Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иванка Иванова гр. дело № 7477 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 298193 от 10.12.2019 г., постановено по
гр. д. № 24018/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, са отхвърлени предявените от З.С.З., Е.Д.Г.
и И.Й.Т. срещу Д.С.И., с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД – за заплащане на
сумата от 22 800 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание за
периода 25.04.2014 г. – 25.04.2019 г. на следния недвижим имот: 20 кв. м. от
дворно място с идентификатор 68134.1930.490 и площ 835 кв. м., находящо се в
гр. София, съставляващо УПИ XXVII-490, от
кв.265, по плана на гр. София, м. „Павлово – Бъкстон“. Ищците са осъдени да
заплатят на ответницата сумата от 2 500 лв.- разноски по делото и е отхвърлена
молбата на ищците за присъждане на сторените по делото разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищците З.С.З., Е.Д.Г. и И.Й.Т., с която го обжалват изцяло.
Излагат съображения, че обжалваното решение е постановено в явно нарушение на
материалния закон. С представения по делото нотариален акт е определена
собствеността както на собственика на дворното място, така и на суперфициарния собственик. Представените нотариални актове
за собственост на ответницата на кафе - аперитив се отнасят до обект, по
отношение на който не е учредено право на строеж в нейна полза. Това съоръжение
е изградено в началното на 2015 г. и с него ответницата заявява, че възнамерява
да свои чужда собственост. Навесът е извън постройката и се държи от дървени
колони, захванати здраво към земята, поставяне по имотната граница на
собствения на ищците парцел, като заема 20 кв. ч. от него. С решение № 894 по
протокол № 93 от 23.11.2006 г. та СОС е приета Наредба за определяне и
администриране на местни данъци и такси. С нея е позволено на собствениците на
заведения да кандидатстват за разрешение и след изпълнение на наложените
изисквания да получат разрешение да монтират съоръженията, като заплащат наем в
определените в Наредбата размири за съответните зони. Твърди, че ответницата не
е изпълнила тези етапи, въпреки, че тези изисквания са в сила и за частните
терени. След като ответницата е ползвала без правно основание част от дворното място,
което притежават, същата дължи обезщетение за това. Моли съда да отмени
обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск. Претендират сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ответницата Д.С.И. - Н., с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Обосновано
решаващият съд е приел, че не е налице един от елементите от фактическия състав
– липса на правно основание да ползва процесната част от дворното място,
предвид качеството й на суперфициарен собственик на
кафе – аперитив. Поддържа, че в случая е налице етажна собственост, която е
лишена от право на собственост върху земята, вследствие неправомерното
поведение на ищците, за което са ангажирани доказателства по делото. Твърди, че ищците са имали задължение да прехвърлят
на строителя на сградата собствеността върху останалите ид.
ч. от земята, запазвайки съответните такива за техните апартаменти. Така всеки
от суперфициарните собственици на обекти в сградата,
носител на право на строеж за своя обект, е следвало по силата на договора със
строителя на обекта за получи от него ид. ч. от
земята. С оглед на това счита, че е налице неправомерно поведение от страна на
ищците, което й е дало право да ползва процесните 18,
77 кв. м. на това правно основание. Поддържа, че е налице забава на кредитора,
поради което приложение следва да намери чл.38 ЗС. Моли съда да потвърди
обжалваното решение, като й присъди сторените по делото разноски.
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ищците твърдят, че по силата нотариален акт № 36, том I, рег. № 284, дело № 39/1999 г., на нотариус К.Б.са
придобили правото на собственост чрез покупко –
продажба на следния недвижим имот: дворно място с идентификатор 68134.1930.490
и площ от 835 кв. м., находящо се в гр. София, съставляващо УПИ XXVII-490, от кв.265, по плана на гр. София, м. „Павлово –
Бъкстон“, при главници: ул. „Братя Бъкстон“, парцел XLIII-490, парцел XIX-491,
парцел XXVI-490. С нотариален акт № 38, том I, рег. № 1273, дело № 32/2002 г. на нотариус Д.Ж.,
всички собственици са учредили право на строеж в полза „М.*“ ООД, който да
построи жилищна сграда, състояща се от подземни гаражи, магазини, четирижилищни
етажа и ателиета. С посочения нотариален акт не е учредено право на строеж за
кафе – аперитив. Независимо от това с нотариален акт № 176, том I, рег. № 3041, дело № 159/2005 г. на нотариус Д.Ж., посоченото дружество е
продало на ответницата кафе – аперитив (търговско помещение) на партерен етаж със застроена площ от 68, 36 кв. м.,
състоящо се от търговска зала, склад и баня-тоалетна, при съседи: вход, бул.
„Братя Бъкстон“, гараж № 3 и гараж № 4, заедно с 2, 38 % ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Последвала
процедура по узаконяване на закупеното търговско помещение, което по строителната
документация и учреденото право на строеж е описано като 2 броя магазини № 3 и
№ 4. В това производство е била представена декларация единствено от Р.М.,
който е непосредствен съсед, собственик на апартамент № 2, находящ се над двата
магазина. Въпреки липсата на нотариално заверено съгласие от останалите
непосредствени съседи, описани в нотариалния акт за собсктвеност,
е издадено разрешение за строеж № 17/20.01.2006 г. и удостоверение №
189/27.11.2006 г., което главният архитект на СО-Район „Витоша“ въвежда в
експлоатация строеж IV категория, преустройство на 2
броя магазини № 3 и № 4 в кафе – аперитив, с възложител ответницата. До
завеждане на делото заведението е работило без прекъсване, като са изнасяни
маси, столове и чадъри пред него. Първоначално площта между тротоара на бул.
„Братя Бъкстон“ и сградата била маркирана с колчета и кашпи,
поставени от ответницата. Понастоящем бил изграден навес с бар-плотове и места
за консумация, ограден с полипропиленови завеси. В
нарушение на нормативните изисквания ответницата не е сключила договор с ищците и те не са
подписвали никакви документи относно процесното съоръжение. Чрез него
ответницата осъществява дейности по търговия и консумация на напитки и храни. Усвоената
то нея площ се ползвала целогодишно и всички търговски дейности са осъществени
върху терен, който е собственост на ищците. Позовава се на приложимост на
Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги,
предоставяни от СО, Приложение № 1. Като е ползвала тяхната собственост без
основание, ответницата се е обогатила за тяхна сметка. Молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да им заплати сумата от 22 800 лв. –
обезщетение за лишаване от ползване на площ от около 20 кв. м. за периода
25.04.2014 г. – 25.04.2019 г., или по 360 лв. месечно, ведно със законната
лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.
Претендират сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответницата оспорва предявения иск. Твърди, че е собственик на
кафе – аперитив, част от периода е в режим на етажна собственост. На основание
чл.38 ЗС сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени и др. изрично посочени, които по естеството
си или по предназначение служат за общо ползване. Съгласно протокол от общото
събрание на собствениците в етажната собственост на бул. „****** от 12.09.2014
г. етажните собственици са взели решение и са задължили ответницата, в
качеството й на собственик на кафе – аперитив, да изгради декоративни
заграждения пред кафето, ограничаваща достъпа на клиентите му до входа на
жилищната сграда и изграждане на слънцезащитна тента. Твърди, че ищците, заедно
с техните съпрузи, са собственици на описаното в исковата молба дворно
място. В т.11 от предварителния договор
за учредяване право на строеж срещу обезщетение на собствениците по чл.19 ЗЗД
от 25.01.2002 г. с нотариална зарека на подписите са се задължили в срок до 30
дни от подписване на акт 16 за сградата, която се изгражда в имота, да прехвърлят
на изпълнителя – строителната фирма, безвъзмездно идеални части от техните
апартаменти. „М.*“ ООД е изпратил нотариални покани до собствениците, включително
част от ищците, да изпълнят това свое задължение, което не е сторено и
понастоящем. В случай, че ищците бяха изпълнили това тяхно задължение,
понастоящем нямало да разполагат с титул за собственост върху земята. За неизпълнението
на това тяхно задължение ищците са осъдени да заплатят неустойка на строителя.
Оспорва твърдението, че през исковия период заведението е работело без
прекъсване. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск,
като й присъди сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 36, том II, рег. № 284, дело № 39/1999 г. на 08.03.1999 г. Р.А.и
Н.Н.са продали на З.С.З. и И.Й.Т. по 1/4 , а на Е.Д.Г.-
1/2 ид. ч. от следния свой собствен имот: празно
дворно място, с площ 835 кв.. м., находящо се в гр. София, съставляващо парцел XXVII-490, от кв.265 по плана на гр. София, м. „Павлово –
Бъкстон“, с граници: ул. „Братя Бъкстон“, парцел XLIII-490, парцел XIX-491,
парцел
XXVI-490.
На 25.01.2002 г. между Е.Д.Г., Л.С.Г., И.Й.Т., И.Б.Т.и
З.С.З. – собственици, първите двама на 1/2, вторите двама – на 1/4 и петия – на
1/4 ид. ч. оп парцел XXVII-490, от кв.265 по плана на гр. София, м. „Павлово –
Бъкстон“, с площ от 835 – учредители и „М.*“ ООД – изпълнител, е сключен
предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу обезщетение на
собствениците по чл.19 ЗЗД, по силата на който учредителите са се задължили да
учредят на изпълнителя право на строеж върху собствения си парцел за изграждане
на жилищна сграда, състояща се от сутерен (подземни гаражи и мазета), гаражи и магазини, четири жилищни етажа, тавански
етаж (ателиета) със застроена
площ от около 3 400 кв. м., като изпълнителят ще изгради чрез осигуряване на
всички необходими средства за проектиране и строителство. В чл.11 от договора е
предвидено, че учредителите се задължават в срок от 30 дни от подписване на акт
№ 16 да прехвърлят на изпълнителя безвъзмездно нотариално собствеността върху
останалите идеални части от земята, запазвайки собствените си идеални части на
техните апартаменти.
С нотариален акт за учредяване право на строеж срещу
задължение за строителство № 38, тома I, рег. №
1273, дело № 32/2002 г. на 10.04.2002 г.
Е.Д.Г., Л.С.Г., И.Й.Т., И.Б.Т.и З.С.З., като собственици УПИ, находящ се в гр.
София, целият с площ от 835, кв. м., съставляващ XXVII-490, от кв.265 по плана на гр. София, м. „Павлово –
Бъкстон“, с граници: ул. „Братя Бъкстон“, парцел XLIII-490, парцел XIX-491,
парцел
XXVI-490, в който имот ще бъде изградена
следната сграда, съобразно одобрения архитектурен проект: жилищна сграда,
състояща се от подземни гаражи, магазини, четири жилищни етажа и ателиета,
описани в нотариалния акт, взаимно са си
учредили, приели запазили правото на строеж върху изрично описани в нотариалния
акта апартаменти, магазини и гаражи Собствениците са учредили право на строеж
на „М.*“ ООД, за всички останали обекти в сградата, на които дружеството ще
стане изключителен собственик.
С нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № 176, том рег. № 3041, дело № 159/2005 г. на
08.06.2005 г. „М.*“ ООД е продал на Д.С.И. следния собствен недвижим имот,
находящ се в гр. София, в сградата на бул. „******, построена в УПИ, находящ се
XXVII-490, от кв.265 по плана на гр. София, м. „Павлово –
Бъкстон“, с граници: ул. „Братя Бъкстон“, парцел XLIII-490, парцел XIX-491,
парцел
XXVI-490, а именно: кафе-аперитив, на
партерен етаж, със застроена площ от 68, 36 кв. м., състоящо се от търговска
зала, склад и баня-тоалетна, при съседи: вход, бул. „Бъкстон“, гараж № 3 и
гараж № 4, заедно с 2, 38 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
С молба за одобряване на проекти от 14.11.2005 г.
ответницата е сезирала техническата служба на СО – Район „Витоша“, с искане за
преустройство в парцел УПИ XXVII-490,
от кв.265 по плана на гр. София, на бул. „******.
Представена е декларация с нотариална заверка на
подписите он Л.А.М., управител на „М.*“ ООД, с която
на основание чл.38, ал.4 и ал.5 ЗУТ, като собственик на жилище – апартамент №
2, непосредствен съсед, находящ се над 2 броя магазини, е декларирал, че е
съгласен партерното помещение, представляващо 2 броя магазини, находящи се на
адрес бул. „******, да се ползват като „Кафе – аперитив“.
На 20.01.2006 г. на ответницата е издадено разрешение
за строеж за преустройство на 2 броя магазини - № 3 и № 4, в кафе – аперитив,
застроена площ от 68, 36 кв. м. и 2, 38 % ид. ч. от
общите части на сградата.
Съгласно удостоверение № 189/27.11.2006 г. за
въвеждане в експлоатация на строеж IV
категория – преустройство на 2 броя магазини
№ 3 и № 4 в кафе – аперитив, находящ се УПИ XXVII-490, , с
възложител – Д.С.И. и разрешение за строеж № 17 от 20.01.2006 г., извършеният строеж е въведен в експлоатация.
Видно от представения протокол от проведеното на
12.09.2014 г. общо събрание на собствениците в етажната собственост на бул. „******,
е взето решение, с което собственикът на кафе – аперитив „Галакси“ е задължен
да изгради декоративни заграждения пред кафето, ограничаващи достъпа на
клиентите му до входа на жилищната сграда и изграждане на слънцезащитна тента.
Ответницата е изразила съгласие с решението на общото събрание.
С влязло в сила съдебно решение № 45 от 05.06.2008 г.,
постановено по гр. д. № 02853/2006 г., което е частично обезсилено и частично
отменено с решение № 585 от 08.06.2009 г., постановено по гр. д. № 2072/2008 г.
по описа на САС, ГК, 1 състав, И.Й.Т. и И.Б.Т.са осъдени да заплатят на „М.*-1“
ООД сумата от 25 000 лв., представляваща част от дължимата неустойка по т.28
вр. с н.11 от сключен на 25.01.2002 г. предварителен договор за учредяване на
право на строеж срещу обезщетение на собствениците, на основание чл.92 ЗЗД; Е.Д.Г.
и Л.С.Г. са осъдени да заплатят на „М.*“ ООД, сумата от 50 000 лв.,
представляваща част от дължима неустойка по горепосочения договор, на основание
чл.92 ЗЗД.
На 04.04.2019 г. между ответницата – наемодател и „Д.Н.“
ООД – наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който
наемодателят отдава на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот,
находящ се в гр. София, бул. „******, представляващ кафе – аперитив, със
застроена площ от 68, 36 кв. м., състоящо се от търговска зала, склад и
баня-тоалетна, при съседи: вход, бул. „Братя „Бъкстон“, гараж № 3 и гараж № 4,
заедно с оборудване, подробно описано в Приложение № 1, което е неразделна част
от договора. Срокът на договора е 5 години, считано от датата на подписването
му.
На 04.06.2019 г. ответницата е получила предизвестие
от управителя на дружеството – наемател, за прекратяване на договора за наем с
3 – месечно предизвестие от м.06.2019 г.
От заключението на вещото лице инж. С.Б.К.по
изслушаната пред СРС съдебно – техническа и оценителна експертиза се
установява, че в процесния имот има изградена сграда на 6 етажа. Процесната
част от имота се намира между изградената в имота сграда и регулационната линия
на бул. „Братя Бъкстон“ Същата представлява част от кафе – аперитив „Галакси“,
която част е извън описания в нотариален акт № 176, том 1, рег. № 3041, дело №
159,„ от 08.06.2006 г. обект. През м.10.2019 г. вещото лице е извършило оглед
на място и са направени контролни измервания. Вещото лице е установило, че в
партерния етаж на жилищната сграда съществува действащо заведение. Пред
заведението върху площта между сградата и велоалеята са разположени маси за
консумация. Тази площ е оградена от три страни в ветрозащити,
закачени за вертикални опори – метална конструкция, като има оформена врата,
през която се влиза в заведението. От горната страна е поставен непромокаем
материал, който играе роля на покрив. Заетата от тази конструкция площ е 20 кв. м.
въз основа на начина на ограждане вещото лице приема, че площта се ползва
целогодишно. Вещото лице е изчислило месечна такса съобразно Наредбата за
ползване на тротоари, площади, улични платна и други терени за търговска
дейност на открито, която възлиза на 357 лв., а за исковия период е 21 420 лв. Вещото
лице е установило, че средната цена за заведения в района, в който попада
процесният имот, е по – ниска от обявената от СО с приложение 1 наредба. При
средна цена от 6 лв. на кв. м., цената за процесните 20 кв. м. възлиза на 120
лв. или 7 200 лв. за исковия период.
Съгласно допълнителното експертно заключение „,
предвид представеното геодезическо заснемане, процесната площ е 18, 77 кв. м.
Стойността на договорения наем за тази площ , при съобразяване, че е външна и
се изчислява на 50 % от наемната цена, възлиза на 82, 40 лв. За исковия период
сумата възлиза на 4 944 лв.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Д.Д.С.се установява, че познава И.Т. отдавна. Повече от 30
години са приятели. Не познавал
ответницата. Знаел, че отдавна И.Т. притежавал процесния
имот, по отношение на който е учредил право на строеж. Имал проблеми със
собствеността на земята, която не е прехвърлил на живущите там. Имало спор кой
е собственик на земята. Имало проблеми с разположението на парко
местата, ползването на общите части, включително и на пространството откъм бул.
„Бъкстон“ от кафене, което е било отдавано под наем. С годините се е разрешило
и понастоящем имало изградена конструкция пред кафенето. Знаел, че това
пространство се ползвало от човек, който не бил нито собственик на апартамент,
нито собственик на земята. Знаел от И., че той и още няколко лица са
собственици на земята. Жилищната сграда е била построена въз основа на учредено
право на строеж. Кафето е било изградено в периода 2006 г. – 2009 г. и
започнало да функционира. През 2014 г. – 2015 г. е променен външния вид на
кафенето. Била изградена една конструкция, която не е с бетон, а е лека
конструкция, дървен материал, закрито отгоре. Вътре можело да се седи и да се
консумира. Новата конструкция била квадратна, дървена, с найлонови ограждения. По
същото време се изграждали велоалеите по цялата дължина на булеварда. И. Тончев
не е давал устно или писмено съгласие за поставяне на конструкцията. Свидетелят
живеел на ул. „******, в кв. „Овча купел“, в старата част. Посещавал е
процесната сграда, когато искал да се види с И.Т.. Около 7-10 пъти годишно се
виждали. И.Т. ***, но имал офис в ж. к. „Стрелбище“ и процесния имот, в който
имал апартамент и гараж, както и земята. Виждали се в паркинг пространството
зад блока.
Пред СРС е разпитана и свидетелката Р.С.Н. – сестра на
ответницата. От показанията й се установява, че последната имала кафене на бул.
„Бъкстон“ № 60, което се намирало най-отдолу
в жилищната сграда. Кафенето не било много голямо. Имало маси отвътре и
отвън, на открито пространство, представляващо прозрачен навес. Той бил
направен от баща им и негови приятели през м.06.2018 г. Спомня си месеца,
защото тогава разбрала, че е бременна и оттогава работела като учителка в една
държавна градина. Ходела пеша до работата си и маршрутът й минавал пред
кафенето. Не си спомня кога е била направена велоалеята, но през 2018 г. със
сигурност вече съществувала. Обектът на сестра й работел повече от 10 години.
Знаела, че наемател на обекта имал искане да има някакво обособено помещение
пред кафето. Не била запозната дали ответницата е депозирала документи в
общината или не. Не е запозната за провеждането на общо събрание с искане за
разрешение на този навес. Не са водили такива разговори с отевтницата.
Не знае също така как е вървяла процедурата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно.
Ищците основават претенцията си на неоснователно
ползване на част от притежавания от тях имот от страна на ответницата.
Неоснователно обогатяване е налице не само при
увеличаване имуществото на друго лице, но и когато са му спестени средства за
сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственик е лишен
от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Тогава
обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под
наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода
пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното
обогатяване на лицето, което държи имота се изразява в облагодетелстването му
със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този
период. Дължимото обезщетение в този случай е в размер на средния пазарен наем за
ползвания имот (решение № 185 от 04.01.2018 г. по гр. д. № 937/2017 г., на ВКС,
ГК, ІІІ ГО).
В случая искът е предявен от част от съсобствениците
на терена срещу ответницата, която притежава самостоятелен обект в сградата –
етажна собственост, построена в имота.
Жалбоподателите поддържат, че ответницата се
легитимира като собственик на кафе – аперитив, за което не е учредено право на
строеж, а в началото на 2015 г. ответницата заявява, че започва да свои чужда
собственост. От ангажираните по делото доказателства се установи извършването
на процедура по преустройство на магазините, които ответницата е придобила от
строителя, като обектът е въведен в експлоатация. Не са ангажирани
доказателства относно обжалване на индивидуални административни актове,
постановени в рамките на това административно производство.
Следва да се отбележи също
така, че в нормата на чл.17, ал.2 ГПК е предвидено, че съдът се произнася
инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали
те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 5 от 14.01.2013 г. по тълк.
д. № 5/2011 г., ОСГК на ВКС, както и решения на ВКС, постановени по реда на
чл.290 ГПК - решение № 71 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 350/2015 г., на ВКС, ГК,
ІІ ГО и др., косвеният съдебен контрол е свързан със задължението на съда за
преценка на правопораждащите факти и го задължава да
констатира нищожността или незаконосъобразността на един административен акт, като
без да изменя или отменя акта, да приеме съществуването или не на определени
правоотношения. Този институт намира приложение само в гражданския процес,
който има за предмет граждански правоотношения, спрямо които един
административен акт е възможно да представлява факт с правно значение (например
правопораждащ факт). Нормата на чл. 177, ал. 1 АПК регламентира,
че решението в производство по оспорване на индивидуален административен акт
има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен,
решението има действие по отношение на всички, нормата на чл.302 ГПК - че
влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския
съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.
Така очертаната правна рамка
определя хипотезите, в които е допустимо гражданския съд да осъществи косвен
съдебен контрол върху индивидуален административен акт - когато актът се
противопоставя на лице, което не е страна в производството по издаването,
съответно по обжалването му. Когато върху административния акт е упражнен пряк
съдебен контрол, решението на административния съд обвързва гражданския съд, че
акта е валиден и законосъобразен, но само когато се противопоставя на страна,
участвала в административното производство, а ако акта е отменен, решението има
действие по отношение на всички, т. е. страната която се е ползвала от него, не
може да черпи права от отменения акт, респ. издателят на отменения
административен акт е длъжен да се съобрази със съдебното решение.
В разглеждания случай ищците не оспорват конкретен индивидуален
административен акт във връзка с извършеното преустройство във връзка с установяването
на факт с правно значение (правопораждащ факт). Ето
защо не са налице предпоставките за упражняване на косвен съдебен контрол по
реда на чл.17, ал.2 ГПК.
С договора за покупко -
продажба от на недвижим имот от 08.06.2005 г. ищцата е придобила процесния кафе – аперитив и 2, 38 % ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. На основание чл.64 ЗС собственикът
на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за
използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с
който му е отстъпено правото, е постановено друго. С оглед на това ползването на терена от страна на суперфициярен
собственик на обект от жилищната сграда в имота е ограничено до използването му
по предназначение, без да създава по - големи ограничения от необходимото на
собственика на земята.
В доказателствена тежест на
ищците е да докажат, че след м.06.2018 г., когато е поставен прозрачният навес,
заемащ 18, 77 кв. м., се надхвърля необходимото за използването на процесиня кафе-аперитив според неговото предназначение и
съответно ако го надхвърля, в какъв обем е надхвърлена необходимата за
ползването площ. Това е факт, който подлежи на доказване и на основание чл.154,
ал.1 ГПК ищците носят доказателствената тежест за
установяването му. Същите не са ангажирали доказателства както пред първата,
така и пред настоящата съдебна инстанция в тази насока. Ето защо въз основа на
ангажираните по делото доказателства не може да се достигне до обоснован извод,
че ответницата е използвала притежавания от нея кафе – аперитив по начин, по
който създава по – големи ограничения на собствениците на земята. При това
положение ищците не са доказали предпоставките за ангажиране на отговорността
на ответницата за неоснователното й обогатяване за тяхна сметка.
За пълнота на изложението и независимо от изхода на
делото следва да се отбележи, че в случая не намира приложение чл.38 ЗС, в
който са изброени хипотезите на общите части по предназначение в етажната
собственост. В практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, е разяснено,
че дворното място ще е обща част, само ако е налице пълна идентичност между
етажните собственици и собствениците на терена - решение № 165 от 03.01.2017 г.
по гр. д. № 98/2016 г., на ВКС, ГК, І ГО; решение № 661 от 02.11.2010 г. по гр.
д. № 1437/2009 г., на ВКС, ГК, І ГО; решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д. №
2054/2014 г., на ВКС, ГК, ІІ ГО и др. В
разглеждания случай не е налице такава пълна идентичност между етажните
собственици и собствениците на терена.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че ищците не са доказали осъществяването на фактическия състав на претендираното право по чл.59 ЗЗД, поради което предявеният
иск се явява неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото в полза на ответника по
жалбата следва да се присъди сумата от 1 600 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство
на страната във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 298193 от 10.12.2019 г., постановено по гр.
д. № 24018/2019 г. по описа на СРС,
ІІІ ГО, 85 състав.
ОСЪЖДА З.С.З., ЕГН **********, Е.Д.Г., ЕГН ********** и И.Й.Т.,
ЕГН **********, , всички със съдебен с адрес *** – адв.
С., да заплатят на Д.С.И. – Н. ЕГН **********, адрес *** и съдебен адрес ***,
кантора № 413 – адв. М.Т., сумата от 1 600 (хиляда и шестстотин) лв.,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.