№ 282
гр. Варна, 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500101 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София, срещу Разпореждане
№ 42452/19.11.2022 г., /поправено с Разпореждане № 42504/21.11.2022 г. и
Разпореждане № 1336/11.01.2023 г./ постановени по ч.гр.дело № 14162/2022
г., по описа на ВРС, ХХ-ти с-в, в частта с която е отхвърлено подаденото от
жалбоподателя заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. С. М. за
сумите от 1 685.81 лева, представляваща неплатена главница по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и използване на
кредитна карта № CARD-15933423/08.05.2018 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България и В. С. М., ЕГН **********,
като вземането по договора е прехвърлено на заявителя по силата на
Приложение № 1/10.12.2019 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 19.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и за
сумата от 153.12 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 10.12.2021 г. – 25.10.2022 г., на основание чл. 411, ал.
2, т. 1 ГПК.
В жалбата се излага становище за неправилност на обжалвания
съдебен акт. Жалбоподателят твърди, че дадените от заповедния съд указания
за допълнителна индивидуализацията на вземането за главница са
неправилни, тъй като подаденото заявление съдържа всички изискуеми от
закона реквизити, както и необходимото съдържание за индивидуализиране
на вземането. Излага аргументи от цитирана съдебна практика относно
1
липсата на необходимост да бъдат посочени всички обстоятелства, имащи
значение за основателността на заявената претенция. По гореизложените
съображения моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на
заповед за изпълнение за всички суми, посочени в заявлението.
Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, гр. София, срещу В. С. М. за следните суми: 1 685.81 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и използване на кредитна карта № CARD-
15933423/08.05.2018 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ клон България и В. С. М., ЕГН **********, като вземането по договора
е прехвърлено на заявителя по силата на Приложение № 1/10.12.2019 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения (цесия) от
19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 26.10.2022 г. до окончателното
изплащане; сумата от 203.27 лева, представляваща договорна лихва за
периода 08.05.2018 г. до 09.12.2021 г., както и за сумата от 153.12 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
10.12.2021 г. – 25.10.2022 г.
Заповедният съд е дал указания на заявителя за отстраняване на
нередовности, свързани с индивидуализация на вземането за главница по
основание и размер, както и върху кои от главните вземания е начислено
обезщетение за забава. Постъпила е уточняваща молба от 04.11.2022 г., с
която заявителят е посочил, че вземането за главница включва не само
усвоената от кредитополучателя сума, но и начислени и непогасени такси и
разноски за използване на различни услуги за усвояване на кредитния лимит
съгласно тарифата към договора. На заявителя са дадени повторни указания
да индивидуализира по основание и размер всички вземания, които са
включени в претенцията за главница, като посочи размера й без да включва в
нея вземанията за такси и разноски, както и дали претендира издаване на
заповед за изпълнение и за последните, също да уточни върху кои от главните
вземания е начислено претендираното обезщетение за забава. С уточняваща
молба от 17.11.2022 г. заявителят е повторил дословно съдържанието на
предходната такава, като изпълнение на указанията не е последвало, поради
което заявлението е отхвърлено в частта за вземанията за главница и
обезщетение за забава, а заповедният съд е разпоредил издаването на заповед
за изпълнение само за вземането за договорна лихва, с оглед преценка за
2
неотстранените нередовности в заявлението на основание чл. 411, ал. 2, т. 1,
вр. чл. 410, ал. 2 ГПК.
След запознаване с жалбата и доказателствата по преписката,
настоящата инстанция дава следното разрешение по същество:
Заповед за изпълнение следва да се издаде в случаите, когато
заявлението отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК. Доколкото
цитираната норма препраща към чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, е
необходима точна индивидуализация на претендираните вземания, като се
изложат всички обстоятелства, на които се основава претенцията. В
настоящия случай жалбоподателят не е отстранил констатираните
нередовности чрез индивидуализация на вземането за главница с посочване
на компонентите му, точно основание и размер. С подадената уточняващата
молба са изложени аргументи за липсата на необходимост от допълнителни
пояснения, макар да е посочено, че вземането за главница включва и
начислени и непогасени такси и разноски за използване на различни услуги за
усвояване на кредитния лимит съгласно тарифата към договора. В т.12 от
заявлението е посочено единствено, че кредитополучателят дължи такси
съгласно Тарифа, поместена в договора, но не е посочен техния размер, както
и за какви конкретни услуги същите се начисляват. Това не освобождава
заявителя от задължението да посочи конкретното основание и размер на
различните вземания, които претендира.
При липсата на индивидуализация на вземането по неговите
компоненти, основание и размер заявлението следва да бъде отхвърлено.
Заповедният съд е отхвърлил и заявлението в частта за акцесорната
претенция за обезщетение за забава предвид неуточнената база, върху която
същото се начислява.
За пълнота на изложението съдът приема, че правилно заявителят в
уточняващата молба пред ВРС и в настоящата жалба сочи, че целта на
заповедното производство е да провери дали вземането е спорно. Тази
проверка, обаче, дефинитивно се предпоставя от упражнено право на
възражение от страна на потребителя. И макар, че мотивиране на
възражението не е необходимо, преценката на длъжника дали да възрази или
не по издадената заповед за изпълнение се улеснява в хипотеза на яснота
какво, въз основа на кое основание и в какъв размер се търси. Конкретиката в
заповедта досежно основанието и размера на вземането е насочено да спести
исков процес и разноски за страните, както и е от значение за бързината в
процеса на удовлетворяване интересите на кредитора.
От изложеното следва, че изводите на настоящата инстанция съвпадат
с тези на заповедния съд, поради което оспореният съдебен акт следва да бъде
потвърден.
3
Разноски не се претендират, а и не се следват на заявителя с оглед
изхода от спора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 42452/19.11.2022 г., /поправено с
Разпореждане № 42504/21.11.2022 г. и Разпореждане № 1336/11.01.2023 г./
постановени по ч.гр.дело № 14162/2022 г., по описа на ВРС, ХХ-ти с-в, в
частта с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл.
410 от ГПК срещу длъжника В. С. М. за сумите от 1 685.81 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и използване на кредитна карта № CARD-
15933423/08.05.2018 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ клон България и В. С. М., ЕГН **********, като вземането по договора
е прехвърлено на заявителя по силата на Приложение № 1/10.12.2019 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения (цесия) от
19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 26.10.2022 г. до окончателното
изплащане, както и за сумата от 153.12 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 10.12.2021 г. – 25.10.2022 г., на основание
чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4