ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№697../08.11.2018г.
.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 560/18г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т.К.В., ЕГН ********** против определение №
2192/29.08.2018г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 1939/2018г. с което е
оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката жалба срещу действия на
ЧСИ Ст. Я., рег. № 719 по изп.д. № …., изразяващи се във въвод във владение
върху недвижим имот.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение, несъобразено с изложените доводи и основания за
предприетото обжалване на действията на ЧСИ.
Сочи се, че жалбоподателката има качеството на трето за изпълнението
лице, а депозираната от нея жалба е по реда на чл.435 ал.5 ГПК – оспорено е
правото на собственост на длъжника върху имота, а насочването на изпълнението
спрямо този имот засяга правото й да го придобие по давност, насрочен е въвод по
отношение на имот, който владее от 1992г. Наведени са и оплаквания, че съдът не
се е произнесъл по жалба вх. № 24941/28.08.2018г., с която са наведени
допълнителни оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното действие
/образувано исково производство по чл.440 ГПК/. Отправеното до настоящата
инстанция искане е да отмени обжалваното определение и върне делото за
разглеждане на жалбата по същество. Иска се и постановяване спиране на
изпълнителното производство с оглед предявения иск по чл.440 ГПК /уточнителна
молба вх. № 27390/25.09.2018г./.
В срока по чл.276 ГПК не са постъпили отговори от страните по
изпълнителното дело.
Частната жалба е депозирана в срок,
от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Принудителното изпълнение е образувано по молба на „Банка Пиреос България“
АД въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 17741/2011г. на ВРС
срещу „Алексиа 05“ ЕООД, Т. Р. Г., Р. А. Г. и К. Н.Г. за солидарно заплащане на
подробно посочени суми, дължими по договор за банков кредит и съдебни разноски.
Съобразно направеното от взискателя искане изпълнението е насочено срещу недвижими
имот – апартамент № 37 с идентификатор 10135.3511.74.3.37, собственост на
длъжниците Р. Г. и К.Г.и даден като обезпечение на дълга, съгласно договор за
ипотека по нот.акт № 164/2009г.
След проведена публична продан, с влязло в сила Постановление за възлагане
от 20.11.2017г., вписано в СВ под № 33, том ХХІІІ, дело 1196/2018г. процесният
имот е възложен на купувача И.Б. Д.. На основание чл.498 ал.1 ГПК, с
разпореждане от 16.07.2018г. ЧСИ е насрочил въвод във владение на купувача за
дата 05.09.2018г., като по изпълнителното дело няма данни същият да е
реализиран. В тази насока са и изявленията на жалбоподателката в уточнителна
молба вх. № 27390/25.09.2018г.
От така изложеното и при отчитане наведените в жалбата по чл.435 ГПК
фактически твърдения, безспорно следва, че Т.К.В. е трето за изпълнителното
производство лице, заявяващо осъществявано от нея владение към датата на
налагане на възбраната върху имота. С оглед на това и правилно жалбата й е била
квалифицирана от въззивния съд като такава по чл.435 ал.4 ГПК, която разпоредба
дава възможност на третото лице да обжалва действията на съдебния изпълнител по
насочване принудителното изпълнение върху имот, който към датата на възбраната
се намира във владение на това лице. Защитата на постановеното по такава жалба
решение е да се извърши проверка по законосъобразността на предприетото
изпълнение, т.е. дали имотът е собствен на длъжника, без със същото да се
разрешава със сила на пресъдено нещо въпроса кому принадлежи правото на
собственост. Последното е предмет на иска по чл.440 ГПК. При отхвърляне обаче,
на жалба по чл.435 ал.4 ГПК се преклудира правото на третото лице да оспорва
законосъобразността на принудителното изпълнение спрямо този имот.
В настоящия случай, видно от материалите по изпълнителното дело е, че
жалбоподателката вече е упражнила правото си на жалба по чл.435 ал.4 ГПК като с
решение по в.гр.д. № 167/2018г. на ОС – Варна съдът е оставил без уважение
жалбата й /жалба с вх. № 2255/09.12.2014г., допълнена с жалба вх. №
31875/14.11.2017г./. Следователно въпросът относно законосъобразността на
насочването на изпълнението спрямо този имот е разрешен, поради което и
повторното му оспорване от страна на жалбоподателката е недопустимо.
Процесуалният способ за защита е именно искът по чл.440 ГПК и който същата е
предявила. Но висящността на спора по този иск не рефлектира върху
законосъобразността на принудителното изпълнение, респ. не е основание за
обжалване действията на ЧСИ.
Не следва допустимост на жалбата и от разпоредбата на чл.435 ал.5 ГПК, на
която се позовава жалбоподателката. На първо място тази норма дава защита срещу
вече реализиран въвод, а такъв по делото не е бил проведен. Освен това, тази
защита е относима само към въвод, който е предмет на принудително изпълняваното
притезание, а не и към въвод по реда на чл.498 ал.1 ГПК. На основание чл.498
ал.2 ГПК въводът, след реализирана публична продан се извършва срещу всяко
лице, което е в имота и същото може да се брани само с иск за собственост.
С оглед на горното, следва и извода, че депозираната от Т.К.В. жалба с вх.
№ 3222/02.08.2018г. срещу действия на ЧСИ е недопустима и законосъобразно е
оставена без разглеждане. Депозираната жалба вх. № 24941/28.08.2018г.,
приложена в кориците по в.гр.д. № 1939/2018г. не съставлява нова жалба, а
допълнение и искане за произнасяне по първата, което съдът е сторил.
Що се отнася до обективираното в частната жалба искане за спиране на
изпълнителното производство с оглед висящността на иска по чл.440 ГПК, то
настоящият съд не е компетентен да се произнесе, доколкото по същество се касае
за искане за обезпечаване на предявен иск. Същото обаче не следва да бъде
препращано на компетентния исков съд, тъй като при извършената служебна справка
се констатира, че подобно искане е правено по гр.д. № 4050/2018г. по описа на
ВРС и по същото е налице произнасяне, потвърдено с определение на ОС-Варна по
в.ч.гр.д. № 965/2018г.
По гореизложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2192/29.08.2018г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. №
1939/2018г. с което е оставена без разглеждане подадената от Т.К.В. жалба срещу
действия на ЧСИ Ст. Я., рег. № …. по изп.д. № …… относно във въвод във владение
върху недвижим имот.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.