№ 89
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000719 по описа за 2022 година
С решение № 31 от 13.05.22 г., постановено по т.д. № 63/21 г. по
описа на ОС С. ЗК "Л. И." АД ЕИК ********* е осъдена да заплати на Н. А.
М., ЕГН ********** сумата 30 000лв. /тридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод получените от
него телесни увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 2.1.2021 г., което е
причинено от водача на лек автомобил „Д. Ф.“ с рег.№ ******** Н. Х. М. по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ведно със законните лихви, считано от 11.Х.2021 г.- датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното и изплащане и 1 368.75 лв. /хиляда
триста шестдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски по
делото за първа инстанция, съобразно уважената част от предявения иск,
като за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от
80 000 лв. искът е ОТХВЪРЛЕН.
ЗК „Л. И.“ АД е осъдена да заплати на основание чл.38, ал.2 от
ЗА на адв. В. В. О. адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство и защита на ищеца в размер на 1 716 лв. /хиляда
седемстотин и шестнадесет лева/ с ДДС, съобразно уважената част от иска.
Н. А. М. е осъден да заплати на ЗК „Л. И.“ АД съдебни
разноски за първата инстанция в размер на 1 218.75 лв. /хиляда двеста и
осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, съобразно отхвърлената част
на предявения иск.
1
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗК „Л.
И.“ АД, която го обжалва в частта, с която дружеството е осъдено да заплати
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до 30 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 11.Х.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно
и необосновано в обжалваната му част, като иска в същата то да бъде
отменено и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над
5 000 лв. до 30 000 лв. Претендира разноски по представен списък на
разноските.
Въззиваемата страна Н. А. М. оспорва жалбата като
неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение с ДДС в полза на процесуалния му представител адв. В. О. за
оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1,т.3 от ЗАдв.
Третото лице помагач Н. Х. М. не изразява становище.
Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от Н. А. М.
против ЗК „Л. И.“ АД за присъждане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес
по повод получените от него телесни увреждания, в резултат на ПТП,
настъпило на 2.1.2021 г.,причинено виновно от Н. Х. М. като водач на лек
автомобил „Д. Ф.“ с рег.№ ********, за който е била налице сключена с по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответното застрахователно дружество.
Безспорно е установено по делото, че по отношение на МПС „Д.
Ф.“ с рег.№ ******** е била налице сключена застраховка „ГРАЖДАНСКА
ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ“ с ответното застрахователно
дружество, валидна към датата на ПТП.
Прието е, че са налице всички законовоизискуемите
предпоставки на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на
застрахователното дружество, тъй като поради виновно и противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което
ищецът е получил процесните телесни увреждания.
Установен е механизмът на настъпване на ПТП: ПТП е
2
настъпило на 2.1.2021год., около 9.00часа, на горски път в м.“П.“, землището
на с.О., община Р., тъй като водачът на лек автомобил „Д. Ф.“ с рег.
№******** Н. Х. М., управлявайки автомобила с концентрация на алкохол в
кръвта 0.34 промила, е загубил контрол над управляваното от него МПС, при
което автомобилът излиза от пътното платно за движение и се е преобръща
под пътя, по наклона на ливадата. При преобръщането на автомобила, на
пътуващия на предна дясна седалка Н. А. М. са причинени травматични
увреждания- контузия на гръдния кош, фрактура на 8-10 ребра в дясно по
средна аксиларна линия, контузия на дясното рамо, на бедрото и
подбедрицата на десния долен крайник и контузия на главата, с охлузвания и
оток в лява слепоочна област, като същите се намират в пряка причинно-
следствена връзка с увреждащото деяние.
Прието е на база заключение на САТЕ и показания на
свидетели, че вина за настъпване на произшествието има Н. Х. М., като на
същия е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и
издадено наказателно постановление № **-****-******/3.11.2021год. от
Началника на РУ на МВР- М., като му е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв. за допуснатото нарушение по чл.20, ал.1
ЗДвП- тъй като водачът на МПС не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС, при което е загубил контрол над автомобила и е
причинил ПТП. Установено е, че водачът Н. М. е употребил алкохол, защото
е тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“,
който е отчел 0.34 промила алкохол в кръвта.
Горните изводи на съда не се оспорват от жалбоподателя.
Предмет на въззивната жалба е единствено въпросът за дължимия размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, като жалбоподателят
счита, че присъденият размер от 30 000 лв. от първоинстанционния съд е
необосновано завишен и не отговаря на принципа на справедливост, заложен
в чл. 52 от ЗЗД.
Във връзка с определяне справедливия размер на дължимото
обезщетение в обжалваното решение са обсъдени събраните по делото
доказателства в тази насока – представена медицинска документация,
заключение на СМЕ, свидетелски показания.
От представената медицинската документация за проведено
болнично лечение на ищеца в МБАЛ „Д-р Б. Ш.“ АД гр.С., е установено, че
на 2.1.2021г. М. е транспортиран в болницата, където е постъпил в
отделението с контузия на гръдния кош, фрактура на 8-10 ребра в дясно по
средна аксиларна линия, контузия на главата, с охлузвания и лека оточност в
лява слепоочна област, дясното рамо и десния крак, получени след ПТП-то.
Изписан е на 6.1.21 г. с издаден болничен лист за 30-дневно домашно
лечение. На 2.2.2021г. отново е постъпил в Хирургично отделение по
спешност със силни болки, подуване, зачервяване и ограничени движения на
десния долен крайник в областта на подбедрицата, проведено е оперативно
3
отстраняване на некротична тъкан в подбедрицата на десния долен крайник,
поради настъпилата инфекция на меките и костни тъкани. Изписан е на 9.2.21
г. с подобрено общо състояние и издаден болничен лист за 30 дневно
домашно лечение. Временната му нетрудоспособност е удължена с още 15
дни след преглед по амбулаторен лист от 12.Ш.2021г., към която дата М.
продължавал да има болки в областта на оперативните рани, оток на крайника
и затруднени движения, с констатиран умерен оток в областта на дясната
подбедрица.
Според прието заключение на СМЕ в резултат на процесното
ПТП ищецът е получил контузии на гръдния кош, дясното рамо, десния крак
и главата: счупване на две ребра в дясната половина /8-10ребра в дясно по
средна аксиларна линия /, контузия на дясното рамо, на дясното бедро и
подбедрицата и охлузвания по главата; предприетото лечение е било
адекватно на състоянието в което е бил пострадалият, като е включвало
стационарен режим за наблюдение, обезболяващи, реанимационни разтвори и
антикоагуланти; периодът на възстановяване е уточнен на около 3 месеца;
претърпените в сериозен аспект болки и страдания са за период около 15- 20
дни след инцидента и за 3-4 дни след оперативната интервенция. След
извършения личен преглед на ищеца и направената контролна снимка на
гръдния кош, вещото лице е установило, че състоянието на Н. М. е добро,
като същият е съобщил за незначителни и непостоянни болки в дясната
гръдна половина. Налице е постоперативен цикатрикс медиално в областта на
дясната колянна става, който е палпаторно неболезнен. Ищецът няма
невъзстановени увреди. В бъдеще, при влошаване на времето и при
физически натоварвания, е възможно да получава незначителни болки в
областта на прекараните счупвания. Според вещото лице, най- вероятната
причина за предизвикването на абсцес на кожата, е вторично инфектиране на
контузената зона, като това е наложило оперативната интервенция. Рисковите
фактори за възникване на този вид заболявания е наличие на нарушение
целостта на кожата в контузената област, откъдето може да проникне
инфекцията. Не е възможно инфекцията да възникне без наличие на рана.
Поради това, че не са описани наранявания на подбедрицата, лошата хигиена
не може да доведе до възникване на такава инфекция. Най- вероятно
усложнението „флегмона крутис декстра“ е предизвикано от това, че в
резултат на контузията в подбедрицата е имало кръвоизлив /независимо от
количеството/, който е среда за възникване на вторични инфекции.
Цитираното усложнение може да бъде свързано с получените от ищеца
травматични увреждания при процесното ПТП. В случая най-вероятно в
кабинета за неотложна помощ са пропуснали да опишат нараняванията на
подбедрицата на ищеца, и впоследствие да е възникнал абсцес в контузената
зона. Личната хигиена може да бъде фактор за възникване на този вид
инфекция в контузената зона. В резултат на замърсяване на контузената зона,
може да се получи този абсцес на кожата. В медицинската документация не са
отразени съпътстващи системни заболявания на ищеца.
Заключението на СМЕ не е оспорено от страните и е възприето
от съда като компетентно и безпристрастно изготвено.
4
Според свидетелските показания на А. Н.ва М.а - дъщеря на
ищеца, след процесното ПТП баща й бил настанен в Хирургично отделение
и когато го видяла лежал неподвижно в леглото и имал видими наранявания в
областта на лицето, на дясното рамо и десния крак, като се оплаквал и от
силни болки в гръдния кош; десният му крак бил подут, посинял и с открита
рана, по главата имало охлузвания; бил видимо уплашен и притеснен. След
изписването му от болницата той се придвижил до колата с патерици.
Свидетелката останала за известно време в с.О., община Р., за да се грижи за
баща си заедно с майка, а в продължение на 5 - 6 месеца пътувала почти всяка
седмица до с.О., община Р., за да му помага. Ребрата много го болели, защото
имал счупени ребра. Болките продължили доста време и дори сега, при смяна
на времето още го болят. Дълъг период от време трудно се придвижвал, дори
му било трудно да става от леглото. Тъй като получил абсцес на десния крак,
се наложило отново да влезе в болницата в гр.С. на 2.2.2021 год., където
установили, че раната на крака му не заздравява, защото е получил инфекция
и поради това се наложило оперативно да отстранят засегнатите тъкани, като
становището на лекарите било, че се е получило загнояване на раната на
десния крак поради кръвонасядане или задържане на някаква течност, а не
поради лоша хигиена. Възстановяването на баща й отнело около 2-3 месеца,
през което време той имал болки и трудно ходел.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е
направил обосновани изводи за това, че болките и страданията на ищеца
вследствие на получените травми са били най- силни за около 15 - 20 дни
след инцидента и за около 3-4 дни след последващата оперативна
интервенция на дясната подбедрица; фрактурата на 8-10 ребра е затруднила
движенията на снагата до заздравяването на костите; ищецът е търпял
значителни болки и дискомфорт, изразяващи се в невъзможност за
обслужване и натоварване на контузения десен долен крайник; след
направените манипулации и приемане на обезболяващи лекарства, болките са
станали с по-умерен интензитет и сила, а след това постепенно са намалели,
но е останал дискомфортът от отока и ограничените движения на десния
долен крайник. Пострадалият е търпял болки и дискомфорт и от проведеното
оперативно лечение на дясната подбедрица /около месец след инцидента/,
заради полученото усложнение- инфектиране на контузената дясна
подбедрица, което е наложило оперативно да бъде отстранена некротичната
тъкан, което е довело до продължаване на оздравителния процес с 15 дни.
Ищецът се е възстановил напълно физически, като само при промяна на
времето и голямо физическо натоварване има и ще има и за в бъдеще
незначителни и непостоянни болки в областта дясната гръдна половина.
Останал е белег от оперативната интервенция на дясната подбедрица, който
не е болезнен на пипане, а само загрозяващ. Прието е обосновано, че така
получените физически увреждания са се отразили негативно и върху
психическата и емоционална сфера на пострадалия, като са довели до
отрицателни преживявания - силен стрес, тревожност, сънуване на кошмари,
свързани с пътния инцидент, лесна раздразнителност, безпокойство и
5
притеснение, наранено самочувствие вследствие необходимостта от чужда
помощ и затруднените движения на снагата и десния долен крайник.
Съобразно така установените увреждания, техния вид, характер
и тежест, интензитета на търпените болки и страдания, обстоятелството, че се
е наложила повторна хирургична интервенция месец след инцидента поради
получено усложнение, периода на възстановяване, продължил около три
месеца, търпените от ищеца неудобства в битов план, както и негативното
отражение на случилото се върху психичната сфера на ищеца и предвид
икономическото състояние в страната към момента на настъпване на
увреждането, както и обстоятелството, че пострадалият към момента е
възстановен, въззивният съд намира, че справедливият размер на
обезщетение обосновано е определен от първоинстанционния съд на 30 000
лв. Така определеният размер кореспондира с принципа за справедливост,
заложен в чл. 52 от ЗЗД, както и с установената съдебна практика за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по подобни казуси. Не
се споделят доводите във въззивната жалба за характера на получените
увреждания като „относително леки“, обуславящи размер на обезщетение до
предложената от застрахователя сума от 5 000 лв., която е изключително
занижена. Обстоятелството, че пострадалият е възстановен за период от
около три месеца, само по себе си не може да мотивира извод за
прекомерност на присъдения размер обезщетение, още повече че в рамките на
този срок е получено усложнение, което е наложило последваща хирургична
интервенция на дясната подбедрица и е причинило отново изключително
силни болки и страдания за период от няколки дни. Предвид изложеното
съставът на ПАС счита, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
За разноските:
Следва в полза на адв. В. В. О. да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата за
осъществена безплатна правна помощ във въззивното производство в размер
на 2 650 лв., изчислено съобразно обжалваемия интерес и нормата на чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното съставът на ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31 от 13.05.22 г., постановено по
т.д. № 63/21 г. по описа на ОС С., В ЧАСТТА МУ, с която ЗК "Л. И." АД
ЕИК ********* е осъдена да заплати на Н. А. М., ЕГН **********
6
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и психически стрес по повод получените от него телесни
увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 2.1.2021 г., което е причинено
от водача на лек автомобил „Д. Ф.“ с рег.№ ******** Н. Х. М. по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за
разликата над 5 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законните лихви, считано
от 11.Х.2021 г.- датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК "Л. И." АД ЕИК ********* е осъдена да
заплати на адв. В. В. О. на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ във
въззивното производство в размер на 2 650 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач Н. Х. М..
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7