№ 921
гр. П., 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720102698 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22
от ЗПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Е. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Д. М., срещу „***” АД, ЕИК
***, със седалище/адрес на управление: *** и „***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
Срещу първия ответник „***” АД:
1. Главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и
искане да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № *** от
*** г. поради противоречието му със закона, а именно разпоредбите на чл.11,
ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК.
2. Евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД
и искане да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.4 от Договор за
паричен заем № *** от *** г., поради противоречието и с „добрите нрави“.
Срещу втория ответник „***” ЕООД:
1
1. Главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, и
искане да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на
гаранция № ***, поради противоречието му с „добрите нрави“.
2. Евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.второ от ЗЗД и
искане за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция
№ ***, поради заобикаляне на закона, а именно разпоредбите на чл.19, ал.4 от
ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Моли съда да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът „***” АД чрез ю.к. М.К. са
подали отговор на исковата молба, в който са изложили доводи, че не са
насители на спорното материално право, тъй като задълженията по процесния
договор са погасенин изцяло от втория ответник, който е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор, поради което и втория ответник е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове. С отговора са заявили
становище че процесния договор не противоречи на закона, тъй като бил
сключен в при спазване разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. По подробно изложените
в отговора доводи аргументи молят съда да отхвърли предявените искове,
като им се присъдят сторените по делото разноски. Противопоставя
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения срок ответникът „***” ЕООД чрез ю.к. М.К. са
подали отговор на исковата молба, в който са изразили становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. В отговора
ответника твърди, че не притежават пасивна процесуална легитимация да
отговарят по исковете, тъй като процесното вземане било прехвърлено от
страна на втория ответник изцяло, с всички привилегии и обезпечения, по
силата на Договор за цесия на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК ***, при условията на чл. 99 от ЗЗД. Заявява
становище, че процесния договор за поръчителство е действителен, а исковете
неоснователни. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли
съда да отхвърли предявените искове, като им се присъдят сторените по
делото разноски. Противопоставя възражение за прекомерност на заплатеното
от ищцата адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. В
2
депозирана по делото писмена молба чрез адв. М., моли съда да уважи
предявените искове, като и се присъдят сторените разноски. Представя списък
на разноските.
Ответникът „***” АД в съдебно заседание не се представлява. В
депозирана по делото писмена молба чрез ю.к. Н. оспорва иска и молят съда
да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът „***” ЕООД в съдебно заседание не се представлява. В
депозирана по делото писмена молба чрез управителя П.Д. оспорват иска и
молят съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да
бъдат разгледани.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а и видно от приложения и неоспорен
договор за паричен заем № *** от *** г., и погасителен план към него, че на
*** г. се установява, че между ищеца и ответникът „***” АД е сключен
договор за паричен заем. Съгласно чл.2 и чл.3 от договора, ищецът е получил
в заем от ответника заем в размер на 2400,00 лева, който се е задължил да
върне за срок от 15 месеца, на 15 равни месечни вноски, всяка в размер на
205,92 лева, включваща, главница и възнаградителна лихва, при фиксиран
годишен лихвен процент от 40,00 % и, годишен размер на разходите от 49,03
%, и общо дължима сума от 3088,80 лева.
Съгласно чл.4 от договора, заемателят се е задължил в тридневен срок от
датата на сключването му да представи на заемодателя едно от следните
обезпечения – две физически лица – поръчители, всяко от които представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, като
осигурителният му доход да е в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен
трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните
две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции
или кредитната му история една година назад да не е по-лоша от "редовен";
3
банкова гаранция с бенефициер заемателя и със срок на валидност 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията; одобрено от заемодателя
дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Няма спор по делото и се установява от представения Договор за
предоставяне на поръчителство № *** от *** г., че между ищеца и ответника
„***" ЕООД, на *** г. е сключен договор за поръчителство. По силата на чл.1
от него „***" ЕООД се е задължил да отговаря солидарно с Потребителя пред
„***" АД. за изпълнението на всички задължения на Потребителя, възникнали
съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задължението по Договора за паричен заем. както следва,
и по конкретно: задължение за връщане на заемната сума в размер на 2 400.00
лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за
плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи
за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари. В чл.3 от
договора е уредено, че потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в
общ размер на 1381,20 лева, платимо на вноски, всяка от които в размер на
92,08 лева, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
договора за паричен заем, като за приемането им е овластен кредиторът по
договора за заем – "***" АД.
Видно от погасителния план към договора за паричен заем сключен
между ищцата и първия ответник, в него са включени и вноските по договора
за поръчителство, като общото плащане по договора е е в размер на 3874,00
лева.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна,
съдът намира следното:
Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирано лице и
при наличието на правен интерес, поради което са проецсуално допустими.
Предявените срещу всеки от ответниците искове са евентуално
съединени, като съдът следва да ги разгледа по реда, посочен от ищеца.
По отношение на предявения иск срещу „***" АД:
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен
заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.
Ответникът – „***" АД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3
4
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на
кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с
оглед разпоредбите на ЗПК.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговаря на императивните разпоредби на чл.10, ал.1, ал.11,
ал.1, т.17-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.
Ищецът основава претенцията си за нищожност на договора за паричен
заем на неспазването на императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.10, вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК регламентира, че годишният лихвен
процент изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула
чрез която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът
му и каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са включени
всички разходи на кредитополучателя, пряко свързани с кредитното
правоотношение.
Процесният договор за потребителски кредит не отговаря на посочените
изисквания, тъй като в него са посочени единствено абсолютните стойности
на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Липсва ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
5
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.03
%.
Не се съдържа информация и за начина на изчисление на фиксирания
годишен лихвен процент и отношението му към годишния процент на
разходите. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт.
Налице е и друго нарушение, тъй като посоченият в договора годишен
процент на разходите от 49.03 % не съответства на общата сума на плащанията
по двата договора съгласно приложения погасителен план. Видно от
погасителния план още със сключването на договора за паричен заем е
предвидено заплащането на възнаграждение за поръчителлство. Въведеното в
договора изискване за вида на обезпечението, съдържа изначално поставени
ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид и
изключително краткия срок, в който следва да се предоставят – до три дни от
сключване на договора, на практика правят задължението изпълнимо само
чрез поръчителство, което е одобрено от заемодателя дружество. Срокът е
твърде кратък – за потребителя, поради което и на него му се създава
значително затруднение, както относно физическо лице – поръчител, така и
относно банковата гаранция, за учредяването на която се изисква набавяне на
документи, одобрение и други, т. е. все действия, за които са нужни
технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното
включване на възнаграждението на поръчителя в погасителния план, води до
извода, че то представлява скрито оскъпяване на кредита. Представеното
обезпечение излиза извън функцията си да гарантира на кредитора
изпълнение на задължението по договора, като неговата цел е да му осигури
допълнителна печалба. Този извод се налага и от обстоятелството, че
обезпечението следва да се представи в срок след сключване на договора за
паричен заем, при положение, че преди отпускането му заемодателят е длъжен
да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при
предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и
възможностите за предоставяне на обезпечение. Включено по този начин към
погасителните вноски, възнаграждението на гаранта се явява добавка към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето
защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 от чл.11,
6
ал.1 от ЗПК, договорът се явява недействителен.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му.
От изложеното следва, че при сключване на процесния договор за
паричен заем не е спазена императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, поради което същият на основание чл.22 от ЗПК е изцяло нищожен.
Затова първият предявен евентуално съединен иск срещу „***" АД е
основателен и следва да се уважи.
Доколкото другите искове срещу същия ответник подлежат на
разглеждане в случай на отхвърляне на този иск, то не следва да бъдат
разглеждани.
По отношение на предявените искове срещу „***“ ЕООД:
Страните по едно съглашение са свободни да определят свободно
съдържанието на договора, но са ограничени от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в
две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави . В този смисъл е и т.3 от
Тълкувателно решение№ 1 от 15.06.2010 г., по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК.
7
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, представлява 1) всяка неиндивидуално
опредЕ. уговорка в негова вреда, която 2) не отговаря на изискването за
добросъвестност и 3) води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Съобразно тази легална дефиниция
тези положителни материални предпоставки трябва да са проявени
кумулативно. В чл.143 от ЗЗП са уредени отделни проявни форми на
неравноправност на клаузите в потребителския договор, като общото между
тях е, че търговецът едностранно и без наличието на обективни предпоставки
да изменя сключения договор, респ. значително се накърнява
еквивалентността на насрещните престации или се ограничават способите за
защита на потребителя при виновно неизпълнение на договорни задължения
от търговеца.
Макар и в ЗЗП да липсва законово определение на понятието
„добросъвестност", съдът счита, че неговото съдържание представлява
мярката на честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския
оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление. А
добросъвестната търговска практика представлява съвкупност от правила,
определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните
търговски отношения и не нарушават добрите нрави.
Съгласно чл.138, ал.1 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят
се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на
негово задължение, т.е. договорът за поръчителство е съглашение между
кредитор и поръчител, а длъжникът се явява трето за това правоотношение
лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав за
неговото сключване. Договор за поръчителство е едностранен, безвъзмезден и
каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е
кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на
задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение.
Видно от процесния договор, той е сключен между кредитополучателя и
ответника, в качеството му на поръчител, а не между кредитодателя и
ответника, като поръчител, поради което и следва извода, че със същия се
заобикаля закона, респ. т.нар наречения поръчител е бил недобросъвестен.
Това е така, тъй като договора е акцесорен, сключен във връзка с предоставен
8
на ищцата кредит, и липсва задължение за ответника като поръчител,
произтичащо от сключения между ищцата и кредитодателя „***" АД договор
за кредит.
Макар формално договорът за предоставяне на поръчителство да е
сключен с друго лице, а именно ответника „*** "***, тълкувайки уговорките в
договора за поръчителство, съдът намира, че възнаграждението на поръчителя
всъщност представлява допълнително възнаграждение на кредитодателя. Този
извод следва от изричната уговорка между страните, възнаграждението по
същия да се плаща по сметка на посредника кредитодател, както и
включването му в погасителния план, наред с вноската за главница и лихва.
Също така обстоятелството, че договорът за поръчителство е сключен на
същата дата, на която и договорът за кредит, без да се изчаква изтичането на
3-дневния срок, в който кредитополучателят би могъл да предостави друг вид
обезпечение, а именно поръчителство от две физически лица или банкова
гаранция, води до извод, че единствената цел на кредитодателя с тази уговорка
е била да добави допълнително възнаграждение по договора за кредит, което
обаче не е включено в годишния процент на разходите. В подкрепа на този
извод на съда е и уговорката в процесния договор, че плащането на премиите
по същия ще се извършва по сметка на посредника – кредитодателя или в
негов обект, а не по сметка на поръчителя. От друга страна действието на
договора за възлагане на поръчителство зависи от преценката на
кредитодателя.
От друга страна, сключеният между ищцата и първият ответник договор
за паричен заем, и сключения между ищцата и втория ответник договор за
предоставяне на поръчителство се намират във взаимовръзка по между си и
като система от правоотношения между страните, то и последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит, рефлектира и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството
на правоотношенията.
Съдът намира, че Договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на
добрите нрави. Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава
правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е
9
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. Според практиката на ВКС, преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен
случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните
накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. При
накърняването на принципа на „добрите нрави" се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне интересите на длъжника, с цел извличане на собствена изгода на
кредитора.
Съобразявайки гореизложените принципни съображения, съдът приема,
че Договорът за предоставяне на поръчителство от *** г. е недействителен,
поради накърняване на добрите нрави, доколкото единствената цел, поради
която е сключен,както вече бе посочено, е установяване на допълнително
задължение за длъжника, респ. на допълнително възнаграждение за
кредитодателя. Свободата на договаряне не може да бъде използвана за
неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка
на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т. ч. този
на „добрите нрави“ – правоотношенията следва да се сключват при спазване
на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на
този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява
репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни
условия" за сключване на договора, на които придава привидно доброволен
характер и привидно право на избор.
В случая, първият ответник е едноличен собственик на капитала на
втория ответник. В същото време, съгласно чл.3, ал.3 от Договора за
предоставяне на поръчителство "***“ АД е овластено да приема вместо
гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е
известен на заемодателя, а ищцата не е имала възможност да уговаря
условията, при които да бъдат сключени договорите, вкл. относно
предоставеното обезпечение. Изискването на кредитиращата институция на
поръчител при отпускане на заема и в частност за предоставяне на гаранция от
свързаното с него юридическо лице - гарант, навежда на опит за заобикаляне
10
на закона и в частност на въведените в него ограничения за общия размер на
разходите по кредита и вида допълнителни услуги, които могат да се
предоставят от кредитора срещу заплащане. Така установените обстоятелства
водят до извода, че договорът за предоставяне на поръчителство излиза извън
правилата на добросъвестността, като прехвърля риска от неизпълнение върху
самия длъжник, предвиждайки допълнителна печалба за кредитора под
формата на възнаграждение за свързания с кредитора гарант. В този смисъл
настоящият съдебен състав намира, че чрез договора за предоставяне на
поръчителство се стига до допълнителното обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника и то в значителен размер (за повече от половината от
отпуснатата в заем сума), т. е. налице е нееквивалентност на престациите,
което накърнява „добрите нрави“ и води до извода за нищожност на договора
за предоставяне на гаранция, поради което предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Поради уважаването на главния иск срещу втория ответник, съдът не
следва да разглежда предявения срещу този ответник евентуален иск.
По разноските:
Ищцата е поискала от съда да и бъдат присъдени сторените разноски.
По предявения иск срещу първия ответник, ищцата е заплатила
държавна такса в размер на 123,55 лева, които с оглед изхода на делото на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат възложени върху „***“ АД. По
този иск ищцата е била представлявана безплатно от адв. М., при условията на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което дължимото на адв. Д. М. адвокатско
възнаграждение, определено съобразно предвидените минимални размери в
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с вкл. ДДС е в размер на 730,66 лева, което
следва да бъде възложено върху първия ответник, с оглед изхода на делото.
По предявения иск срещу втория ответник, ищцата е заплатила
държавна такса в размер на 55,25 лева, които с оглед изхода на делото на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат възложени върху „***“ ЕООД.
По този иск ищцата е била представлявана също безплатно от адв. М., при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което дължимото на адв. Д. М.
адвокатско възнаграждение, определено съобразно предвидените минимални
размери в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
11
размери на адвокатските възнаграждения, с вкл. ДДС е в размер на 525,74
лева, което следва да бъде възложено върху втория ответник, с оглед изхода на
делото.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл. първо
от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, Договор за
паричен заем № *** от *** г., сключен на *** г. между Е. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: *** и „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: ***, като противоречащ на закона.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл. трето
от ЗЗД, Договор за предоставяне на поръчителство № *** от *** г. ,
сключен на *** г. между Е. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: *** и „***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, поради накърняване
на „добрите нрави“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „***” АД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 123,55 лева, представляваща заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 55,25 лева, представляваща заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „***” АД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от
Адвокатска колегия – П., с адрес на кантора: ***, сумата от 730,66 лева, с
включен ДДС – адвокатско възнаграждение, за оказаната от него безплатна
правна помощ на Е. Г. Д., ЕГН **********, по гр.д. № 02698/2024 г. на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „***” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище/адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от
Адвокатска колегия – П., с адрес на кантора: ***, сумата от 525,74 лева, с
включен ДДС – адвокатско възнаграждение, за оказаната от него безплатна
12
правна помощ на Е. Г. Д., ЕГН **********, по гр.д. № 02698/2024 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13