Р Е Ш Е Н И Е
24.10.2011 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IX
Районен съд –
Дупница състав
20 септември 2011
на Година
Милена Богданова
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи
за разглеждане докладваното от
Гражданско 2371 2010
дело № по описа за година.
Б.Г.М. ЕГН ********** *** е предявил против „Фундаментал” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, район „Витоша”
ул.”Пирин” №91,ет.4 ап.5 представлявано от управителя В.Г. Алксов обективно
съединени искове с правно основание чл.245
ал.2 вр. чл.128 т.2 КТ, и чл.224 ал.1 и от КТ вр. чл.86 ЗЗД.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение в
общ размер на 3790лв., от които сумата от 1250лв., представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за периода от м.декември 2009г. до м.февруари
вкл.2010г., сумата от 450лв., представляваща неползван платен годишен отпуск за
м.март 2010г., сумата от 430лв., представляваща положен извънреден труд, сумата
от 670лв., представляваща неизползван платен отпуск за 2008г., 2009г. и 2010г.,
сумата от 1440лв., представляваща неизползвани купони за храна, а именно:
18месеца по 20 работни дни по 4лв.на ден, както и сумата от 450лв. – мораторна
лихва върху целия исков период до завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва върху исковата сума, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Претендира сторените разноски по делото.
Ищецът твърди, че с ответника е бил в
трудови правоотношения по силата на трудов договор №348/31.07.2007г. На
09.10.2007г. между тях било подписано допълнително споразумение към ТД по
силата на което ищецът получавал основно месечно възнаграждение в размер на
450лв. Със Заповед №27/01.04.2010г. на осн. чл.325 т.1 от КТ ТПО било
прекратено. Ищецът твърди, че до 30.11.2009г. полагащите му се трудови
възнаграждения били изплащани редовно като след това били преустановени.
Твърди, че не са му били изплатени и обезщетенията за неизползван платен
годишен отпуск за 2008, 2009 и 2010г., както и не са му били заплатени суми за
храна за периода от 01.09.2008г. до 31.02.2008г.
В законоустановения едномесечен срок по
чл.131 ГПК ответникът не е упражнил правото си на писмен отговор. В съдебно
заседание не взема становище.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
В производството
е безспорно обстоятелството, че ищецът и ответното дружество са били в
трудовоправни отношения, по силата на които Б.М. е изпълнявал длъжността „механошлосер”,
след което бил преназначен на длъжност „ръководител група /модулна обогатителна
инсталация/”. Със Заповед №27/01.04.2010г. на осн. чл.325 т.1 от КТ ТПО било
прекратено трудовото. В заповедта е отразено, че следва да му бъдат изплатени
следните обезщетения: - на осн. чл.224 ал.1 от КТ обезщетение за неизползван
платен отпуск 2 дни за 2008г., 25 дни за 2009г. и 6 дни за 2010г.
Приети
са като доказателства по делото, представените с исковата молба документи: договор
№348/21.07.2007г.; ДС към ТД №348; Удостоверение
изх.№20100816115229/16.08.2010г.; график на обогатителна инсталация за месец
декември 2009г.; график на обогатителна инсталация за месец януари 2010г.;
списък за извънреден труд за м.декември 2009г. и м.януари 2010г.
Съдът е допуснал и назначил
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г.В.. Заключението по
експертизата е било прието от съда като обективно и компетентно изготвено и не
е било оспорено то страните по делото. От същото се установява, че размерът на
трудовото възнаграждение, което е останало дължимо от работодателя за периода
от м.декември 2009г. до м.март 2010г. е общо 1223.46лв.; неизплатената сума за
неползван платен годишен отпуск начислена във фиша за м.април 2010г. е в размер
на 798лв., обезщетението за забавено плащане върху неплатеното трудово
възнаграждение за периода от 11.12.2009г. до 07.09.2010г. е 155.26лв.; размерът
на дължимата сума за неплатени купони за безплатна храна за времето от
м.септември 2008г. до м.февруари вкл.2010г. е 908лв.
Съдът е допуснал допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Г.В., във връзка със дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд от страна на ищеца. Заключението не е
било оспорено от страните по делото. От същото се установява, че точния размер
на неплатен извънреден труд, положен от ищеца не може да бъде изчислен, тъй
като не са били предоставени на вещото лице документи за положен такъв и няма
база данни, по които да бъде изчислен.
На осн. чл.214 ал.1 ГПК ищецът чрез
процесуалния си представител е направил искане за изменение на иска чрез неговото
намаляване съгласно установеното със съдебно-счетоводната експертиза, като
съдът е допуснал това изменение на размера на предявените обективно съединени
искове за сумата от 3535.26лв., както следва: 3 349.36лв. – главница и
155.80лв. лихва., като за разликата до претендирания общ размер от 4240лв.
съдът е прекратил производството.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
По иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.
Съгласно чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване
на ТПО работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж.
За да бъде присъдено това обезщетение е
необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав – прекратено
трудово правоотношение, преди прекратяването работникът или служителят да е
имал право да ползва платен годишен отпуск в определен размер и този отпуск да
не е бил ползван от работника.
Не се спори по делото, а и от представените
и приети от съда доказателства се установява, че между страните по делото е
съществувало трудово правоотношение като ответникът е бил работодател, а ищецът –работник, заемащ
длъжността „механошлосер”, след което бил преназначен на длъжност „ръководител
група /модулна обогатителна инсталация/”. Със Заповед №27/01.04.2010г. на осн.
чл.325 т.1 от КТ ТПО било прекратено трудовото, като в същата самият
работодател е посочил, че на М. следва да се изплати обезщетение на осн. чл.224
ал.1 от КТ – обезщетение за незаплатен годишен отпуск. Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза този размер е 798лв.
Съдът намира, че са налице
материално-правните предпоставки за присъждане на обезщетение по реда на чл.224
ал.1 КТ тъй като ТПО с ищеца е прекратено със Заповед №27/01.04.2010г, като в
заповедта изрично е отбелязано, че на работника следва да се изплати
обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.
Съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.224 ал.1 КТ е основателен и доказан в размер на 798лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.128 т.2 КТ.
Разпоредбата на чл.128 КТ установява
възмездност на полагания от работниците и служителите труд, като на
работодателя е вменено задължението да заплаща в предвидените срокове
уговореното трудово възнаграждение. В този смисъл за успешното провеждане на
иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между
него и ответника, а последния да установи точното престиране на трудово
възнаграждение. В настоящия случай на ищеца не е било заплащано трудово
възнаграждение за периода м.декември 2009г. до м.март 2010г., което се
установява от съдебно-счетоводната експертиза. Съдът намира иска за основателен
и доказан и ще го уважи в претендирания размер от 1223.46лв.
Съдът
намира, че е основателна исковата претенция за заплащане на положен извънреден
труд в размер на 430лв. Ответникът не оспори представения като писмено
доказателство от страна на ищеца Списък на положен извънреден труд от него през
месец декември 2009г. и м.януари 2010г. Основателна е и претенцията за
заплащане на дължимата сума за неплатени купони за безплатна храна за времето
от м.септември 2008г. до м.февруари вкл.2010г., която съдът ще уважи в размер
на 908лв. съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Относно иска по чл.86 ал.1 ЗЗД
за присъждане на мораторна лихва – при неизпълнение на парично задължение,
дължимо от ответника, той дължи обезщетение в размер на законната лихва,
считано от датата на падежа за получаване на всяко възнаграждение до датата на
подаване на исковата молба. Искът по чл.86 ЗЗД е акцесорен и е в зависимост от
изхода на главния иск. С оглед основателността на иска по чл.128 т.2 КТ съдът
ще присъди мораторна лихва върху всяка една от сумите, считано от момента,
когато вземането е станало изискуемо до датата на подаване на исковата молба в
съда в размер на 155.80лв. за
периода от 11.12.2009г. до 07.09.2010г.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78 ал.1
от ГПК, ответникът следва да заплати дт
в размер на 50.00лева по оценяемия иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ, 50лв. по оценяемия иск с правно осн. чл.128 т.2 КТ и 50лв. д.т. по иска с правно основание чл.86 ЗЗД, както и 400лв. разноски
на ищеца за адвокатско възнаграждение.
На основание изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника „Фундаментал” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, община Столична, район „Витоша” ул.”Пирин” №91,ет.4 ап.5
представлявано от управителя В.Г. Алксов да заплати на Б.Г.М. ЕГН ********** *** сумата от 3515.26лв., от които – сума в размер на 1223.46лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение на
ищеца за периода м.декември 2009г. до м.март 2010г. както и мораторна лихва върху неплатеното трудово
възнаграждение, считано от 11.12.2009г. до 07.09.2010г. в размер на 155.80лв., сума в размер на 798.00лв. обезщетение на осн. чл.224
ал.1 и 2 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, както следва: 2 работни дни
за 2008г., 25 работни дни за 2009г. и 6 работни дни за 2010г. или общо 33
работни дни, ведно със законната лихва върху уважения размер, считано от
завеждане на исковата молба да окончателното изплащане на сумата, сумата от 908.00лв., представляваща неплатени
купони за безплатна храна за времето от месец септември 2008г. до м. февруари
вкл. 2010г., както и сумата в размер на 430.00лв.,
представляваща неизплатена сума за положен извънреден труд от ищеца за
м.декември 2009г. и м.януари 2010г., ведно със законната лихва върху общия
размер на претендираната сума от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА ответника „Фундаментал” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, община Столична, район „Витоша” ул.”Пирин” №91,ет.4 ап.5
представлявано от управителя В.Г. Алксов
да заплати по сметка на ДРС дт в размер на 50.00лева по оценяемия иск с
правно основание чл.224 ал.1 КТ, д.т. в размер на 50лв. по оценяемия иск с
правно осн. чл.128 т.2 КТ и 50лв. д.т. по иска с правно основание чл.86 ЗЗД,
както и 400лв. разноски на Б.Г.М.
ЕГН ********** *** за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено с въззивна жалба
пред Окръжен съд гр.Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: