Определение по дело №1440/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 215
Дата: 3 февруари 2021 г. (в сила от 3 февруари 2021 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20207150701440
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 215/3.2.2021г.

 

гр. Пазарджик, 03.02.2021 г.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                       

 

                                                                                  СЪДИЯ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1440 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 34, ал.5 и сл. от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на М.А.М. против Заповед № Р-16001620003830-023-001/30.11.2020 г., издадена от Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради постановяването ѝ в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяна на заповедта и връщане на преписката на административния орган за продължаване на действията по възложената ревизия на жалбоподателката.

Ответникът - Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, чрез процесуален представител, оспорва жалбата в писмено становище. Моли да бъде отхвърлена жалбата, като сочи съображения за правилността и законосъобразността на обжалваната заповед. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като се запозна с твърденията на страните и с приложените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Заповед № Р-16001620003830-023-001/30.11.2020 г., издадена от Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, с която е спряно производството по извършване на ревизия, възложена със ЗВР № Р-1600001620003830-020-001/29.06.2020 г. Спирането на ревизионното производство е мотивирано със съществуването на преюдициално производство, касаещо доходите на физическото лице А. Г. М. – син на жалбоподателката, изходът на което е от значение за изхода на провежданата ревизия на жалбоподателката, тъй като е установено, че М. е предоставил финансови средства на жалбоподателката в ревизирания период. Тъй като в хода на проверката, последният не е предоставил цялата искана информация на ревизиращите органи, то е направено искане до Районен съд Пазарджик за разкриване на банкова тайна по отношение А. Г. М. на 19.01.2021 г.

Оспорената заповед е редовно връчена на жалбоподателката на 18.12.2020 г., като в законоустановения 14-дневен срок тя е упражнила и правото си на жалба пред Административен съд Пазарджик.

По делото са представени като доказателства ЗВР № Р-1600001620003830-020-001/29.06.2020 г., Заповеди за изменение на ЗВР, резолюции за извършване на проверка от 20.07.2020 г., 14.10.2020 г. и 18.11.2020 г. на А. Г..М.., искания за представяне на документи, заявление на А. Г. М.. от 23.09.2020 г. с приложения към него и искане до Районен съд Пазарджик за разкриване на банкова тайна по отношение А. Г.. М… на 19.01.2021 г.

От съдържанието им се установява, че действително се извършва проверка на доходите на лицето А. Г. М. с цел съпоставка на имущество и доходи на лицето, извършило финансиране на жалбоподателката в проверявания период.

 

При така установените факти, съдът приема за установено следното от правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 34, ал. 5 от ДОПК, от лице с правен интерес – адресат на заповедта, за която последната е неблагоприятна.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуален закон. Същата е мотивирана като е посочено, че се издава във връзка с открито преюдициално производство, касаещо доходите на физическото лице А. Г. М. – син на жалбоподателката, изходът на което е от значение за изхода на провежданата ревизия на жалбоподателката, тъй като е установено, че М.. е предоставил финансови средства на жалбоподателката в ревизирания период..

Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК производството се спира при образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му. От представените по делото доказателства се установява, че органите по приходите са започнали проверка, касаеща доходите на физическото лице А. Г. М.. – син на жалбоподателката – който е финансирал последната в проверявания период. Затова е напълно обосновано и резонно да се изчака изхода на преюдициалното административно производство, във връзка, с което дори има образувано вече съдебно такова за разкриване на банкова тайна, за да бъдат ползвани установените по него обстоятелства при издаването и мотивирането на ревизионния акт на жалбоподателката.

Горепосочените обстоятелства се установяват по категоричен начин от приложените писмени доказателства по делото.

С оглед на това, съдът намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Независимо от доводите на жалбоподателката за липсата на целесъобразност за спиране на ревизионното производство, то съгласно чл. 34, ал. 3 от ДОПК при наличие на основание по ал. 1 или 2 преценката се прави от органа, възложил производството, а при административно обжалване - от решаващия орган, тоест в случая съдът не би могъл да подлага на преценка наличието на основанието по ал. 1, т. 2 от чл. 34 от ДОПК, доколкото са представени доказателства за открита административна процедура за проверка, касаеща доходите на физическото лице А. Г.. М.., с цел установяване на факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на жалбоподателката.

С оглед на това, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, поради което жалбата срещу нея ще следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер на 100 (сто) лева, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 34, ал. 6 от ДОПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.М. с ЕГН ********** *** против Заповед № Р-16001620003830-023-001/30.11.2020 г., издадена от Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив.

ОСЪЖДА М.А.М. с ЕГН ********** *** да заплати на ТД на НАП гр. Пловдив, сторените по делото разноски в размер на 100 (сто) лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.34, ал.7 ДОПК.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ:    /П/