Р Е Ш
Е Н И Е
№ 42
гр.Севлиево 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският Районен
съд в открито заседание на 07.02.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Цветков
гр.дело № 887 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал.1 ГПК за установяване на вземането по
заповед за изпълнение № 402 от 27.06.2019 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 683/19
г. по описа на РС – Севлиево, тъй като заповедта за изпълнение е била връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 683/19
г. по описа на РС - Севлиево е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 402 от 27.06.2019 г., като ответникът е осъден да заплати
посочените суми.Заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на заповедния съд в срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът
предявява установителен иск за съществуване на вземането си, като моли съда да
уважи иска със законните последици.Твърди, че отношенията между страните са
възникнали от договор с номер CREX-15164035, сключен на 15.08.2017 г. между ответника по делото
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по силата на който ответникът е дал
съгласието си да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта с максимален кредитен лимит 3000.00 лева.Ответникът активирал
предоставената му кредитна карта и за него възникнало задължението да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.На 01.02.2018 г. ответникът преустановил редовното й
обслужване, което принудило ищеца да я блокира.Общо дължимата сума за връщане е
4225.66 лв.Тя включва главница в размер на 3918.38 лв., възнаградителна лихва 102.93
лв. и законна лихва за забава 204,35 лв.Ищецът претендира и разноските по заповедното
и исковото производство.
Ответникът е представил писмен отговор в законния месечен срок, чрез особен
представител адвокат С.Б..Прави възражение за нищожност на договора, на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22 и
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.Прави алтернативно възражение за нищожност на клаузата
за възнаградителната лихва, на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД – накърняване
на добрите нрави.Моли съда да отхвърли иска.
По делото се събраха писмени
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 683/19 г. по описа на РС – Севлиево по
заявление на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България е издадена заповед за изпълнение № 402 от
27.06.2019 г. по чл. 410 ГПК.Заповедта е връчена на ответника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на заповедния съд в срока по чл.415, ал.4 ГПК
ищецът предявява установителен иск за съществуване на вземането си.
Между страните няма спор, че предмет на иска е Договор за потребителски
кредит № CREX-15164035 от 15.08.2017 г. за покупка на стоки или услуги.При
сключване на договора ответникът е дал съгласието си освен посочения кредит да
му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card № CARD-15164081.По силата
на Договор № CREX-15164035 от 15.08.2017 г. ответникът е получил паричен заем в
размер на 2299,00 лв. от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД.Видно от договора и от
приложения касов бон – л.37 с кредита е финансирано закупуването от ответника
на компакт диск/CD система на стойност 2299.00
лв.Т.е. кредитополучателят е получил сумата, предмет на кредита и с нея е
закупил описаната вещ.Сумата е следвало да се върне на 24 месечни вноски, всяка
по 141,58 лв., или задължението е било в размер на 3397,92 лв.С договора на
ответника е бил отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта в размер на 3 000.00 лв.Не се спори и това, че на ответника
е била предоставена кредитната карта, както и, че тя е била активирана от
него.С отговора на исковата молба, ответникът чрез особения си представител не
оспорва така предявения иск по размер, поради което не бе и допусната
съдебно-счетоводна експертиза.
Няма съмнение, че сумата от 4225,66 лв. включва главницата от 3918.38 лв. и
договорна лихва в размер на 102,93 лв.В договора не е изрично посочено, че част
от сумата е с характер на договорна/възнаградителна лихва, но това е очевидно и
изрично е посочено от ищеца в заявлението и в исковата молба.
С исковата молба са предявени при обективно кумулативно съединяване няколко
иска.
Първият е за неизпълнение на договор с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД с
цена 3918.38 лв.Касае се за дължима главница по описания по-горе договор за
потребителски револвиращ кредит, тъй като ответникът е преустановил да плаща
суми на 01.02.2018 г.
Този иск е оспорен от особения представител на ответника с възражението, че
договорът е нищожен, на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22 и чл.11, ал.1, т.9
и 10 от ЗПК.Съдът категорично не приема, че договорът е недействителен, на осн.
чл.22 ЗПК, тъй като и съгласно чл.11 договорът съдържа посочените в т.9 и 10
лихвен процент по кредита и годишен процент на разходите.Или иначе казано,
договорът ще бъде недействителен, ако в него не се съдържат тези задължителни
клаузи.
Мотивиран от горното съдът счита, че между страните е бил сключен
действителен договор за кредит, ищецът е изпълнил основното си задължение да
предостави на ответника договорената сума, тя е получена от него, а ответника
не е изпълнил основното си задължение – да върне съгласно уговорените условия
сумата по кредита.
Вторият иск е за заплащане на договорна лихва с цена 102,93 лв. По този иск
се прави възражение от ответника за нищожност на клаузата за възнаградителната
лихва, на осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД – накърняване на добрите нрави, тъй като е
в размер на 35 %.Същото се отнасяло и до годишният процент на разходите.
Договорната лихва е допустима от закона съгласно чл.240, ал.2 ЗЗД.
Заплащането на този вид лихва не е обвързано с неизпълнение на главното задължение,
т.е. уговорената договорна лихва се дължи и когато заетата сума е върната на
падежа.В този смисъл договорната лихва има характер на възнаградителна.
Добрите нрави са морални норми и като такива те нямат правно действие. По
силата на чл.26, ал.1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като
нарушението им се приравнява по последици наравно с нарушението на закона.Особеност
на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях.Един от тях е принципът на справедливостта,
който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално
съчетаване на интересите на отделните правни субекти.Много съществено е обстоятелството, че преценката
накърнени ли са добрите нрави следва да се прави към момента на сключване на
договора, тъй като това е моментът на заявяване намеренията на страните,
съответно на регламентиране на възможните последици.
Допустимият от закона най-висок размер на договорната лихва не е регламентиран
в нашето законодателство.Приема се, че той може да се договаря и над
установения размер на законната лихва, като автономията при договарянето е
ограничена единствено от правилата на морала /добрите нрави/.Съдебната практика
приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна
лихва е действително, е, ако надвишава повече от три пъти законната лихва.
Съдебната практика обаче прави разлика между договор за заем, сключен между
физически лица и такъв, предоставен от търговец, който предоставя кредита като
оборотна сделка, извършвана по занятие с цел печалба.В този смисъл критериите
за нравственост между гражданите при извличане на печалба от свободни финансови
активи не могат да се пренесат автоматично към потребителския кредит,
предоставен от професионален кредитор на свободния кредитен пазар.Ищецът е
именно такъв кредитор, а при договарянето не е предвидено специално
обезпечение, което да гарантира кредитора срещу неплатежоспособност на
длъжника.
Видно от договора годишният лихвен процент е 35,00 % и той надвишава с
много малко три пъти законната лихва.Затова съдът не уважава възражението за
нищожност на договорната лихва поради противоречие с добрите нрави.
Следващият съединен иск е с правно основание чл.86 ЗЗД с цена 204,35 лв.С
него се претендира лихва за забава /мораторна лихва/ в размер на действащата
законна лихва за периода от 01.02.2018 г. /към която дата кредитът е станал
изискуем в пълен размер, на осн. чл.17 от договора/ до 06.12.2018 г.
В писмения отговор ответника не е взел становище по този иск и може да се
приеме, че той не е оспорен по основание
и размер.Всъщност този иск е акцесорен и сумата по него се дължи, ако бъде
уважен главният иск.
Мотивиран от горното съдът счита, че ищецът установи изцяло вземането си по
заповедта за изпълнение, поради което предявеният установителен иск следва да
бъде уважен.
След влизане в сила на решението и на осн. чл.416 ГПК, заповедта за
изпълнение ще влезе в сила и въз основа на нея следва да се издаде изпълнителен
лист.
Ищецът е направил искане за заплащане на разноски по делото по списък по чл.80 ГПК – л. 48 и с оглед изхода на спора ответника ще бъде осъден да заплати
сумата от 572.23 лв., от които 172,23 лв. д.т., 300.00 лв. за особен
представител и 100 лв. юрисконсулско възнаграждение.Ответникът ще бъде осъден
да заплати и разноските от заповедното производство в размер на сумата от
134.51 лв., от които 85,51 лв. д.т. и 50,00 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че А.М.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж
рег. № *********, със седалище и
адрес на управление Република Франция, гр.Париж, бул.“Осман“ № 1, действащ като
чуждестранен търговец чрез своя клон в България „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А. клон България“, ЕИК *********, със
седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
14, сумата от 3918,38 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №
CREX-15164035, сключен на 15.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 27.06.2019 г. до
окончателното плащане, сумата от 102,93
лв., представляваща договорна/възнаградителна лихва и сумата от 204.35 лв., представляваща законна
лихва за забава / мораторна лихва /, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 402 от 27.06.2019 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 683/2019
г. по описа на Районен съд – Севлиево.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж, рег. № *********, със седалище
и адрес на управление Република Франция, гр.Париж, бул.“Осман“ № 1, действащ
като чуждестранен търговец чрез своя клон в България „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А. клон България“, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на
управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, сумата от 134,51 лв.,
представляваща разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 683/2019
г. на Районен съд – Севлиево и сумата от 572,23 лв., представляваща разноски,
направени в исковото производство, на осн. чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: