Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.10.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова ч.гр.д. № 11231/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба С.М.М. – длъжник по изп.д. № 20178440401414 - срещу разпореждане
от 15.07.2019 г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника да не
бъдат предприемани изпълнителни действия спрямо жилището му, представляващо
апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“. Жалбоподателят поддържа, че
разпореждането е нищожно поради неспазване на формата, немотивираност,
некомпетентност на органа. Наред с това твърди, че то е незаконосъобразно, тъй
като съдебният изпълнител насочва изпълнението срещу несеквестируем недвижим
имот.
Взискателят
„М Л.“ ЕАД счита жалбата за недопустима, тъй като в нея не били посочени кои
действия на съдебния изпълнител се обжалват. По същество счита жалбата за
неоснователна, тъй като посоченият апартамент бил ипотекиран в полза на
взискателя, а длъжникът притежавал и други жилища.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител счита жалбата за
недопустима, по същество за неоснователна.
Съдът намира следното:
Жалбата е насочена
срещу обжалваемо действие с надлежно изложени твърдения – за насочване на
изпълнението върху несеквестируем имот (чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК). Ето защо е
допустима. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна по следните
съображения:
Обжалваният
акт не страда от недостатъци, които да обуславят неговата нищожност (спазена е
формата и компетентността на издателя му). Останалите твърдения
(немотивираност, липса на индивидуализация на имота) не са годни да обосноват
невалидност на акта.
С
обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал да преустанови
изпълнението върху недвижим имот, представляващ апартамент 58, находящ се в гр.
София, ж.к. „*****. Длъжникът не оспорва, че е собственик и на друг жилищен
имот, но възразява, че вторият имот е предоставен за ползване след развода на
бившата му съпруга. Този факт обаче не води до отпадане на несеквестируемостта.
Съгласно чл. 444, т. 7 ГПК жилището на длъжника е несеквестируемо, ако той
„няма“ друго жилище, „независимо от това дали живее в него“. От използвания от
законодателя израз може да се направи извод, че секвестируемостта е понятие,
относимо към притежанието на право на собственост върху жилищния имот,
независимо от облигационните права, които съществуват в полза на трети лица
спрямо този имот – достатъчно е длъжникът да „има“ друг имот, т.е. да го
притежава в собственост, като ирелевантно е дали живее или не в който и да е от
двата имота.
По
изложените съображения жалбата срещу отказа да се прекрати изпълнението върху
посочения имот следва да се отхвърли без да се изследва соченото от изпълнителя
обстоятелство, че имотът е ипотекиран.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.М.М.,
длъжник по
изп.д. № 20178440401414, срещу
отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението върху недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*****, ап. 58, обективиран в разпореждане от
15.07.2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.