РЕШЕНИЕ
гр.
София, 11.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на пети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Д. гр.д. № 1550/2017
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск от Б.М.Д., ЕГН **********,
чрез адв. Д. против М.НА О.НА Р.Б.и О.Х.с правно
основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от
55 000 лева – представляваща обезщетение за имуществени вреди – вследствие
на събарянето на увредения му собствен недвижим имот, представляващ: жилищна
сграда и стопанска постройка, находящи се в УПИ VІІ – 63 кв. 6 по ПУП на с.
Бисер, както и вследствие на загубата на движимото имущество в него, погинали в
резултат от наводняването на землището на с. Бисер, настъпилото на 06.02.2012
г., както и за заплащане на сумата от 10 000 лв. – представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, стрес и неудобства,
претърпени в резултат от загубата на дома му и цялата покъщина и вещи, ведно
със законна лихва върху посочените суми, считано от датата на събитието –
06.02.2012 г. до окончателното им изплащане и направените разноски по делото.
В исковата
молба се твърди, че на 06.02.2012 г., поради скъсване на язовирната стена на
язовир Иваново (наричан още „Азмака“ и „Ешмеджика“), е било наводнено землището
на с. Бисер. От образуваната приливна вълна за кратко време са били залети
големи територии, разрушени са редица жилища и са загинали хора като голяма
част от постройките в селото са били съборени от придошлата водна маса, а
повече от 50 сгради са определени по надлежния законов ред като опасни и
впоследствие са били съборени.
В резултат на
наводнението, ищецът излага, че жилището му, находящо се в с. Бисер, общ.
Харманли, на ул. “Охрид” също е било тотално увредено до степен на пълна
негодност за ползване, поради което със заповед на кмета на О.Х.№
235/05.03.2012 г. е било наредено премахването на строежите.
Ищецът твърди, че причина за настъпилото
бедствие е лошото техническо състояние на язовирната стена, която е следвало да
се поддържа от ответниците, а именно Министерство на отбраната, тъй като 2/3 от
язовира, ведно с цялата язовирна стена попадат в имот, предоставен с акт за
ползване единствено и само на Министерството и използван от него повече от 50
години, както и О.Х., тъй като останалата 1/3 част от водното съоръжение е
собственост на общината, като попадаща в имот, актуван като публична общинска
собственост. В тази връзка сочи, че поради неизпълнение на това задължение,
ответниците са солидарно отговорни да му заплатят обезщетение за претърпените вреди.
Излага, че в
резултат на наводнението е претърпял имуществени вреди в размер на 35 000 лв., представляващи
стойността на увредените и впоследствие разрушени сгради, а именно жилищната
сграда и стопанската постройка, които са били увредени до степен на пълна
негодност за ползване, поради което са били съборени със заповед на кмета на
общината, както и имуществени вреди, изразяващи се в увреда на собственото му
движимо имущество, находящо се в двете сгради, погинало от придошлата вода в
размер на 20 000 лв.
На следващо
място излага, че в резултат от инцидента е претърпял и продължава да търпи и
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, шок, ужас, стрес и
неудобства от загубата на дома му, всичката му покъщина и движими вещи,
находящи се в наводнената сграда. В тази връзка сочи, че сам е изградил
погиналото жилище, което е било реновирано отвътре, поради което е преживял
крайно болезнено факта, че всичко, което е съградил с годините е изчезнало за
един момент и следва да започне всичко отначало, със закупуване на всички необходими
домакински и хигиенни принадлежности. Счита, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е в размер на сумата от 10 000 лв..
Във връзка с
изложеното счита, че поради неизпълнение на задълженията на ответниците
М.НА О.и О.Х., чрез длъжностните си лица да осигурят поддържане на съоръженията
на язовира, съобразно изискванията за безопасност, респ. за поддържане в добро
техническо състояние на язовирната стена, които задължения са им нормативно
възложени и вменени като собственик и съответно ползвател на съоръжението и
лице, под чиито надзор то се намира, същите са солидарно отговорни да му заплатят
обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът М.НА
О.е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск
като недопустим, като счита, че М.НА О.не е надлежен ответник по делото, поради
липса на пасивна легитимация. В тази връзка се излага, че полевият учебен
полигон „Корен” е предоставен в управление на Сухопътни войски, които са
самостоятелно юридическо лице. Част от полигона е поземлен имот № 000002 по КВС
в землището на с. Иваново, О.Х., за който на основание чл. 70, ал. 2 от ЗДС е
съставен АПДС № 0567/2003 г. за незастроен терен от 2 610 573 кв.м. с начин на
трайно ползване - друга територия с нестопанско предназначение, съгласно скица
№ Ф00110/2003 г., издадена от Общинска служба „Земеделие и гори“, като за
граници на този имот, в скицата са записани имоти № 000526 и № 000527 - язовир
със собственик „О.Х.“.
Поддържа се,
че имотът е бил предоставен на МО с ПМС № 148/1961 г. Твърди се, че в предоставената
от ОС „Земеделие и гори” – Харманли скица № Ф00110/17.04.2003 г., послужила при
издаване на АПДС, не е отразен воден обект, язовирна стена или водно-стопанско
съоръжение. В землището на с. Иваново, където попада язовира /ПИ № 000527 по
КВС/, в управление на МО е бил само ПИ № 000002 по КВС, а ПИ с №№ 000526 и
000527 /язовир, собственост на О.Х./ са отразени в тази скица като граници на
ПИ № 000002.
Излага се, че
за язовира има съставен акт за публична общинска собственост № 250/28.03.2000
г., съставен на основание § 7, т. 2 от ЗМСМА, съгласно който с влизане в сила
на този закон /17.09.1991 г./, преминават в собственост на общините и „язовири,
езера и принадлежащите към тях плажове“, които до този момент са били държавни.
Поради изложеното се твърди, че язовир Иваново не попада в имота, актуван с АПДС
и предоставен за ползване на МО. В АДС било записано, че имотът представлява
друга територия с нестопанско предназначение, а в издадената скица било
посочено, че съседни на имота са имоти с №№ 000526 и 000527 – язовир със
собственик О.Х.. Счита, че с влизане в сила на ЗМСМА, язовирът като водно
съоръжение, обслужващо общината и невключено в уставния фонд на търговски
дружества е станал собственост на О.Х..
На следващо
място, ответникът МО оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. По
отношение на претендираните лихви за периода от 06.02.2012г. до 06.02.2014 г.
прави възражение за погасяването им по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД
към датата на исковата молба.
Поради
изложеното, ответникът моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли
предявените искове.
Ответникът О.Х.е
депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани. В тази връзка излага, че О.Х.не
отговаря за стопанисването на язовир Иваново и не носи отговорност за
причинените на ищеца вреди, тъй като не е собственик, нито ползвател на
процесния язовир. Твърди се, че Язовир Иваново е разположен върху три имота,
находящи се в землището на село Иваново. В основната си част водният обект на
язовир Иваново е разположен върху имот № 2 с площ от 2 610 573 кв.м.,
а съвсем незначителна част от водния обем попада върху имоти с №№ 526 и 527.
Излага се, че
поземлен имот № 2 с площ от 2 610 573 кв.м. е предоставен за управление и
стопанисване на Министерството на отбраната с Акт за публична държавна
собственост (АПДС) № 0567 от 23.04.2003 г., като в акта в т. 9 е посочено, че
основание за издаването му е Постановление № 148 от 21.07.1961 г., с което този
имот е предоставен за стопанисване и управление на МО, за да бъде изграден в
него учебен полигон „Корен“.
На следващо
място оспорва предявените искове за имуществени вреди и неимуществени вреди по
основание и по размер. Претендира разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори,
че на 06.02.2012 г. в село Бисер, О.Х., област Хасково, вследствие на скъсване
на язовирната стена на язовир „Иваново“ („Азмака”, „Ешмеджика“) е било
наводнено землището на с. Иваново, наложило обявяване на бедствено положение на
територията на О.Х..
От
представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка № 875, том I,
дело № 1285 от 21.11.1997 г. на Д.А.– районен съдия в РС Харманли се
установява, чеМ.Д.Д. и В.Б.Д.са
продали на сина си Б.М.Д. следния свой недвижим имот: Парцел VII – застроен и незастроен урегулиран от 1220 кв.м.,
отреден за имот с пл. № 63 в кв. 6 по плана на с. Бисер, Хасковска област,
утвърден със Заповед № 267/80 г. ведно с построените в него: жилищна сграда,
лятна кухня и стопанска постройка при граници: улица, А. М., Г. А.ов и н-ци на А. К..
С Акт за публична
общинска собственост № 250 от 28.03.2000 г., съставен на основание § 7, т. 2 от
ПЗР на ЗМСМА, като публична общинска собственост е актуван язовир „Ешмеджика“ с
площ от 28.621 дка, представляващ имот № 000527 в землището на с. Иваново,
при граници имоти 529 – пасище, мера и държавен поземлен фонд; имот № 467 и №
468 – дере, О.Х.; имот № 020 – пасище, мера, О.Х.; имот № 002 – складов терен
на Министерство на отбраната.
Представен е Акт
за общинска собственост № 321 от 3.7.2000 г., видно от който О.Х.е актувала
като публична общинска собственост, на основание § 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА,
язовир „Ешмеджика“ („Иваново“) с площ от 3,459 дка, представляващ имот № 000526
в землището на с. Иваново.
По делото е
приет Акт за държавна собственост № 0567/23.04.2003 г., видно от който като
публична държавна собственост е актуван от министъра на отбраната незастроен
поземлен имот в землището на с. Иваново, О.Х., с площ от 2 610 573
кв.м., като част от учебен полигон, представляващ незастроен поземлен имот №
000002, по скица № Ф00110/17.04.2003 г. на ОбС Земеделие и гори гр. Харманли,
при граници: север – землищна граница на с. Остър Камък; изток – поземлени
имоти № 501001, № 501002 – широколистна гора, № 000026, № 000028, № 000223 –
полски път, № 000495 – вътрешна река, № 000530 – пасище, мера; юг – поземлени
имоти № 000020, № 000529, № 000528 – пасище, мера, № 000007 – широколистна
гора, № 000527, № 000526 – язовир; запад – землищни граници на с. Елена и с.
Остър Камък – имоти на Министерство на отбраната. В АДС е отбелязано, че от
21.07.1961 г. имотът е предоставен за управление на МО на основание ПМС №
148/21.07.1961 г.
Видно от
представеното по делото Становище с рег. № Ж 100 от 01.06.2004 г. на Началника
на Генералния щаб на сухопътни войски, изпратено до Началника на Генералния щаб
на българската армия, същият е заявил, че границите на полигон „Корен“ са
определени през 2002 г. от комисия, съставена от представители на МО и
Поземлената комисия на Харманли и при провеждане на ученията и бойните стрелби,
се ползвала само територията, в определените граници. В становището е изразено
несъгласие за преместване на границите на полигона, като в частта относно
язовир Иваново е отбелязано, че язовирът се използва от подразделенията за
обучение по подводно кормуване и десантиране и че, независимо, че язовирът се
намира в очертанията на полигона, той се ползва от местното население.
Отбелязано е, че с водните запаси на язовира се разпорежда О.Х.и МО няма
отношение към тях.
По делото е
представено Писмо изх. № РД-08-063 от 08.01.2009 г. на Областния управител на област Хасково,
изпратено до М.НА О.и до О.Х., по повод на констатиран от Агенция по рибарство
и аквакултури силен теч от стената на язовир „Иваново“, с което Областният
управител е поискал: 1. информация дали собствеността върху язовир Иваново
принадлежи на МО; 2. кметът на О.Х.да даде становище каква процедура следва да
се предприеме, в случай, че язовирът не принадлежи на МО и застрашава сериозно
няколко населени места; и 3. какво отношение е взела ТД „Гражданска защита“ в
аварийните планове за защита на населението.
При
проведената дългогодишна кореспонденция между областен управител на област
Хасково, М.НА О.и кмета на О.Х.се е установило, че собствеността на язовир
„Иваново“ не е изяснена.
По делото е
приета комплексна съдебно-техническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено. От същото се установява, че скъсването на язовирната стена на язовир
„Иваново“ настъпило на 06.02.2012 г. е предизвикано от покачването на водното
ниво над проектните стойности и преливане през короната, което от своя страна е
предизвикано вследствие на цялостно запушване на преливника, в резултат от
натрупването на ледени блокове пред и върху него. Съгласно експертното
заключение при спазване на проектните параметри на язовира и при осъществяване
на техническа експлоатация на язовирната стена, подобни водни количества би
следвало да бъдат пропуснати безпроблемно.
В експертизата
е посочено, че за периода от датата на първото писмо в което са констатирани
неизправности в техническото състояние на язовирната стена /писмо изх. №
РД-08-063/08.01.2009 г. от Областния управител на Хасково/ до момента на
настъпване на събитието /06.02.2012 г./ не са налице никакви документи, от
които да е видно, че по съоръжението се е осъществявала някаква СМР за
отстраняване на неизправностите, поради което съгласно експертното заключение към
датата на скъсване на язовирната стена, същата е била с множество повреди, посочени
в експертизата. Вещото лице сочи, че съгласно действащата към датата на
аварията Наредба № 13 от 29.01.2004г. за условията и реда за осъществяване на
техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях,
техническото състояние на язовира се класифицира като - предаварийно (чл. 46,
т. 4) и при това състояние е следвало язовир „Иваново“ да се изведе от
експлоатация до довеждане в изправно експлоатационно състояние.
На следващо
място видно от техническата експертиза, в документите по делото не се откриват
никакви документи за извършена техническа поддръжка и експлоатация на
съоръжението по изискванията на действащата нормативна уредба. Извършените
огледи са констатирали неизправността на съоръжението и са дали препоръки за
действия, но въпреки констатациите и препоръките на специалистите не са били
взети мерки за извеждане на язовира от експлоатация и не са били изпълнени
дадените препоръки. Експертното заключение е, че не е било възможно да се
предотврати заливането на с. Бисер за наличното време след разрушаването, тъй
като предотвратяване на наводнението би могло да се извърши единствено чрез
укрепителни мероприятия и др. защитни действия, което е било невъзможно за
наличното времето от скъсване на язовирната стена до настъпване на наводнението
в селото.
Видно от
представения по делото Протокол № 22 от 14.02.2012 г. комисия, назначена със заповед
на зам. кмета на О.Х.е прегледала жилищната сграда и стопанската сграда,
находящи се в УПИ VII - 63, кв. 6 по ПУП на с. Бисер, собственост наМ.Д.Д. и е констатирала, че сградата
е двуетажна от кирпич с разрушени въшни стени, а стопанските постройки са с
компрометирани външни стени, поради което е направила заключение, че сградите
са негодни за ползване и следва да бъдат разрушени.
Няма спор по
делото, че със Заповед № 235 от 05.03.2012 г. на Кмета на О.Х.е било определено
да се премахнат паянтова жилищна сграда и стопанска постройка, находящи се в
УПИ VII - 63, кв. 6 по ПУП на с. Бисер, общ. Харманли, собственост на
наследниците наМ.Д. и В.Д., както и че премахването
на същите е било изпълнено.
От показанията
на разпитания свидетел по делото – М.И.М. се установява, че е съседка, живее в
съседния на ищеца имот и е ходила в неговия имот много пъти. Посочва, че имотът
на ищеца е бил около декар, в него е имало къща на два етажа, отделно лятна
кухня и селскостопански сгради за животни, а също и голям гараж с много инструменти
и кола. Свидетелката сочи, че след наводнението, пътят е бил затворен и когато
са го отворили на следващия ден са отишли и са видели, че къщата на ищеца, а
също така и тяхната са били наводнени изцяло и всичко е било отнесено от
водата. Всичко е паднало и къщата и гаража също. Посочва, че преди да падне,
къщата е била на два етажа с керемиди, хубава и поддържана къща. Къщата, гаража
и селскостопанските постройки в основата са били градени с камък, а отгоре
кирпич. На горния етаж е имало три спални с голям коридор, като във всяка от
тях е имало спалня и спално обзавеждане, легла, гардероб, секции, а едната стая
е била с детско обзавеждане със секции. Навремето в къщата са живеели родители
на ищеца, но след това той, съпругата му и децата им са подновили всичко. На
долния етаж е имало голяма механа, с наредени много маси, столове, камина,
печка, телевизор и посуда. Имало е и лятна кухня в имота, в която е имало
отоплителна печка, печка „Раховец“, телевизор, хладилник, бойлер, печка на
дърва и на ток. Всичко е работело и къщата е била годна за живеене, защото те
често си идвали в имота. В двора е имало насаждения, той е бил обработваем, а
също така и плодни дървета, но повечето от тях са погинали. В селскостопанската
постройка, на първия етаж е имало електрожен, косачка, машина за цепене на
дърва, фуражомелка. На първия етаж, където е била механата, отляво е била винарска
изба, а също така е имало и мотор, който е използван до последно, както и акумулираща
печка.
Свидетелката
посочва, че е видяла ищеца, когато са отишли, за да видят какво се е случило. Когато
е видял имота си, той е бил много разстроен психически, тъй като цялото му
имущество е било погубено. Всичко е плувало във вода - гардеробите, които са
били пълни с дрехи и всичко останало и не е останало нищо. От сградите е
останала само кухнята, но в нея е нямало нищо вътре, тъй като е била залята с
вода и понастоящем в имота е останала само тази кухня и нищо друго. Има нови
дървета в имота, но от старите няма останали. Свидетелката сочи, че всички
описани вещи са били налични към момента на наводнението и е сигурна в това.
По делото е
приета съдебно-оценителна експертиза, чието заключение се кредитира от съда
като компетентно и обективно дадено и неоспорено от страните по делото. От
същото се установява, че парцелът (УПИ VII- 63, кв. 6 по ПУП на с. Бисер, общ.
Харманли, собственост наМ.Д.Д.)
е от 1220 кв. м. площ. В него е имало построени двуетажна жилищна сграда с
разгърната площ от 186 кв. м. с три спални помещения с коридори, механа,
винарска изба и мазе /186 х 200 лв./кв.м. = 37 200 лв./. Лятната кухня е била
с площ 36 кв.м. х 110 лв. /кв.м. = 3960 лв./. Селскостопанска постройка е била на
два етажа с разгъната площ от по 60 кв. м. /или общо 120 кв.м. х 70 лв./кв.м. =
8400 лв./. Имало е гараж от 18 кв.м./18 кв.м. х 80 лв. = 1440 лв./. Съгласно
заключението, общата стойност на нанесените щети по сградите, определена по
средни пазарни към датата на събитието е в размер на 51 000 лв.
На следващо
място съгласно заключението, стойността на движимото имущество е в размер на
3167 лв., като е отчетено овехтяване на вещите 45 % - 1425,15 лв., поради което
експертът е дал заключение, че средната пазарна стойност на движимото имущество
към датата на събитието е 1741,85 лв.
Съгласно експертизата
е дал заключение, че общите вреди по сградите и движимото имущество са в размер
на 52 741,85 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
С оглед
заявените факти и обстоятелства относно причините за настъпване на вредите -
инцидент, настъпил от скъсана язовирна стена, който не е резултат от природно
бедствие, съдът намира, че е сезиран с претенция за вреди от неизпълнение на
законово задължение, а именно от неупражнен контрол от страна на собственика на
дадена вещ, поради което следва да се квалифицира по чл. 49 ат ЗЗД във вр. чл.
45 ЗЗД.
Съгласно чл.
49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
По делото не
си спори, че на 06.02.2012 г. поради скъсване на язовирната стена на язовир
„Иваново“ е наводнено землището на с. Бисер, О.Х..
Спорни по
делото са обстоятелствата кой е собственик на язовир „Иваново“, евентуално кой
е ползвателя на язовира, както и кому принадлежи задължението да поддържа техническата
изправност на язовира, респ. кой носи отговорност за вредите, настъпили от
наводнението, предизвикано от скъсването на язовирната стена на язовир
„Иваново“.
Легална
дефиниция на понятието „язовир“ е дадено в §1, ал.1, т.94 от ДР на Закона за
водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г.), според
който това е: „водностопанска система, включваща водния обект, язовирната
стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са
изградени“. Следователно язовирът е самостоятелен обект на правото на
собственост, който освен водния обект, стената и съоръженията, включва и частта
от земята, върху която е построен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27 ЗВ правото на собственост върху воден обект,
водностопанска система или съоръжение може да принадлежи и общо на две или
повече лица, когато тези обекти са разположени в съсобствен имот и в този
случай съсобствеността на водния обект, водностопанската система или съоръжение
следва съсобствеността на земята, освен ако не е установено друго. Съгласно чл.
