№ 7905
гр. ххххххххххх, 17.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.А
СъдебниНЕНКА Г. Г.
заседатели:Първолета Анг. П.а
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора А. Д. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Наказателно
дело от общ характер № 20241110204669 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 16:15 часа се явиха:
Съдебното заседание се провежда при закрити врати предвид непълнолетието
на подсъдимия
ПОДСЪДИМИЯТ М. Г. В., редовно призован, явява се, доведен от
Поправителния дом за непълнолетни младежи към затвора гр. В..
В залата се явява адв. П. Д., защитник на подсъдимия в досъдебното
производство, редовно призована, с днес представено пълномощно за
съдебната фаза на производството.
Г. В. Б. – майка на подс. В., редовно призована, явява се.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на днешна дата молба от подс. М. В.
чрез адв. В. К. от АК - гр. Б., ведно с приложено пълномощно. С молбата се
прави искане за изменение на изпълнявана по отношение на подсъдимия
мярка за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава.
В залата се явява адв. В. К. от АК гр. Б., упълномощен защитник на
подсъдимия В., с пълномощно приложено към докладваната молба от
17.04.2024 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА актуална справка за съдимост за подс. В. и
социален доклад по отношение на него, изготвен от ДСП „Л.“.
1
ПРОКУРОРЪТ: В СРП преди повече от седем дни е получено
разпореждането за насрочване на делото.
АДВ. Д.: Получила съм препис от разпореждането за насрочване на
делото преди повече от седем дни.
ПОДСЪДИМИЯТ: Преди повече от седем дни съм получил преписи от
разпореждане за насрочване на делото и обвинителния акт.
Г. Б.: Получила съм разпореждането за насрочване на делото вчера
вечерта, не преди повече от седем дни.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да не се дава ход на делото, поради това, че майката на
подсъдимия Г. Б. не е получила разпореждането за насрочване на делото преди
повече от седем дни, а и на колегата адв. Ковечев не му е представена
възможност да се запознае с делото.
АДВ. К.: Уважаема г-жо Председател, моля да не се дава ход на
разпоредителното заседание, тъй като в качеството на адвокат ми бе отказан
достъп до делото. Не съм запознат с делото до този момент. Изготвил съм
допълнително пълномощно в рамките на по-малко от седем дни, но делото не
ми беше предоставено, не беше достъпно. Моля обаче да се даде ход на делото
по чл. 270 от НПК за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото само за мярката за
неотклонение.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ, след съвещание намери, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на разпоредително заседание и това е така по следните
съображения:
По първото възражение на защитата, че именно майката на подсъдимия
не е получила препис от разпореждането за насрочване на делото преди повече
от седем дни, следва да се посочи, че разпоредбата на чл.247в, ал.2 от НПК
изрично посочва кои лица се уведомяват за разпоредителното заседание и кои
лица в седемдневен срок могат да подават отговор по въпросите, които се
обсъждат в разпоредителното заседание. Родителите на непълнолетния
подсъдим не са сред тях. Разпореждането за насрочване на делото в настоящия
случай е изпратено на родителя на непълнолетния подсъдим единствено с
2
оглед преценка дали същата желае да присъства в съдебно заседание, както и с
оглед указване на правата, които тя има съгласно разпоредбата на чл.392, ал.1
от НПК. Съдът намира, че поначало неспазването на седемдневния срок, когато
се касае за родител на непълнолетен подсъдим, не може да бъде пречка за
даване ход на делото в разпоредително заседание. Встрани от тези принципни
съображения, съдът ще посочи, че в материалите по делото е налично
съобщение до Г. В. Б., като родител, където като приложение е посочено
препис от разпореждане на съда и което е връчено лично на майката на
подсъдимия на 03.04.2024 г.
По отношение на следващото възражение, а именно, че упълномощеният
защитник на подсъдимия – адв. К., не е могъл да се запознае с материалите по
делото, тъй като не му е предоставена такава възможност, то в материалите по
досъдебното производство пълномощно в полза на адв. К. не се съдържа,
поради което същият не е призован за провеждане на разпоредително
заседание. Впоследствие в материалите от съдебната фаза на производството е
приложено пълномощно от подсъдимия М. Г. В., с което той упълномощава
адв. В. К., като е посочено, че това упълномощаване касае производства по
чл.65 от НПК по досъдебно производство № 1531/2023 г. по описа на 09 РУ-
СДВР, пр. пр. № 4504/2023 г. по описа на СРП. Въз основа на това
пълномощно с резолюция от 09.04.2024 г. съдията - докладчик е указал, че
пълномощното касае производство по чл.65 от НПК, както и че достъп до
материалите по делото ще бъде предоставен на защитника след представяне на
пълномощно за съдебната фаза на производството. Такова пълномощно се
представя едва с молбата, депозирана на днешна дата в 15:12 ч., макар
представеното пълномощно да е с дата 12.04.2024 г. Ето защо съдът намира, че
е имало достатъчно време да се представи пълномощно за съдебната фаза на
производството в полза на адв. К. и въз основа на това пълномощно да му бъде
предоставен достъп до материалите по делото. Отделно от това съдът намира,
че това по никакъв начин не е ограничило правото на защита на подсъдимия,
тъй като той има и друг упълномощен защитник, който го е представлявал и в
досъдебната фаза на производството и който е призован за разпоредителното
заседание своевременно. В досъдебното производство именно на адв. Д. са
били предявени материалите по разследването, поради което съдът намира, че в
достатъчна степен е гарантирано правото на защита на подсъдимия.
При тези мотиви, СЪДЪТ
3
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО
ЗАСЕДАНИЕ
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ въз основа на
материалите по делото:
М. Г. В., роден на хххххххххх г. в гр. хххххххххх, българин, български
гражданин, осъждан, неженен, с основно образование, ученик в осми клас в
Пето вечерно училище, работи в строителството, живущ в гр.ххххххххххх, ж.к.
„Л.“ бл. 883, вх. Ж, ет. 1, ап. ххххххххххх, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни на подсъдимия правата, които има в настоящото
производство в това число и правото по чл. 385в НПК да бъде придружаван от
родител или друго лице в съдебните заседания, правото по чл. 391 НПК да
поиска публично разглеждане на делото или извършването на отделни
съдопроизводствени действия в публично съдебно заседание, както и правото
на отвод спрямо състава на съда, прокурора, съдебния секретар.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи. Желая
делото да се разглежда при закрити врати.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата, предвидени в чл. 392 ал. 1 НПК, на майката
на подс. В. – Г. Б..
Г. Б.: Разбрах правата си.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. Д.: Нямам искане за отводи.
АДВ. К.: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА ИЗРАЗЯТ
СТАНОВИЩЕ ПО ВЪПРОСИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ В ЧЛ.248 АЛ. 1 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, считам, че делото е подсъдно на СРС. Няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Няма допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Няма основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила. Делото следва да бъде
разгледано при закрити врати с оглед непълнолетната възраст на подсъдимия.
4
Няма основания за назначаване на резервен съдия, резервен съдебен заседател,
както и вещо лице, преводач и извършване на съдебни следствени действия в
други райони. Взетите по отношение на подсъдимия мерки за процесуална
принуда следва да бъдат оставени в сила. На този етап нямам искания за
събиране на нови доказателства. Моля да насрочите делото за разглеждане по
общия ред, а именно по реда на Глава ХХ от НПК.
АДВ. К.: Така, както е внесено делото, въпреки, че аз не съм запознат с
него, тъй като до последния ден прокурорът, като разбра, че изтича срока за
мярката за неотклонение, беше внесен обвинителния акт в съда, но така, както
е внесено делото, според обвинението делото е подсъдно на СРС. Няма
основания за прекратяване или спиране на съдебното производство. Считам, че
на досъдебното производство е извършено съществено нарушение на
процесуалните правила, което води до грубо ограничаване на правата на
обвиняемия, който е непълнолетно дете, тъй като обвинителният акт е внесен
след изтичане на максималния срок, в който може да бъде задържано
непълнолетно лице в досъдебното производство. В тази връзка е изготвен от
прокурор, която е била предубедена и тенденциозно е водила разследването и в
крайна сметка е изготвила и внесла обвинителния акт пред съда. Следва да
отбележи, че това, което ми е известно е, че обвинителният акт е внесен на дата
01.04.2024 г. в съда, въпреки че в него е посочена дата на изготвяне 28.03.2024
г. Датата 28.03.2024 г. не е била вписана в системата на прокуратурата и във
входящата поща към съда, затова считам, че той е антидатиран. Датата, която е
отразена в него, не е вярна на датата на изготвянето или датата, която е
отразена в него, не отговаря на датата, когато е бил администриран от
прокуратурата към съда. Следващият работен ден след 28.03.2024 г. е
01.04.2024 г. На тази дата обвинителният акт също не е бил входиран в
системата на прокуратурата. Не е ясно поради какви методи е внесен в съда,
той е внесен и разпределен на дата 01.04.2024 г. На досъдебното производство
трябва да има писмо на прокурор Р. К., което е изпратила до СГС на 15.03.2024
г., в което тя пише така: „На 01.04.2024 г. изтича максималният срок на
действие на взетата мярката за неотклонение, а разследването по делото е
приключило. За това Ви моля, да придвижите делото към СРС“. Прокурор К. е
запозната със законовата разпоредба, само че на 01.04.2024 г. максималният
срок вече е изтекъл и е надхвърлен. М. В. е задържан на 01.11.2023 г.
Максималният срок, в който може да бъде задържан в досъдебното
5
производство, е пет месеца и последният ден е изтекъл на 31.03.2024 г. На
01.04.2024 г. вече е надхвърлен този срок. Прокурор К. е получила делото в
прокуратурата на 22.03.2024 г. Ако е искала да внесе обвинителен акт в срока, в
който не е изтекъл максималният срок на действие на мярката, то тя е имала
достатъчно време за това. Вместо това обвинителният акт е внесен на деня, в
който В. е следвало да бъде освободен по силата на закона без определение на
съда и разпореждане на прокурора, което тя също не е извършила. Затова
считам, че този обвинителен акт е изготвен от лице, което е предубедено, тъй
като тя пише на СГС писмо само и само да бъде задържан В., включително
задържан след максималния срок вместо да има цел това писмо във връзка с
разследването, във връзка с изготвяне на документи във връзка задълженията
на прокурора по Глава ХVIII от НПК. Затова с тези мотиви тя пише писмо и с
цялото си поведение, включително и това, че са направени искания за събиране
на доказателства в досъдебното производство, част от тези искания са
удовлетворени и уважени от прокурор К., но доказателствата не са събрани на
досъдебното производство, т.е. не е осъществила контрол за събиране на тези
доказателства, само и само е бързала да внесе обвинителния акт. Отделно от
факта, че на досъдебното производство е внесено пълномощно на адв. К.,
същото пълномощно не е представено в материалите и на адв. К. е отказан
достъп за запознаване с материалите по делото. Аз не мога да твърдя на сто
процента какви входящи номера и какви дати са сложени в материалите по
делото по отношение на внасяне на обвинителния акт, но при всички
положения те са антидатирани, поради което съдът следва да извади справка,
както от системата на прокуратурата, така и от системата на съда за
изготвянето, входирането на обвинителния акт в съда. При положение, че
делото е от 01.04.2024 г. е логично то да бъде внесено на същата дата. Затова
считам, че следва да се върне делото на досъдебното производство на
прокурор, който не е заинтересован от изхода на делото, а е заинтересован
единствено и само за обективната истина и всестранното разглеждане на
делото, без да прилага методи на отмъщение или действия, които
представляват изтезания за едно непълнолетно дете, за което се надвишава
законовия разумен срок, приет от законодателя за „задържане под стража” в
това производство.
По отношение на другите основания - няма основание за разглеждане на
делото по особените правила, тъй като сме отбелязали на досъдебното
6
производство, че едно от двете обвинения е несъстоятелно, това по отношение
на наркотичните вещества. Считам, че делото следва да се разглежда при
закрити врати, тъй като подсъдимият е непълнолетен, а и част от свидетелите
също са непълнолетни лица. По отношение на мярката за неотклонение и за
процесуална принуда, считам, че същата е прекомерна и не отговаря на
обществената опасност на дееца. Задържането под стража вече шест месеца на
дете, което не е навършило седемнадесет години, за деяния, които не са тежки
по смисъла на Наказателния кодекс, е надхвърлило времето на минималните
наказания и се приближава към средните наказания, без да бъдат доказани
деянията, при положение, че има такива доказателства, които следва да се
изследват при един съдебен процес, който вероятно ще бъде продължителен с
оглед свидетелите, експертизите, исканията за събиране на други
доказателства. Считам, че дори да е била налична в началото висока степен на
обществена опасност и някаква изключителност на деянието и дееца, тази
опасност е отпаднала в периода на задържането под стража на
шестнадесетгодишен младеж, който за първи път в жИ.та си е задържан под
стража и то толкова дългосрочно, че да надхвърли дори за умишленото
действие максимално допустим законов срок. Съгласно ЕКПЧ максимален срок
на задържане, както е в настоящия случай, представлява изтезание, тъй като се
задържа под стража и както се вижда от досъдебното производство, се пречи и
на възпитанието, и на развитието, физическо и духовно, на детето, както и не
помага по никакъв начин на превъзпитаването и поправянето му евентуално, в
случай, че е извършил това деяние. Това е единственото основание, което е
прилагано на досъдебното производство при налагането на най-тежката мярка
за неотклонение. В този случай и при по-тежки престъпления, съдът е прилагал
и други мерки, каквито мерки в настоящия случай не са прилагани, затова
считам, че е настъпило времето за прилагане на друга по-лека мярка за
неотклонение, която в достатъчна степен може да контролира обвиняемото
лице да се въздържа от извършване на друго престъпление. Няма да засягам
въпроса за обоснованото предположение и за доказателства за двете деяния,
тъй като този въпрос е извън полезрението на съда. Не е налице опасност от
укриване, тъй като В. има известен адрес, където живее с майка си и цялото си
семейство. Само ще кажа, че по отношение на второто обвинение още през
декември СГС е посочил, че е налице разколебаване по делото дали то е
извършено от В.. Моля мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия
7
В. да бъде изменена от „задържане под стража” в по-лека и делото да бъде
насрочено по общия ред. На този етап нямам искания за събиране на
доказателства. Да бъдат призовани лицата, посочени в приложението на
обвинителния акт.
АДВ. Д.: Солидаризирам се към казаното от адв. К.. Делото е подсъдно
на СРС. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Смятам, че има допуснати съществени нарушения в досъдебното
производство, тъй като искам да добавя, че когато ми бяха представени
материалите, аз направих възражения, но не бяха взети предвид. Делото бе
докладвано с мнение за внасяне на обвинителен акт. Също така много от моите
искания във връзка със свидетели, които биха оборили така повдигнатото
обвинение на В., не бяха уважени, или дори да бяха уважени, свидетелите не
бяха разпитани. Също така когато дойдохме на 01.04.2024 г., за да внесем
молба В. да бъде освободен, нямаше внесен обвинителен акт, даваха
разнопосочни сведения. Когато внесохме молбата, след обяд вече се оказа, че
има внесен обвинителен акт. Даже днес от досъдебното производство казаха, че
е внесен на 01.04.2024 г. след обяд.
По отношение на мярката за неотклонение пред СГС се изрази мнение за
разколебаване на едно от предявените обвинения на В.. Има самопризнание от
лицето, което е държало наркотиците, но след това тези самопризнания
изчезнаха. Това беше становище на досъдебното производство на съдебния
състав на СГС.
Наистина смятам, че делото се гледа тенденциозно. Има още куп
допуснати съществени нарушения още от самото задържане на В. до
предявяване на материалите.
Към настоящия момент не са налице основания делото да се разглежда
по особените правила. Предвид изразеното желание на В., моля делото да бъде
разгледано при закрити врати. Няма основание за привличане на резервен
съдия, съдебен заседател, назначаване на преводач, тълковник или извършване
на съдебни следствени действия по делегация. Относно взетата мярка за
неотклонение, моля същата да бъде изменена предвид това, че едно
непълнолетно дете се задържа за шест месеца и изцяло, за да не повтарям
колегата адв. К., се солидаризирам с него. Допълнително искам да изразя, че
подзащитният ми В. декларира, че осъзнава това, което се е случило само и
8
единствено за първото обвинение, защото за второто обвинение той твърди и
казва, че не знае за тези наркотични вещества. Поради това не може да изказва
съжаление за нещо, което не е извършил. Също така изразява готовност и
желание да продължи да работи, да помага на семейството си, да учи и да
поправи социалната си среда. Изказва желание да се поправи и за развитие в
жИ.та.
Към настоящия момент нямам искания за събиране на нови
доказателства. Във връзка с мярката ще представя доказателства, а именно
служебна бележка в уверение на това, че ще работи и има къде да работи,
писмото, с което прокурор К. моли за по-бързо разглеждане на делото и за
връщане в СРС, за да не изтече максималният срок на задържане и протоколи,
от които е видно и които са свързани с предишното обвинение за което е
осъден – за грабеж, а става за съвсем друго правонарушение, а именно кражба.
Г. Б. - РОДИТЕЛ НА ПОДСЪДИМИЯ: Поддържам казаното от
защитниците на сина ми.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от адвокатите ми. Моето
желание е да се гледа делото по общия ред, а по отношение на мярката за
неотклонение аз също искам да се измени в по-лека.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на наведеното от защита процесуално
нарушение затова, че е било допуснато изтичане на максималния срок за
мярката за неотклонение, то съгласно чл.183, ал.3 НПК срокът, който се
изчислява в месеци, изтича на съответното число на последния месец, т.е
крайният срок за освобождаване на лицето е бил 01.04.2024 г. Видно от
материалите по делото, обвинителният акт е изготвен на 28.03.2024 г. и е
внесен на 29.03.2024 г., а разпореждането на съдебния състав, с което е
насрочил настоящето съдебно заседание, е на 01.04.2024 г. По отношение на
възраженията на защитата, че на досъдебното производство не са били
допуснати посочени от тях свидетели, то доказателствата могат да бъдат
събрани в съдебното следствие. Моля да оставите без уважение така
направените възражения.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, като съобрази материалите по делото и
становищата на страните, по въпросите на чл. 248 НПК, намери следното:
9
Делото е подсъдно на СРС по правилата на родовата и местна
подсъдност. Няма основания наказателното производство да бъде прекратено
или да бъде спряно. Съдът не констатира допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
които да налагат прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
на СРП, като възраженията на защитата в тази връзка съдът прецени като
неоснователни. На първо място всички доводи, свързани с неуважени
доказателствени искания на защитата или формално уважени, по които обаче
не са събрани исканите доказателства, не представляват твърдения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Това е така, тъй
като съдебната фаза е централна фаза, съдът е длъжен да събере всички
относими, необходими доказателства по служебен почин, по искане на
защитата и на прокуратурата, като няма никаква пречка страните да направят
искания за събиране на доказателства в съдебната фаза на производството и в
случай, че съдът ги намери за основателни, да събере поисканите
доказателства. В този смисъл обстоятелството, че в досъдебното производство
не са събрани доказателствата, които защитата преценява като необходими и
относими, никога не може да е основание за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокуратурата. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл.248, ал.3 от НПК.
По отношение на доводите затова, че в досъдебната фаза на
производството е бил нарушен максималния срок на задържане на подсъдимия
с мярка за неотклонение „задържане под стража”, то съдът ще посочи, че това
възражение дори и при извод за неговата основателност, не представлява
основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
досъдебна фаза. Това е така, тъй като за да бъде прекратено съдебното
производство и делото да бъде върнато на досъдебната фаза, нарушението на
процесуалните правила освен съществено следва да е и отстранимо при
връщане на делото в досъдебната фаза на производството. Доколкото защитата
навежда твърденията, свързани с нарушаване на максималния срок, през който
В. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” и през
призмата на твърдения за заинтересованост и предубеденост на наблюдаващия
в досъдебното производство прокурор, то съдът ще посочи, че едно такова
нарушение не е отстранимо на този етап от производството. Дори и да
констатира основания, въз основа на които да приеме, че наблюдаващият
10
прокурор не е водил досъдебното производство обективно и безпристрастно,
съдът не разполага с правомощия, връщайки делото на досъдебна фаза, да
укаже да бъде определен друг наблюдаващ прокурор. В случай, че защитата е
считала, че са налице основания за заинтересованост на наблюдаващия
прокурор, то е следвало да упражни правото да поиска отвод на наблюдаващия
прокурор по реда на чл.47, ал.4 НПК, съгласно която разпоредба по
основателността на отвода в досъдебното производство се произнася прокурор
от горестоящата прокуратура. Доколкото делото на настоящия си етап е в
съдебната си фаза, съдът вече не може да извършва преценка били ли са налице
или не основания за отвод на наблюдаващия прокурор. Така съдът намира, че
дори и да бъдат приети за основателни възраженията на защитата, нито едно от
тях не сочи на съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила,
което да е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане
делото на досъдебната фаза. При този извод единствено за пълнота съдът ще
посочи, че датата, посочена като дата на изготвяне на обвинителния акт,
действително е 28.03.2024 г., но между 28.03.2024 г. и 01.04.2024 г. има още
един работен ден – 29.03.2024 г., петък, когато делото именно е постъпило в
съда, съгласно входящия печат, поставен на съпроводителното писмо. Същото
е образувано и разпределено на 01.04.2024 г. – понеделник. Съдът изцяло се
солидаризира с доводите на прокурора, че срокът, определен в месеци, изтича
на определената дата от месеца, поради което следва да се приеме, че
максималният срок на задържане на В. по досъдебното производство би
изтекъл на 01.04.2024 г., а не в предходния ден, както счита защитата.
Предвид становището на страните, делото следва да бъде насрочено за
разглеждане по общия ред с призоваване на лицата, посочени в списъка-
приложение към обвинителния акт. Съдебните заседания следва да се
разглеждат при закрити врати предвид непълнолетната възраст на подсъдимия.
Съдът не констатира основания за привличане на резервен съдия, резервен
съдебен заседател и извършване на действия по делегация в други съдебни
райони. Няма основания за назначаване на преводач, тълковник и защитник,
тъй като подсъдимият се представлява от двама, избрани от него и
упълномощени защитници. Страните на този етап не правят искане за събиране
на нови доказателства.
По отношение на мерките за процесуална принуда съдът намира
11
следното: На първо място по отношение на подсъдимия се изпълнява мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната”, взета с
постановление на наблюдаващия прокурор от 23.10.2023 г. Съдът намери, че
няма основание същата да бъде отменяна.
По отношение на мярката за неотклонение съдът намери следното: Към
настоящия момент по отношение на подсъдимия се изпълнява най-тежката
мярка за неотклонение „задържане под стража”, определена му на 02.11.2023 г.,
като подсъдимият фактически е бил задържан от 01.11.2023 г., т.е. към
настоящия момент подсъдимият се задържа за срок повече от пет месеца.
Съдът намери, че на този етап от производството продължава да съществува
опасност от извършване на престъпление, която е обоснована от
обстоятелството, че В. е предаден на съд по обвинение за две престъпления,
извършени в условията на реална съвкупност и извършени в рамите на
изпитателен срок, определен му с предходен съдебен акт. Съдът намира, че не
следва да обсъжда представените от защитата протоколи, които според
защитата сочат на различна правна квалификация от тази, посочена в съдебния
акт, с който В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.198 НК. Касае се за влязъл в сила съдебен акт, който съдът няма
правомощие да контролира и разглежда в настоящото производство. Опасност
от укриване съдебният състав не констатира. Подсъдимият е с установена
самоличност, установено местоживеене. Събрани са достатъчно данни по
делото, че на известния по делото адрес подсъдимият живее със своите близки
- със своята майка, със своята едноутробна сестра и с фактическия съжител на
майка си. Въпреки, че констатира наличието на опасност от извършване на
престъпление, съдът намери, че изтеклият до момента период на задържане на
подсъдимия е довел до понижаване на интензитета на тази опасност, тъй като
действително се касае за дете в непълнолетна възраст, по отношение на което
за първи път се прилагат ограниченията на най-тежката мярка за неотклонение.
Съобразявайки горното, както и като взе предвид изискванията на Директива
(ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2016 г. относно
процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в
рамките на наказателното производство, където в чл.10 е посочено, че по
отношение на непълнолетни следва да се ограничава прилагането за най-
тежката мярка за неотклонение, като задържането на детето, на който и да етап
от производството, следва да е ограничено до най-краткия подходящ срок,
12
съдът намери, че към настоящия момент се констатират основания за
изменение на изпълняваната по отношение на подсъдимия мярка от „задържане
под стража” в по-лека такава. Същевременно, като взе предвид обремененото
му съдебно минало, съдът намери, че по отношение на подсъдимия следва да
бъде определена мярка за неотклонение и като подходяща намира „Надзор на
ИДПС”. Това е така, тъй като по делото се съдържат данни, че родителят на
подсъдимия не е в състояние да упражнява необходимия надзор и контрол
върху неговото поведение, което е посочено и в днес докладвания социален
доклад. В него е отразено, че родителят не е в състояние да налага контрол и
граници на поведението на непълнолетния. Ето защо съдът намери, че следва
да определи мярката „Надзор на ИДПС” като адекватна. За настоящото
определение следва да бъде уведомена ДПС при 09 РУ-СДВР, като
включително се съобщи, че инспекторът при ДПС следва да упражнява
възпитателен контрол върху непълнолетния и да осигурява явяването му в
съдебни заседания.
За следващо съдебно заседание съдът намира, че следва да бъдат
призовани посочените в приложението към обвинителния акт свидетели, а
именно под №№ 1, 2, 3, 4, 10, 11 и 12 от обвинителния акт.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ КОНСТАТИРА допуснати в досъдебната фаза на производството
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната
му фаза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на СРП поради твърдени
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
ИЗМЕНЯ изпълняваната по отношение на подсъдимия М. Г. В. с ЕГН
********** мярка за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в
„НАДЗОР НА ИДПС”.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно
13
заседание при закрити врати по реда на Глава XX от НПК на 17.05.2024 г. от
09:30 ч., за която дата и час явилите се страни – уведомени от днес.
Датата и часа на съдебното заседание е съгласувана със служебните
ангажименти на съдебните заседатели и на адв. Д. и адв. К..
Да се призоват свидетелите К. Н. М., С. Т. С., К. С. С., А. И. Й., М. Д. Д.,
Д. Г. А. и А. Ж. Желев.
Определението на съда, в частта с която е оставено без уважение
искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщането
на делото на СРП, както и произнасянето по мярката за неотклонение подлежи
на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред СГС по реда на Глава
ХХII от НПК, а в останалата си част определението е окончателно.
Определението в частта относно мярката за неотклонение подлежи на
незабавно изпълнение.
Да се изпрати препис - извлечение до началника на Затвора - гр. В., с
указание, че подсъдимият следва да бъде освободен незабавно, освен ако не се
задържа на друго законово основание.
Да се изпрати препис - извлечение и до началника на Следствения арест в
гр. ххххххххххх.
Препис - извлечение от протокола да се изпрати и на ДПС при 09 РУ-
СДВР с указание, че по отношение на подсъдимия е определена мярка за
неотклонение „Надзор на ИДПС”. Инспекторът при ДПС следва да упражнява
възпитателен надзор върху непълнолетния и да осигури явяването му в съдебно
заседание на 17.05.2024 г. от 09:30 ч.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 18:10 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
14
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
15