№ 20595
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110138403 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от Ж.Д., Ю.К., Р.Д. и Н.С.- директори,
срещу ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление ..., бул. „...“ ..., представлявано от
Б.Г.И., Р.Ж.К.- Изпълнителни директори, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 713,58 лв. от общо 758,04 лв.,
представляваща остатъка от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Автогрижа“, ведно със законна лихва от 12.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 87,82 лв. от общо 93,29 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 26.04.2021 г. до 12.07.2022 г. Претендира разноски.
Ищецът излага твърдения, че на 23.12.2020 г. в .., водачът на лек автомобил „.“, рег. №
..., удря намиращия се в паркирано състояние в „Зелена зона“, находяща се вдясно на
пътното платно, лек автомобил „...“, рег. № ..., вследствие на което му причинява
материални вреди, за които при ищеца имало сключена застраховка „Автогрижа“ на МПС,
обективирана в застрахователна полица № ..., валидна към датата на ПТП. За процесното
ПТП бил изготвен Двустранен констативен протокол за ПТП, като в него водачът на лек
автомобил „.“, рег. № ..., бил посочил, че вината за настъпване на инцидента е негова. Към
датата на ПТП отговорността на водача на лек автомобил „.“, рег. № ..., била покрита по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди на лек автомобил „...“, рег. №
..., при ищеца е била заведена Щета № *********, като срещу издадени фактури № 2307024
от 22.01.2021 г. и № 2307025 от 22.01.2021 г. било изплатено застрахователно обезщетение
общо в размер на 3946,55 лв. на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности
по отстраняване на вредите от процесния автомобил. Поддържа, че във връзка извършените
огледи и определяне размера на обезщетението по застрахователната преписка са били
направени обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв. С изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото
МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил
регресната си претенция в размер на 3961,55 лв. срещу ответното дружество, получена на
24.03.2021 г., като последното е уважило и възстановило частично сумата по регресното
1
вземане, плащайки сумата от 3203,51 лв.
Ищецът е представил писмени доказателства и моли да бъде да бъде допусната
съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба
въпроси във връзка механизма на ПТП, вида и степен на процесните вреди, причинно-
следствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне
стойността по пазарни цени на имуществените вреди. Прави искане по чл. 190 ГПК да бъде
задължен ответникът да представи по делото застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за МПС „.“, рег. № .... В условията на евентуалност прави
искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване плащането на
застрахователното плащане по сметка на сервиза, отремонтирал вредите по процесния
автомобил.
С молба ...32353/12.05.2023 г. пълномощникът на ищцовото дружество моли да бъде
даден ход на делото в негово отсъствие. Прави искане на основание чл. 214, ал. 1 ГПК за
изменение на иска досежно неговия размер- увеличение на размера на иска за главница от
100 лв. на 713,58 лв., като частичен от 758,04 лв., и на иска за мораторна лихва от 12,31 лв.
на 87,82 лв., като частичен от 93,29 лв. Не възразява заключението по изготвената съдебна
автотехническа експертиза да бъде прието по делото. Моли за уважаване на исковете, като
излага становище по съществото на спора.
В отговора на исковата молба ответникът ... оспорва исковете по основание и размер.
Не се оспорва наличието на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по
застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил
„.“, рег. № ..., при ответното дружество. Оспорва размера на исковата претенция като
необосновано завишена. Поддържа, че по автомобила е имало увредени детайли вследствие
на друго събитие, които не подлежат на обезщетяване от ответното дружество. Оспорва
иска за мораторна лихва поради неоснователност на главната претенция. Моли за
отхвърляне на предявените искове за главница и лихва. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът прави искане да бъдат допуснати
допълнителни задачи, на които да отговори вещото лице при изготвяне на САТЕ. Прави
искане по чл. 190 от ГПК съдът да задължи ищеца да представи в цветен вариант
фотоснимките, изготвени във връзка процесното ПТП.
В открито съдебно заседание от 16.05.2023 г. пълномощникът на ответника поддържа
отговора на исковата молба и направените с него възражения, като не прави нови
доказателствени искания. Прилага списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него
и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на претендираните
суми.
Между страните не се спори, а с доклада по делото, приет за окончателен в о.с.з. от
16.05.2023 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към
датата на ПТП за „...“, рег. № ..., съществува валидна имуществена застраховка „Автогрижа“
2
на МПС по полица № ..., сключена с ищеца; че ... е изплатило застрахователно обезщетение
в размер на 3946,55 лв. на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по
отстраняване на вредите от „...“, рег. № ...; че към датата на ПТП водачът на лек автомобил
„.“, рег. № ..., е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответника; че ... е изплатил регресна претенция на ищеца в размер на 3203,51 лв., с
включени 15 лв. за ликвидационни разноски.
По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Същото
потвърждава описания в исковата молба механизъм на реализиране на процесното ПТП, а
именно че поради неосигуряване на безопасна странична дистанция от страна на водача на
лек автомобил „.“, рег. № СА 1164 ХР, е настъпил удар с паркирания лек автомобил „... СТ“,
рег. № СВ 2111 ВВ. Също така се установява, че процесните всички описани увреждания по
„... СТ“, рег. № СВ 2111 ВВ, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на
процесното ПТП. Получените увреждания по автомобила се намират в зоната на удара.
Всички извършени ремонтни действия са били необходими за отстраняването на
причинените от процесното ПТП вреди. Стойността за възстановяване на процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е сумата от 3902,09
лв., като без подмяна на полуоска лява и биалетка дясна стойността е 3071,29 лв.
С оглед изложеното съдът намира предявеният от ... против ... иск с правно основание
чл. 411 КЗ за основателен предвид следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ, за застрахователя е възникнало регресно
право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор,
действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие,
плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното
застрахователно дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя ищец и
собственика на увредения автомобил има сключен договор за застраховка „Каско“. По време
на действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по повод
настъпилото на 23.12.2020 г. ПТП. С плащането на обезщетението, застрахователят се е
суброгирал в правата на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредата, т.е. срещу ответника. Основанието на иска реално
не се оспорва от ответника, включително и с извънпроцесуалното му поведение- плащане на
част от сумата (3203,51 лв.) след получаването на регресната покана.
Събраните по делото доказателства еднопосочно и безспорно установяват, че на
посочената в исковата молба дата, водачът на лек автомобил „.“, рег. № ..., е причинил
увреждания по застрахования при ищеца лек автомобил „...“, рег. № ....
Отговорността на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
е производна на тази на делинквента, т.е. застрахователят отговоря за вредите, причинени от
застрахованото лице до техния реален размер. В случая се касае за имуществени вреди-
увредено моторно превозно средство и дължимото от застрахователя обезщетение се
равнява на реално причинените вреди. При съобразяване заключението на вещото лице, а
именно че стойността, необходима за възстановяване на застрахования при ищеца
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени е 3902,09 лв, а изплатеното от ответника,
с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., е в размер на 3203,51 лв., тоест по-
малък размер, съдът намира, че исковата претенция се явява изцяло основателна за
предявения размер от 713,58 лв.
Основателността на главния иск и изпадането в забава на ответното дружество след
получаването на регресната покана, обуславя уважаването и на акцесорната претенция за
забавено изпълнение. Съдът намира, че същата е изцяло основателна до предявения размер
от 87,82 лв. (определена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор за
законната лихва), начислена за периода от 26.04.2021 г. до 12.07.2022 г.
3
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има единствено ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство ищецът е сторил разноски общо в
размер на 300 лв., от които 100 лв. за държавна такса и 200 лв. за депозит за вещо лице по
САТЕ, като съдът счита, че следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление ..., бул. „...“ ...,
представлявано от Б.Г.И., Р.Ж.К.- Изпълнителни директори да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от Ж.Д., Ю.К., Р.Д. и Н.С.- директори,
на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 713,58 лв. представляваща остатъка
от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Автогрижа“,
ведно със законна лихва от 12.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата
от 87,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.04.2021 г. до 12.07.2022 г.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление ..., бул. „...“ ...,
представлявано от Б.Г.И., Р.Ж.К.- Изпълнителни директори да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от Ж.Д., Ю.К., Р.Д. и Н.С.- директори,
на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал 8 ГПК сумата от 400 лв., представляваща сторените
разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4