№ 96
гр. Пазарджик, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500053 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260347/21.10.2021г., постановено по гр.д.№1548/2019г. по
описа на РС- П. е отхвърлен предявения от „Б.П.“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“И.Х.“ №13, иск за признаване за
установено по отношение на АСП. В. К., с ЕГН ********** и адрес: гр.П.,
ул.“М.Т.“ №49 и Д. Г. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр.П., бул.“Д.“ №5, вх.Б,
ет.2, ап.6, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
56277.501.780, ведно с находящата се в този имот сграда с идентификатор
56277.501.780.1.
Осъден е на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, „Б.П.“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“И.Х.“ №13, да
заплати на АСП. В. К., с ЕГН ********** и адрес: гр.П., ул.“М.Т.“ №49,
сумата от 3060лв.- главница, представляваща парично обезщетение за
периода от 01.03.2017г. до 01.03.2020г. за неоснователно обогатяване чрез
ползване на собствената на ищеца 1/2ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
56277.501.780 и находящата се в този имот сграда с идентификатор
56277.501.780.1, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
1
на предявяване на насрещния иск- 25.03.2020г. до окончателното й
изплащане, а искът за разликата над тази сума- до пълния предявен размер от
14400лв. е отхвърлен, като неоснователен.
Осъден е „Б.П.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Б., ул.“И.Х.“ №13, да заплати на АСП. В. К., с ЕГН
********** и адрес: гр.П., ул.“М.Т.“ №49, сумата от 1405,45лв.- деловодни
разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Б.П.“ ООД, чрез
пълномощника им адв.Р. П. П. от АК- П..
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Неправилна се явява и правната квалификация на
предявения насрещен иск. Същата не съответства на фактическите твърдения
на ищеца по насрещния иск. Съдебният акт е постановен при съществени
процесуални нарушения и противоречие с материалния закон.
Първоинстанцинното съдебно решение не съответства на събраните по делото
доказателства. Извършеният от съда анализ и преценка на доказателствата са
неправилни.
В тази връзка се визира, че собствеността върху процесния имот-
поземлен имот и сграда, „Б.П.“ ООД е придобило посредством оригинерния
способ за придобиване на давностно владение: 28.08.2008г. В периодът
28.08.2008г. до настоящия момент /датата на депозиране на исковата молба в
съда, дружеството непрекъснато владее процесния имот, като упражнява
фактическа власт върху него и демонстрира пред всички лица собственическо
отношение към него.
Сочи се, че осъществяваното от дружеството владение върху процесния
имот е явно, несмущавано, непрекъснато, продължително /повече от десет
години/. От момента на установяване на фактическа власт върху имота от
страна на дружеството, процесната сграда представлява неразделна част- едно
цяло с по- голяма сграда, собственост на ищеца, като от 28.08.2008г.,
процесната сграда се ползва от ищеца по предназначение склад.
Описва се фактическа обстановка при и по повод на която ищцовото
дружество е установило фактическа власт върху процесните поземлен имот и
сграда.
Твърди се, че неправилен и необоснова се явява изводът на
2
първоинстанционния съд за недоказаност на субективния елемент на
владението, а именно: недоказаност на намерението, процесния имот да се
държи и ползва като собствен. Неправилно е интепретиран сключения
предварителен договор за покупко- продажба на процесния имот.
Визира се, че от събраните доказателства се установява, че физическото
лице А.И.П. е бил в очакване да придобие собствеността върху процесния
имот, а не дружеството „Б.П.“, което през целия период от установяване на
фактическата власт върху имота от датата на предявяване на иска е считало
имота за свой собствен. Субективното отношение на ищеца към имота се
приема, че е доказано.
Приема се, че при условията на пълно и главно доказване, ищецът е
установил, че процесния имот е придобит на основание, давностно владение.
Относно насрещната претенция за заплащане на обезщетение за
ползване на имота се сочи, че правната квалификация, извършена от
първоинстанционния съд се явява неправилна, тъй като същата не
съответства на твърденията на ищеца по насрещната искова молба
Приема се, че описаната фактическа обстановка в исковата молба,
изложените твърдения и формулирания петитум обосновават правна
квалификация на този иск по чл.31, ал.2 от ЗС, а не по чл.59 от ЗЗД. При тези
обстоятелства се приема, че решението на първоинстанционния съд се явява
неправилно и незаконосъобразно.
Счита се, че ищецът по насрещния иск не е доказал наличието на
предпоставките, както на иска по чл.59 от ЗЗД, така и тези на иска по чл.31,
ал.2 от ЗС.
Искането е да се постанови съдебен акт, с който да се отмени изцяло
първоинстанционния такъв, като неправилен и незаконосъобразен и да се
уважат претенциите на ищеца, като основателни и доказани, като се отхвърли
предявения насрещен иск, като неоснователен и недоказан.
Моли се за присъждане на реализираните разноски за двете съдебни
инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- АСП. В.
К., чрез процесуалния му представител- адв.Х.С. от АК- Пазарджик.
Твърди се в него, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а
3
обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
В тази връзка се излагат подробни съображения.
Искането е да се потвърди обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно.
Не е постъпил писмен отговор от Д. Г. Г..
В съдебно заседание, жалбоподателят „Б.П.” ООД, редовно призован,
законен представител не се явява. За него се явява адв.П., редовно
упълномощена. От страна на последната се моли да бъде уважена подадената
въззивна жалба, като се отмени постановеното от първоинстанционният съд
решение с уважаване на предявения иск и отхвърляне на предявения
насрещен такъв. В този смисъл излага съображения. Моли за присъждане на
направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата А.К. се явява лично и с адв.С.. Последният
поддържа подадения писмен отговор, като оспорва подадената въззивна
жалба. Моли същата да се остави без уважение.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
обосновано. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът Д. Г. Г., редовно призована не се явява.
За да се произнесе, Пазарджишкият окръжен съд извърши
преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на
страните и приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова
молба от „Б.П.” ООД срещу АСП. В. К. и Д. Г. Г.- за установяване по
отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик на поземлен
имот с идентификатор 56277.501.780, ведно с построената в имота сграда с
идентификатор 56277.501.780.1- по КККР на гр. П., одобрени със Заповед №
РД-18.-11/10.07.2013г. на ИД на АГКК.
Твърди се от страна на ищцовото дружество, че на 28.08.2008г.
„управителят му“ е сключил с ответниците два предварителни договора за
прокупко- продажба, съответно на два съседни имота- УПИ XII и УПИ XIII
/процесния/ в кв. 80 по регулационния план на гр. П..
Твърди се, че владението върху УПИ XIII /сега с идентификатор
56277.501.780/ „е предадено“ на ищеца на 28.08.2008г., тъй като постройките
4
върху тези два поземлени имота и трети съседен на тях /УПИ XIV/
представлявали един общ склад.
Сочи се, че по първия от двата предварителни договора дружеството-
ищец е закупило УПИ XII на 16.12.2008г., като на същата дата е закупило и
УПИ XIV. По предварителният договор за продажба на УПИ XIII било
предвидено да се сключи окончателен след дата 30.10.2012г., но и че
дружеството- ищец владее имота явно, несмущавано и непрекъснато още от
28.08.2008г., поради което се приема, че го е придобило по давност- на
основание чл.79, ал.1 от ЗС. В тази връзка се навеждат доводи за
собственическото отношение на дружеството, а именно: -направени
строително- монтажни работи по сградата върху имота, въведена в
експлоатация 2013г.
Визира се, че през 2019г. ищецът получил уведомително писмо от ЧСИ
за насрочен за 02.09.2019г. опис върху имота по изпълнително дело, по което
ответниците са длъжници.
Искането е да се постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на имота с
идентификатор 56277.501.780, ведно с построената в него сграда с
идентификатор 56277.501.780.1 - по КККР на гр. П..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор само от ответника А.К.. В
него е застъпено становище, че предявеният иск е неоснователен.
Твърди се, че предварителен договор за покупко- продажба на
процесния имот е сключен с А.П. в лично качество, а не като представител на
ответното дружество. От друга страна се сочи, че при твърдения, че след
нотариална покана А.П. не е подписал окончателен договор за покупко-
продажба се поддържа, че ищцовото дружество няма намерение за
придобиване на имота и въпросната покана е прекъснала претендираната от
ищеца придобивна давност.
Оспорват се твърденията на ищеца, че владее процесния имот от
28.08.2008г. с доводи, че в предварителния договор липсва клауза за
предаване на владението и че по отношение на друго дружество- „АС и КО“
ООД- от 20.09.2006г. е било учредено право на ползване за срок от 6 години и
е бил сключен договор за наем на имота за периода от 06.11.2006г. до
06.11.2012г.
5
Визира се, че сочената от ищеца за изтекла придобивна давност е
прекъсната и предвид проведено на 05.11.2013г. Общо събрание на
съдружниците в ищцовото дружество относно закупуването на процесния
имот, на което не е било постигнато необходимото единодушно съгласие той
да бъде придобит.
Искането е да се отхвърли предявения иск, като неоснователен.
В срока за отговор на исковата молба е предявена насрещен иск с
правно основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД от страна на ответника А.К.. Със
същата е направено искане да се осъди „Б.П.” ООД, да му заплати сумата от
14400лв.- обезщетение за времето от 01.03.2017г. до 01.03.2020г., за което
твърди да е бил лишен от ищцовото дружество от правото си да ползва
процесиите имоти, както и законна лихва- от предявяване на тази насрещна
претенция- до изплащане на претендираната сума.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на насрещната
искова претенция, същата е оспорена от страна на „Б.П.” ООД като
неоснователна. В тази насока се твърди, че процесните имоти с
идентификатори 56277.501.780 и 56277.501.780.1 са ползвани от дружеството
„на валидно правно основание“, без то да се конкретизира; -че липсва
валидно отправена до дружеството покана за заплащане на обезщетение на
А.К. за лишаването му от право да ползва имотите в съответствие с
притежаваната от него 1/2 ид.част от тях.
Искането е за отхвърляне на предявения насрещен иск.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт №118, том VI, рег.№7508 по дело №993 от
22.11.2005г. по описа на Нотариус Г.К.- л.56 се установява, че АСП. В. К. е
купил УПИ №XIII в кв.80 по регулационния план на гр.П. заедно с
построената в имота едноетажна масивна сграда-складова клетка
(понастоящем- със съответни идентификатори 56277.501.780 и
56277.501.780.1) от Г.А.Щ., като ЕТ „Геци- Г.Щ.“ П. на 22.11.2005г.
Няма спор по делото, че това се е случило докато К. е бил в брак с
бившата си вече съпруга Д.Г. /СИО/, като след развода са преминали в режим
на обикновена съсобственост при равни дялове- по 1/2ид. идеална част за
всеки от бившите съпрузи.
6
Видно от Предварителен договор за покупко- продажба на имот в
режим на СИО, на 28.08.2013г., между АСП. В. К. и Д. Г. Г.- К.а, в качеството
им на продавачи и А.И.П., в качеството му на купувач е сключен
предварителен договор за покупко- продажба на Част от едноетажна
стопанска постройка със застроена площ от 308кв.м., ведно с прилежащия
терен към нея, попадащи в УПИ ХII- Стопанска дейност, квартал 80 по
регулационния план на гр.П., обл.Пазарджик, община П., с административен
адрес на УПИ- ул.“С.К.“ №4, целият с площ от 1051,60кв.м., при граници и
съседи на ЕПИ: УПИ II- ЦРБ ООД- гр.П., УПИ V- Търговия и услуги и
производство, УПИ ХII- Стопанска дейност и улица.
От Предварителен договор за покупко- продажба на недвижими имот в
режим на СИО е видно, че на 28.08.2008г., А.В. К. и Д. Г. Г.- К.а, в качеството
им на продавачи и А.И.П., в качеството му на купувач е сключен
предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, като
предмета на договора е УПИ ХIII- Стопанска дейност, квартал 80 по
регулационния план на гр.П., област Пазарджик, община П., целият с площ от
43кв.м., при граници и съседи: УПИ II- ЦРБ- ООД, УПИ ХII- Стопанска
дейност, УПИ VI- Стопанска дейност и улица, ведно с построената в УПИ
едноетажна масивна сграда- Складова клетка с площ от 43кв.м.
Видно от Нотариален акт №7, том I, рег.№11313, дело №1459/2008г., на
16.12.2008г. пред Нотариус Г.К. е реализирана покупко- продажба, съгласно
която АСП. В. К. и Д. Г. Г.- К.а продават на „Б.П.“ ООД, чрез А.И.П., следния
техен съсобствен в режим на СИО недвижим имот, а именно: УПИ, който по
плана на град П. е с номер ХII- Търговия и услуги в квартал 80, с лице към
улица с осови точки 372, 371, с площ на имота от 372,20кв.м., заедно с
построената в имота Едноетажна масивна постройка- „Магазин за
промишлени стоки“, изградено в груб вид, със застроена площ от 321кв.м.,
при граници и съседи на имота: УПИ ХIII Стопанска д-ст, УПИ II- „ЦРБ“
ООД, УПИ ХХ- Автосервиз, магазин и улица за сумата от 60000лв.
От Количествено- стойностна сметка- л.21- Обект: Направа на
подобрения на сграда в груб строеж с площ 43кв.м., находяща с в УПИ ХIII-
за стопанска дейност, кв.80 по плана на гр.П. със съседи: УПИ II – ЦРБ ООД,
УПИ ХII- за стопанска дейност, УПИ VI- за стопанска дейност и улица с
възложител: „Б.П.“ ООД се установява, че за строително- монтажни работи
7
са на стойност с ДДС в размер на 15739,80лв. В забележка е отразено, че
извършените подобрения са финансирани от „Б.П.“ ООД и са направени със
съгласието на собственика Д. Г. Г.- К.а.
Видно от Удостоверение №27/11.09.2013г. е въведен в експлоатация на
строеж: Преустройство на съществуващи помещения в магазин за
промишлени стоки“ УПИ ХII- Търговия и услуги, кв.80 по плана на гр.П..
Видно от Констативен протокол акт №69, том I, peг.№2365 от
23.11.2016г. по описа на Нотариус С.Т.- л.105 се установява, че на
23.11.2016г. А.И.П. се е явил в лично качество по повод нотариална покана за
сключване с А.К. на окончателен договор за покупко-продажба на процесните
имоти, като е направил изявление, че решава да сключат нов предварителен
договор за същите имоти в срок до 05.12.2016г. В този документ е визирано
наличието и на отправена от самия А.П. нотариална покана №68, том I, peг.
№2364/23.11.2016г., с която цели придобиване на имотите.
От Нотариална покана от А.К. до А.П.- л.102, връчена на 04.11.2016г.
от Нотариус С.Т. се установява, че А.К. е заявил претенция за наем върху
процесния имот, считано от дата 24.11.2016г.
В показанията си свидетелите И.Б., Й.П., И.П., М.К. и Д.В.
безпротиворечиво всеки от един от тях твърди, че в периода от 2008г. до
момента дружеството „Б.П.” ООД е ремонтирало и ползва магазин със склад,
включващ процесната сграда върху УПИ XIII. От посоченото логично следва,
че макар между страните по иска да са спорни обстоятелствата, касаещи
ремонта и ползването на конкретния имот за времето от 28.08.2008г. до
24.11.2016г. - то не се спори, че след тази дата „Б.П.” ООД са ползвали
обекта, включващ и недвижимите имоти с идентификатори 56277.501.780 и
56277.501.780.1.
Видно от заключението на изготвената по делото техническа
експертиза- л.157 се установява, че справедливата пазарна наемна цена на
Поземлен имот с идентификатор 56277.501.780, област Пазарджик, община
П., гр.П., ул.“Х.П.“ №28-Е, вид собственост Частна, вид територия
Урбанизирана, НТП за друг вид производствен и складов обект с площ от
51кв.м., стар номер 840, квартал 80, парцел ХIII, съгласно Заповед за
одобрение на КККР №РД-18-11/10.07.2013г. на ИД на АГКК, ведно с
изградената в него изцяло Сграда с идентификатор 56277.501.780.1, област
8
Пазарджик, община П., гр.П., ул.“Х.П.“ №28-Е, собственост Частна,
функционално предназначение Складова база, склад, брой етажи 1, със
застроена площ от 51кв.м. за периода 01.03.2017г.- 01.03.2020г. е 6120лв.
Видно от заключението на съдебно техническата експертиза- л.159-160
се установява, че сградите в имоти с идентификатори №56277.501.7779,
56277.501.780 и 56277.501.781 по КККР на град П. представляват Комплекс
„Магазин за промишлени стоки“, като западната част, сграда с
идентификатор 56277.501.779 е магазин, а останалата от изток част с
идентификатори 56277.501.780 и 56277.501.781 представляват склад за
строителни материали и промишлени стои. Двете сгради имат вход между
тях, който е в масивната пожарозащитна стена между сградите и по отделно
входове към улицата от юг. В складовата част има изграден офис с входове
към улицата от юг. В складовата част има изграден офис с входове към
улицата и към складовата част навътре. Частично изградения офис се
припокрива с бившата сграда от 43кв.м. от УПИ ХIII- Стопанска дейност.
Обединяването на сградите започва от Разрешението за строеж за
„Преустройство на съществуващи помещения в магазин за промишлени
стоки“ от 21.08.2008г.; Акт обр.15 от 20.10.2008г.- груб строеж на
преустройството и приключва с Удостоверение за въвеждане в експлоатация
11.09.2013г. №27 на обект „Преустройство на съществуващи помещения в
магазин за промишлени стоик“ УПИ ХII- Търговия и услуги в квартал №80,
по плана на гр.П..
Видно от заключението на изготвената по делото техническа
експертиза- л.157, съизмеримата с обедняването на собствениците пазарна
наемна стойност на имотите за периода 01.03.2017г.- 01.03.2020г. е 6120лв.
Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че решение е правилно и законосъобразно, а
9
подадената въззивна жалба е неоснователна.
По отношение на иска по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от „Б.П.” ООД
срещу АСП. В. К. и Д. Г. Г.:
От страна на въззивника и във въззивното производство се навежда
довода развиван и пред първоинстанционния съд, че собствеността върху
процесния недвижим имот с че ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
56277.501.780 /петдесет и шест хиляди двеста седемдесет и седем точка
петстотин и едно точка седемстотин и осемдесет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П., община П., област Пазарджик, одобрени със
Заповед N РД-18-11/10.07.2013г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, адрес на поземления имот: град П., ул.“Х.П.“ №28-Е, площ: 51кв.м.
/петдесет и един квадратни метра/, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 840,
квартал: 80, парцел XIII, съседи: 56277.501.779, 56277.504.9611,
56277.501.781, 56277.501.774, ведно с находящата се в описания поземлен
имот СГРАДА с идентификатор 56277.501.780.1 /петдесет и шест хиляди
двеста седемдесет и седем точка петстотин и едно точка седемстотин и
осемдесет точка едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град П., община П., област Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-
11/10.07.2013г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на сградата:
гр.П., ул.“Х.П.“ №28- Е, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 56277.501.780, застроена площ: 51кв.м. /петдесет и един
квадратни метра/, брой надземни етажи: 1 /един/, брой подземни етажи: няма
данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
складова база склад са придобити от ищеца посредством оригинерния способ
за придобиване на собственост- изтекла в негова полза 10- годишна
придобивна давност с начало на давностно владение- 28.08.2008г.
С Решение №3 от 19.01.2016г. на ВКС по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о.,
ГК е постановено разрешение в следния смисъл: „Владението е едновременно
проявление на субективен и обективен елемент. Обективният елемент се
изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и включва
10
фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота
по съдържание като на собственик- /ПП-6-74/. Субективният елемент на
владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо
състояние, поради което законодателят установява законова оборима
презумпция в чл. 69 ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява
външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на
правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието
придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за
да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани.
От страна на първоинстанционният съд е прието, че не е налице
субективния признак на владението, което да обоснове теченето на
придобивната давност. Респективно е приел, че след като не е налице този
признак е безпредметно обсъждането на обективния признак на твърдяното
владение.
В конкретният казус, настоящата инстанция изцяло приема изложените
съображения на първата инстанция, които са му дали основание да отхвърли
предявения иск.
В случая не може да се приеме, че процесните имоти са придобити
вследствие на изтекла в негова полза 10-годишна давност, както и че
владелецът е доказал владението е явно и несъмнено.
В самата искова молба, ищецът „Б.П.“ ООД навежда доводи, че в
периода от 28.08.2008г. до настоящия момент, ищцовото дружество владее
процесния имот- УПИ ХІІІ, явно, необезпокоявано, несмущаващо,
непрекъснато, като ползва същия, стопанисва го и т.н. Съответно е извършил
преустройство. Същият се позовава на предварителния договор- л.16 и 17 за
имот 780 и Сграда 780.1.
В случая са налице два факта имащи правно значение за спора по
същество. Единият е, че купувач по този договор не е ищцовото дружество, а
физическото лице А. Пашкулов за което не се спори от никоя една от
страните, че е управител и съдружник в „Б.П.“ ООД. Не се отрича от
последния, че имот 780 и Сграда 780.1 са ползвани към онзи момент от трето
лице- „Ас и Ко“ ООД. Вторият е, че от съдържанието на този предварителен
договор не се установя никъде клауза за предаване на владението, което води
11
до извод, че към дата 28.08.2008г. не се установява дружеството да влязло във
владение по отношение на процесните имоти.
От друга страна следва да се посочи, че не са опровергани показанията
на свидетелите К.а и Козарева в насока, че от датата 28.08.2008г., респ. и след
2012г., ищецът не е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти.
По несъмнен начин се установява, че в периода от 2006г. до 2012г.,
дружеството „Ас и Ко“ ООД е ползвало Имот 780 и Сграда 780.1 за сушене и
обработване на дървен материал. В този аспект са и приложените по делото
нотариален акт за право ползване, предварителен договор и превозни билети
от 2012г.
Не са налице установени ясни и категорични доказателства в насока, че
е налице установено владение върху процесните имоти по явен и несъмнен
начин. Навеждат се твърдения за извършени инвестиции, покривани разходи
относно същите за периода от 2008г. до 2012г. но реално не са налице
доказателства в тази насока.
Налице е възражение от страна на ищецът, че към 2008г., Сграда 780.1
представлява един общ склад заедно с постройките в съседните УПИ-ХП и
УПИ-XIV, чиято собственост „Б.П.“ ООД придобива на 16.12.2008г. Същото
не може да се приеме за основателно, тъй като съгласно Кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.П., одобрени на 10.07.2013г. със заповед на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър,
всяка сграда в трите съседни поземлени имота /56277.501.779, 56277.501.780
и 56277.501.781/ и трите постройки /56277.501.779.1, 56277.501.780.1 и
56277.501.781.1/ е със самостоятелен идентификатор, т.е. всяка сграда е
нанесена като самостоятелен обект в КККР на гр.П..
Съгласно §1, т.1 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри, границите на сграда, които се заснемат при
създаване на КККР са ограждащите стени на първия надземен или
полуподземен етаж, респективно- на външните стени на първия надземен
етаж, ако наземният етаж не е ограден със стени. Следователно към момента
на одобряване на КККР- 2013г., сграда 780.1 на практика представлява
самостоятелна сграда с ограждащи стени. Съответно до тази дата не би
следвало ищецът да е имал достъп до нея през съседна постройка- негова
12
собственост. В относимост на тази теза е заключението на вещото лице
Гаджев където се визира, че при анализа на данните от 2005г. и 2012г. става
ясно, че по границата между Сграда 780.1 и сграда с идентификатор
56277.501.779.1 е съществувала „пожарозащитна стена- брандмауер“. При
тези данни, след като към 2005г. и 2012г. е съществувала стена, няма как през
2008г. трите сгради (56277.501.779.1, Сграда 780.1 и 56277.501.781.1) да са
били едно общо складово помещение, тъй като те са самостоятелни обекти,
които към 2008г. са били разделени от пожарозащитната стена.
Няма основание да се приеме за основателно възражението, че
субективното собственическо отношение на ищеца към имота се явява
напълно доказано. В този смисъл се счита от въззивникът, че физическото
лице е било в очакване да придобие собствеността върху процесния имот, а не
дружеството „Б.П.“ ООД. Тези твърдения не могат да бъдат приети, тъй като
не може да се игнорира заявеното в исковата молба от ищецът, който визира,
че „…а за намиращия се между двата закупени от ищеца имота- процесния
УПИ- стопанска дейност в квартал 80 по плана на град П. е сключен
предварителен договор със срок на сключване на окончателен след
30.10.2012., като владението върху същия е предадено на 28.08.2008г.“. Тези
данни определено не могат да потвърдят тезата на ищецът, че реално от тази
датата е само началото на владението от страна на дружеството, тъй като
същата касае сключването на предварителния договор единствено между
ответниците и физическото лице А.П.. На практика се установява, че в
подадената искова молба, действително всички твърдения са на ищеца „Б.П.“
ООД. От друга страна не е спорно по делото, че А.П., който е страна по
коментирания и имащ отношение по съществото на спора предварителен
договор от 28.08.2008г. е управител и съдружник в „Б.П.“ ООД.
Не могат да се игнорират постановките залегнали в Тълкувателно
решение 3/2013г. на ОСГТК на ВКС, че управителят на дружеството с
ограничена отговорност е и неговия волеизявяващ орган.
На практика са налице нелогични действия, тъй като едно и също
физическо лице извършва действия в лично качество- сключването на
предварителния договор през 2008г., а впоследствие и изпраща нотариална
покана през 2016г. до ответниците в които им предлага да сключи нов
предварителен договор, касаещ именно процесните имоти. В този аспект е
13
приложения по делото констативен протокол от 23.11.2016г.- л.104- 105.
Тези констатирани действия следва да се приемат за индиция, че ако
има намерение да свои имотите, то нагласата му е да ги държи за себе си, а за
нуждите на съдебния процес да твърди, че в качеството си на управител
формира намерение за своене от името на „Б.П.“ ООД. Реално няма как едно
и също физическо лице веднъж да владее за себе си, а на второ място да
владее от името и в полза на юридическото лице, в което има качеството на
орган на управление. Действията и твърденията на ищеца си противоречат,
което поставя под съмнение доколко „Б.П.“ ООД въобще е сформирало
намерение да свои имота за себе си.
С направеното изявлението от страна на А.П. в констативният
нотариален протокол от 23.11.2016г., че желае да сключи нов предварителен
договор за покупко- продажба на Имот 780 и Сграда 780.1 установява, че той
счита ответниците за собственици на тези имоти и следователно му липсва
намерение да ги свои както за себе си, така и за дружеството. В този смисъл
Решение №578 от 08.09.2010г. на ВКС по гр.д.№1188/2009г., I г.о.
По отношение на предявения насрещен иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Няма основание да бъдат приети за доказани твърденията на „Б.П. ”
ООД, че имотите са ползвани на „валидно правно основание“. В приложения
предварителен договор за покупко-продажба на съответните имоти, по който
дружеството не е страна, няма клауза, предвиждаща предаването им на и
ползването им от юридическото лице. Действително не са налице и
доказателства за друго правоотношение, което да легитимира правото на
„Б.П.” ООД да ползват имотите за конкретния период на претенцията на А.К.
или да е платено на последния за това ползване.
Няма основание да се приемат твърденията на жалбоподателят че така
предявения насрещен иск е неправилно квалифициран, тъй като се
претендира сумата, с която ответното дружество се е обогатило за сметка на
К., предвид ползването на собствен негов имот, без каквото и да било правно
основание. В този смисъл следва да се посочи, че първият и неговия
процесуален представител не са направили и възражение в хода на процеса
пред първата инстанция. Съответно по делото е приложена Нотариална
покана от страна на ищеца по насрещния иск до ответника за заплащане на
наем цена за ползване на процесния имот собственост на А. К., която не е
14
опровергана. От друга страна по делото е прието заключение на експертиза,
която е определила конкретната наемна цена на процесния имот. В случая,
правилно първоинстанционният съд е преценил, че следва да редуцира
конкретно дадената от вещото лице наемна цена на имота за претендирания
период от време с оглед обстоятелството, че А. К. е бил в брак с бившата си
вече съпруга Д. Г. Г., което не е спорно по делото и следователно имотите са
били съпружеска имуществена общност, като след развода са преминали в
режимна обикновена съсобственост при равни дялове- по 1/2ид.ч. за всеки
един от съпрузите.
Безспорно е установено с оглед на събраните по делото гласни
доказателства, че е налице ползване от страна на ищеца в периода от
01.03.2017г. до 01.03.2020г., ищецът е държал и ползвал ПИ с идентификатор
56277.501.780 и находящата се в него сграда с идентификатор
56277.501.780.1.
При тези данни, правилно първоинстацинният съд е приел, че за
времето от 01.03.2017г. до 01.03.2020г., „Б.П.” ООД неоснователно се е
обогатило, ползвайки безвъзмездно собственост на насрещния ищец.
Ето защо и предявения насрещен иск следва да се приеме, че правилно
е приет за основателен за конкретния размер който е присъден със съдебния
акт.
Предвид на гореизложеното и споделяйки изцяло крайните правни
изводи на първоинстанционният съд, настоящата инстанция приема, че следва
да остави без уважение подадената въззивна жалба и потвърди, като правилно
и законосъобразно обжалваното решение.
С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателят следва да се
присъдят направените от страна ответника АСП. В. К., разноски пред
въззивната инстанция в размер на 1600лв.- адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260347/21.10.2021г., постановено по гр.д.
№1548/2019г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА „Б.П.“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
15
управление: гр. Б., ул. „И.Х.“ №13, да ЗАПЛАТИ на АСП. В. К., с ЕГН
**********, адрес: гр. П., ул.„М.Т.“ № 49, на основание чл.78, ал.4 от ГПК,
сумата в размер на 1600лв. представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението да страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16