РЕШЕНИЕ
№ …………..…………/09.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 20720 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на П.Т.Р., чрез адв. Б. срещу А.Ж.Е., с която е предявен иск с
правно основание чл.55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1216,42
лева, представляваща получена без основание сума, с която се е обогатила –
разликата между получената по “*” в размер на 1720,54
лева и изплатената й сума от 1720,54 щатски долара, с левова равностойност
2936,96 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
(17.12.2019 г.) до окончателно изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищцата работи като
касиер в офис на банка „*“, находящ се в гр. *“, която работела със системата “*”
за получаване на парични преводи. Твърди се, че на 07.08.2019 г. ответницата
получила превод в размер на 1720,54лв. При осъществяване на паричното плащане
ищцата по погрешка вместо да изплати сумата от 1720,54лв. заплатила на
ответницата сумата от 1720,54 щ.д. с левова равностойност 2936,96лв. Установила
несъответствието в края на работния ден, поради което като материалноотговорно
лице в банката следвала да възстанови. Сочи, че по този начин ответницата се е
обогатила неоснователно, поради което
дължи връщане на сумата от 1216,42 лева. Сочи се, че на 15.10.2019 г. изпратила
нотариална покана за връщане на сумата, но ответницата се укривала и не
получавала книжата. Предвид
многократни опити за връщане на сумата и неизпълнение на ответника в тази
насока, се инвокира интереса на ищеца да претендира
връщане на сумата. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Настоява се, че
от ангажираните доказателства безспорно се установява, че ищцата погрешно е
изплатила сумата, а ответницата не е имала основание да я получи. Сумата е била
инкасирана от банката с платежно нареждане от 15.11.2019 г., као въпреки опитите за доброволно уреждане на спора,
плащане не е постъпило.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника А.Ж.Е., чрез особен представител адв. В.В., с който
оспорва иска по основание и размер. Намира, че ищецът не е установил качеството
на служител в посочената в исковата молба банка към процесната дата
07.08.2019г. Счита, че от представената касова бележка за изплатена сума от
касиер в банката не може да се направи обоснован извод, че сумата е заплатена
от ищцата. Настоява, че дори да е налице надплатена сума същата би съставлявала
собственост на „* (*) “ ЕАД, поради което оспорва
активната материалноправна легитимация на ищеца да
претендира сумата.Намира за недоказани твърденията за осъществени опити за
връзка с ответницата относно връщане на сумата. Счита, че процедурата по
връчване на уведомление по чл.47 от ГПК по връчване на поканата за доброволно
изпълнение не е осъществена законосъобразно, тъй като адреса не е посетен в рамките на един месец, а за 17
дни и направените посещения не са в рамките на една седмица, а на пет дни и
нито едно от тях не е в неприсъствен ден. По тези съображения оспорва иска за
заплащане на обезщетение за забава, като намира че такова не се дължи, тъй като
ответницата е узнала за иска с връчване на препис от исковата молба. Излага
становище по доказателствените искания като оспорва автентичността на
представената от вайбър кореспонденция. Намира за
недоказан фактическия състав на неоснователното обогатяване.
В съдебно заседание искът се оспорва от особения
представител на ответника и се моли за отхвърлянето му. Настоява се, че
паричните средства са на банката и не е доказано на получаване на сумата от
ответницата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от представения по делото формуляр за получаване на парични преводи
чрез системата на „*“ с №*, от 07.08.2019 г. ответницата е заявила за получаване
сумата от 1720,54лв. от изпращач *.
Не е спорно, че процесното заявление е подписано от
получателя * Е. и служителя на банката – ищцата П.Р..
Видно от представеното в превод документ на английски език (л.66)–
получаване копие на представител, през системата на * СПРЛ в „*“ ЕАД е постъпила за изплащане на 07.08.2019
г. сумата от 1720,54лв.
От представеното платежно нареждане, удостоверяващо касова операция от
07.08.2019 г., подписано страните, се установява, че служителят на банка „* касиер №7 е изплатил на А.Ж.Е. сумата от
2936,96 лева, равностойността на 1720,54 долара.
От платежно нареждане от 15.11.2019 г. (л.61), подписано от наредителя и получателя,
се установява, че П.Т.Р. е заплатила в полза на „* *“
ЕАД сумата от 1216,42 лв., като в основанието за заплащане е посочено –
„възстановяване на неравнение на сметка *осчетоводени щатски долари вместо български лева“.
Представена е по делото нотариална покана до ответника Е. за връщане на
сумата, връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на един
свидетел, воден от ищцата – *.
От показанията на свидетелката се установява, че през м.август 2019 г. се
установява, че в качеството ѝ на служител на „*“ ЕАД като „ръководител обслужване на клиенти“
е установила при равнение на сметката на „*“, че от служителката П.Р. е изплатена
по-голяма сума на клиент – около 1216,42лв. Установява се, че ответницата А.Е.
посетила офиса на банката, тъй като имала за получаване на сума в лева през *“. След разговор с П.Р., последната погрешно
изплатила сума в долари, вместо в лева. Свидетелката потърсила по телефон и се
свързала по Вайбър с клиентката, като тя първоначално
обещала да върне сумата, но после прекратила всякаква връзка със служителите на
банката. Надплатената от П. сума била удържана от банката заплатата ѝ,
като до момента не ѝ била възстановена.
При тази
фактическа установеност, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
За
основателността на кондикционния иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът, при условията на главно и
пълно доказване, да установи извършено
плащане в полза на ответника на твърдяната дата и в претендирания
размер. За да обоснове отхвърляне на иска от своя страна, ответникът следва да
установи основанието за получаване на сумата, респективно нейното връщане.
В случая от
съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля *, чиито показания съдът
кредитира като последователни и вътрешнологични,
незаинтересовани от изхода на спора, се установява, че на 07.08.2019 г. П.Р., в
качеството на служител-касиер на „*“ ЕАД, е изплатила на А.Е. сумата от 1720,54 щатски
долара, с левова равностойност от 2936,96лв., вместо сумата, която е следвало
да получи ответницата от 1720,54лева през системата на „*“.
Съдът намира
доводите на ответницата, че ищцата не е установила качеството си на служител и
че тя е предала сумата, респективно, че не е
легитимирана да получи плащането,
за неоснователни.
От
показанията на свидетеля Ангелова се установи, че именно ищцата П.Р. е работила
като касиер в процесната банка и тя е тази, която погрешно е изплатила сумата от
1216,42лв. в повече на ответницата. Неоснователно е твърдението на ответницата,
че показанията на * следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК. Съдът констатира,
че свидетелят няма дела или родство с някоя от страните по делото, като не се
установи същият да е пряко или косвено заинтересован от изхода на спора, поради
което показанията следва да бъдат кредитирани като достоверни изцяло.
Обстоятелството дали счетоводната разлика в банката е установена незабавно на
същия ден или няколко дни след това е ирелевантно,
доколкото от платежните нареждания от 07.08.2019 г. и 15.11.2019 г., чиито
подписи не са оспорени и като частни документи удостоверяват неизгодните факти,
обективирани в същите, поради което се ползват с
доказателствена сила за тях, се установява получаване от страна на ответницата Е.
на сумата от 1216,42лв. в повече от дължимата ѝ, респективно възстановяване
от страна на платеца – П.Р., в полза на „*“ ЕАД, чиято собственост са били паричните
средства.
С оглед категоричното установяване посредством представеното по делото
платежно нареждане от 15.11.2019 г., че сумата от 1216,42лв. е възстановена от П.Р. на банката и понастоящем не е репарирана
от получателя А.Е. – доказателства в тази насока не са ангажирани, а и се
установява от показанията на свидетеля *, съдът намира, че същата е дължима от
ответницата на ищцата.
Съобразно
трайната съдебна практика, в т.ч. ППВС № 1 от
28.05.1979г.,
падежът на задължението за връщане на недължимо платена сума е от
момента на даването, респективно получаването, и настъпва без покана. Доколкото
по делото не е претендирана мораторна
лихва, ирелевантно за предмета на спора е получаване на
поканата за връщане на сумата, поради което доводите на ответницата в тази
насока за незаконосъобразно връчване на поканата по реда на чл. 47 от ГПК, не
следва да бъдат обсъждани.
С оглед изложеното съдът намира, че ответницата не доказа при условията на
пълно и главно доказване основанието за получаване и задържане на сумата.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи
категорично неоснователно пряко имуществено разместване, поради което кондикционната претенция с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД е основателна и искът следва да бъде уважен в пълен размер.
Основателно се явява искането за присъждане на законната лихва върху дължимата сумата, подлежаща на връщане, считано от предявяване на иска – 17.12.2019 г. до окончателното
плащане.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват направените в хода на
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие с
направеното искане и представения списък по чл. 80 от ГПК. Срещу претеендираното от ищцата адвокатско възнаграждение от
800лв. процесуалният представител на ответника е релевирал
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Съдът като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, броя проведени съдебни
заседания, процесуалната позиция на страната, претендираща възнаграждението и
предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер, намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 350 лева.
По изложените съображения в тежест на
ответницата следва да се възложи сумата в общ размер на 716лв., от които държавна такса от 50лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. и депозит за особен представител от 316лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Ж.Е., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.Р., ЕГН **********,***,
сумата
от 1216,42 лева (хиляда двеста и шестнадесет
лева и четиридесет и две стотинки), представляваща получена от ответницата А.Ж.Е. без основание сума, с която се е обогатила –
разликата между получената по “*” в размер на 1720,54
лева и изплатената й от ищцата П.Т.Р. сума от 1720,54
щатски долара, с левова равностойност 2936,96 лева, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба – 17.12.2019 г. до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Ж.Е., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.Р., ЕГН **********,***, сумата в общ размер
на 716лв. (седемстотин и шестнадесет лева),
представляваща сторени по делото разноски, от които държавна такса от 50лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. и депозит за особен представител от 316лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: