Р Е Ш Е Н И Е
№ 1483 08.11.2018
г. Град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НО, ХLІV-ти състав
на
пети ноември две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Районен
съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Красимира
Андонова,
като разгледа докладваното от съдия Ненкова
НАХ дело № 3842 по описа за 2018 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.П.Й., ЕГН **********,
в качеството й на управител, на „А“-ЕООД,
ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“,
№, ет., ап. срещу Наказателно постановление (НП) №337214-F310429/15.05.2018 г., издадено от Директор Дирекция Обслужване ТД НАП Бургас, с което
на основание чл. 264, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане
/ЗКПО/, за нарушение на чл. 264, ал.1 от ЗКПО, вр чл.261, ал.1, и чл. 92, ал.2
от ЗКПОна жалбоподателя е наложено административно наказание –глоба в размер на
200,00 лева.
В жалбата се сочи,
че са били налице усложнения отношения със счетоводителя на Дружеството,
довели по констатирания пропуск. Моли се атакуваното НП да бъде отменено.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.
Процесуалният
представител на ответната страна - ТД на НАП, гр. Бургас
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното постановление.
Жалбата изхожда от лице, което е легитимирано да
оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото НП. Същата е подадена в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и съдържа необходимите реквизити. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Бургаският
районен съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
АУАН, с бл. № F 310429 от
28.06.2017 г., бил издаден на жалбоподателя, за това че в качеството си на
Управител на А ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ, с действието си е допуснало
представляваното от него дружество- данъчно задължено лице по ЗКПО, да извърши
нарушение на чл. 261,ал.1 от ЗКПО, като не подаде в законоустановения срок - до
31.03.2017 година на годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за
определяне на годишната облагаема печалба /загуба/ и облагане с годишен
корпоративен данък за календарната 2016 година. Посочено е, че нарушението е
констатирано в Дирекция „Обслужване”, при ТД на НАП - Бургас при извършена
оставка на регистрираните юридически лица и подадените от тях годишни данъчни
декларации по чл.92, ал.1 от ЗКПО през 2017 година. На лицето е била изпратена покана
с № ИТ-00- 6446/09.06.2017 г. за явяване в ТД на НАП Бургас за подаване ГДД и
съставяне на АУАН за горното. Към датата на съставяне на АУАН ГДД по чл.92 ал.1
от ЗКПО не е било подадена.
Това обстоятелство било констатирано от
данъчните органи, като актът е бил съставен от Г.А. Георгиева, и разписан в
качеството на свидетел от свидетелката Н.Д.Д.. Производството по делото е било
спряно от актосъставителката на 28.09.2017 г. и е било възобновено на
17.04.2018 г., когато АУАН е бил връчен на управителката.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните гласни доказателства - безпротиворечивите и
незаинтересовани относно горните факти и обстоятелства показания на свид. Н.Д.Д.,
като показанията на другата свидетелка- Полина Спасова Андонова, съдът не
поставя в основата на своите решаващи изводи, тъй като същите касаят обстоятелства за
вътрешните отношения в дружеството и нямат пряко отношение към съставомерността
на нарушението.
На база на така съставения акт и при
възпроизвеждане на съдържанието на същия, е било издадено атакуваното
понастоящем Наказателно постановление (НП)
№337214-F310429/15.05.2018 г., издадено от Директор Дирекция Обслужване
ТД НАП Бургас, с което на основание чл. 264, ал.1 от Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/, за нарушение на чл. 264, ал.1 от ЗКПО, вр чл.261,
ал.1, и чл. 92, ал.2 от ЗКПО на жалбоподателя е наложено административно наказание
–глоба в размер на 200,00 лева.
С оглед така приетата за установена
фактическа обстановка съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съдът намира, че в хода на производството
по установяване на твърдяното нарушение е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като след задочното съставяне на процесния АУАН е следвало той
да бъде надлежно предявен и връчен на жалбоподателя или на негов представител
по предписания в чл. 43, ал. 4 ЗАНН ред - актът е следвало да се изпрати на
съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по
местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актосъстовителят е
избрал лично да търси представител на дружеството, за да му връчи акта, за
която цел са били осъществени две посещения на адреса на дружеството на 28.09.2017
г. и на 14.09.2017 г. Тези посещения очевидно не са довели до връчването на
акта, а в протоколите за посещенията е посочено, че жалбоподателят или
упълномощено от него лице не са били открити. Като видно и от посочените дати,
става въпрос за посещения на адреса през кратък период от време, което по
никакъв начин не би могло да се счете за издирване, още повече за щателно
такова. Нещо повече преди да счете, че следва да спре производството органът не
се е постарал да направи и справка в ТР за адреса на Дружеството. Още в деня на
второто посещение –28.09.2017 г. Г.А. Г е спряла производството на основание
чл. 43, ал.6 от ЗАНН – тъй като нарушителят след щателно издирване не е бил
открит. Спирането на производството при изложените по-горе фактически
обстоятелства е необосновано и изцяло в разрез с разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. В посочената норма законодателят е допуснал възможност производството да
бъде спряно с оглед гарантиране правото на защита на нарушителя, но само след
проведено неуспешно щателно издирване на дееца.
Върховният съд последователно в своята
практика е посочвал, че щателното издирване представлява издирвателна дейност,
съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия,
насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички
допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се
осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва
да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като
лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи,
имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с
положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие,
че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не доведе до
откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 ЗАНН основание
производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. В конкретния случай
такова издирване изобщо не е извършено, а споменатите две посещения на адреса
на дружеството не са от естество да променят този извод на съда. Следва да се
отбележи и че след нарочно направена от съда справка в ТР се установи и че
Дружеството не е променяло адреса си на седалище и управление, което и към
настоящия момент е същия, както и към процесния /този адрес е посочен и в
жалбата/.
Следователно от всичко дотук изложено се
налага извод, че производството е било спряно без да са налице предпоставките за
това, поради което е допуснато и нарушение на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, самият акт на
спиране е незаконосъобразен, поради което е негоден да произведе целения с него
резултат – да преустанови теченето на срока за издаване на обжалваното НП. По
тази причина 6-месечният срок за издаване на НП, който според чл. 34, ал. 3 ЗАНН започва да тече от съставянето на акта, т.е. в случая от 28.06.2017 г.,
безпрепятствено е изтекъл на 29.12.2017
г., без въз основа на процесния АУАН да е било издадено НП, което е било издадено
на 15.05.2018 г. След тази дата, издаването на обжалваното НП е било
недопустимо, и като е сторил обратното, АНО е постановил незаконосъобразен и
подлежащ на отмяна акт.
Регламентираното в ЗАНН производство по
своята същност е санкционно (наказателно), и само редът за реализиране на тази
отговорност е административен, което във всички случаи налага стриктно спазване
на установените в закона гаранции за правата и интересите на привлеченото към
отговорност лице (субект), в това число правото на лично участие в
производството, правото да сочи и ангажира доказателства, да прави възражения. Стриктното
спазването на тези правила гарантира законосъобразното провеждане на
производството и в значителна степен го освобождава от недостатъци, които биха
евентуално обосновали последваща отмяна от съда на издаденото НП.
С оглед изложеното съдът намира, че
обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, поради
което и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №337214-F310429/15.05.2018 г., издадено
от Директор Дирекция Обслужване ТД НАП Бургас, с което на основание чл. 264,
ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, за нарушение на чл.
264, ал.1 от ЗКПО, вр чл.261, ал.1, и чл. 92, ал.2 от ЗКПО на К.П.Й., ЕГН **********, в качеството й на управител, на „А“-ЕООД, ЕИК,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“,
№, ет., ап. е наложено административно
наказание –глоба в размер на 200,00 лева.
Решението може да се обжалва по касационен ред пред
Административен съд-Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.