23 от ЗВ, собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в
имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината. Предвид
цитираната нормативна уредба, може да се направи извод, че язовирът, като
водностопанска система включва и язовирната стена и съоръженията и помпената
станция, както и принадлежащите към него земи; че съсобствеността върху земята
влече и съсобственост върху водния обект.
В Приложение №
1 към чл. 13, т. 1 от Закона за водите - Списък на комплексни и значими язовири,
публична държавна собственост, язовир „Иваново“ не фигурира. Съгласно чл. 19 от
ЗВ, водностопанските системи и съоръжения на територията на общината с
изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества и на
язовирите по списъка по Приложение №1 към чл. 13 от Закона за водите (в който
списък, както язовир Иваново не е включен), представляват публична общинска
собственост.
Тази законова
уредба, създадена със специалния Закон за водите съответства и на
предшестващата правната уредба относно собствеността върху водни обекти,
създадена с общите Закон за местното самоуправление и администрация от 1995 г.
и Закон за Общинската собственост от 1996 г. Според посоченото в § 7, ал. 1 т.
2 и, ал. 2 от ЗМСМА, с влизането в сила на закона, в собственост на общините
преминават язовири, езера и др. от местно значение, ако не са включени в
капитала, уставния фонд или заведени в баланса на търговско дружество, фирма и
предприятие с държавно имущество. В чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската
собственост е предвидено, че общинска собственост са имотите, предоставени в
собственост на общината със закон. Правото на собственост на общината върху
процесния воден обект е възникнало ex lege, с влизане в сила на ЗМСМА. В съответствие
с тези предвидени в закона разпоредби, Общината е съставила в своя полза Акт за
публична общинска собственост № 00250/28.03.2000 г. за имот № 000527 с площ от
28,621 дка и № 321/03.07.2000 г. за имот № 000526 от 2,459 дка. И като
правопораждащ правото й факт, в двата акта е посочен § 7 т. 2 ЗМСМА.
Актовете за
публична общинска собственост удостоверяват възникването на правото на
собственост и легитимират О.Х.като собственик на имот № 000527 с площ от 28.621
дка в землището на с. Иваново, обл. Хасковска, с посочен начин на трайно
ползване – язовир „Ешмеджика“ (известен още като язовир Иваново) и имот №
000526 с площ от 3,459 дка в землището на с. Иваново, представляващ язовир „Ешмеджика“.
Действително актовете
за общинска собственост като официални документи имат само декларативно
действие за собствеността на общината и не се ползват с конститутивен ефект -
констатират собствеността на общината, без да я пораждат. Но наред с това,
актът за общинска собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила за отразените в него факти по аналогия с възприетото в ТР № 11/2012 г. от
21.03.2013 г. по т.д. №11/2012 г. на ОСГК на ВКС относно доказателственото
значение на констативния нотариален акт. На основание чл. 179, ал. 1 ГПК, актовете
за държавна и общинска собственост се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила за отразените в тях факти и имат легитимиращо действие за
собствеността на държавата /общината/. До доказване на противното актуваният
имот се счита за държавна или общинска собственост, като държавата или общината
не носят тежестта да доказват основанието, на което са съставени актовете.
Доказването на противното, т.е. че държавата или общината не са собственици на
имота, следва да се осъществи от трети лица, които претендират вещни права
върху актувания имот, в рамките на висящо исково производство. В случая обаче в
производството, образувано по иск по чл. 49 от ЗЗД, ищците нямат интерес да
оборват тяхната доказателствената сила, а ответникът О.Х.не може да се
защитава, като оборва легитимиращия ефект на акт, който сама е издала.
По делото не
се доказа язовир Иваново да е бил държавна собственост към момента на влизане в
сила на ЗМСМА, нито да е включен в капитала или уставния фонд на дружество с
държавно имущество или да са били налице други пречки за актуването на язовира
като общинска собственост.
От
представения по делото Акт за общинска собственост № 250 от 28.03.2000 г. (л.
26), се установи, че О.Х.е актувала като публична общинска собственост Язовир
„Ешмеджика“ („Иваново“) с площ от 28,621 дка, представляващ имот № 000527, в
землището на Иваново. Правното основание за актуване на имота е разпоредбата на
§ 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА, която предвижда, че с влизане в сила на този закон преминават
в собственост на общините и следните държавни имоти: „язовири, езера и
принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно
значение“. С Акт за общинска собственост № 321 от 3.7.2000 г. (л. 236), О.Х.е
актувала като публична общинска собственост, на основание § 7, т. 2 от ПЗР на
ЗМСМА, язовир „Ешмеджика“ („Иваново“) с площ от 3,459 дка, представляващ имот №
000526 в землището на с. Иваново.
Действително
по делото се установи, че част от водната площ на язовира попада и върху имот №
000002, актуван с Акт за публична държавна собственост № 0567 от 23.04.2003 г.,
описан като част от учебен полигон, представляващ незастроен поземлен имот с
площ 2 610 573,00 кв. метра (или 2 610,573 дка), от които 277,60 дка попадат в
язовир Иваново. С посочения акт за публична държавна собственост е актуван
поземлен имот № 000002 по картата на възстановената собственост, с посочен
начин на трайно ползване – друга територия с нестопанско значение, а в скицата,
съпровождаща АПДС, имотът не е отразен като воден обект. В самия АПДС язовирът
е отбелязан като граница на актувания като държавен имот № 000002.
В същото време
към момента на съставяне на акта за публична държавна собственост язовирът вече
е бил актуван като публична общинска собственост и няма данни да е проведена
процедура за прехвърлянето му от общината на държавата. След като по силата на
ЗМСМА язовирът е станал публична общинска собственост и не е сред комплексните
и значими язовири, включени в списъка към чл. 13, ал. 1 от Закона за водите,
които са държавна собственост, язовирът не се счита за държавна собственост при
влизане в сила на Закона за водите. Извън представените актове за публична
общинска и публична държавна собственост няма данни за възникване на
съсобственост между държавата и общината. От събраните по делото доказателства
и законодателната уредба относно собствеността върху водните обекти, следва да
се заключи, че язовир Иваново съставлява част от имотите, актувани с двата Акта
за публична общинска собственост, а не част от имота, актуван с Акт за публична
държавна собственост, като двата имота са съседни.
На следващо
място, по делото не са представени безспорни доказателства, че язовир Иваново е
бил предоставен за ползване на Министерство на отбраната. Действително, в
представеното писмо от Началника на Генералния щаб на сухопътните войски се
съдържат данни за фактическо използване на язовира за военни нужди към 2004 г.
Това фактическо положение обаче не е основание да се приеме, че министерството
е носител на ограничено вещно право на ползване или облигационно право да
ползва имота за нуждите си. Правото на собственост на общината върху процесния
воден обект е възникнало ex lege, с влизане в сила на ЗМСМА и на това основание
общината е съставила в своя полза актовете за публична общинска собственост,
като правопораждащ правото й факт, в двата акта е посочен § 7 т.2 от ЗМСМА.
По делото са
налице данни също така, че язовир Иваново е строен през 1961-1962 г. със
средства на ТКЗС и върху земя – собственост на член-кооператорите му. По този
начин същият е станал част от имуществото на ТКЗС Иваново като негов дълготраен
актив, в какъвто смисъл е константната съдебна практика. Към 1991 г. язовирът
фигурира като имущество на ТКЗС “3-ти март“. След настъпилото през 1992 г. по
силата на закона прекратяване на ТКЗС /§12 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, негови
представители във връзка с ликвидацията на имуществото му са ликвидационните
съвети на ТКЗС до прекратяването им с §28 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ от ДВ бр. 45/95
г., а след това пълномощниците на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ. На 04.09.1992
г. ликвидационният съвет на ТКЗС „3ти март“ е провел търг за продажба на
имуществото на кооперацията, сред което и обект „комплекс язовир“, състоящ се
от язовир, напоително поле, главен канал, тръбопровод, помпена станция.
Цитираните
документи от една страна не позволяват да се направи извод, че язовирът е
собственост на член-кооператорите на ТКЗС и представлява част от неговото
имущество, а от друга страна О.Х.не може да отрече удостовереното с акта нейно
право и неговия легитимарщ ефект. Противното би означавало тя да противопостави
на претенцията на ищеца чужди права - на действителния, според нея, собственик
на язовира и то в производство, по което последният не е страна, а това е
недопустимо.
При тези данни
и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че процесният язовир „Иваново“ е
публична общинска собственост, поради което предявените срещу ответника М.НА О.искове
се явяват неоснователни, поради липсата на пасивна материалноправна
легитимация. В тази връзка съдът намира, че не е налице основание за ангажиране
на солидарна отговорност на двамата ответници за заплащане на претендираното
обезщетение, поради което предявените искове срущу
ответника М.НА О.следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
По отношение
на основателността на предявените искове срещу ответника О.Х., съдът намира
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 141, ал. 1 ЗВ собствениците и ползвателите на
водностопански системи и хидротехнически съоръжения са длъжни да ги поддържат в
техническа изправност, както и да ги осигурят с необходимата измервателна и
контролна апаратура за мониторинг на тяхната дейност.
Съгласно
разпоредбата на чл.139 ЗВ, в релевантната към момента на настъпването на
процесното събитие редакция (ДВ, бр. 80 от 2011г., в сила от 14.10.2011 г.) поддръжката
и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл. 138, ал. 4, т. 1 -
изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други
хидротехнически и защитни съоръжения, се осъществяват от собственика или
ползвателя им, като лицата по ал. 1 поддържат и проводимостта на речното легло,
диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в
съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 м. от
язовирните стени. Съгласно чл. 138, ал. 1 ЗВ, собственикът е задължен и да
вземе мерки за защита на населението. Защитата е оперативна и постоянна,
включваща изпълнение на мерки за ликвидиране на потенциално опасни язовири,
чието техническо състояние не позволява по-нататъшната им експлоатация, включително
извършване на неотложни аварийно-възстановителни работи.
При положение,
че актовете за публична общинска собственост удостоверяват възникването на
правото на собственост и легитимират О.Х.като собственик на имоти № 527 и №
526, посочени в актовете, съдът намира, че именно в това си качество, съгласно
Закона за водите, на общината е вменено задължението да поддържа язовира и
компонентите му в техническа изправност, както и да предприеме съответните
мерки и при констатираните многократно неизправности да извърши неотложно
аварийни - възстановителни дейности на потенциално опасния язовир.
По делото не
са ангажирани доказателства, че О.Х.е предприела необходимите действия във
връзка с дадените в техническия доклад от ноември 2010 г. предложения за
отстраняване на недостатъците и за предотвратяване на наводнения. Всяко
бездействие на служителите на общината е противоправно, тъй като съставлява
отклонение от законовоустановените задължения за действие. В настоящия случай,
служители на О.Х.са нарушили задълженията си да действат за осигуряване на
постоянната защита на населението, живеещо на територията на общината.
От приетото по
делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
напълно се установи, че скъсването на язовирната стена е последица от липсата
на извършвана техническа поддръжка и експлоатация на съоръжението по изискванията
на действащата нормативна уредба. От експертизата се установи също така, че
извършените огледи на язовира са констатирали неизправността на съоръжението и
са били дадени препоръки за действия, но въпреки констатациите и препоръките на
специалистите не са били взети мерки за извеждане на язовира от експлоатация и
не са били изпълнени дадените препоръки. Експертното заключение е, че не е било
възможно да се предотврати заливането на с. Бисер за наличното време след
разрушението, тъй като предотвратяването на наводнението би могло да се извърши
единствено чрез укрепителни мероприятия и др. защитни действия.
Наред с това,
по делото са събрани множество доказателства, установяващи, че тежкото
състояние на язовира и в частност на язовирната стена е било известно на
общината няколко години преди настъпване на трагичното събитие. Още през 2009
г. комисии с представители на Общината са наблюдавали и оценявали състоянието
на язовирната стена. Назначени и извършени са технически експертизи, които от
своя страна са посочвали мерки за предотвратяване на евентуална катастрофа
(така доклад на инж. П.). През 2010 г. и
няколко месеца преди инцидента, по назначена от общината проверка отново са
констатирани запушване на преливника, нередности в работа на изпускателя на
язовира, пропадане на язовирната стена, деформация в короната на язовирната
стена. От водената кореспонденция между Общината, Министерството на отбраната и
Областния управител става ясно, че служители на общината са били наясно със
съществуващата опасност от разрушаване на язовирната стена. Не са били
предприети обаче никакви мерки за предотвратяване на бедствието.
Съдът намира,
че документирането на техническите неизправности на дязовирната стена без
предприемане на конкретни технически дейности по отстраняване на тези
неизправности представлява бездействие на служителите на общината, които освен
задължение за поддръжка на язовира, имат и задължение да защитават населението
от наводнения и аварии и съставлява противоправно поведение, за което общината
носи отговорност. Това е така, тъй като посоченото поведение съставлява
отклонение от предвидени нормативно задължения за действие. Извършването на
проверки и изпращането на писма до областния управител на областта с описание
на констатирани неизправности на язовира и язовирната му стена, не могат да се
зачетат за изпълнение на вменените в Закона за водите задължения. Отделно от
това, освен изброените вече задължения на собственика на язовира, предвидени в
ЗВ, в чл. 191, ал.1, т. 2 от ЗВ, в редакцията към 06.02.2012г. за кмета на
общината е предписано задължението, както за контрол, така и за изграждането,
поддържането и експлоатацията на водните системи по чл. 19, т. 4. Според ППВС №
4/ 30.10.1975 г., собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по
чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено. В
настоящия случай, собственик на язовира по изложените вече съображения е О.Х.,
която съгласно чл. 141 от ЗВ, следва да го управлява и стопанисва с грижата на
добрия стопанин, като осигури обективна възможност за обезопасяването му и
привеждането му в техническа изправност.
Доколкото
отговорността по чл. 49 ЗЗД е бизвиновна, изследване на вината на Общината за
настъпване на процесното събитие не се налага. Вината на конкретните служители
на общината, допринесли с бездействието си да настъпят вредоносните последици
се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Във връзка с
изложеното, съдът намира, че в резултат на така установеното неизпълнение на
вменени от закона задължения за собственика на язовира като пряка последица е
настъпило процесното наводнение на с. Бисер, което на свой ред е довело до
причиняването на имуществени и неимуществени вреди за ищеца, в резултат от увреждането
на неговото недвижимо и движимо имущество.
При тези данни,
настоящият съдебен състав намира, че фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД по
отношение на ответника О.Х.е доказан, поради което исковете срещу него са
основателни.
По исковете за имуществени вреди:
По делото не
се спори, а се установи от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 875, том I, дело № 1285 от 21.11.1997 г, че ищецът Б.М.Д. е
придобил от родителите си недвижим имот: Парцел VII,
с площ от 1220 кв.м., отреден за имот с пл. № 63 в кв. 6 по плана на с. Бисер,
ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка
/плевня/.
Нама спор също
така, че жилището на ищеца, находящо се в землището на с. Бисер е било тотално
увредено от процесното наводнение до степен на пълна негодност за ползване, в
резултат на което със Заповед № 235/05.03.2012 г. на Кмета на О.Х.е било
наредено премахването на строежите.
От показанията
на свидетеля М. М. се установи, че ищецът е имал имот в с. Бисер – с къща на
два етажа, отделно лятна кухня и селскостопански сгради за животни, а също и
голям гараж. От показанията й се
установи също така, че къщата на ищеца е била на два етажа, с керемиди, хубава
и поддържана къща, която е била наводнена изцяло при процесното наводнение, в
резултат на което е паднала, а също така и селскостопанската постройка и
гаража, а целият имот е бил залят и всичко е било отнесено от водата. Наред с
това, от свидетелските показания се установи също така, че на горния етаж в
къщата е имало три спални и във всяка от тях е имало спални и спално
обзавеждане, а едната стая е била с детско обзавеждане, а на долния етаж е
имало голяма механа, както и лятна кухя с обзавеждане в тях. В
селскостопанската постройка е имало машини, винарска изба, а също и голям гараж
с много инструменти, кола и мотор. Съдът кредитира показанията на разпитания
свидетел, тъй като същите са дадени логично, последователно и в резултат от
преки впечатления.
С оглед на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено по делото, че в
причинна връзка с процесното събитие, ищецът е претърпел имуществени вреди,
изразяващи се в загуба на притежаваните от него недвижими имоти и движими вещи,
поради което е налице основание за обезщетение на претърпените имуществени
вреди.
От приетото по
делото заключение на съдебно-оценителната експертиза се установи, че средната
пазарна стойност на обектите /респ. на нанесените щети по сградите/ към датата
на събитието е в размер на 51 000 лв. Поради изложеното, съдът намира, че
претенцията на ищеца в размер на сумата от 35 000 лева – представляващи обезщетение
за имуществените вреди, вследствие събарянето на увредения му имот и останалите
сгради е изцяло основателна.
На следващо място, от заключението на експертизата
се установи, че средната пазарна стойност на движимото имущество, така както е
посочено от свидетеля към датата на събитието възлиза на сумата от 1741,85 лв..
Посоченото заключение не е оспорено от страните по делото и се кредитира от съда
като обективно и компетентно дадено.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца иск за заплащане на
обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в погинали недвижими имоти,
както и в погинали движими вещи се явява частично основателен до размера на
сумата от 36 741,85 лева и като такъв следва да бъде уважен до този размер,
ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на увреждането –
06.02.2012 г. до окончателното й изплащане и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер от 55 000 лева.
По иска за неимуществени вреди:
От показанията
на свидетеля М. М. се установи, че процесното наводнение се е отразило
емоционално и психически на ищеца. Същата сочи, че когато е видял погиналия си
имот и цялото си погубено имущество, той е бил много разстроен психически.
Съдът намира, че доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни преживявания, стрес и емоционален срив от факта, че притажаваният
от него недвижими имот и имущество е изцяло погинало и унищожено, представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, то същите подлежат на репарация.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката
следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти –
интензитет и продължителност на страданията, период на възстановяване, наличие
на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита вида на понесените от ищеца
неимуществени веди - негативни преживявания, емоционален и психически срив от
самото бедствие, шок и ужас от това да види градената от него къща унищожена,
както и унищожената им покъщнина, отчита възрастта, интензитета на страданията,
периода от време, през който е търпел негативни преживявания, и намира, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на
сумата от 10 000 лева.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. се явява изцяло основателен и
като такъв следва да бъде уважен за пълния претендиран размер, ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на деликта – 06.02.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход
на делото, ответникът О.Х.следва да заплати на ищеца направените разноски в
размер на 2661 лв., както и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. Н.Д.
сумата от 1932 лева – адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати разноски на ответника съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 200 лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правна помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О.Х., БУЛСТАТ ********* да заплати на Б.М.Д.,
ЕГН **********, представляван от адв. Н.Д., с адрес ***
на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД
сумата от 36 741,85 лева /тридесет и шест хиляди седемстотин четиридест и един лева и осемдесет и пет ст./ -
представляваща обезщетение за имуществени вреди – вследствие на събарянето на
увредения му собствен недвижим имот, представляващ: жилищна сграда и стопанска
постройка, находящи се в УПИ VІІ – 63 кв. 6 по ПУП на с. Бисер, както и
вследствие на загубата на движимото имущество в него, погинали в резултат от
наводняването на землището на с. Бисер, настъпилото на 06.02.2012 г., както и
сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева – представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, стрес и неудобства, ведно със законна
лихва върху сумите от датата на деликта
– 06.02.2012 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди за разликата до пълния претендиран размер от 55 000 лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Б.М.Д., ЕГН **********, чрез адв.
Д., с адрес *** против М.НА О.НА Р.Б.иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с
чл. 45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 55 000 лв. – обезщетение за
имуществени вреди – вследствие на събарянето на увредения му собствен недвижим
имот, представляващ: жилищна сграда и стопанска постройка, находящи се в УПИ
VІІ – 63 кв. 6 по ПУП на с. Бисер, както и вследствие на загубата на движимото
имущество в него, погинали в резултат от наводняването на землището на с.
Бисер, настъпилото на 06.02.2012 г., както и за заплащане на сумата от
10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, ведно
със законна лихва върху сумите от датата на деликта – 06.02.2012 г. до
окончателното им изплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА О.Х., БУЛСТАД ********* да заплати на Б.М.Д.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2661 лева – разноски по
делото, както и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. Н.Д. сумата от
1932 лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.М.Д., ЕГН ********** ***, БУЛСТАД *********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лева – разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му.
председател: