№ 97
гр. Варна, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000023 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД- гр. София,
ЕИК *********, подадена чрез юрк. адв. П Д от ВАК, срещу решение №
196/03.11.2023г., постановено по т. д. № 284/2022г. по описа на Силистренски
окръжен съд, в частта, с което въззивното дружество е осъдено да заплати К.
К. Х. от гр. Силистра, сумата 40 000 лв.- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес
от смъртта на неговата сестра Е К.а Х.а, настъпила в резултат на ПТП от
27.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя– 24.01.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът моли
за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен
изцяло. Оплакванията са за неправилност и необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд за доказана активна материалноправна легитимация
на ищеца, респ. за доказана изключителност в емоционалната връзка между
него и сестра му, починала в резултат на ПТП, както и за претърпени от него
неимуществени вреди, които поради изключителната емоционална връзка
1
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
родствената връзка.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемият К. К. Х. не се е възползвал от възможността за
представяне на отговор по жалбата. Преди датата на насроченото открито
съдебно заседание в тази инстанция е подадена молба вх. № 1645/06.03.2024г.
от процесуалния представител на въззиваемия- адв. Р. М. от САК, в която се
заявява бланкетно становище за неоснователност на жалбата.
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД, конституирано в
качеството на трето лице- помагач на страната на ответното дружество, не
участва чрез процесуални действия в първоинстанционното и въззивното
производство и не изразява становище по спора.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Силистренският окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от К. К. Х. от гр. Силистра
срещу ЗД „Евроинс” АД – гр. София, за присъждане на сумата от 80 000 лв.,
претендирана като обезщетение, дължимо от застраховател по застраховка
„ГО на автомобилистите“ за претърпени от ищеца неимуществени вреди-
болки, страдания и психически стрес, вследствие смъртта на неговата сестра
Е К.а Х.а, починала в резултат на ПТП, настъпило на 27.11.2021г. Предявена
е и акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на извънсъдебната претенция до застрахователя-
24.01.2022г., до окончателното погасяване на задължението.
Първоинстанционното решение, с което осъдителният иск е уважен
частично за сумата 40 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна
лихва, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от
10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е
допустимо в обжалваната част- налице са всички предвидени от закона
предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно
2
упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съобразно
приложимия за процесните отношения Кодекс за застраховането, обн. ДВ бр.
102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Видно от приобщените към
доказателствения материал по първоинстанционното дело писмени
доказателства, писмена претенция към ЗД „Евроинс“ АД е подадена от името
на ищеца, чрез пълномощник, на 24.01.2022г. Не се спори, че в срока по чл.
496, ал. 1 КЗ и към момента застрахователното дружество не е определило и
заплатило застрахователно обезщетение.
Правопораждащият фактически състав за основателността на пряк иск
на увредено лице срещу застраховател, както по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр.
чл. 45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от
смърт на родственик или друг близък човек, предполага изводи за наличие на:
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на
автомобилистите ”, сключено с дружеството, привлечено като ответник, за
увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие в срока на
действие на договора, виновно причинено от водача на застрахованото МПС;
материално– правна легитимация на ищеца, който следва да е от кръга на
лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД
при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г.,
№ 5/1969г. и № 2/1984г., или, при доказани изключителни случаи, от
разширения кръг съгласно ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС;
претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.
Въпросите относно извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на водача на застрахования автомобил, за
причиняване на смърт по непредпазливост на сестрата на ищеца, не са
разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК
във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, тъй като лицето, посочено в исковата молба
като деликвент- В В Ш, е починал при процесното ПТП.
Страните не спорят в тази инстанция и се установява по безспорен
начин от събраните доказателства наличието на следните елементи от
правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск по чл.
432, ал. 1 от КЗ, а именно: валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „ГО на автомобилистите”, обективиран в полица №
BG/07/121003254557, валидна за периода от 17.11.2021г. до 16.11.2022г.,
3
сключен с ответното дружество за л. а. „Опел Вектра“, с per. № Х ХХХХ ХХ;
настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора-
пътно- транспортно произшествие от 27.11.2021г. , на път „П-23“, на 41 км. +
659 м, в землището на гр. Кубрат, обл. Разград, между л.а. „Опел Вектра“, с
per, № Х ХХХХ ХХ, управляван от В В Ш, и л. а. „Фолксваген Туарег“, с per.
№ Р 7182 АК, управляван от Р С Р, в резултат на което ПТП е починала Е Х.а
– сестра на ищеца, като пътник на задна лява седалка в л. а. „Опел Вектра“.
Установени са по категоричен начин от събраните доказателства също и
противоправно поведение и вина на водача на застрахования при ответника
л.а. „Опел Вектра“, с per, № Х ХХХХ ХХ, за настъпване на ПТП- с превишена
за пътния участък скорост от 112.5 км/ч В В Ш е допуснал некотролируемо
внезапно навлизане в лентата за насрещно движение, при ограничена
видимост към другия автомобил, като преди удара се е опитал да се върне в
неговата лента за движение, загубил е напречна устойчивост и не е успял да
осигури достатъчно странично разстояние за разминаване с насрещно
движещия се л. а. “Фолксваген Туарег“, управляван от Р С Р.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбите.
Спорният въпрос, поставен пред въззивната инстанция, е материално–
правно легитимиран ли е ищецът да получи обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на неговата сестра Е К.а Х.а, настъпила в резултат на ПТП
от 27.11.2021г.
Твърденията в исковата молба относно характера и съдържанието на
отношенията между ищеца и починалата му сестра са, че те са израснали в
едно домакинство, в добро и сплотено семейство и били силно привързани
един към друг. Заради малката разлика във възрастта им двамата станали
много близки и задружни, още от малки си споделяли всичко и си имали
пълно доверие, често прекарвали времето си заедно в разговори и забавления,
винаги се подкрепяли и закриляли в трудни моменти. С времето изградената в
детството им силна емоционална връзка се запазила и те продължили да
4
поддържат близки отношения и като възрастни. Често се събирали по
различни поводи и празници и контактували редовно, било по телефона, било
на живо. Е Х.а била добра и любяща сестра, която винаги била насреща,
когато брат й имал нужда от нея.
Досежно конкретните проявления на болките, страданията и стреса,
причинени от застрахователното събитие, чието обезщетяване е предмет на
иска, в исковата молба се сочи, че след смъртта на сестра му, ищецът станал
емоционално лабилен, изпитвал силна мъка и се разстройвал от най-малкото
нещо; моралните страдания и претърпяната скръб са определени като
огромни, неописуеми и такива, който ще го съпътстват през целия му живот.
За доказване на фактическите твърдения относно характера и
съдържанието на отношенията между ищеца и неговата сестра, както и за
интензитета, характера и продължителността на претърпените болки,
страдания и стрес, пред първоинстанционния съд, както и по делегация, от
РС- Кубрат, са разпитани следните лица: посочените от ищеца свидетели Е А
Т и А А А- негови приятели от детските години, Е С И- племенник на ищеца,
и В М Х- майка на ищеца, както и свидетелите, посочени от ответното
дружество С И Х- фактически съжител на пострадалата Е Х.а, и Д А Х - без
родствени връзки с ищеца.
В показанията на двете групи свидетели в частите, относими към едни
и същи факти, се констатира съществено противоречие, до степен на напълно
взаимоизключващи се обстоятелства.
Преди обсъждането на гласните доказателства по правилата на чл. 172
ГПК, следва да се посочи, че релевантни за преценката относно материално-
правната легитимация на ищеца, който е извън кръга на лицата, имащи право
на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно
приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и №
2/1984г., са онези конкретни житейски обстоятелства, на които той основава
правото си да получи обезщетение, респ. такива, посочени от него като
предопределящи създаване на връзка между него и сестра му, която освен
дълбока и трайна, е и изключителна, изключваща отношения с други, по-
близки роднини, респ. отличаваща се съществено от отношенията с други
роднини, по – близки или със същата родствена връзка. По отношение на
втората предпоставка, чието кумулативно наличие следва да бъде установено
5
при искове за обезщетяване на неимуществени вреди от смърт на родственик,
предявени от лице от така нар. „широк семеен кръг“, за претърпени болки и
страдания над обичайните за съответната родствена връзка, и за трайни
последици върху психиката и здравето, в причинна връзка с процесното
стресогенно събитие, то те отново следва да бъдат изрично посочени в
исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, ответникът да
има възможност да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на
страните да събере доказателства.
В исковата молба, освен твърдения за обичайни отношения между брат
и сестра, близки по възраст, израснали заедно в задружно и сплотено
семейство, които често са прекарвали времето си заедно в разговори и
забавления и винаги са се подкрепяли и закриляли в трудни моменти, и това е
създало силна привързаност един към друг, продължила и след като са
напуснали родния дом и създали свои семейства, не са изложени други
житейски обстоятелства, респ. липсват такива факти и обстоятелства, които,
след доказването им, да могат да се окачествят като извънредни и нетипично
сложили се в житейски план.
Същевременно, процесуалният представител на ищеца е предприел
доказване на житейски факти и обстоятелства, които не са релевирани в
исковата молба и дори няма индикации за такива, а именно: за проявена от
ищеца грижа към сестра му в морално, емоционално и финансово отношение,
която е заместила грижата, дължима от техния баща, напуснал семейството в
ранната им детска възраст, както и грижа в последващ период, също в
емоционално и финансово отношение, към Е Х.а и към болното й дете, която
е заместила дължимата грижа от нейния фактическия съжител и баща на
децата й. В обжалваното решение тези житейски обстоятелства са извлечени
от показанията на свидетелите, водени от ищеца, и от мотивационната част на
съдебно- психологическата експертиза, в частта, в която е изложено
разказаното от ищеца при събеседването му с психолога. Следователно, те не
са били включени надлежно в предмета на делото и ответното
застрахователно дружество не е имало възможност да изложи становище по
тях в срока за отговор на исковата молба и да ангажира доказателства за
опровергаването им. В противоречие на принципа за състезателното начало и
принципа за равнопоставеност на страните в процеса, предвидени съответно в
разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 9 ГПК, и при съществено нарушение на
6
съдопроизводствените правила, би било разрешението по основния спорен
въпрос за материално- правната легитимация на ищеца, да се основе на факти
и обстоятелства, извън заявеното фактическо основание.
Съставът на въззивния съд цени показанията на разпитаните свидетели
от Окръжен съд- Силистра, както и по делегация, от РС – Кубрат, в частта, в
която се излагат преки и непосредствени впечатления само за надлежно
въведени в предмета на делото факти и обстоятелства, и при игнориране на
субективни преценки и преразкази на изявления на други лица.
Обстоятелства, свързани с възможност за заинтересованост от изхода на
спора и за даване на показания в услуга на една от страните, не се установяват
само по отношение на свидетелката Д А Х, която е съседка на пострадалото
лице Е Х.а и на нейния фактически съжител от 26 години- С И Х, на адреса в
с. Сеслав, Община Кубрат, Област Разград. Двамата приятели на ищеца от
детските му години- Е А Т, (който заявява, че от 20 години живее в Белгия и
са работили там, заедно с ищеца), и А А А, (също живял и работил с ищеца в
чужбина), дават много сходни показания с едни и същи примери за
конкретните проявления на привързаност и грижа на ищеца към сестра му в
детските им години, което е много малко вероятно да се получи при липса на
предварителна подготовка, а за периода след като брата и сестрата са
напуснали родния си дом и са заживели свой собствен живот, с показанията
се преразказва споделеното от ищеца и от майка му, т. е. не са резултат от
преки, непосредствени наблюдения. По отношение на някой от фактите се
установява противоречие на показанията с други доказателства, за които има
основание да се приемат за достоверни - напр. съществена разлика по
отношение възрастта, на която пострадалата е заживяла на съпружески начала
със С И Х съобразно показанията на нейната майка В М Х и на фактическия й
съжител С И Х, с когото имат две общи деца, отнесена към годините на
раждане на ищеца и сестра му. Свидетелските показания на С И Х-
фактически съжител на пострадалата Е Х.а, също подлежат на преценка по
правилото на чл. 172 ГПК, и следва да се ценят в частта, в която се
потвърждават от показанията на свидетелката Д А Х, тъй като се установява,
че между роднините на пострадалото лице и нейния фактически съпруг, без
сключен граждански брак, е възникнал конфликт след смъртта й във връзка с
жилище, закупено на нейно име с пари на семейството. Показанията на този
свидетел няма основание да се кредитират в частта, в която той твърди, че
7
ищецът и пострадалата никога не са били близки, виждали са се за по един
ден два пъти в годината, а проблемите с психиката и здравето на ищеца са
резултат от пристрастяването му към алкохол и към хазарт и от загубата на
много пари. Показанията на майката и племенника на ищеца също показват
явната им лична заинтересованост от изхода на спора поради същите,
посочени по- горе междуличностни конфликти, свързана с необходимост от
преценка на показанията по правилото на чл. 172 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните свидетелски показания,
обсъдени по посочените предходния абзац правила, във връзка с данните от
неоспорени писмени доказателства, съдът приема за установени следните
обстоятелства:
Ищецът, род. през 1981г., и сестра му, род. през 1979г., са отгледани
заедно, само от майка си, тъй като баща им е напуснал семейството още преди
те да тръгнат на училище. Заради малката разлика във възрастта им двамата
били много близки и задружни, ходели заедно на училище, винаги се
подкрепяли и закриляли в трудни моменти. Е Х.а от около 16 годишната си
възраст заживяла на съпружески начала със С И Х, (с 26 – години съвместен
живот до датата на смъртта й, от който са родени две деца), а ищецът отишъл
да работи в чужбина (на около 15 години), като впоследствие създал свое
семейство с добра и отговорна съпруга (според неговите твърдения с
характера на признания по чл. 175 ГПК) и дете. Въпреки това братът и
сестрата не са се отчуждили един от друг, продължили да поддържат топли и
сърдечни отношения, независимо от разстоянието, и да си оказват морална и
емоционална подкрепа. Е Х.а се установила да живее, заедно с фактическия
си съпруг, в с. Сеслав, Община Кубрат, Област Разград, а ищецът пребивавал
в жилището на майка си в гр. Разград, в периодите, когато не е бил в чужбина
(Дания). Братът и сестрата се виждали винаги, когато ищецът се връщал в
България- няколко пъти в годината; той я подпомагал финансово при нужда,
изпращал от чужбина подаръци на нея и на племенниците си; чували се по
телефона. Когато се върнал за първи път в България и разбрал, че сестра му
се е омъжила, ищецът бил загрижен за това, че тя и мъжът й не се разбират
много добре. Впоследствие бил притеснен от нейното здравословно
състояние и пожелал да участва в разходите за лечение. След смъртта на Е
Х.а, синът й, род. 2000 г., със заболяване (ДЦП), заживял при баба си и вуйчо
8
си, тъй като не желаел да живее с баща си.
Преди да се обсъдят събраните доказателства за целите на доказването
на претърпените от ищеца болки, страдания и стрес, следва да се посочи, че в
предмета на делото не са наведени твърдения за факти, установяването на
които да е свързано със специални знания на психиатър или друг експерт със
специално медицинско образование, и не са представени никакви медицински
документи във връзка с психично и физическо състояние на ищеца,
преценката на които да изисква специални знания в областта на медицината и
задължително изслушване на експертно заключение. Установяването на
релевираните в исковата молба твърдения, че след смъртта на сестра му,
ищецът станал емоционално лабилен, изпитвал неописуемо силна мъка и се
разстройвал от най-малкото нещо, не изисква специализирани знания в
областта на медицината, при което доказването им може да бъде осъществено
и посредством събраните свидетелски показания, а случая са ползвани и
специални знания на психолог.
Според свидетелските показания ищецът, който научил за смъртта на
сестра си по телефона, от приятел, приел много тежко новината, бил
неадекватен, станал емоционално лабилен, изпитвал видима за околните
силна тъга от внезапната загуба на близък човек, загубил желание за
социално общуване контакти и за полагане на труд, говорел често за сестра
си, като и понастоящем продължавал силно да тъгува за нея.
Съгласно заключението на назначената от окръжния съд съдебно-
психологическа експертиза, изготвена посредством събеседване на експерта с
ищеца, последният е в състояние на емоционално напрежение, безпокойство
и неопределен страх от нещо, което може да се случи; след внезапната загуба
на близък човек, която е стресор номер едно за всеки организъм, ищецът е в
депресия и изразява тъгата си чрез понижено настроение, загуба на интерес и
оттегляне от външния свят. Ресурсът за справяне със стресори при
различните хора е различен, а при ищеца се наблюдава завишена
индивидуална чувствителност към стреса, той не успява да излезе от фокуса
на скръбта, а като форма на психологична защита мозъкът му пренася стреса
в тялото. Състоянието на ищеца от гледна точка на психолога се квалифицира
като усложнена траурна скръб, изразяваща се в чувството, че животът е
празен или безсмислен.
9
При така установените факти въззивният съд намира за основателни
оплакванията за необоснованост на обжалвания акт. Анализът на
ангажираните от ищеца доказателства не дава основание за преценка за
създадени отношения на такава изключително близка привързаност между
загиналата Е Х.а и нейния брат, че тя да е заместила изцяло естествената им
привързаност към родители, съпрузи или деца. За да бъде връзката
окачествена като изключителна за обичайна семейна среда, следва да са
установени не просто близки и сърдечни отношения на грижа и
взаимопомощ, която е типична за традиционното българско семейство с
отглеждани и възпитавани заедно деца на близка възраст, а конкретни
житейски обстоятелства, които да предпоставят създаване на връзка между
брата и сестрата, изключваща отношения с други, по-близки роднини и
отличаваща се съществено от отношенията с други роднини, по – близки или
със същата родствена връзка ( по арг. от Решение № 33 от 12.04.2022 г. на
ВКС по т. д. № 377/2021 г., I т. о., ТК).
Такива характеристики не се установяват, тъй като пострадалата е
излязла много рано от дома, в който са отгледани, когато брат й е бил около
15 годишен и вече е напуснал страната по икономически причини, създала е
свое семейство, установила се е в населено място на около 100 км. от родния
си град, родила е и е отгледала две деца. Не са посочени в исковата молба
житейски обстоятелства, предпоставили такава връзка между двамата като
деца, изключваща отношенията с родителя, от когото са отгледани, а по-
късно между порасналите брат и сестра, по начин, изключващ отношенията
между пострадалата, от една страна, и нейното семейство и деца.
Отзивчивостта и готовността на ищеца да помага на сестра си винаги при
нужда, при здравословни, финансови и битови затруднения, последните
свързани с отглеждане на дете, болно от детска церебрална парализа, не могат
да се окачествят като извънредни и нетипично сложили се обстоятелства в
житейски план, които да са отчуждили ищеца и сестра му от родителя,
полагал грижи за тях, и впоследствие, от техните съпрузи и деца, за да се
появи онази празнота, която да бъде запълнена по изключение от друг
родственик. Не се установяват такива неразбирателства между пострадалата и
нейния фактически съжител, които да са изключили общуването и
съвместния живот на фактическите съпрузи до смъртта на жената.
Посещенията на брата в семейството на сестра му няколко пъти в годината,
10
оказаната помощ от него по повод дългогодишен здравословен проблем на
сестра му, изискващ по- сериозно лечение, загрижеността към болния
племенник, също не могат да придадат на близостта в отношенията им степен
на изключителност, за да окачествят така създадените отношения като
извънредно превишаващи обичайните разбирания за традиционна свързаност
между брат и сестра. Житейската ситуация, очертана по делото, е типична, с
оглед общоприетите традиционни норми за отношенията между брат и
сестра, близки по възраст, отгледани и възпитавани във взаимна обич,
доверие, разбирателство и уважение, и съпътстващото емоционално
привързване между тях. Емоционално общуване между тях не е заместващо в
нито един период от живота им, а може да се квалифицира като подпомагащо
и произтича от установената и по- късно съхранена силна връзка между деца,
отгледани заедно от един родител, прераснала в чувство един към друг
относно допълването функциите на липсващия родител.
По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че
създадената в детството и съхранена през годините силна връзка между
починалата Е Х.а и ищеца не излиза извън рамките на типичните
емоционална близост, доверие и взаимна привързаност между роднини,
съществуващи в рамките на обща емоционална среда на родствени връзки в
по-широкия семеен кръг. Същевременно, не са заявени фактически
твърдения, които, след доказването им, да могат да се квалифицират като
проявления на изключителен характер на понесените негативни последици от
разрушаването на емоционалната връзка между пострадалата и ищеца, а
релевираните и надлежно доказани факти и обстоятелства за видима за
околните промяна в психо- емоционалното му състояние и изпадане в
състояние на усложнена тъга, са прояви на стресова реакция, адекватна на
личностните особености на ищеца за справяне с подобно трагично събитие на
много близък човек, съставляващо според психолога, изготвил експертизата,
стресор номер едно за всеки.
При тези изводи въззивният съд няма основание да приеме за доказано
правото на ищеца да ангажира отговорност на застрахователя, по следните
правни съображения:
На първо място, нормативната уредба, уреждаща отговорност на
застрахователя за покритие на риска „Гражданска отговорност” следва да се
11
прилага в съответствие с общо европейски стандарт. Според §7 КЗ с този
закон се прилага Директива 2009/103/ЕО относно застраховката "Гражданска
отговорност" и по-специално: изискванията за гарантиране на правата на
пострадалите в равна степен в различните държави членки чрез уредба на
минимални суми на застрахователно покритие за пострадал или претенция,
така че да бъдат покривани напълно и справедливо всички пострадали,
получили много сериозни телесни увреждания, като същевременно се вземе
предвид ниският брой произшествия с няколко пострадали и малкото
произшествия с няколко пострадали, получили много сериозни увреждания в
рамките на едно и също произшествие (§ 12 от преамбюл); относителна
самостоятелност на уредбата на отговорността на застрахователите, която
следва да се хармонизира на Европейско ниво от принципната уредба на
гражданската отговорност, установена независимо във всяка от държавите
членки на национално ниво (§ 22 от преамбюла). Тези най-общи достижения
на гаранциите на правата на лицата, ползващи от задължителна застраховка
на територията на ЕС са допълнително пояснени с тълкуване на Директивите
в тази област, дадено с решението по Дело C‑277/12 на СЕС. Съдът е
подчертал категорично, че държавите членки по принцип остават свободни да
определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на
поправяне вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на
обезщетението за тези вреди и лицата, които имат право на такова
обезщетение, но са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно
тяхната национална правна уредба на гражданската отговорност се дължи за
неимуществените вреди, претърпени от близките членове на семейството на
жертвите на пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната
застраховка до въведените лимитни суми, посочени в чл.1, § 2 от Втора
директива 84/5 (респ. чл.492 КЗ). Затова и обвързващото националните
юрисдикции тълкуване на общоевропейския стандарт изключва прилагане на
национална уредба, която гарантира фиксирани обезщетения за презумптивни
вреди на пострадали роднини при смърт на близки членове на семейството.
Въззивният съд възприема това тълкуване и прилага като норми, определящи
застрахователното правоотношение по задължителната застраховка
националните правила по чл. 493а ал. 3 и 4 КЗ, вр. чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД,
очертаващи граници на поетия за сметка на делинквент риск за пораждане на
отговорност за непозволени увреждания до доказан във всеки отделен случай
12
справедлив еквивалент на пряко и непосредствено засягане на неимуществена
сфера на родственици, понесли предвидими и непредвидими страдания
поради внезапно загубена емоционална връзка с близък човек. Точното
съдържание на националната ни уредба е интерпретирано в задължително
тълкуване с ТРОСНГТК№ 1/2016 г., което е основано на европейските
стандарти и затова е изцяло приложимо и за застраховки, договорени и при
действие на КЗ (Решение № 60131 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. №
1700/2020 г., II т. о., ТК). Обезщетяването на неимуществените вреди
понесени от роднини поради загуба на член от по-широк семеен кръг е
обусловено от наличие на изключителен случай на заместване на липсваща
по-близка връзка с починалия. Само в този случай може да се обоснове
справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на
отговорност, поет при отчитане на обичайния непосредствен тесен семеен
кръг на низходящи и възходящи. Макар и да е алеаторно, задължението на
застрахователя следва да бъде поне до известна степен предвидимо, поне що
се отнася до задължително покритие, поето срещу унифицирано в значителна
степен плащане от всички лица, служещи си с общоопасните пътни превозни
средства. Затова няма да е съответно на принципа на справедливостта и
добросъвестността на насрещните страни по задължително застрахователно
правоотношение, към които се причисляват и ползващите се от застраховката
увредени лица, ако се изисква от застрахователите да покрият без
ограничение всички негативни последици от вредоносно поведение на
участници в ПТП. За да е обществено оправдано задължителното
застраховане, е необходимо отговорността, покрита от застрахователя да бъде
съобразена не с всички, а само с обществено значимите социални последици
от засягането на една семейна общност при отчитане на конкретни
национални особености и традиции на държавите членки. Затова и не е
адекватно поставянето както на фиксирани нормативно критерии за
очертаването на кръга от пострадалите, така и на обема на компенсацията за
неимуществените им вреди, но справедливостта налага доказване на
изключителния случай на увреждането (Решение № 92 от 17.11.2020 г. на
ВКС по т. д. № 1275/2019 г., II т. о., Решение № 60070 от 29.06.2021 г. на ВКС
по т. д. № 904/2020 г., I т. о., ТК). Такива са неимуществените вреди от
причинена смърт на близки, извън предвидимия семеен кръг на
родствениците ( ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.) ако се
13
установят допълнителните предпоставки: създадена особено близка
„заместваща“ връзка между починалия и претендиращия обезщетението,
както и интензитет и времетраене на страданието, надхвърлящи нормално
присъщи за съответната загуба ( решение № 60131 от 13.12.2021 г. на ВКС по
т. д. № 1700/2020 г., II т. о., ТК, решение № 310 от 6.02.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 2429/2017 г., II т. о., ТК, решение № 17/16.03.2021 г. по т. д. № 291/2020 г.
на ІІ т. о. на ВКС). В случая и двете допълнителни предпоставки не са
категорично доказани и затова не е възникнала и отговорност на
застрахователя да покрие и вредите, които несъмнено братът на починалото
лице е претърпял.
По изложените съображения съставът на въззивния съд прави крайния
правен извод, че не е доказано основание за ангажиране отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетения на ищците за неимуществени
вреди по процесния застрахователен договор, следователно предявения иск
по чл. 432 КЗ са неоснователен.
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции
по съществото на спора, решението на ОС- Силистра следва да се отмени в
обжалваната осъдителна част, като се постанови друго, с което искът да бъдат
отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, предвид резултата от въззивното
обжалване и направеното искане от процесуалния представител на
въззивника за присъждане разноски за първа и въззивна инстанция, с
приложени списъци по чл. 80 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати сумата 1 810лв., представляваща направени съдебно– деловодни
разноски за две инстанции, от които 610 лв.- разходи за експертизи и
свидетели, направени в първа инстанция, по 200 лв.- юрисконсултско
възнаграждение за всяка инстанция, общо 400 лв., и 800 лв.- заплатена
държавна такса по сметка на ВнАпС за въззивно обжалване.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ- ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 196/03.11.2023г., постановено по т. д. №
284/2022г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частта, с която
14
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД- гр. София, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на К. К. Х. от гр. Силистра, сумата 40 000
лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и психически стрес, от смъртта на неговата сестра Е К.а Х.а,
настъпила в резултат на ПТП от 27.11.2021г., ведно със законната лихва,
считано от датата на уведомяване на застрахователя – 24.01.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД- гр. София, ЕИК
*********, е осъдено да заплати разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и държавна
такса върху уважената част от иска, по сметка на Силистренски окръжен съд,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К. К. Х. от гр. Силистра срещу ЗД
„Евроинс” АД– гр. София, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за
присъждане на сумата 40 000 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки, страдания и психически
стрес, вследствие смъртта на смъртта на неговата сестра Е К.а Х.а, починала в
резултат на ПТП, настъпило на 27.11.2021г., ведно с акцесорна претенция за
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
извънсъдебната претенция до застрахователя- 24.01.2022г., до окончателното
погасяване на задължението, като неоснователни.
ОСЪЖДА К. К. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Силистра,
ул. „Филип Тотю“ № 188, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД- гр. София, ЕИК *********, сумата 1 810 лв.
/хиляда осемстотин и десет лева/, представляваща направени от насрещната
страна съдебно – деловодни разноски за две инстанция, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16