Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и девети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА Х.
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 10969 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 101362/23.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 72331/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 78 състав, е признато за установено, на основание
чл.415, ал.1 ГПК, че А.Х.Е. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 600 лв. - стойност на
потребена топлинна енергия за периода 19.04.2015 г. - м.04.2017 г., 90 лв. -
обезщетение за забавено плащане за периода 15.11.2015 г. - 03.04.2018 г., като
искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер съответно от 916, 36
лв. - главница и 138, 84 лв. - лихва. Признато е за установено, на основание
чл.415, ал.1 ГПК, че ответницата дължи на ищеца сумата от 30 лв. - стойност на
доставена услуга „дялово разпределение“ за периода 19.04.2015 г. - м.04.2017
г., 6 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 15.11.2015 г. -
03.04.2018 г., като исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявени
размери съответно от 43, 75 лв. - главница и 8, 64 лв. - обезщетение за забава.
Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 416, 22 лв. - деловодни
разноски за исковото производство и 49, 16 лв. - деловодни разноски в
заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на адв. Д.Й.Ч., на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. сумата от 103, 35 лв. - деловодни разноски по
делото.
Срещу постановеното
съдебно решение в частта, с която да уважени предявените искове, е депозирана
въззивна жалба от ответницата А.Х.Е.. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел,
че между страните е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона,
тъй като ищецът не е успял да докаже при условията на пълно и главно
доказване облигационното правоотношение
между страните. По делото не е представен сключен между страните договор,
поради което начислените от ищеца суми са в нарушение на нормативната уредба.
Излага съображения, че неправилно СРС е възприел съдебно - техническата
експертиза, която е установила стойността на доставената топлинна енергия в по
- висок от претендирания от ищеца размер, в нарушение на диспозитивното начало
в гражданския процес. Ищецът не е ангажирал доказателства за извършено отчитане
на индивидуалните разпределители или за пречки на абоната, поради което е
възпрепятствано такова отчитане и служебно начисляване на задълженията. Счита,
че неправилно е уважен предявеният иск за заплащане на дялово разпределение при
наличие на изрично признание от страна на ищеца, че не извършва тази услуга в
сградата. По делото не е доказано, че дяловото разпределение е извършено в
съответствие с изискванията на нормативната уредба. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявеният иск, както и да
й присъди сторените по делото разноки.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД. С писмена молба, депозирана на 27.05.2020 г. претендира сторените по
делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
Решението, в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот - апартамент № ***,
находящ се в гр. София, ж. к. „*********, като му дължи сумата от общо 1 107,
59 лв., от която: сумата от 916, 36 лв. - главница за доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., сумата от 138, 84 лв.
- мораторна лихва върху нея за периода 15.11.2015 г. – 03.04.2018 г., сумата от
43, 75 лв. - главница за дялово разпределение и сумата от 8, 64 лв. - мораторна
лихва върху нея, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента
на завеждане на делото. Във връзка с подадено на 19.04.2018 г. заявление, по ч.
гр. д. № 24915/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 78
състав, на 24.04.2018 г. е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала
възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на
издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба
ответницата оспорва предявения иск. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Счита, че по делото не е доказано ответницата да е собственик или вещен
ползвател на имота, както и наличието на облигационно правоотношение между
страните. Оспорва доставката на топлинна енергия през исковия период. Твърди,
че е заявен отказ от ползването на услугите на ищеца за цялата сграда на
етажната собственост,в която се намира и процесното жилище. Моли съда да
отхвърли предявения иск, като й присъди сторените по делото разноски.
На 19.04.2018 г. „Т.С.“
ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу А.Х.Е. за сумата от 960, 11 лв. – главница, както и 147, 48 лв. – мораторна лихва за периода 15.11.2015 г. –
03.04.2018 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал
доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. “*********, ап.***, аб. № 351026.
Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 916,
36 лв. - главница и 138, 84 лв. - лихва, за дялово разпределение: 43, 75 лв. - главница
и 8, 64 лв. - лихва.
С разпореждане от 24.04.2018 г. по ч. гр. д. № 24915/2018 г. на СРС, II ГО, 78
състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е разпоредил А.Х.Е.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 960, 11 лв. за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със законна
лихва от 19.04.2018 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 147, 48 лв.
за периода 15.11.2014 г. – 03.04.2018 г., както и сумата от 75 лв. - разноски
по делото.
Препис от постановеното разпореждане е връчен по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
На 30.11.2007 г. между СО - Район „Слатина“ и А.Х.Е. е сключен договор за
наем да общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „************, ап.***,
срещу заплащане на месец наем от 36, 75 лв. Договорът за наем е сключен като
безсрочен. В клаузата на чл.5.4 е предвидено, че при подписване на договора
наемателят се задължава да представи документи за открити партиди за
консумативните разноски.
Със заповед № 48/30.11.2007 г. на кмета на СО - Район „Слатина“ А. Х.Е. е
настанена в горепосочения недвижим имот.
С писмо рег. индекс № П-3319/2/02.04.2018 г. СО - Район „Слатина“ е
уведомила ищеца, че за периода 01.05.2014 г. - до настоящия момент процесното
жилище се обитава от А.Х.Е., въз основа на заповед № 48/30.11.2007 г. на кмета
на СО - Район „Слатина“.
По делото е представен констативен протокол изх. № 4292/22.02.2010 г.,
подписан от представители на ищеца и представител на етажната собственост,
находяща се в ж. к. „***********. В него е удостоверено, че в жилищната сграда
съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на
топлинна енергия, но не се прилага поради липса на решение, взето от общото
събрание на етажната собственост.
От заключението на вещото лице инж. В.В.В.по изслушаната пред СРС съдебно
- техническа експертиза се установява, че според главните отчети на фирмата за
дялово разпределение в абонатната станция на процесната сграда няма топлообменник
за отопление и не се начислява топлинна енергия за отопление. Заплаща се само
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Последната се измерва в
процесното жилище с два водомера за топла вода. Стойността на топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване за разглеждания период м.05.2014 г. -
м.04.2017 г. възлиза на 1 008, 34 лв. В тази сума не са включени предишни
просрочени или неплатени сметки, както и изравнявания за периоди, извън
процесния, както и не са включени лихви. Сумите за топлинна енергия за имота са
начислени в съответствие н действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката - Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Топлинната енергия, консумирана
от абонатната станция, се отчита с един общ топломер. Последният е високотехнологичен,
ултразвуков измервателен уред и в паметта на калкулатора се съдържа информация
за събития през последните 10 години. От отчетеното количество топлинна енергия
от топломера се приспадат технологични разходи на абонатната станция, която той
обслужва, които са за сметка на доставчика на топлинната енергия. Полученият
резултат формира енергията за разпределение. Това е чистото количество на
топлинна енергия, което отива при потребителите и се разпределя между тях да
отопление и битово горещо водоснабдяване. Общият топломер е проверяван на 10.10.2014 г.
и на 24.10.2016 г., при което е установено съответствие.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице В.И.С.. От експертното заключение се установява, че в
счетоводството на ищеца за аб. № 351026 не са отразени извършени плащания от
ответника за разглеждания период м.05.2014 г. - м.04.2017 г. Общият размер на
задължението за разглеждания период възлиза на 1 054, 63 лв. Лихвата за забава
върху главницата за отопление възлиза на 146, 09 лв., а върху главницата за дялово
разпределение - 8, 60 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани
страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично
неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и
топлопреносно предприятие. Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в
§ 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща след
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на
същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи
като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди.
Разяснено е също така, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т.2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители)
на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и
приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.
В случая от представените от ищеца доказателства, обсъдени по – горе, се
установи, че ответницата е имала качеството наемател на процесния топлоснбаден
имот, като е ползвала същия по силата на сключения със собственика – СО-Район
„Слатина“ договор за наем през разглеждания период. Също така ответницата се е
задължила да представи на наемодателя документи за открити партиди за
консумативни разходи, включително за доставената топлинна енергия и не твърди,
че не е изпълнила това свое договорно задължение, както и не е ангажирала
доказателства в тази насока. Ето защо следва да се приеме, че представените по
делото писмени доказателства и изслушаните експертизи обосновават извод за
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и ответницата за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи
условия. С оглед на това ответницата дължи цената на доставената топлинна енергия
за собствените й битови нужди.
По изложените съображения въззивният съд счита, че доводите на
жалбоподателката за необоснованост на изводите на решаващия съд за наличие на
облигационна връзка между страните през исковия период, са неоснователни.
Жалбоподателката релевира доводи, че неправилно е определена стойността
на реално доставената топлинна енергия за топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая се установи, че за жилищната сграда, в която се намира процесния
имот, съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на
топлинната енергия, но не се прилага поради липса на решение, взето от общото
събрание на етажната собственост, съобразно изискванията на чл.139б ЗЕ. С оглед
на това разпределението на топлинната енергия между клиентите в сградата на
етажната собственост е извършвано от топлопреносното предприятие, съгласно
чл.61, ал.2, т.4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабсяването (отм.),
като от абонатната станция на сградата – етажна собственост не се подава
топлинна енергия за отопление, а само топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, каквото е начислено и на ответницата.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно
е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза, която е изготвена
въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответниците топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. Вещото лице е дало заключение
относно стойността на реално доставената топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване за процесния имот. Ето защо и доколкото не са ангажирани
доказателства, които да разколебаят или опровергаят изводите на вещото лице по
изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза, правилно решаващият съд е
възприел изводите на вещото лице. Това от своя страна не е довело до
произнасяне на съда в нарушение на диспозитивното начало, в каквато насока са
изложени съображения от жалбоподателя. Действително вещото лице е установило по
– висок размер от претендирания от ищеца относно стойността на топлинната
енергия. С обжалваното решение обаче съдът е уважил частично предявения иск, а
не в по – висок от заявения размер, поради което се е произнесъл в обема на
търсената от страната защита, съгласно изискванията на чл.6, ал.2 ГПК.
Вещото лице е установило, че стойността на топлинната енергия за
разглеждания период възлиза на 1 008, 34 лв. Жалбоподателката не е изложила оплаквания
относно периода, за който решаващият съд е приел, че е покрит от изтекла
погасителна давност, поради което и на основание чл.269 ГПК, този въпрос стои
извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъждат по същество.
Ето защо и съобразно данните, съдържащи се в експертното заключение, стойността
на топлинната енергия за периода 19.04.2015 г. – м.04.2017 г., възлиза на 630
лв. С обжалваното решение съдът е приел, че задължението на ответницата за
доставена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за посочения период
възлиза на 600 лв. Тъй като решението не е обжалвано от другата страна и на
основание чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, положението на жалбоподателя не може да се
влоши.
Жалбоподателката поддържа довода си, че по делото не е налице основание
за заплащане на услугата дялово разпределение, тъй като за жилищната сграда, в
която се намира процесния апартамент, не сключен договор за услугата дялово
разпределение. Действително в случая в жилищната сграда в ж. к. „***********
съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на
топлинната енергия, но не се прилага поради липса на решение, взето от общото
събрание по чл.139б ЗЕ, в каквато насока са твърденията на ищеца и ангажираните
по делото доказателства. В сграда – етажна собственост, в които клиентите не са
изпълнени задълженията си по чл.153, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната
енергия между клиентите се извършва само от топлопреносното предприятие или от
доставчика, на основание чл.61, ал.1, т.4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабсяването (отм.), действала през разглеждания период. С оглед на това
ищецът е извършвал услугата разпределение на топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, включително е извършвал отчет на водомера за топла вода, поради
което има право на такса за така оказаната от него услуга. С оглед на това
доводите на жалбоподателката в тази насока са неоснователни.
Спори се между страните в производството
относно обстоятелството дали ответницата е поставена в забава и съответно дали
дължи лихва за забава към момента на завеждане на делото.
В случая относно
вземанията на „Т.С.“ ЕАД за периода 19.04.2015 г. – м.07.2016 г. приложение
намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и
вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите
условия от 2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства
относно момента на публикуване на месечните суми за исковия период на интернет
страницата си, а и липсват признания за това от насрещната страна.
Считано от
11.08.2016 г. влизат в сила общите условия от 2016 г., одобрени с решение №
ОУ-1/27.07.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г.
В чл.33, ал.1 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащан месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо за периода м.08.2016 г. –
м.04.2017 г. длъжникът изпада в забава след изтичане на посочения срок –
15.10.2016 г. Макар решаващият съд да е посочил по – дълъг период на забавата
стойността на лихвата за забава в размер на 90 лв. правилно е определена за дължимия
период на забавата, предвид таблицата на вещото лице по изслушана пред СРС
съдебно – техническа експертиза.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло относно стойността на
топлинната енергия и лихвата за забава и частично относно периода на забавата,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е признато за
установено съществуването на задължение за лихва за забава за период 15.11.2015
г. – 14.10.2016 г., като искът относно лихвата за забава следва да се отхвърли за
посочения период и следва да се потвърди в останалата обжалвана част.
По разноските
по производството:
Предвид обстоятелството, че ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД не е
депозирал писмен отговор на въззивната жалба, не е представляван в проведеното
открито съдебно заседание от юрисконсулт, следва да се приеме, че същият не е
защитаван във въззивното производството от юрисконсулт, поради което не са
налице предпоставките на чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК и не следва да му се
присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като с въззивното решение не се променя стойността на задължението за
топлинната енергия и за лихвата за забава, не следва да се преразпределя
отговорността за разноските пред първата съдебна инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 101362/23.04.2019 г., постановено
по гр. д. № 72331/2018 г. по описа
на СРС, II ГО, 78
състав, В ЧАСТТА, с която е признато
за установено, на основание чл.415, ал.1 ГПК, че А.Х.Е., ЕГН **********, с адрес
***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, лихва за забава върху
главниците ЗА ПЕРИОДА 15.11.2015 г.
– 14.10.2016 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХЪВРЛЯ иска, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***,
срещу А.Х.Е., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД – за признаване за установено, че А.Х.Е.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, лихва за забава върху
стойността на потребената топлинна енергия и върху стойността на услугата
дялово разпределение ЗА ПЕРИОДА 15.11.2015
г. – 14.10.2016 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101362/23.04.2019 г., постановено по гр. д.
№ 72331/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 78 състав, В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е признато за установено, на основание
чл.415, ал.1 ГПК, че А.Х.Е., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, с адрес ***, сумата от 600
(шестстотин) лв. - стойност на потребена топлинна енергия за периода 19.04.2015
г. - м.04.2017 г.; сумата от 90 (деветдесет)
лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 15.10.2016 г. - 03.04.2018 г.,
сумата от 30 (тридесет) лв. -
стойност на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода 19.04.2015 г. -
м.04.2017 г.; сумата от 6 (шест) лв.
- обезщетение за забавено плащане за периода 15.10.2016 г. - 03.04.2018 г.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в
сила като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.