Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 25 ноември 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 29.10.2020 г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието на секретаря Анита Петрова
като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 1112 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
55, ал. 1, хипотеза 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Делото е образувано по искова
молба, подадена от П.Д.Д. с ЕГН ********** *** срещу П.Т.П. с ЕГН ********** ***.
Ищцата поддържа в исковата молба,
че притежава недвижим жилищен имот с адрес гр. ***, ул. „**“ № ***, ет. ***,
ап. ***, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, който не се
обитава и който ищцата имала намерение да ремонтира. Ищцата и нейната дъщеря Т.Т.
разговаряли с майката на ответника – П.В., която ги убедила, че ответникът е
най-подходящият човек да извърши планирания от ищцата ремонт на жилището й.
Поддържа се също, че страните са в облигационни отношения по силата на договор
за изработка по чл. 258 и следващите от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), сключен устно през месец април 2019 г., съгласно който ищцата възложила,
а ответникът приел да извърши следните строително-ремонтни работи: смяна на
електрическата инсталация на целия апартамент, поставяне на електрически
контакти в целия апартамент и направа на ново електрическо табло, включително
купуване на необходимите материали; смяна на В и К инсталацията в банята и
кухнята, включително купуване на необходимите материали; измазване около
поставената нова ПВЦ дограма в целия апартамент, включително купуване на
необходимите материали; шпакловане и боядисване с латекс на стените и таваните
в целия апартамент, включително купуване на необходимите материали; сваляне на
старите плочки в банята, купуване на предварително избрани от ищцата плочки за
баня и поставяне на необходимите тоалетна чиния, батерия за чешма, душ,
умивалник, окачен таван в банята, включително купуване на необходимите
материали; смяна на кухненската мивка и измазване и боядисване на кухнята.
Ищцата и ответника постигнали съгласие възнаграждението за предстоящата работа
да бъде в размер на 7 200,00 лева, както и срокът за завършването й да
бъде месец август 2019 г. В изпълнение на договорните отношения между страните,
ищцата предала на ответника на ръка на няколко пъти сумата 7 200,00 лева,
като за целта ищцата използвала услугите на дъщеря си, а при предаването на
парите присъствала майката на ответника. Ответникът веднага започнал работа в
апартамента на ищцата, но през месец юни представил на ищцата няколко ордера за
труд на обща стойност 7 200,00 лева, без действително да е извършил голяма
част от работата, която следвало да извърши срещу това възнаграждение и отново
потвърдил пред ищцата готовността си да приключи с всички ремонти до края на
месец август 2019 г. В края на дадения на ответника срок ищцата посетила
апартамента си и установила, че ремонтът не е довършен, както и че ответникът
се бил отклонил значително от уговореното между страните, тъй като в банята
част от плочките били купени от ответника, без ищцата да ги е избирала, а
останалата част от плочките била преди това поставяна на друго място, тъй като
по гърба на плочките личали следи от лепило. Обадила се на ответника по
телефона и той първоначално обещал, че ще завърши ремонта в срок, а после спрял
да си вдига телефона. Към момента на подаване на исковата молба ремонтът все
още не бил завършен, а платените от ищцата материали, които преди били оставени
в апартамента, вече липсвали от там. Постепенно ищцата установила, че немалка
част от уговорените строително-монтажни работи не била извършена, а извършените
такива били некачествени и нетрайни. Ищцата отново многократно се опитвала да
се свърже с ответника по телефона, но той не вдигал, поради което тя сменила
патронника на жилището.
Искането към съда е да осъди
ответника да плати на ищцата сумата 3 600,00 лева, представляваща
разликата между авансово заплатената от ищцата по неформален договор за
изработка от месец април 2019 г. стойност на уговорените строително-монтажни
работи (СМР) в размер на 7 200,00 лева и действителната стойност на
извършените от ответника СМР в размер на 3 600,00 лева.
С определение от съдебно
заседание, проведено на 29.10.2020 съдът на основание чл. 214 от ГПК допусна
изменение само на размера на предявения иск, като същият се счита предявен за
сумата 4 521,68 лева.
Ответникът П.Т.П. в отговора си в срока и по реда на чл. 131 от ГПК оспорва иска
като неоснователен и недоказан. Сочи, че между него и ищцата не е имало
каквито и да било облигационни отношения, а такива е имало между него и
дъщерята на ищцата Т.Т., като съгласно уговорките между тях ответникът следвало
да извърши ремонт на посоченото в исковата молба жилище при договорени цени за
материали и труд, но изборът на материалите и на работниците, които да помагат
на ответника, бил предоставен изцяло на последния, както и нямало уговорка за
краен срок и ответникът не бил длъжен да се съобразява с такъв, тъй като
апартаментът бил необитаем. Ответникът се отчитал на Т.Т. с бележки, ордери и
фактура, а последната приемала всички извършени работи без възражения.
Извършените от ответника работи били всички уговорени такива, с изключение на поставянето
на плочки в банята, но ответникът не е отказвал да извърши и това и имал
намерение да го извърши.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и
исканията и възраженията на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно и се
установява от приложения нотариален акт за покупко-продажба № 155, т. II, рег. № 2600, дело № 161/2005 г.
на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара, че ищцата П.Д.
е придобила собствеността върху жилищен имот с адрес гр. ***, ул. „**“ № **,
ет. ***, ап. ***.
От представените с исковата молба
писмени доказателства (л. 11-15 от делото) се установява, че за извършване на
ремонт на горепосочения апартамент ответникът П.П. е получил сумата 5 700,00
лева. Това е така, тъй като на приложената на л. 14 разписка срещу думите
„аванс – 4700 + 200 лева“, както и на приложената на л. 15 бележка след думите „налични 800 лева“
ответникът е положил подписа си. Установява се също, че с бележката на л. 15
ответникът е отчел, като е положил подписа си, положен труд и закупени
материали на стойност 3 556,00 лева, включващи следните пера: изкърпване
на стени, запълване канали на електрото, обръщане на врати и прозорци и входна
врата, цялостна шпакловка на двете стени в спалнята, боядисване с бял латекс,
за сервизното помещение – къртене на стари плочки и почистване на отпадъци,
нова варова мазилка на стените, лепене на плочки на стените и пода, окачен тавана,
монтаж на мивка, душ, тоалетна чиния и 2 бр. смесителни батерии, материали – гипсова
шпакловка, гипс, латекс, кофи, окачен таван, превоз с камион, моноблок, мивка, душ,
2 бр. смесителни батерии и фугомаса. Видно от фактура на л. 11 и разходен касов
ордер на л. 13, за същия ремонт ответникът е направил разходи за електрически
материали в размер на 1 053,47 лева и за труд на специалист по
електричество в размер на 1 250,00 лева.
По делото е изготвена и приета от
съда съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че апартаментът
е в състояние на основен ремонт, като в него са започнати множество
строително-монтажни работи: изграждане на нова електрическа инсталация, изграждане
на нова В и К инсталация, измазване около ПВЦ дограмата в целия апартамент,
шпакловане и боядисване в целия апартамент (без кухня), ремонт на баня-тоалетна
и ремонт на кухня, като е налице както неизвършена работа, така и некачествено
извършена такава, като за довършването, съответно отстраняване на некачествено
извършената работа и извършването й наново, е необходима сумата 4 521,68
лева, съгласно количествено-стойностна сметка, представляваща приложение № 1
към експертизата. Ответникът е оспорил съдебно-техническата експертиза с
твърдения, че остойностените от вещото лице строително-монтажни работи не е
следвало да бъдат извършвани от ответника в посочения в исковата молба
апартамент, като не е заявено искане за допълнителна или нова експертиза.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Т.Т.-дъщеря на ищцата, Х.Й. – без
дела и родство, П.В. – майка на ответника и Х.Ц. – без дела и родство.
Свидетелката Т.Т. дава показания,
че през 2005 г. майка й П.Д. е купила посочения в исковата молба имот с адрес
гр. ***, ул. „**“ № **, ет. **, ап. ***, който бил за основен ремонт и тъй като
както свидетелката, така и майка й живеели в Монтана, се обърнали към майката
на ответника – свидетелката П.В., с молба да им препоръча добър майстор от
Враца, който да извърши ремонта. П.В. препоръчала сина си – ответника П.П., който
имал фирма, занимаваща се с ремонти. Свидетелката и майка й се съгласили, като
общуването относно подлежащите на извършване ремонтни дейности, срока за
извършването им и цената се извършвало между ищцата П.Д., чрез нейната дъщеря Т.Т.,
и майката на ответника, тъй като последният бил твърде зает. В ремонта се
включвали смяна на електрическата инсталация, включително осветлението и
контактите, с изключение на малката стая, където следвало само да се сменят
старите кабели и да се поставят нови кабели, в банята да се смени инсталацията
за студена и топла вода и канализационните тръби, да се поставят тоалетна чиния
и нови плочки за баня, да се шпаклова и боядиса целия апартамент, с изключение
на терасата и мястото, където е гардеробчето, както и с изключение на банята,
както и подмазване около цялата ПВЦ дограма в апартамента. Тези дейности
трябвало да се извършат до края на месец август 2019 г., когато ответникът да
предаде на Т.Т. ключовете на ремонтирания апартамент. Страните не говорили за
конкретна обща цена за всички дейности, но от месец април до месец юли свидетелката
Т.Т. предала на части на ответника П.П. и на неговата майка П.В. общата сума 7 200,00
лева, като ясно дала на ответника да разбере, че очаква срещу тази сума той да извърши
всички строителни дейности, за които се били уговорили. Предаването на сумите
за ремонта най-често ставало от страна на Т.Т. към П.В. в брой, като последната
непосредствено след получаването на парите се обаждала на ответника П.П., за да
го уведоми за това. За направените разходи за материали и труд ответникът
трябвало да представя разходнооправдателни документи, но той не представил
такива за пълната стойност на разходите, които отчитал. Уговорката била
ответникът да извика свидетелката Т.Т. да си избере плочки за баня, но това не
се случило. В началото на август месец Т.Т. посетила апартамента и установила,
че е извършена съвсем малка част от ремонта, като не било боядисано и
шпакловано и дори не били свалени всички плочки в банята. При посещението Т.Т.
видяла двама помощници на ответника, единият от които работел по В и К
инсталацията, а другият по електроинсталацията. По-късно през месец август Т.Т.
попитала по телефона ответника докъде е стигнал с ремонта, а той й отговорил,
че всички ремонтни дейности са извършени и дори е почистен апартамента. Т.Т.
отишла на място и видяла, че плочките в банята си били така, както при
предишното посещение и старата тоалетна чиния си била на място, като
единствената разлика била, че В и К тръбите били разкрити. Веднага потърсила по
телефона ответника, но той не отговарял на обажданията й. Тогава Т.Т. потърсила
майката на ответника, която й заявила, че парите за ремонта не са стигнали и
трябва да се дадат още пари, за да бъде завършена банята, както и че ремонтът
ще излезе много скъпо, без да уточни колко. Т.Т. предложила както на ответника,
така и на майка му да й върнат поне част от парите, за да си намери сама
майстори и да им плати, но те й отказали.
Свидетелката П.В. дава показания,
че принципното съгласие за извършване на ремонта на ищцата П.Д. било постигнато
между последната и свидетелката, но уговорките за точните строителни дейности,
които трябвало да се извършат, били между ответника и дъщерята на ищцата Т.Т.. Свидетелката
не знае да е имало конкретна уговорка за цена, тъй като Т.Т. просто заявила, че
ще плати каквото е необходимо за ремонта. Ответникът започнал да работи в апартамента,
но работата се забавила с около 20 дни, тъй като асансьорът във входа не
работел, а апартаментът се намирал на много висок етаж и без асансьор не можело
да се качват материали. Тъй като ремонтът се забавил, свидетелката посетила
апартамента и видяла, че в банята били купени необходимите материали, имало и
плочки, но без те да са залепени. Ответникът П.П. разказал на свидетелката, че
е сменил цялата електрическа инсталация на апартамента и е прокарал
необходимите тръби на канализацията, оставало само да се залепят плочките в
банята. Пред свидетелката ищцата П.Д. не се оплаквала, че нещо от ремонта не е
направено, нито заявила, че има определена обща цена и краен срок за извършване
на ремонта. П.В. получила от Т.Т. на два пъти общо 500,00 лева, които веднага
предавала на ответника, без да е получавала други суми за ремонта, като не знае
дали ищцата и дъщеря й са предавали други суми на ответника.
Свидетелят Х.Й. дава показания, че
участието му в процесния ремонт се е свеждало до ремонт на електрическата
инсталация, като задачите за изпълнение получавал от ответника П.П.. Съгласно
дадените от ответника указания трябвало да се прегледат всички електрически
инсталации, В и К, стени и всичко останало и там, където е негодно, негодното
да се отстрани и да се направи наново. Свидетелят сменил централното
електрическо табло на апартамента и електрическите разклонения към банята,
сложил конзоли за контактите и ключовете, но самите контакти и ключове не били
поставени, тъй като доколкото свидетелят бил запознат, нямало уговорка това да
се прави, а и все още не били боядисани стените. При извършването на работата
свидетелят се съобразил с дадените му указания и там, където кабелите били в
добро състояние, не били сменени. Свидетелят завършил своята работа в
апартамента за по-малко от месец и ответникът П.П. му платил така, както се
били уговорили.
Свидетелят Х.Ц. дава показания, че
неговата работа в процесния апартамент се е изразявала в извършването на В и К
услуги. Ответникът П.П. го извикал да му помага, като му обяснил, че трябва да
смени цялата водопроводна инсталация, без канализацията за мръсна вода. Свидетелят
премахнал част от старата поцинкована В и К инсталация, защото пречела, след
което монтирал нови полипропиленови тръби. След приключването на работата на
свидетеля и по време на 48-часовата проба на В и К инсталацията Т.Т. посетила
апартамента и свидетелят я попитал дали има забележки и искания за промени, но
тя нямала. Свидетелят имал срок за извършване на така описаната работа, но не
го спазил, тъй като асансьорът не работел. След завършване на работата
свидетелят получил заплащане от ответника така, както се били уговорили.
Съдът не възприема показанията на
свидетелката П.В. в частта им, че паричните средства, дадени от свидетелката Т.Т.
на нея и на ответника П.П. за процесния ремонт, възлизат на 500,00 лева. В тази
част показанията противоречат на носещите подписа на ответника П.П. писмени
доказателства, съгласно които същият е получил сумата 5 700,00 лева, а също и
на правилата на логиката, доколкото съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза в описания в исковата молба апартамент са
извършени СМР на стойност 3 600,00 лева. Не се споделят и показанията на П.В.,
че не е имало уговорен краен срок за извършване на ремонта отново по
съображения, че противоречи на обикновената логика един ремонт на жилище да
продължава неограничено във времето, както и че при посещението на същата
свидетелка в апартамента единствено в банята имало недовършени СМР, тъй като това
явно противоречи на установеното от съдебно-техническата експертиза. Показанията
на свидетелката Т.Т., при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, както
и показанията на свидетелите Х.Й. и Х.Ц., се споделят от съда изцяло като вътрешно
непротиворечиви, взаимно подкрепящи се и съответстващи на останалите събрани по
делото доказателства.
По горните съображения съдът
приема за установено, че между ищцата и ответника е съществувал договор за
изработка, съгласно който ответникът е следвало да извърши основен ремонт на процесния
апартамент в срок до края на август 2019 г., без да е налице взаимно съгласие
относно възнаграждението, което е следвало да бъде платено от възложителя на
изпълнителя, както и че в изпълнение на договорните отношения между страните
ищцата е предала на ответника на части общата сума 7 200,00 лева.
При така установеното се налагат
следните правни изводи:
Съдът приема, че между страните са съществували договорни отношения по
договор за изработка. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да
заплати възнаграждение. Основните договорни задължения на страните по договора
за изработка са: за изпълнителя-да изработи нещо съгласно поръчката и в срок
без отклонения от нея и то така, че изработеното да бъде годно за обикновеното
или предвиденото в договора предназначение (чл. 258 и чл. 261, ал. 1 от ЗЗД) и
да предаде изработеното на поръчващия (чл. 264, ал. 1, вр. с чл. 258 от ЗЗД), а
за възложителя-да даде необходимото съдействие за изпълнение на работата; да
приеме изработената съобразно договора работа и да заплати възнаграждение за
приетата работа.
В настоящия случай съдът намира, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищцата П.Д.,
представлявана от своята дъщеря Т.Т. като пълномощник съгласно устно
упълномощаване, в качеството на възложител е възложила на ответника-изпълнител П.П.,
а последният от своя страна е поел задължение да извърши основен ремонт на недвижим жилищен имот с адрес гр. ***, ул. „***“ № ****, ет. ***, ап. ***, включващ смяна
на старите кабели с нови в малката стая на апартамента, смяна на електрическата
инсталация, осветлението и контактите навсякъде другаде в апартамента, в банята – смяна на инсталацията за студена и
топла вода и канализационните тръби, поставяне на тоалетна чиния и нови плочки за баня, да
се шпакловане и боядисване на целия апартамент, без терасата, без пространството зад гардеробчето и без банята, както и подмазване
около цялата ПВЦ дограма в апартамента.
В случаите на
некачествено изпълнение (работа с недостатъци или отклонение от поръчката),
поръчващия разполага с правото да развали договора, както и с особени правни
възможности, по негов избор, установени в чл.
265, ал. 1 от ЗЗД, а именно: 1) да иска
поправяне на работата или 2) сам да поправи работата за сметка на изпълнителя
или 3) намаление на възнаграждението. В този смисъл изрично: решение № 157 от
08.11.2010 г. на по търг. дело № 1135/2009 г. на Върховния касационен съд, ІІ
т. о., постановено по реда на чл. 290
ГПК.
Отговорността на изпълнителя за недостатъци се
погасява в кратки давностни срокове – с изтичане на шест месеца, респективно на
пет години при строителни работи, считано от деня на предаване на работата – чл. 265, ал. 3 от ЗЗД.
Във всички случаи обаче, възможността за поръчващия да
осъществи правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от приемането на изпълнението
на работата по смисъла на чл. 264, ал. 1 от
ЗЗД и заявяване на възражения относно
качеството на изпълнението в сроковете по чл.
264, ал. 2 от ЗЗД. В случай, че такива
възражения не са направени, се прилага необоримата презумпция по чл. 264, ал. 3 от ЗЗД
за качествено и точно изпълнена работа.
Приемането на извършената работа обхваща два момента:
1) фактическото получаване на изработеното от поръчващия и 2) признанието, че
изработеното съответства на поръчаното. В този смисъл приемане има само, когато
фактическото получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо
изразено заявление на поръчващия, че счита работата съобразена е договора.
В разглеждания случай
анализът на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за липса
на изрично или мълчаливо съгласие на ищцата с извършената от ответника и
неговите помощници работа, тъй като ищцата своевременно, още през месец август
2019 г. е изложила на ответника възраженията си за непълно и некачествено
извършена работа, направила е предложение същият да й върне част от платените
по договора за изработка пари, за да бъде извършена работата от друг изпълнител,
а през месец март 2020 г. е сменила патронника на бравата на апартамента,
лишавайки ответника от достъп до него.
При съобразяване на
вида на твърдяното от ищцата отклонение от поръчаното, характера на възложената
работа и заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът счита, че отклонението
е било видимо, т.е., можело е да бъде забелязано при обикновен преглед, тъй
като става дума за много лошо изпълнение на възложените строително-монтажни
работи. Следователно процесното отклонение е било обективно установимо и за
наличието му е можело своевременно да бъдат направени възражения. Следва
изрично да се отбележи, че законодателят не е въздигнал субективните
възможности и познания на поръчващия в критерий при определяне на видимия или скрит
характер на недостатъците, съответно отклонението по смисъла на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, поради което следва да се приеме, че ищцата може да осъществи
отговорността на изпълнителя по реда на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл: решение
№ 202 от 27.02.2015 г. по търг. дело № 4123/2013 г.на Върховния касационен съд,
ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, тъй като е възразила по реда на
чл. 264, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.
1, предложение 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. Предпоставките за уважаване на иск, основан на първата хипотеза на
неоснователното обогатяване са две – получаване на нещо от обогатилото се лице,
което му се дава от обеднялото лице (разместване на материални блага), и
начална липса на основание за получаването. Основанието по смисъла на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД се тълкува от правната теория и съдебната практика като наличие на
валиден юридически факт, който да оправдае получаването, респективно
обогатяването. В разглеждания случай в тежест на ответника беше да докаже, че получената
от него сума 4 521,68 лева е дадена на годно правно основание и
следователно същият не дължи връщането й.
Анализът на гласните доказателства
по делото налага извода, че ответникът е получил от ищцата на части общата сума
7 200,00 лева.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, което съдът приема за обективно и компетентно
изготвено и възприема напълно, се установява, че посочените от ответника цени
за извършване на строително-монтажни работи са коректни и отговарят на
пазарните условия, както и че, при съобразяване на възложената от ищцата работа
по извършване на основен ремонт на процесното жилище така, както е посочено в
исковата молба, е налице както неизвършена, така и некачествено извършена работа,
като за довършването на основния ремонт с необходимия обем и качество е
необходима сумата 4 521,68 лева.
От гореизложеното следва, че
сумата 4 521,68 лева е получена от ответника без правно основание и че
предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД следва да бъде уважен
изцяло.
Не се споделят възраженията на
ответника, че той и към момента не отказва да извърши все още неизвършените
дейности по основния ремонт на процесния апаратамент не само поради
установеното от гласните доказателства по делото неспазване на установения
краен срок – края на месец август 2019 г., но и защото считано от датата на
получаването на съобщението по чл. 131 от ГПК от ответника – 03.06.2020 г.,
ищцата надлежно е упражнила правото си на разваляне на сключения договор за
извършване на строително-монтажни работи.
По разноските:
При този изход на делото ищцата
има право да й бъдат присъдени направените разноски в размер на 1 080,87
лева, в това число: държавна такса в размер на 180,87 лева, депозит за вещо
лице – 300,00 лева и внесен адвокатски хонорар – 600,00 лева, а за ответника не
възниква право на разноски.
Направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на платения от ищцата адвокатски хонорар съдът
приема за неоснователно, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения минималният адвокатски хонорар съгласно
заявения материален интерес е 546,52 лева, а същевременно делото разкрива
наличие на правна сложност.
Така мотивиран, Врачанският
районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.Т.П. с ЕГН ********** *** да
заплати на П.Д.Д. с ЕГН ********** *** следните суми:
на основание чл. 55, ал. 1, хипотеза 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) сумата 4 521,68 лева, представляваща разликата между авансово
заплатената от ищцата по неформален договор за изработка от месец април 2019 г.
стойност на уговорени строително-монтажни работи в размер на 7 200,00 лева
и действителната стойност на извършените от ответника строително-монтажни
работи в размер на 2 678,32 лева;
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
1 080,87 лева-деловодни
разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и внесен адвокатски хонорар по
гр. дело № 1112/2020 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: