Р Е Ш
Е Н И Е
№……
…..гр.
Ловеч 18.11.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослав Вълков
ЧЛЕНОВЕ: Габриела Христова
Любомира
Кръстева
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д.
№ 129 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С
Решение №170/16.09.2022 г., постановено по НАХД № 314/2022 г., Ловешки районен
съд е отменил Наказателно постановление № 628302-F641916/16.03.2022
г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, при ЦУ на
НАП, с което на ”АДН 13” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул. Никола
Петков №10, с ЕИК201942078, с управител Н.Н.Н.
с ЕГН**********, на основание чл. 185, ал.1, изр.1-во, предл. 2-ро от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, за нарушение на нормативен
акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС.
Така
постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, при ЦУ на НАП.
В
касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и постановено в
противоречие с материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че са
налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В обекта безспорно не е било
налично работещо фискално устройство и случаят не се отличава с по-ниска тежест
от останалите нарушения от този вид.
Касаторът иска да бъде отменено изцяло решението
на ЛРС и да се постанови ново, с което да се потвърди наказателното
постановление.
Жалбата
е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Депозирани
са писмени бележки по съществото на спора. Поддържа се предявената касационна
жалба.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, се представлява от адв. Д.. Оспорва касационната
жалба, претендира сторените разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната
жалба.
Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като
нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348 от НПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Ловешки
административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на
събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни
основания, констатира следното:
Член 118 от
ЗДДС регламентира задълженията на всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка (фискален бон) от
фискално устройство (ФУ) или чрез
издаване на касова бележка (системен бон) от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (ИАСУТД),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно ал. 4 от
същата разпоредба министърът на финансите (МФ) издава наредба, с която детайлно
се уреждат одобряването, обслужването, изискванията и задълженията на
търговците при експлоатация на ФУ/ИАСУТД.
Чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ задължава лицата по чл. 3, извършващи продажби
на стоки или услуги, да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Съгласно ал. 2 от същата разпоредба не се допуска
извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без
функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.
За нарушение на задълженията по чл. 118 от ЗДДС и на нормативен акт по
неговото прилагане, се предвижда имуществена санкция за юридическите лица и
едноличните търговци, в размери от 3000 до 10 000 лв.
В АУАН и в НП нарушението е описано като такова по нормативен акт по
прилагане на чл.118 от ЗДДС - посочено е изрично, че е нарушена императивната
разпоредба на чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изразяващо се в извършена продажба, без в
обекта да е налице функциониращо ФУ.
От данните по делото, дадените обяснения в хода на
административно-наказателното производство и свидетелските показания, дадени
пред ЛРС от свидетели, е видно, че в обекта, стопанисван от търговеца, е
извършена продажба на 14.12.2021 г., при която продажба стоката е заплатена в
брой и за това не е издаден документ от ФУ – фискален бон или касова бележка,
тъй като към момента на продажбата в обекта не е имало функциониращо ФУ,
наличното такова било блокирало, тъй като било без сключен договор за
абонаментно сервизно обслужване.
Въз основа на представените пред първата инстанция доказателства съдът
е стигнал до правилен извод, че нарушението е извършено и доказано. В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните норми.
Няма представени доказателства, че е налице някое от изключенията по Наредбата:
плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, или плащането се
извършва чрез пощенски паричен превод, когато на клиента се предоставя хартиен
или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал.
1, т. 1, 4, 7 и 8.
Безспорно е доказано по делото, че е извършена продажба в търговския
обект, без към онзи момент в обекта да е било налице функциониращо монтирано,
въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство или ИАСУТД,
каквото е изискването на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Безспорно е доказано, че в касата на обекта са били налични 90 лв.,
които е следвало да бъдат регистрирани във функциониращо ФУ, и, дори и да се
приеме, че откритите в чаша до касата 60 лв. не следва да се причисляват към
касовата наличност, наличието на неотразени във ФУ 90 лв. от касата на обекта и
извършената продажба на стока, която също не е регистрирана във функциониращо
ФУ, е само по себе си напълно достатъчно, за да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството.
Но при правилно установено фактическа обстановка ЛРС е стигнал до
неправилен извод за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
На първо място нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с другите нарушения от този вид. Касовият
апарат на търговеца е бил блокирал и не е имал осигурено сервизно обслужване,
като предходният договор е изтекъл още на 25.11.2021 г., двадесет дни преди
проверката. Т.е. ФУ не е работело от дълго време, а не от същия ден или
непосредствено по време на проверката да е спряло да функционира.
На следващо място – в обекта са били налични 90 лв. в касата, които очевидно
не са регистрирани във фискалното устройство нито като служебно въведени, нито
по друг начин. И освен това е извършена продажба на стойност 1,20 лв., без за
това да се издаде касова бележка нито от ЕКАПФ, нито от кочан. Продажбата безспорно
е извършена от лице, което се е намирало в обекта със знанието и съгласието на
управителя на дружеството, който в момента се е намирал в склада на обекта, и
на което е бил предоставен достъп до касата на обекта, тъй като е върнато ресто
при покупката именно от наличността в обекта.
Т.е. в случая е налице нарушение на нормативен акт по прилагането на
чл. 118 от ЗДДС, което е довело до неотразяване на приходи.
Не са налице обстоятелства, които да сочат на маловажност на случая.
Фактът,
че търговецът заявява, че поради извънредната епидемична обстановка обектът не
е работел няколко седмици, не е обстоятелство, сочещо маловажност. Напротив.
Наредбата императивно задължава (чл. 7, ал. 1) лицата по чл. 3 да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта. А търговецът в случая дори не е
новорегистриран, който да започва дейност в обекта за пръв път от 14.12.2021 г.
Затварянето на обект поради извънредна епидемична обстановка не е посочено в
закона и нормативните актове по прилагането му като обстоятелство, отменящо
императивния характер на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, нито е обстоятелство, поради
което нарушението се явява маловажно.
В случая са налице и сума от 90 лв. в касата на обекта
(дори да не се вземат предвид намерените 60 лв. в чаша до касата), и извършена
продажба на стока, нерегистрирана от търговеца по някакъв допустим по Наредбата
начин, и липса на функциониращо ФУ – т.е. нарушена е императивна разпоредба на
нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС, при което нарушение не са
отразени приходите от продажбата.
Касационният състав не споделя направения извод от ЛРС, че нарушението представлява
маловажен случай.
Административно-наказващият орган подробно е изложил мотиви в НП защо е
неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, които се споделят от настоящия
касационен състав.
Подзаконовият нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС, който е
нарушен, е индивидуализиран с номер, дата на издаване и издател, Наредбата е обнародвана
и освен това е добре известна на търговците.
Първоинстанционният съд е събрал всички относими писмени доказателства
и е изслушал свидетелски показания, направил е подробен анализ и е стигнал до
правилни изводи относно доказаност на нарушението. Нарушението е безспорно
доказано. Но съдът е стигнал до неправилен извод, че при издаването на
процесното НП са допуснати нарушения на материалния закон, като не е приложен
чл. 28 от ЗАНН.
Касационният състав счита, че издаденото НП е законосъобразно и
правилно. Същото съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на
закона и при издаването му е спазен процесуалният ред. Търговецът е извършил
описаното в АУАН и в НП нарушение и на същия законосъобразно и правилно, при
съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, е
наложено административно наказание в минималния предвиден от закона вид и
размер.
С оглед изложеното, настоящият
касационен състав намира, че касационната жалба е основателна. Постановеното
съдебно решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се
постанови ново, с което се потвърди издаденото НП като законосъобразно.
Няма искане за възстановяване на разноски от страна на касатора.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр.
с чл.63в от ЗАНН Ловешки административен съд, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №170/16.09.2022 г., постановено по НАХД № 314/2022 г. по
описа на Ловешки районен съд, като незаконосъобразно, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление №
628302-F641916/16.03.2022 г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“
Велико Търново, при ЦУ на НАП, с което на ”АДН 13” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Ловеч, ул. Никола Петков №10,
с ЕИК201942078, с управител Н.Н.Н. с ЕГН**********, на основание чл.
185, ал.1, изр.1-во, предл. 2-ро от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, за нарушение на нормативен акт по
прилагането на чл. 118 от ЗДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: