движение и при движение със „спокоен ход“, при изчислената скорост на движение на лекия автомобил (около 30 км/час) и конкретната пътна обстановка, водачът е могъл да предотврати произшествието с аварийно спиране. От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че е реализиран удар между предната дясна част на автомобила и тялото на пешеходеца, в следствие на което то е качено на предния капак, като от удара с главата е счупено предното стъкло на автомобила в долния десен край.

За произшествието е било образувано досъдебно производство №ЗМ 11025/2018 г. по описа на Сектор „РТП“ – СДВР и пр.пр.№ 2686/2018 г. по описа на СРС, по което са извършени процесуално следствени действия и водачът е привлечен като обвиняем с постановление от 14.06.2018 г. (доказателства л.40-72 от делото). С влязло в сила споразумение в наказателното производство по реда на чл.382 от НПК по НОХД № 11531 по описа за 2018 г. на СРС, НО, 2 състав Ц.Ц.Р.е признат за виновен в това, че на 16.01.2018 г. в гр.София, по ул.“Трети март“, в посока на движение от ул.“Овчо поле“ и на кръстовището с ул.“Бъдеще“, при управление на лек автомобил  марка „Рено“, модел „ Меган Сценик“ с рег. № ********е нарушил правилата за движение по пътищата в чл.119, ал.1 от ЗДвП, като при извършване на маневра „ляв завой“ по улица „Бъдеще“ не  е пропуснал пресичащия по пешеходната пътека от дясно наляво спрямо посоката му на движение пешеходец Л.И.З. и реализирал пътно транспортно произшествие с него, с което по непредпазливост му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания: вътреставно счупване на медиално кондилно възвишение на дясната голямопищялна кос, без разместване на костните фрагменти, което му е причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека М8.2 от ППЗДвП и след деянието деецът е избягал от местопроизшествието- престъпление по чл.343, ал.3, предл.5 и предл.“последно“, б.“а“, предл.2, във вр. с ал.1, б.“б“, предл.2 във вр. с чл.342, ал.1 пр.3 от НК. На дееца е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено по чл.66, ал.1 от НК и наказание „лишаване от право на управлява МПС“ за срок от 3 години.

От приетите по делото медицИ.ки документи Епикриза от „ВМА“ МБАЛ –София и заключението на съдебно-медицИ.ката експертиза, по делото се установи , че в  следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука ищецът е получил следните увреждания: „ Вътреставна фрактура на медиалния (вътрешния) кондил на дясната голямопищялна кост. Открита рана на окосмената част на главата. Множествени ерозии на скалпа. Хематом на десния очен клепач. Хематом на предната част на езика.“ Със заключението си вещото лице-травматолог установява, че счупването на големия пищял е често явление при пешеходци, пострадали при ПТП и механизмът на тази травма е напълно изяснен. Процесното счупване при ищеца е получено при пресичане по пешеходната пътека, при което е бил ударен във външната част на дясното коляно от дясната предна част на купето на извършващият „ляв завой“ лек автомобил „Рено Меган Сценик“ peг. № *******. Тази фрактура се дължи на нанесен удар във външната част на коляното, което води до „огъване“ на същото и фрактура -откършек от вътрешния кондил на големия пищял. Уврежданията на ищеца са получени и имат пряка причинна връзка от претърпяното ПТП на 16.01.2018 г. По своя медико-биологичен характер, полученото от ищеца счупване на вътрешния кондил на десния голям пищял ме у довело —„ трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 6 месеца). Претърпените мекотъканни увреждания (рана и хематоми) са причинили на пострадалия - „ временно разстройство на здравето неопасно за живота“. По делото се установи, че на ищеца е оказана спешна медицИ.ка помощ в Консултативния център на ВМА-София, след което е бил настанен за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата, където са му били хематологични, рентгенови, ехографски изследвания и консултации с хирург, ортопед, интернист и анестезиолог. Мекотъканните наранявания са били обработени по спешност, а счупеният крак временно е бил обездвижен с гипсова превръзка. След проведен клиничен съвет е било взето окончателно решение при ищеца да се проведе неоперативно лечение на счупения пищял чрез продължителна гипсова имобилизация. Включена е била инфузионна, антикоагулантна и обезболяваща терапия. Пострадалият е бил изписан от болницата на 02.02.2018 г., като лечението му е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и антикоагулантни и обезболяващи лекарства. Вещото лице установява, че счупената голямопищялна кост на десния крак е зараснала за срок от 4,5-5 месеца, като след това ищецът е започнал раздвижване с постепенно натоварване на увредения крак. Общо оздравителният период при ищеца е приключил за срок от 6 месеца. През този период ищецът е търпял болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 2 месеца, както и около 2 месеца в началото на проведената рехабилитация. Извън посочените периоди, ищецът е търпял само периодично явяващи се болки в зоната на фрактурата, при обща преумора или при рязка промяна на времето - при студено и влажно време, за което е приемал обезболяващи средства. В продължение на първите 4 месеца ищецът е трябвало да се придвижва с помощта на патерици, без да стъпва на увредения крак, през който период той определено е имал затруднения при предвижване и обслужване в ежедневието. Въпреки изминалия период от около една година след произшествието, при студено и влажно време ищецът и сега търпи спорадични (еудинични) болки в мястото на фрактурата, които отзвучават след употреба на аналгетици. От заключението на вещото лице се установява, че негативна последица от травмата при ищеца е настъпилата в лека степен предно-медиална нестабилност на дясното коляно, което може да причини при рязко движение по наклонен терен „навяхване на колянната става“, което да доведе до силен оток, вътреставен кръвоизлив и временни затруднения при придвижване и стъпване на този крак. Общото здравословно състояние на ищеца по отношение на счупените кости вече е стабилизирано, той се придвижва с едно помощно средство с леко накуцваща походка на дясно и изпитва затруднения при клякане и при изкачване на стълби. Движенията на дясното коляно са почти в норма, но има данни за предно-медиална нестабилност (хлабавост) на колянната става, което оказва негативно влияние върху стабилността при движение на наклонен терен. От раната на главата ищецът има останал линеен белег в окосмената част и малък белег до дясното око.

По делото са представени фактура № ********** от 02.02.2018 г. и фактура № ********** от 03.02.2018 г. с фискални бонове, от които се установява извършването от ищеца на разходи за лекарства и медикаменти - 121, 46 лв. и за санитарен медицински транспорт с линейка (заради патерици) – 100 лв., които предвид заключението на вещото лице са в причинна връзка с настъпилото произшествие.

Към датата на ПТП за лек автомобил „Рено Меган“ с рег. №  ********е имало сключена застраховка „ГО“ с ответното дружество, което се доказва от справка от ИЦ на ГФ и отразените и неоспорени констатации в протокола за ПТП.

 

 

 

 

По отправената от ищеца претенция за заплащане на З.обезщетение от 14.02.2018 г. е била образувана щета № ********** и с писмо от 27.02.2018 г. застрахователят е уведомил ищеца, съгласно чл.106, ал. 3 от действащия КЗ, да представи заверени документи за установяване основанието и размера на претенцията му (описани в 5 пункта). С писмо с вх.№ ОИ-421436/28.06.208 г. ищецът е представил протокол за оглед на местопроизшествие, албум, протоколи за оглед и албум, скица, протокол за разпит на свидетели в досъдебното производство, постановения за назначаване на съдебни експертизи и заключения, както и заключително постановление и постановление за привличане на водача в качеството му на обвиняем, а относно медицинската документация е посочил, че е представена с претенцията. По делото не са представени доказателства застрахователят да е определил и изплатил застрахователно обезщетение, а и не са изложени такива твърдения. 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, предявен пряко срещу застрахователя, която възможност е предоставена на увреденото лице от закона. За да бъдат уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия.

Съгласно чл. 300 ГПК вр. чл. 383, ал. 1 НПК споразумението пред наказателния съд има последиците на влязла в сила присъда, поради което е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид това и поради наличието на споразумение в наказателния процес следва да се приеме за установено, че водачът Ц.Р. е извършил престъпление по чл. чл. 343, ал. 3, предл.5 и предл.“последно, б. "а" пр.2, вр. с ал. 1, б. "б" предл.2, вр. с чл.342, ал.1  пр.3 от НК, като нарушавайки правилата за движение в чл.119 от ЗДвП, е блъснал пресичащия на регламентирано за това място пешеходец – ищеца, като по непредпазливост му е причинил процесните телесни увреждания. В случай, че фактическият състав на деянието включва и наказателната отговорност се определя с оглед настъпването на различни по вид и тежест вреди, то обхваща и нея самата (съставомерност на вредата). Следователно, в тези случаи постановената присъда обвързва гражданския съд, съгласно чл. 300 ГПК, и досежно конкретно установения вид вреда, настъпила в резултат на поведение на делинквента (причинна връзка). Това, което е установено като съставомерно поведение с влязлата в сила присъда обвързва гражданския съд и той не може да установи нещо различно от постановеното в присъдата. Само на това основание може да се приеме, че в хода на настоящия процес е доказана и причинно-следствената връзка между противоправното поведението на водача и уврежданията на пострадалия. От събраните и в хода на настоящето производство доказателства се установи, че ищецът е претърпял описаните травматични увреждания при настъпилото ПТП, болки и страдания в хода на лечебния и възстановителен период, че е извършил разходи за и във връзка с лечението си, както и че търпи негативни  и последици – затруднена походка, спорадични болки, затруднения при определи движения и терен, които са настъпили в  причинно следствена връзка с извършеното виновно деяние. Съдът намира, че от така събраните и обсъдени доказателства се установи по несъмнен начин настъпването на деликта и вината на водача, както и вида и характера на причинените в резултат на престъплението увреждания,  като същите се явяват пряка последица от процесния инцидент.

 По делото се установи и кумулативно наличие на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован по см. на чл.477, ал.2 от КЗ, чието проявление е настъпило с настъпването на застрахователно събитие.  Управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”, валидна за релевантния период към момента на настъпване на ПТП. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.477, ал.1 КЗ. Застрахователното правоотношение е възникнало и съществуващо  за датата на конкретното ПТП, поради което застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС от причинителя на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, като в случая е налице и тази процесуална предпоставка за предявяване на иска. С оглед на изложеното, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането да заплати на ищеца обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размерът на неимуществените вреди съдът намира следното:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и тежестта на увреждането, в т.ч. броя на нанесените телесни повреди, неговата трайност, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, влошаване състоянието на здравето, включително допълнителното, причинените страдания, физически и психически. При определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид тези обстоятелства, включително дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени интервенции и проведено лечение, като по този начин приложи критериите „продължителност на болките и страданията” и „последици от получените увреждания”. От доказателствата по делото съдът намира за установено, че в резултат на пътно-транспортното произшествие ищецът е претърпял  фрактура на медиалния (вътрешния) кондил на дясната голямопищялна кост, открита рана на главата и хематоми. В резултат на това е търпял болки и страдания през период от общо шест месеца, по-интензивни за два месеца след инцидента и два месеца след началото на проведената рехабилитация. Прогнозата за възстановяването му от фрактурата е добра, но травмата води до нестабилност на коляното и може да доведе до навяхване на колянна става при определен вид движение и терен. С оглед на вида на травмите, възрастта и необходимостта от ползването на помощни средства установени от заключението приетата медицинска експертиза, съдът намира че той е изпитвал и затруднения при извършване на ежедневни дейности, както и обичайните негативни изживявания и отражение на психиката на лица претърпели или участвали в пътно-транспортни произшествия.

Съдът, след като се съобрази с тези обстоятелства и икономическото състояние в страната, преценени съобразно момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че  претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени със сумата от 40000 лв., поради което предявеният иск за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер. За да определи обезщетение в този размер настоящият състав съобрази описаните от вещото лице негативни последици от фрактурата върху стабилността на колянната става, както и липсата на срок в който те биха могли да се считат  преодолени. Освен това съдът взе предвид и момента на настъпване на инцидента (2018 г.), лимита на застрахователното обезщетение и обществено икономическите условия, принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД и обичайната практика на съдилищата, изразена  в съдебни решения по сходни случаи Решение № 7432 от 7.11.2017 г. на СГС по гр. д. № 1274/2017 г.; Решение № 2902 от 10.12.2018 г. на САС по в. гр. д. № 1870/2018 г.; Решение № 2375 от 11.10.2018 г. на САС по в. гр. д. № 2652/2018 г. и др.

Основателна и доказана е претенцията за имуществени вреди, съставляваща разходи за медикаменти и във връзка с лечението, поради което същата следва да се уважи изцяло.

Относно претенцията за законна лихва, съдът прие от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл. 429, ал.3 от новия КЗ е законово установено ограничение на лихвите, които се включват за застрахователното обезщетение по застраховка „ГО“ когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Със специалните разпоредби на чл. 497 вр. чл. 496 от Глава 47 – "Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите" от КЗ обаче се установява отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, при предявена пряко към него претенция по чл.380 от КЗ от трето лице по см. на чл.477 от ГПК, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.  

 

 

 

Със специалната разпоредба на чл. 497, ал.1 на КЗ е регламентирана материята относно лихвата за забава върху дължимото се застрахователно обезщетение при този вид застраховки, ако застрахователят не го е определил и заплатил в срок, като е предвидил, че същата се дължи, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ и 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3 КЗ. В дадения казус, с представеното уведомително писмо застрахователят е поискал от ищеца представянето по реда на чл.106, ал.3 КЗ документи за установяване на основанието и размера на предявената от него претенция по чл.380, ал.1 КЗ, описани писмото, каквито са представени с молба от 28.06.2018 г. Така срокът за произнасяне по претенцията на ищеца е изтекъл с изтичането на 15 работни дни от тази дата - на 18.07.2018 г. След представянето на доказателства по чл.496, ал.3 от КЗ застрахователят не е имал право да откаже да се произнесе по претенцията, а и по делото липсват доказателства да изисквани други документи. Застрахователят обаче не е определил и изплатил обезщетение, поради което изпада в забава след изтичане на срока по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. По-ранната дата обаче е датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ – 14.05.2018 г., защото увреденото лице е представило поисканите доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, следователно от този момент застрахователят дължи законна лихва за забава върху сумата за застрахователно обезщетение.

 Ето защо-при липса на други възражения от ответната страна - съдът намира, че законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, съгласно чл. 497, ал.1 от КЗ се дължи на ищеца от по-ранната от двете дати - тоест от 14.05.2018 г., поради което и с оглед диспозитивното начало следва да се осъди ответника да заплати законна лихва от 14.06.2018 г., която е заявената с исковата молба начална дата.

С оглед изхода на делото, на основание чл.38 от ЗАдв, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.Н. възнаграждение в нормативно определения минимален размер на адвокатските възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2014 г. -  1736, 63  лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да се осъди ответникът да заплати на СГС разноски в размер на 1608, 84 лв. за държавна такса и 580 лв. разноски за възнаграждение на вещи лица.

Водим от горното, съдът

 

Р         Е         Ш      И         :

 

ОСЪЖДА  Застрахователно д. „Б.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от С.С.П.и К.Д.К.да заплати на Л.И.З. с ЕГН ********** сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 221 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи във връзка с лечението, настъпили в резултат на ПТП на 16.01.2018 г. в гр.София, по вина на водача на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ********Ц.Р., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 14.06.2018 г.  до окончателното им изплащане.

            ОСЪЖДА Застрахователно д. „Б.И.“ АД с ЕИК ******** да заплати на адвокат М. Б.Н. – Т.от САК сумата от  1736, 63 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА  Застрахователно д. „Б.И.“ АД с ЕИК ******** да заплати на Софийски градски съд сумата от 1608, 84  лв. за държавна такса и 580 лв. разноски за възнаграждение на вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от Гражданския процесуален кодекс.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: