№ 1132
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100107471 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. В. А., с
ЕГН:**********, чрез адв. Г. Й., САК, и съдебен адрес:гр. София, бул. „*******, срещу ЗД
БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, с която е предявен иск с правно основание чл.432
КЗ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди настъпили в
резултат на ПТП от 11.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2024г. до
окончателното заплащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че на 11.06.2023г около 15.10 в гр. София, л.а. „Сузуки SX4“, per. №
*******, управляван от М.А.Б. се е движил по Северна скоростна тангента, с посока от ул.
„Пет могили“ към бул. „Ботевградско шосе“, когото предприема маневра, несъобразена е
пътната обстановка и реализира удар с движещия се пред него „Нисан Патфайндьр“, с per. №
*******. Вследствие на удара е настъпило ПТП при което е пострадал ищеца- пътник на
предната седалка в л.а. „Сузуки SX4“.
Непосредствено след пътния инцидент ищецът е откарана в Спешно отделение при
УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД — СОФИЯ, където постъпва с разкъсно- контузна рана в
неокосмената част на главата — челно вдясно и периорбитален хематом вдясно. Р. А. е
приета за диагностично уточнение и лечение в Клиника по неврохирургия при същото
болнично заведение. След проведени параклинични изследвания, КТ на глава и цервикален
отдел на гръбначен стълб - нативно, КГ на гръден кош, корем и таз - нативно и консултации с
хирург, ортопед-травматолог, лицево-чулюстен хирург и офталмолог на пациентката й е
1
поставена окончателна диагноза:мозъчно сътресение, контузия на меките тъкани на главата,
разкъсно- контузна рана челно вдясно. По време на болничния престой, на Р. А. й е
извършена хирургична обработка на раната от лицево-чулюстен хирург, както и е приемала
медикаменти по терапевтична схема.
В законоустановения срок ответникът ЗК“БУЛ ИНС” АД е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил иска по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето му
като неоснователен.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача, както и
наличието на другите елементи на фактическия състав по чл.45 ЗЗД.
Представеният ППТП е документ във форма, удостоверяваща ПТП само с материални
щети, без пострадали, като мястото на инцидента не е посетено от служител на МВР.
Оспорва исковата претенция като прекомерна, тъй като не отговаря на икономическата
конюнктура и вредата. Твърди, че предвид представените медицински данни, че адекватната
сума за обезщетение е до 1 000 лева, ако искът се докаже по основание и без да се отчита
евентуално съпричиняване на вредата.
Налице е съпричиняване от страна на пострадалата, която пътува без поставен
предпазен колан. Налице е обективна причинно-следствена връзка между поведението на
самия пострадал от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и
степен и от собственото му противоправно поведение. При правил но поставен предпазен
колан вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в значително по-лека степен.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди,
като при евентуалност оспорва началната дата на нейната дължимост.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380,
ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 26.02.2024г. /лист 13 от делото/, се установява, че
ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В законоустановения тримесечен срок
няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена
рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Не се спори между страните, а и видно от приетите доказателства, че за процесния
2
автомобил е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите към датата на процесното ПТП /листо 46 от делото/.
От приетата и неоспорена от страните САТЕ, се установява, че механизмът на
настъпване на процесното ПТП е следният: на 11.06.2023г. около 15.10 ч. в гр. София, лек
автомобил „Сузуки СХ4“„ с per. № ******* се движил по „Северна скоростна тангента“ в
посока от ул. „Пет Могили“ към ул. „Околовръстен път“ и на пътната връзка с бул.
„Ботевградско шосе“ поради движение е несъобразена е интензивността на движението
скорост удря с предната си част задна лява част на движещият се пред него лек автомобил „
Нисан Патфайндър“ с per. № *******
Непосредствените причини довели до настъпването на процесното ПТП са
субективните действия или бездействия на водача на лек автомобил „Сузуки“ с органите за
управление довели до удар в задната част на лек автомобил „Нисан“.
Видно от заключението по СМЕ, след процесното ПТП пострадалата е транспортирана
в Спешно отделение към УМБАЛ „Света Анна" - София. При постъпването е в увредено
общо състояние, дълбоко сомнолентна, объркана, без двигателен неврологичен
дефицит, оценка по Глазгоу кома скала - 13 точки.
След извършени лабораторни и образни изследвания и консултации пострадалата е
приета за лечение в Клиника по неврохирургия.
Видно от заключението по СМЕ, вследствие на процесното ПТП ищцата е получила
следните увреждания:
- Мозъчно сътресение;
-Разкъсно-контузна рана челно вдясно;
-Периорбитален хематом вдясно;
-Оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око;
-Контузия на гърба и дясното рамо.
Мозъчното сътресение при пострадалата е протекло с липса на спомен за травмата и
изразена общомозъчна симптоматика в острия период - дълбоко сомнолентна, объркана, без
двигателен неврологичен дефицит, с оценка по Глазгоу кома скала - 13точки {при норма
15 точки).
Видно от обясненията на вещото лице в съдебно заседание в процесния случай се касае
за лека към средна степен на черепно- мозъчната травма, като няма данни за извършени
образни изследвания, които биха могли да дадат по- точна информация.
Проведено е 5-дневно болнично лечение в УМБАЛ „Света Анна" - София, Клиника по
неврохирургия за периода 11.06.-15.06.2023г. Извършени са необходимите изследвания и
консултации. Раната е обработена хирургично и е зашита.
Проведено е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение при постелен режим,
активно наблюдение и ранна рехабилитация.
Постепенно оплакванията отзвучават, не се установяват данни за неврологичен
дефицит.
Изписана с подобрение, в стабилизирано соматично и неврологично състояние, ясно
съзнание, без наличие на отпадна или възбудна неврологична симптоматика. Дадени
препоръки за спазване на хигиенно- диетичен и охранителен двигателен режим. Временно
неработоспособна.
3
Лечението на пострадалата е продължило в домашно- амбулаторни условия под
наблюдение от личен лекар и невролог. Поради „затегното протичане" са издадени болнични
листове за временна неработоспособност за 80 дни.
Възстановяването на пострадалата е продължило до 3 месеца. Не е представена
медицинска документация за продължаващи оплаквания, респ. за белези на непълно
възстановяване.
В резултата на получените травматични увреждания при процесното ПТП ищцата е
претърпяла интензивни болки и страдания за срок до 20 дни, значително до 40 дни и
умерени до 3 месеца. По принцип не се очакват усложнения в бъдеще, съпроводени от
допълнителни болки и страдания.
Видно от заключението по комплексната експертиза, неоспорено от страните,
процесният автомобил, в който е пътувала ищцата е технически оборудван с триточкови
колани за всички места в купето, показано на схемите в същата експертиза. Процесните
увреждания на ищцата се дължат на действието на твърди тъпи предмети, с контакт дясна
челна област и са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. При удар на
автомобил отзад отляво от направлението на удара, пътник на предна дясна седалка полита
първоначално назад и наляво, а впоследствие и напред и надясно. При втория удар е
възможно главата да се удари в дясната челна област. Това може да стане, както с, така и без
правилно поставен предпазен обезопасителен контакт по време на ПТП.
Видно от показанията на св. А.Б.А., съпруг на ищцата, същият свидетелства за
промяната в начина на живот и психо- физическото състояние на ищеца след настъпване на
процесното ПТП. Твърди, че процесното ПТП е променило съществено ищеца, като
възстановяването и е отнело около половин година. Все още изпитва световъртеж и
замайване.Твърди, че на ищеца е била необходима около половин година за връщане към
обичайния си начин на живот.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитания свидетел, както и приетите по делото
съдебномедицинска, автотехническа и комплексни експертизи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
процесното ПТП от 11.06.2023г. е причинено виновно при управление на л.а. „Сузуки
SX4“, per. № *******, управляван от М.А.Б..
В резултат на процесното ПТП на ищеца са причинени процесните неимуществени
вреди.
4
По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП за МПС лек автомобил
марка „Сузуки SX4“, per. № *******, е налице задължителна застраховка "Гражданска
отговорност” при ответното дружество.
В процесния случай е безспорно установено, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От показанията на свидетеля се установяват болките и страданията на ищеца както в
периода на болничното му лечение, така и в този на възстановяване и рехабилитация, така и
впоследствие до настоящия момент. Същият свидетелства за физическите и психическите
болки на ищеца след процесното ПТП, както и за промяната му след същия инцидент.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца
съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП/54г. /, вида и
характера на претърпените телесни повреди- мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана
челно вдясно; периорбитален хематом вдясно; оток и кръвонасядане на клепачите на
дясното око; контузия на гърба и дясното рамо. Видно от обясненията на вещото лице в
съдебно заседание в процесния случай се касае за лека към средна степен на черепно-
мозъчната травма, като няма данни за извършени образни изследвания, които биха могли да
дадат по- точна информация.
Съдът отчете, че в резултата на получените травматични увреждания при процесното
ПТП ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за срок до 20 дни, значително до
40 дни и умерени до 3 месеца. Ввъзстановяването на пострадалата е продължило до 3
месеца. Не е представена медицинска документация за продължаващи оплаквания, респ.
за белези на непълно възстановяване. По принцип не се очакват усложнения в бъдеще,
съпроводени от допълнителни болки и страдания.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към юни 2023г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 15 000,00 лева.
За разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 26 000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За да отхвърли иска за разликата му до пълния предявен размер съдът отчете, че
вследствие на процесното ПТП няма причинени последици, свързани с траен функционален
5
дефицит на органи на ищеца. Видно от показанията на А.Б.А., съпруг на ищцата, ищецът се
е върнал към обичайния си начин на живот.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на 26.02.2024г.
/лист 13 от делото/, поради което и законната лихва върху главницата следва да бъде
присъдена от същата дата.
По възражението на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването
на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е
формирана постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169 от
02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. №
1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, І
т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др., според
която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът
на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени
доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се
извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото
намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на
общата вреда.
В процесния случай по делото няма събрани никакви доказателства за поведение на
ищеца, способстващо за настъпване на вредите.
Видно от заключението по комплексната експертиза, неоспорено от страните,
6
процесният автомобил, в който е пътувала ищцата е технически оборудван с триточкови
колани за всички места в купето, показано на схемите в същата експертиза. Процесните
увреждания на ищцата могат да бъдат получени както с, така и без правилно поставен
предпазен обезопасителен контакт по време на ПТП.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което
са представили списъци по чл.80 от ГПК.
Ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски за производството. Същият
е бил представляван безплатно от адвокат Т.Б. на основание чл.38, ал.1 от ЗА. въз основа на
договор за правна помощ от 11.11.2024г. С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2
ЗА на адв. Й. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК - този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
С оглед на материалния интерес по делото минималното адвокатско възнаграждение
по НМРАВ е в размер на 2730лв., от които в съответствие с уважената част от исковете
следва да бъде присъдена сумата от 1575,00 лв.
Ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3300лв. с
ДДС или 2750лв. без ДДС.
Ищецът обаче своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК,
По изложени по- горе съображения съдът намира, че доколкото е приел, че
справедливото адвокатско възнаграждение в процесния случай е 2730лв. без ДДС или
3276лв. с ДДС, то и последната сума следва да бъде използвана при изчисляване на
направените по делото разноски и за ответната страна.
Съдът намира, че при направени разноски в общ размер от 4276лв. на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 1809,08лв. за разноски за адвокатско възнаграждение и
експертизи в съответствие с отхвърлената част от иска.
7
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса от 600,00 лева, съразмерно с уважената
част от иска, както и сумата от 461,54лв., представляваща разноски за експертизи.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да плати на Р. В. А., с
ЕГН:**********, чрез адв. Г. Й., САК, и съдебен адрес:гр. София, бул. „*******, на
основание чл.432 КЗ, сумата от 15 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на пътно
– транспортно произшествие от 11.06.2023г., причинено виновно от водача на лек автомобил
- л.а. „Сузуки SX4“, per. № *******, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при
ответника по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно с
законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2024г. до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до пълния претендиран
размер от 26 000лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адв.Г. Й., САК,
сумата от 1575,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от
Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р. В. А., с ЕГН:**********, чрез адв. Г. Й., САК, и съдебен адрес:гр.
София, бул. „*******, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от
1809,08лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи в
съответствие с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 600,00 лева, представляваща държавна такса за настоящето
производство, както и сумата от 461,54лв., представляваща разноски за експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8