№………./……………....
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и осми май две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕЯН ДЕНЕВ
Мл.с-я ФИЛИП РАДИНОВ
при секретар
Галя Иванова, като разгледа докладваното от съдията Атанасов въззивно частно наказателно характер дело №
454 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е
разпореждане № 863 от 06.02.2020г. по ЧНХД № 69 /2020г на ВРС петнадесети състав.
Производството е по реда на чл. 313и сл. вр с чл.250,ал.1 от НПК и е образувано
по жалба от
А.Д.Д., депозирана чрез пълномощник –адв. А. Х., срещу разпореждане
за прекратяване на наказателното производство от частен характер срещу С.М.А.
, постановено от ВРС на 06.02.2020г. по ЧНХД № 69
/2020г на ВРС петнадесети състав, с
посоченото правно основание. В жалбата се посочва, че разпореждането е
незаконосъобразно, тъй като са налице данни и доказателства за извършено
престъпление, за което е било образувано досъдебно производство и същото е
прекратено при непревален анализ на събраните доказателства и изготвената въз
основа на тях съдебно медицинска експертиза. Навеждат се доводи, че на
пострадалия Д. в резултат на ПТП е причинена телесна повреда, която се изразява
в затруднение на движението на долен крайник за срок над 45 дни – обстоятелство
което не е взето под внимание от РП Варна и неправилно е прекратила
наказателното производство приемайки, че не е извършено престъпление, тъй като
увредата има характер на лека телесна повреда. Иска се отмяна на разпореждането
и продължаването на съдопроизводствените действия с цел реализиране на наказателната
отговорност.
В съдебно заседание жалбата се поддържа по наведените в нея обстоятелства.
Защитника на подсъдимия С.А. изразява противното
становище, намира разпореждането за правилно и законосъобразно и моли неговото потвърждаване.
В последната си дума С.М.А. желае да се потвърди
акта на първоинстанционния съд.
След като се запозна с жалбата и материалите по делото, настоящият състав
установи:
В жалбата се съдържа искане за отмяна на посоченото по горе разпореждане с
мотива, че воденото наказателно производство по наведените в частната тъжба
фактически положения е прекратено от прокурор от ВРП, което не е било обжалвано
по надлежния процесуален ред, пред съда и в него е прието, че деянието не представлява
престъпление, което е мотивирало и съда, приемайки посочените изводи да
прекрати наказателното производство, въпреки наличните доказателства за
причинен друг вид телесна повреда..
Жалбата е подадена в срок, от лице имащо право да обжалва атакуваното
разпореждане. По същество същата е неоснователна,
но не и по мотивите изложени от Варненският районен съд, а по следните причини:
Изложените в разпореждането на ВРС мотиви са принципно правилни от гледна
точка на законодателната техника уреждаща материята за прекратяване на
наказателното производство, в случаите посочени на чл.24, ал.1, т.6 НПК. Същите
обаче не са съобразени с конкретния казус и атакувания акт е правилен като
краен резултат, но поради обстоятелства различни от посочените в него.
Производството пред първоинстанционния съд е възможно да бъде образувано по
два начина, лимитативно изброени в
разпоредбата на чл.247, ал.1 от НПК. Тези начини са: след проведено
предварително разследване с изготвен обвинителен акт и по тъжба на пострадалия
до съда. Посочените способи не са алтернативни, а се определят от това дали
деянието представлява престъпление от общ характер или такова от частен
характер. В първия от случаите Конституцията е възложила изключителни функции
на органите на прокуратурата, които са единствени в правомощията си да
предявяват обвинение пред съда от името на държавата и това се постига чрез внасянето
на обвинителен акт. Втория способ е предвиден за престъпления, които са изрично посочени в
специалната част от НК. При решаване на въпроса дали едно престъпление е от общ
или частен характер се изхожда от фактическите твърдения наведени в книжата, с
които се сезира органа имащ правомощия да образува наказателно производство. В
настоящия случай ВРС е направил извод, че се касае за фактически и правни твърдения,
които не могат да обсновават престъпление по чл.343 ал. 1 б.Б от НК., което е такова
от общ характер. В подкрепа на това си виждане е аргументирал и наличието на
хипотезата на чл.24, ал.1, т.6 НПК с прератителното постановление на прокурора
и приложението на безусловния принцип “nе bis in idem”, който според съда „не допуска провеждане на повторен процес, когато вече при
посочената хипотеза за същото престъпление има завършено наказателно
производство“ За този си извод
обаче ВРС е посочил само правни аргументи, които е изисквал да бъдат посочени
от лицето подало тъжбата, въпреки че това е задължение на съда разглеждащ
делото по същество, след неговото образуване, събирането и проверка на
доказателствата представени от страните. С атакувания акт е било направено и
недопустимо тълкуване на нормите на чл.24,ал.1 и ал.5 ; чл. 243 и чл.250 НПК . Аргументи
за този извод се намират в следната хронология на развитието на наказателното
производство, по повод на което се иска
образуване на такова и пред първоинстанциония съд по реда на чл.247, ал.1, т.2
от НПК, а то е следното:
- Досъдебното
производство №213/2018 по описа на ОД-МВР-Варна е било образувано с постановление на прокурор при
Районна прокуратура- Варна от 11.04.2018 г.
с оглед извършено престъпление по чл.343 ал. 1 б.Б от НК. По него няма данни да е било бил
привлечен в качеството на обвиняем лицето С.М.А., за посоченото престъпление.
- С Постановление от 18.06.2019г.
прокурор от ВРП е прекратил наказателното производство на основание чл.243,
ал.1, т.1 от НПК вр с чл.24, ал.1, т.1 НПК, като е прието, че деянието не
съставлява престъпление, като е посочено, че същото може да се обжалва пред
ВРС /по реда на чл.243,ал.3 НПК/ По причини от различен характер посоченото
постановление не е било обжалвано в посочения от закона /и в постановлението /
срок.
- На 20.12.2019г. А.Д. е депозирала
частна тъжба във ВРС, без да посочва
правната квалификация на деянието, но с приложението на актуална
медицинска документация, подкрепяща фактическото обвинение. Същата не е била
предмет на разглеждане до произнасянето с атакуваното разпореждане, като и не
изисквано допълвания на частната тъжба.
От изложеното по горе се налагат следните правни изводи:
Според единствения орган по Конституцията на Р.България на
когото е възложена функцията да
предявява обвинение пред съда от името на държавата е изразено становище в хода
на образувано наказателно производство, че деянието с голяма степен на
предполагаема достоверност е извършено от С.М.А., но същото не съставлява престъпление по НК , а е административно
нарушение. Съгласявайки се с този извод ВРС е прекратил наказателното
производство на основание чл.250 НПК, като от неговото внимание не е убягнала
нормативната уредба, че посочената норма не
разрешава прекратяването на наказателното производство на основание чл.24,ал.1, т.1 НПК, поради което е
фиктивно е посочено правното основание на чл.24,ал.1,т.6 НПК, вместо тази на
чл.24,ал.5 НПК, също предвидена в разглежданата норма. Без да се навлиза в
задълбочен анализ, споменатия от ВРС правен принцип “nе bis in idem” – посочен като такъв заложен в чл.24, ал.1, 6 НПК има
своята нормативна уредба в два международни акта, които имат върховенство пред
националното ни законодателство: чл. 4
от протокол № 7 ЕКПЧ и член 50 от ХОПЕС . Разликата между двата текста се свежда до това, че в ЕКПЧ става въпрос за наказателна дейност в рамките на една
държава, а в тази на ХОПЕС обхваща решенията на националните юрисдикции на
всички държави членки на ЕС. Съдебната практика на ЕСПЧ и СЕС принципно е
безпротиворечива, какво се има предвид под
„окончателен“ /bis/ акт, но все пак се намират различни нюанси. В редица решения
СЕС неотменно е застъпвал становището,че
че оценката на „окончателния“ характер на
наказателното решение трябва да се извършва въз основа на правото на държавата
членка, в която е постановено това решение. Съдът също така уточнява, че възможността съгласно националното право за възобновяване на
наказателното разследване, ако се появят нови факти/доказателства, не изключва
първоначалното решение да се разглежда като „окончателно“ решение / делото Kossowski/, както и че фактът, че разглежданото решение
е взето от прокурорски орган / делата Gozutok и Brugge, Kossowski и др./, дори когато не е било наложено
наказание /Kossowski/, не е решаващ фактор за целите на окончателното установяване на това
решение. При всички случаи обаче е задължителен и втора
предпоставка - необходимо е въпросното решение да бъде постановено,
след като бъде взето решение по съществото на делото; да бъде проведено подробно разследване или заключение, че няма основания за препращане на делото на съд поради недостатъчни
доказателства, в това число ако е погасено по давност. ЕСПЧ по дело Zolotukhin/Русия приема, че дадено решение е окончателно, ако според
традиционния израз то е придобило силата на res judicata, какъвто е случаят,
когато е неотменим, т.е. когато няма други обикновени средства за правна защита
или когато страните са изчерпали тези средства за правна защита или са
позволили срокът да изтече, без да се ползват от тях.От друга страна,
извънредните средства за защита
/Zolotukhin/ не се вземат
предвид с цел да се определи дали производството е стигнало до окончателно
заключение. В това отношение в Решение по дело Mihalache/Румъния ЕСПЧ
уточнява, че средството за
защита, с което по себе си по-високопоставен прокурор, без да е
обвързано с какъвто и да е срок, може да отхвърли решението на по-нископоставен
прокурор за закриване на производството, трябва да се разглежда като извънредно
средство за защита и следователно не засяга окончателния характер на това
решение. В решението по делото Mihalache ЕСПЧ се позовава на съдебната практика на Съда
на ЕС /Kossowski/ и приема, че за да бъде окончателно решение, е
необходимо то да бъде взето и след преценка по същество на делото.В него също
така се пояснява, че не е необходима съдебна намеса в това отношение.Изключение от това виждане ЕСПЧ излага само в случаите, когато
производството е прекратено само по процесуални причини и следователно не може да се счита за
окончателен.Също така в съдебната практика на ЕСПЧ решението на
прокурора определено лице да не бъде съдено не може да се разглежда като окончателно /Mihalache/Румъния/, а в дело C-268/17, AY СЕС приема, че принципът
не обхваща лицата, които са били само интервюирани в хода на наказателно
разследване, като например свидетели , тъй като срещу тях не
е заведено наказателно производство, и не може да се счита, че то
е било окончателно съден. Изложеното по горе води до извод, че без нужния анализ на развитието
на наказателното производство, съдът не е имал правото да се позовава на
хипотезата на чл.24,ал.1,т.6 НПК
Преди да се произнесе с атакуваното разпореждане, от частния тъжител не е изисквано
да уточнява чрез правни аргументи елементи от състава на престъплението, като означава
за съда, че фактическото обвинение е било ясно както за съда, така и за лицето
чието привличане към наказателна отговорност се иска. Задължение на съда е да
даде правната квалификация на деянието и след като от фактите може да се
направи извод, че става въпрос за престъпление, което се преследва от общ
характер, единствената възможност за него е била да прекрати наказателното
производство на основание чл.24, ал.5 от НПК. Това е така защото с тъжбата са
описани съставомерни факти за деяние предвидено именно в чл.343, ал.1, б.Б НК ,
а за този вид престъпление законодателя не е предвидил те бъдат преследвани по
реда посочен от частния тъжител.
Водим от изложеното, настоящият състав на ВОС намери, че разпореждането на
ВРС следва да бъде изменено в посочения по горе аспект по мотивите изложени в
него.
Предвид горното, и на основание чл.334,т.4 НПК, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ Разпореждане № 863 от 06.02.2020г.
на ВРС, като на основание чл.24,ал.5 НПК ПРЕКРАТЯВА наказателното
производството по НЧХД 69/2020год.
по описа на съда ХV-ти състав, образувано по частна тъжба А.Д.Д.
срещу С.М.А. за причинена средна телесна повреда от престъпление от общ характер по чл.343,ал.1, б. Б НК .
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
жалбоподателя, подсъдимия и техните процесуални представители.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: