РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Пловдив, 28.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Полина
Цветкова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2525 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.3 от КСО, във вр.
с чл.117, ал.1, т.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв.
от АПК.
Образувано е по жалба на „Корект Транс Груп“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, депозирана чрез пълномощника адв.В.М., против Решение № 2153-15-165 от 17.06.2019г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба от
същото дружество против Задължителни предписания № ЗД-1-15-00560976 от
08.05.2019 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Пловдив на основание
чл.108, ал.1, т.3 от КСО и задължителните предписания са потвърдени.
Жалбоподателят, с жалбата си моли за отмяна на оспореното решение, като
излага становище по същество относно наличие на действително развили се
трудово-правни отношения между жалбоподателя и лицето С.Ч.. Моли да му бъдат
присъдени разноски в размер на заплатено адвокатско възнаграждение от 1000
лева, както и разноски от 500 лева за счетоводни и деловодни разходи. В съдебно
заседание чрез процесуалния представител адв.М. се
поддържа жалбата и се претендира осъждане на ответника за разноските за
адвокатско възнаграждение.
Ответната по жалбата страна Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С., моли за отхвърляне на жалбата като
неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение. В писмено становище от процесуалния представител на
ответника се излагат съображения за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение, като се сочи, че независимо от установеното постъпване на
суми в приход на ДОО от жалбоподателя като осигурител, внасянето на такива и сключването на трудов договор, както и
регистрирането му не било достатъчно, за да се приеме, че назначеното по
договора лице Ч. е извършвало дейност, за която подлежи на осигуряване по реда
на чл.4, ал.1, т.1 от КСО. Сочи се, че при извършената проверка не били
представени доказателства, които да потвърждават полагането на труд на
съответната длъжност и не ставало ясно кое е наложило промяна на трудовото
възнаграждение на лицето още на първия работен ден в по-висок размер от
посочения в трудовия договор. Приема се, че дори и наглед да са спазени
законовите изисквания за изготвяне и подаване необходима документация за
валидността на трудовото правоотношение, очевидно било, че е налице опит за
заобикаляне на закона с цел получаване от лицето Ч. на високо парично
обезщетение за безработица.
Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела
становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за което оспорваният акт е неблагоприятен и
поради това има правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид
това и жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства намери за установено
от фактическа страна следното:
На 31.10.2018 г. бил сключен трудов договор между „Корект транс груп“ ООД и С.А. Ч. за длъжността „технически изпълнител“ с
уговорено трудово възнаграждение 665 лева. На същата дата работодателят
изпратил уведомление на основание чл.62 от КТ до НАП. В трудовия договор било
посочено, че служителят ще постъпи на работа на 01.11.2018 г., като с подпис в
самия договор било удостоверено, че служителят е постъпил на работа на тази
дата. С допълнително споразумение към трудовия договор от същата дата основното
месечно трудово възнаграждение било променено на 2665 лева. Със заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение от 08.11.2018 г. на основание чл.71,
ал.1 от КТ същото било прекратено, считано от посочената дата, за което било
депозирано уведомление до НАП по реда на чл.62 от КТ на 10.11.2018 г. Съгласно разчетно - платежна ведомост за месец ноември 2018 г.
дружеството-жалбоподател изплатило трудово възнаграждение от 726,82 лева на Ч.
срещу подпис. По повод на подадено от Ч. заявление за отпускане на парично
обезщетение за безработица в ТП на НОИ Пловдив бил изготвен доклад от Началник
сектор „КП-1“ в ТП на НОИ Пловдив до Началник сектор „Контрол по разходите на
ДОО“ при ТП на НОИ Пловдив, като се поискало съдействие за извършване на
проверка на осигурителя относно верността на подадените данни и дали е
възникнало основание за осигуряване - изпълнени ли са условията на чл.10, ал.1,
и на §1 от ДР на КСО. В тази връзка и със Заповед от 27.03.2019 г. на временно
изпълняващия съгласно надлежна заповед длъжността Директор на ТП на НОИ на
основание чл.107 от КСО била възложена проверка по разходите на ДОО на „Корект Транс Груп“ ООД от контролен орган
на ТП на НОИ. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № КП –
5-15-00560955/08.05.2019 г., в който се отразило, че от извършена проверка в
Информационната система на ТП на НОИ и Регистър на осигурените лица станало
ясно, че за С.Ч. има подавани данни за месец ноември 2018 г. от осигурителя
„Корект Транс Груп“ ООД, като се установило още, че има сключен трудов договор,
който впоследствие е прекратен. Отразено било, че са събрани при проверката
писмени доказателства, както и обяснения от управителя на дружеството, в които
обаче нямало обяснение защо е било необходимо назначаването на технически
изпълнител за няколко дни и не били представени убедителни доказателства за
упражняване на трудова дейност от С.Ч., като нямало разписани документи от него
като технически изпълнител за периода от назначаването му до прекратяване на
трудовото правоотношение. Заключено било, че сключването и регистрирането на
трудов договор не било достатъчно основание да се счита едно лице за осигурено
и да има право на парични обезщетения от ДОО. Счетено било, че от събраните
доказателства не можело да се направи извод, че С.Ч. е упражнявал трудова
дейност за периода от 01.11.2018 г. до 08.11.2018 г. и поради това следва да се
издадат задължителни предписания за заличаване на подадената информация в
Регистъра на осигурените лица за ноември 2018 г. за осигурения Ч. от „Корект транс груп“ ООД. На 08.05.2019 г. контролен орган на ТП на НОИ
Пловдив издал и Задължителни предписания № ЗД -1-15-00560976 на основание
чл.108, ал.1, т.3 от КСО до „Корект Транс Груп“ ООД - Пловдив за заличаване на
подадената информация в Регистъра на осигурените лица /декларация обр.1/ за С.А.Ч., подадена от „Корект Транс Груп“ ООД за
месец ноември 2018 г. и като мотиви на акта се посочил доклада на Началник
сектор КП -1 в ТП на НОИ Пловдив. Дружеството-осигурител обжалвало посочените
задължителни предписания пред Директора на ТП на НОИ, като с Решение №
2153-15-165 от 17.06.2019 г., предмет на настоящото дело, жалбата била счетена
за неоснователна и били потвърдени задължителните предписания. Административният
орган приел за установено в посоченото решение, че Ч. има сключен трудов
договор от 31.10.2018 г. с жалбоподателя с дата на постъпване на работа
01.11.2018 г. на длъжност „технически изпълнител“, с продължителност на
работното време от 8 часа на ден и основно месечно трудово възнаграждение от
665 лева, както и че за място на работа бил посочен офис, а също и че с
допълнително споразумение размерът на основното месечно трудово възнаграждение
се променял на 2665 лева и че трудовото правоотношение е прекратено със
заповед, считано от 08.11.2018 г. Обсъдено било в решението какво включва
трудовата дейност съгласно длъжностната характеристика, както и информацията,
предоставена в обяснения от управителя на дружеството-жалбоподател и
представените доказателства при проверката. Отчетено било, че за Ч. има
подадена информация за сключен трудов договор и за прекратяването му, както и
такава в Регистъра на осигурените лица за времето от 01.11.2018 г. до
08.11.2018 г. Заключено било обаче, че осигурителят не е представил други
документи извън разплащателна ведомост и присъствена форма, от които да е видно,
че Ч. е упражнявал трудова дейност в действителност и че сключването и
регистриране на трудов договор не било достатъчно да се счита лицето за
осигурено. Отразено било също и че се установявало разминаване на вписана
информация относно посещавани от Ч. обекти и нямало категорични доказателства
водещи до основателност на подадените данни от осигурителя за Ч..
От
правна страна, на базата на така установеното от фактическа страна, съдът намери
следното:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, възложени
с КСО, както и в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. Съдът обаче намира, че Решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив,
предмет на обжалване, е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с
материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно чл.4, ал.1 от КСО
работниците и служителите са осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална
болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи
трудова дейност по трудово правоотношение. Същото възниква въз основа на трудов
договор, който следва да отговаря на изискванията относно форма и съдържание,
предвидени в КТ, като за него следва да се подаде уведомление до НАП, съгласно
чл.62 от КТ. Според чл.63, ал.4 от КТ изпълнението
на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или
служителя на работа, което се удостоверява писмено, а правоотношението е възмездно
и работодателят дължи възнаграждение на работника за положения труд. В
конкретния случай не е налице спор между страните относно това, че трудов
договор между дружеството-жалбоподател и лицето Ч. е бил налице, като в самия
договор е удостоверено с подпис, че лицето е постъпило на работа на 01.11.2018 г.
Не се спори и че за периода до прекратяване на трудовия договор със заповедта
от 08.11.2018 г. във ведомост за заплати е отразено получаване срещу подпис на
съответно трудово възнаграждение от Ч. в посочен във ведомостта размер.
Установява се и че работодателят точно е декларирал данните за осигуреното лице
и в тази насока между страните не е налице изобщо спор по тези факти, като
подадените от осигурителя данни на практика отразяват действителното положение,
според сключения трудов договор и разчетно -
платежната ведомост. Спорът между страните практически се съсредоточава на
въпроса относно това дали наистина лицето Ч. е упражнявало фактически трудовата
дейност по сключения трудов договор, за да възникне за него осигуряване, съгласно
изискването на чл.10 от КСО. В тази насока впрочем са и допълнително
ангажираните пред съда от страна на жалбоподателя доказателства, съставляващи
пътни листи и оферта, за които се твърди, че са подписани от страна на Ч. в
периода на изпълнение на трудовите му задължения по договора. Следва да се има
предвид, че на практика, макар, това да не е изрично отразено в оспореното
решение, административният орган е счел, че по трудовия договор не е било
налице изпълнение от страна на работника, сиреч същият е бил само привиден
договор. Както е посочено и в становището по съществото на делото от страна на
ответника /макар в съдържанието на оспореното решение да липсва описан точно
така конкретизиран извод, но той е изводим от описанието на обстоятелствата,
които е възприел органа и коментара на доказателствата, който е направил/
административният орган е счел, че бил налице опит за заобикаляне на закона с
цел получаване от Ч. на високо парично обезщетение за безработица. Очевидно е
следователно, че административният орган навежда довод за недействителност на
трудовия договор по чл.74, ал.1 от КТ като основание за решението си, но според
разпоредбата на чл.74, ал.3 от КТ в случаите, когато контролен или друг
компетентен орган сметне,
че трудовият договор е недействителен на
някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се
произнесе по действителността на трудовия договор, защото според чл.74, ал.2 от КТ в общия случай трудовият договор се обявява за недействителен именно от
съда. Според нормата на чл.74, ал.5 от КТ пък страните не могат да се позовават
на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя
не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. На
още по-голямо основание не може административен орган да се позовава на
недействителност по собствени констатации и при възникнали съмнения във
валидността на трудовия договор, при условие, че правомощие за такава преценка
не му е предоставена от закона, предвид изричното указание, че
недействителността, включваща и нищожността, следва да се прогласи от съда. Ако
се приеме на базата на събраните от органа доказателства, че има данни, от
които да се направи извод, че действително трудово правоотношение не е било
налице, то редът за установяване на действителните отношения между работник и
работодател е специален и само съдът може да се произнесе по този въпрос.
Административният съд също не е компетентен да се произнася инцидентно по реда
на косвения съдебен контрол по
действителността на трудов договор в производството по оспорване на
административен акт, предвид изрично
предвидения ред за обявяване недействителността по чл.74 от КТ и поради
това и настоящият съд не би могъл да обсъжда по същество представените
допълнително от страна на жалбоподателя писмени доказателства по повод
установяване реалното осъществяване на трудови функции от Ч. по трудовия му
договор. В този смисъл са например Решение № 4512/2019 г. по адм. дело № 1298/2019 г., Решение № 6843/19 г. по адм. дело № 14502/18 г. и двете на ВАС.
При това положение
и се налага извода, че преди да издаде задължителни предписания
административният орган, при наличие на съмнения относно действителността на
трудовото правоотношение, включително и относно това дали е налице нищожност на
трудовия договор, е следвало да изпълни задължението си по чл.74, ал.3 от КТ и едва
след решаване на въпроса относно наличието или не на действителен трудов
договор да прецени и дали ще е налице основание за издаване на задължителните
предписания за заличаване на подадените от осигурителя данни по този договор. В случая, по делото липсват
доказателства, а няма и такива твърдения от ответната страна, че органите на ТП
на НОИ - Пловдив са инициирали и провели подобно съдебно производство по реда
на чл.74, ал.3 от КТ. Затова и при липса
на акт, с който да е обявена недействителност на трудовия договор, задължителните
предписания се явяват неоснователно издадени и преждевременни и поради това,
като ги е потвърдил Директорът на ТП на НОИ е издал незаконосъобразен акт, който
не е съобразен с императивни изисквания на закона и подлежи на отмяна. В
подкрепа на изложеното е и обилната и трайна съдебна практика на ВАС, обективирана например в Решение № 15600/2014 г. по адм. дело № 8693/2014 г., Решение № 13287/2014 г. по адм. дело № 7724/2014 г., Решение № 8837/2015 г. по адм. дело № 55/2015 г., Решение № 15452/2017 г. по адм. дело № 11276/2016 г., , Решение № 17274/2019 г. по адм. дело № 3052/2019 г. и др. Ето защо и съдът ще следва с
решението си да отмени обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ и съответно
и Задължителните предписания, потвърдени с него.
Съгласно
чл.120 ал.2 от КСО, при уважаване на
жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и
платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част. Претенцията на
жалбоподателя за разноски, формулирана още в жалбата и поддържана по същество в
съдебното заседание е за присъждане на адвокатско възнаграждение от 1000 лева,
а също и разноски от 500 лева за счетоводни и деловодни разходи. Констатира се
от представения договор за правна защита и съдействие, че по същия е договорено
и заплатено в брой възнаграждение за адвокат от 1000 лева, както и че
жалбоподателят е направили деловодни разноски в размер на 50 лева, като е
внесъл държавна такса за образуване на делото. Не са представени доказателства
и не се установява да са направени разноски по водене на делото в по -голям
размер от посочените, поради което и искането относно присъждане на такива в
размер над сумата от 50 лева до претендираните 500
лева е напълно неоснователно. От
страна на ответника, както се посочи и по-горе, е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което следва да се разгледа на основание чл.144 от АПК, във
връзка с чл.78, ал.5 от ГПК. Според разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела, без
определен материален интерес, за дела по Кодекса за социално осигуряване
възнаграждението е 350 лв. При това положение и с оглед нормата на чл.36, ал.2
от ЗА, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и обема
на осъществените от процесуалния представител на жалбоподателя действия и
факта, че производството се е развило само в едно съдебно заседание, в което са
събрани само писмени доказателства в неголям обем, настоящият състав преценява
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като основателно, като
намира, че обоснован и справедлив размер на възнаграждението в случая е такъв
от 350 лева. С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да
бъдат присъдени на жалбоподателя стават общо 400 лева, от които 350 лева
адвокатско възнаграждение и 50 лева заплатена държавна такса.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-165/17.06.2019 г.
на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърдените с него Задължителни
предписания № ЗД-1-15-00560976 от 08.05.2019 г., издадени от контролен орган на
ТП на НОИ – Пловдив на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, дадени на
осигурителя „Корект Транс Груп“ ООД гр.Пловдив с ЕИК *********.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Пловдив да заплати на „Корект Транс Груп“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Драва“
№1а, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: