РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Бургас, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Г.а Стоянова
Д. П. Стоянов
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора А. Ат. Г.
като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222100600646 по описа за 2022 година
С присъда 52 от 14.04.2022 г., постановена по НОХД №2581/2021 год.,
Районен съд Бургас, признал Н. С. К. и Й. С. К. за виновни в това, че на 18
август 2018 г. в гр. Созопол, в съучастие като съизвършители, причинили на
К. С.К. средна телесна повреда, довела до трайно намаление зрението на ляво
око и на основание чл. 129 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 и чл. 55 ал.1 НК ги осъдил на
Пробация за срок от шест месеца, с прилагането на задължителните
пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване
два пъти седмично пред длъжностно лице за подпис и задължителни
периодични срещи с пробационен служител. Те са осъдени да заплатят
направените по делото разноски.
Подсъдимите атакуват присъдата, като искат отмяна на постановения
от Районен съд акт на две основания – процесуално и фактическо. Оспорва се
аналитичната дейност на съда. Неправилно според въззивниците съдът е
оценил показанията на пострадалото лице К. и свидетели Е. и Й., като
последователни и непротиворечиви. Между тях има разминаване за времето и
1
мястото на деянието, както и действията на замесените лица. Двете
свидетелки дават различни от пострадалия показания за употребения от него
алкохол и отношението му към другото лице К.. При това неправилен е
извода на съда, че няма противоречия в показанията на свидетелите.
Според подсъдимите и защитата им, мотивите не отговарят на
правния стандарт. Съдът не е направил анализ на доказателствата, защо
възприема едни и отхвърля други доказателствени източници. Това
приравнява изложената писмена позиция на съда като липса на мотиви.
Защитата оспорва и съставомерност в поведението на двамата братя.
На К. са причинени разкъсно контузна рана на долен клепач чрез обръщане на
лигавичавата част. Това е често срещано състояние на лица с заболявания
високо кръвно налягане, диабет, вродено и т.н., потвърдено и от вещите лица.
Намаление на зрението в такива случаи е под 30 дни, нараняванията не
изискват хирургическо лечение, а подлежат на самостоятелно възстановяване.
Защитата навежда основания за приложението на чл. 12 ал.1 НК –
поведението на двамата братя е реализирано в състояние на неизбежна
отбрана. Агресивното поведение на К. към свид. К. – и двамата непознати, е
мотивирало двамата подсъдими да се намесят в защита на нападнатия. К. е на
възраст, с намалени физически възможности за движение и противодействие.
Към момента на намесата на подсъдимите агресията на К. против К. не е била
прекратена и е продължавало вербалното и физическо нападение.
Оспорват присъдата и относно приложение на закона. Отговорността
на братята е ангажирана в това, че като съизвършители, са причинили средна
телесна повреда на К.. Това телесно увреждане е причинено от един от тях и
не е изследван и установен точния причинител на удара в лицето на К.. Това е
могло и следвало да се извърши и е задължение на прокурора да докаже
авторството на причинителя на увреждане здравето на К..
С оглед на изложеното отправят искане до съда за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати
за невиновни по повдигнатото обвинение.
Пред настоящата инстанция се проведе съдебно следствие.
Изхождайки от възраженията, изложени в жалбата, по инициатива на
надзорната инстанция бяха разпитани повторно вещите лица, които
потвърдиха дадено преди това в процеса заключение за вида и характера на
2
телесното увреждане.
Прокурорът оспори жалбата на подсъдимите и поиска присъдата да
бъде потвърдена. Установени са всички необходими факти и обстоятелства,
които доказват извършеното от Н. и Й. К.и престъпление. Пострадалият К.,
М./А. М. Е./ и Й. са били на място на инцидента. Изложените от тях факти
намират частично потвърждение и в обясненията на подс. Й. К.. Съдебно-
медицинската експертиза установява характера на телесното увреждане и
механизма на причиняването. Мотивите на Районния съд отговарят на
изискванията на закона. Обсъдени са всички доказателствени източници и е
изложена фактическа обстановка, основа на обективния, задълбочен и
безпристрастен анализ на доказателствата. Наказанията на двамата
извършители са законосъобразни и правилно индивидуализирани. Няма
основания за промяна на първостепенния съдебен акт и поиска присъдата да
бъде потвърдена.
Защитата оспори приетото за доказано нанесена телесно увреждане
на К.. Няма изходни данни за здравословното състояние на пострадалия
преди и след деянието, от които да се прецени дали съставомерното телесно
увреждане е настъпило. В детска очна клиника към „Александровска
болница“ при преглед е установено намаление на зрението с 10 %. Това не е
специализиран кабинет, в който да бъде указана първа помощ и дадат
заключение за здравословното му състояние. Телесното увреждане не е
установено в МБАЛ Бургас, която К. посетил за първоначален преглед. Два
дни по късно посетил здравното заведение в София, явно при познат лекар
дал и заключението за намалено зрение, послужило и при изготвяне на
медицинската експертиза. Другите травматични увреждания, които получил
пострадалия, не са от характер на средно телесно увреждане по смисъла на
НК. По делото е установено, че Костадинов е ползвал диоптрични очила, бил
е с трайно намалено зрение преди инцидента. Правят заключение, че не е
настъпило телесното увреждане, за което са привлечени да отговарят
подсъдимите. Няколко месеца след констатацията от 10% намаление на
зрението в „Александровска болница“, при друг преглед от специалист в гр.
Перник е установено 70-80% възстановяване, което е много бързо, поставящо
под съмнение обективността на първоначалната констатация.
Подсъдимите не са имали намерение да участват в процесното
3
деяние. След възприемане на побой от К. на охранителя на паркинга, двамата
подсъдими се притекли от хотелската си стая да помогнат на беззащитния
свидетел. При това не може да се твърди, че действията им са извършени с
пряк или евентуален умисъл. Целта им е била да защитят друго заплашено и
беззащитно лице като свой граждански дълг. Имало е пряко и
непосредствено физическо нападение от страна на пострадалия, съчетано с
обиди към тях, което допълнително провокирало развитието на инцидента.
Налице са основания за приложението на чл. 12 НК, поради което
подсъдимите не следва да носят наказателна отговорност и оправдани по
повдигнатите обвинения. Подсъдимите се присъединиха към
изложеното от защитниците си. В конкретната ситуация се опитали да
постъпят правилно, не биха посегнали на беззащитен човек независимо от
ситуацията и основанията. Така са възпитани.
След цялостна оценка на събраните по делото доказателства,
независимо от основанията в жалбата, в пределите на своята компетентност
по чл. 313 и чл. 314 НПК, Бургаски Окръжен съд намира за установено
следното:
Производството пред Районния съд протекло по общия ред.
Разпитани са пострадалият К. – л. 35 ОХ, свид. К. – л. 36 ОХ, охранител на
паркинг, свидетелите Е. – л. 36 гърба ОХ и Й. – л. 37 ОХ, придружавали
пострадалия по това време. Само показанията на свид. К. от досъдебното
производство, по инициатива на съда и след съгласието на страните, са
прочетени на основание чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.2 НПК. В съдебното дело е
изготвено заключение по тройна медицинска експертиза и вещите лица са
защитили изводите и заключенията си при разпит в с.з. – л. 111 гърба ОХ.
Подсъдимият Й. К. е дал обяснения – л. 112 ОХ. Другият подсъдим Н. К. не е
давал пред съда обяснения, не се възползва от тази възможност и пред
надзорната инстанция. Събрани са писмени документи, част от
доказателствената маса от значение за постановяване на първоинстанционния
съдебен акт.
Пострадалият и свидетели Е. и Й. били на почивка в гр. Созопол през
2018 год. На 18 август през деня били на плаж, а вечерта посетили заведение.
Оставили автомобила си на платен паркинг, на който работел свид. К..
4
Отговорникът на паркинга е имал претенции за начина на паркиране на
колата, вписал номера в тетрадка. След вечеря тримата се върнали на
паркинга за колата си, но отговорника не бил на работното си място.
Изчакали няколко минути, докато К. се появил. Бил посрещнат от чакащите
го свидетели с реплики, че половин час го изчаквали. Като извинение за
липсата и закъснението си изтъкнал, че ходил до друг паркинг да обслужи
клиент. Възникнал спор между К. и охранителя за това, че като ползватели са
платили и охраната на колата си, а такава фактически няма. Двамата мъже
били един до друг в словесния спор, а жените изчаквали встрани от тях.
Двамата мъже били непознати помежду си, но спора се разразил
словесно и ангажирал не само тяхното внимание, но и това на двете жени,
които стояли на метри от тях и изчаквали. В момента на спора видели две
непознати момчета да тичат към тях и насочили към свид. К. и скочили
едновременно да го бият – и двамата му нанасяли удари с юмруци по главата
и тялото. Нападателите не са отправили вербални реплики или опит за
какъвто и да е диалог с пострадалия, в движение направо се нахвърлили за
физическа саморазправа с непознатия за тях свидетел. Тогава тези свидетелки
се намесили като се опитвали да отстранят двамата нападатели от К..
Пострадалият не е падал на земята. В резултат на ударите е имал кръв по
лицето, под едното око имал кървяща рана. Както внезапно се появили и
намесили, така и внезапно преустановили побоя над свидетеля и отдалечили.
Една от свидетелките сигнализирала полицията. След полицейското
управление Е., Й. и пострадалия посетили болница в гр. Бургас, след кратка
почивка в квартирата си в Созопол. Сутринта следващия ден били в София в
Александровска болница. Костадинов бил прегледан и оставен на лечение, по
късно опериран. След инцидента около четири месеца бил в болнични.
На ДП са проведени две експертни изследвания – единична и тройна
експертизи. В съдебното следствие, поради заболяване на едно от вещите
лица, е назначена нова тройна експертиза. Всички тези специалисти са
отговорили на зададените им въпроси след запознаване с медицинската
документация, свързана с установяване на телесните увреждания, лечението и
възстановяването на пострадалия К.. Изводите им са еднопосочни.
Спешна помощ били уведомени в 20,23ч. на 18.08.20218 год. и в 21.01.ч.
посетен заявения адрес – хотел „С.“ гр. Созопол, мястото на конфликта с
5
двамата подсъдими. К. е прегледан и установено моментното му състояние –
„съобщава, че не вижда с ляво око“ – л. 17, т.2 ДП. Извършен е и преглед по
късно – допълнителен лист към лист за преглед на пациент – л. 15, т.2 ДП /по
делото са приложени на няколко места такъв документ/. В него подробно е
описано заявеното от пострадалия за времето – около 20.00 ч. и начина на
получаване на описаните увреждания – „удари с юмрук в ляво око,
кръвотечение от клепача и ….“ И самите увреждания – „разкъсно контузна
рана на долен клепач 3-4 см. ….“. Прегледите са извършени последователно
на място в гр. Созопол и в болница в гр. Бургас процесната вечер. На
следващия ден К. посетил „Александровска болница“ в гр. София и прегледан
от д-р Ранчев, извършени изследвания. Лекарят е достигнал до заключение за
хоспитализация на пациента и издал направление в 15,30ч. на 19.08.2018 г.– л.
92 т.1 ДП. По делото е представена история на заболяването 21791 – л. 90 и
сл. т.1 ДП, от която е видно, че К. е приет за оперативно лечение в 15,44 ч на
19.08.2018 год. и изписан в 16.00ч. на 21.08.2018 год. „с подобрение“. В
наличната медицинска документация е проследено предоперативното
състояние на пациента, лечението му и резултата. На 23.08.2018 год. посетил
специалист по съдебна медицина, който го прегледал и описал представената
от К. мед. документация и достигнал до заключение за видимите физически
наранявания по лицето му, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и причинили му болка и страдание, както и установил
трайно отслабване на зрението – л. 4-5 т.2 ДП.
През 2018 год. е назначена единична СМЕ – л. 76-77 т.1 ДП, извършена
от съдебен лекар. През 2020 год. е извършено ново експертно изследване на
медицинската документация от заболяването на К. от трима експерти – двама
съдебни лекари и специалист по очни болести – л. 81-83 т.1 ДП. Поради
заболяване на едното вещо лице, в съдебна фаза съдът назначил нова тройна
медицинска експертиза – л. 75 ОХ. Вещите лица – съдебен лекар, специалист
неврохирург и специалист по очни болести - началник отделение в МБАЛ
Бургас, представили, а впоследствие и защитили заключенията си – л. 106 и
сл. ОХ. Освен посочената по горе медицинска документация, при
изследването си са взети под внимание и резултатите от последващите
оперативното лечение прегледи от 28.02.2019 г. – л. 129 т.1 ДП и от
21.11.2019 г. – л. 130 т. 1 ДП. Вещите лица са установили, че К. е получил
открита рана по долния клепач на ляво око. Ектопион на долния клепач и
6
кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото око. Кръвонасядане клепачите на
ляво око. Счупване фасетна коронка на първи горен десен зъб. Посочените
увреждания могат да се получат от счупени стъкла на поставените на лицето
очила. Травмата на окото е причинило трайно намаление на зрението на
лявото око.
Пред настоящата инстанция вещите лица потвърдиха констатациите си
от експертното заключение. Те са направили своите изводи въз основа на
наличната по делото медицинска документация от прегледите на
пострадалия. К. е бил прегледан четири пъти – на 18 август в Бургас, на 19
август в София, на 28.02.2019 год. и 21.11.2019 год. контролни прегледи. В
тях е отбелязано получени физически увреждания около и на ляво око. Има
разминавания в медицинската документация в точното посочване
състоянието на пострадалия. Според вещите лица това се дължи на заявените
оплаквания от Костадинов при прегледите от съответен специалист,
определили целта на медицинската манипулация. К. е получил видими
травматични увреждания, посочени по горе, кръвоизлив в стъкловидното
тяло на ляво око. Последният е установен при втория преглед от 19 август
2018 год. в „Александровска болница“. Тогава е установено намаление
зрението на К. 0,05 с корекция 0,1 още по ниско. Това съответства на около
10% зрителна способност в момента на прегледа. След оперативното лечение
в тази болница, в следващите контролни прегледи от 28 февруари 2019 год. и
21.11.2019 год. е проследено постоянното подобрение на зрението на
травмираното око, за да достигне установено зрение от 0,7 – л. 26, гърба,
последен абзац, ВНОХД и л. 108 НОХД. Обяснено на разбираем език според
експерта д-р М., това е възстановяване зрението на 70%. От тогава е
проследено и неговото състояние и отражение върху зрителната способност
на окото. От момента на причиняване на физическото увреждане 18.08.2018
год. в гр. Созопол, К. е получил трайно намаление зрението с ляво око,
установено от последния преглед от 21.11.2019 год., което е период от 15
месеца. Според вещите лица, намалението на зрението с ляво око е резултат
от травматично увреждане, а не дегеративно изменение л. 27, горе ВНОХД.
Астигматизъм не може да се появи от травматично увреждане на окото.
Настоящата съдебна инстанция предостави възможност на подсъдимите
да дадат обяснения по повдигнатото обвинение. Подс. Н. К. се ползва от
възможността да не дава обяснения в процеса – л. 36, гърба ВНОХД.
7
Жалбата и основанията в нея.
Защитата оспорва обективността на аналитичната дейност на
първостепенният съд. Свидетели Е. и Й. дават противоположни сведения за
времето на престой на паркинга, употребата и количеството алкохол от
пострадалия и неговото поведение и реакция, прякото и непосредствено
нападение на К. на К. и мотивите затова. Разминаване на двете свидетелки
има и по отношение поведението на подсъдимите, допълнително потвърдени
и от показанията на свид. К.. Показанията на последния свидетел от ДП са
прочетени в съдебния процес без съгласието на страните по реда на чл. 281
ал.4 НПК.
Съдът е прочел само показанията на свид. К.. Служебно е
констатирал, че свидетелят няма спомен за астрономическия час на
процесното събитие и е предложил на страните показанията му да бъдат
прочетени на основание чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.2 НПК. Изминалия период от
време и липсата на спомени относно времето на конфликта между
пострадалия К. и охранителя на паркинга, мотивира съдът към това
процесуално действие. Страните – прокурор, защитник в лицето на адв. П.,
подсъдимите Н. К. и Й. К. изрично са дали съгласието си за това действие – л.
76, последен абзац, ОХ. Съдът е изпълнил и задължението си по чл. 281 ал.7
НПК като е уведомил подсъдимите, че тези показания ще бъдат ползвани при
постановяване на присъдата. Процедурата по прочитане показанията на свид.
К. е изпълнена точно и изцяло. Неоснователна е изложената позиция на
защитата, че е нарушена нормата на чл. 281 ал.4 НПК. Тя е обвързана с
условията на предходната алинея и за прочитане на разпит от ДП е
необходимо да е извършен в присъствието на обвиняем и/или неговия
защитник. В случая това е неприложимо, видно от начина на разпит на К. на
ДП – извършен от разследващ орган без ничие друго присъствие. Условията
за разпит по чл. 281 ал.5 НПК са различни от предходната алинея по обхват и
условия. В реализираната от първостепенния съд процедура по прочитане
показанията на този свидетел, отговаря пълно и точно на законовия
регламент. Възраженията в тази част са неоснователни.
Настоящата инстанция споделя извода на предходния съд в оценката му за
показанията на Е., Й. и К.. Те са преки очевидци, а показанията им
последователни, логични и непротиворечиви. За изложеното от защитата
8
противоречие от съдържателна страна, свързано с употребата на алкохол. Е.
сочи, че през деня били на плаж, „ сигурно сме пили някакви бири“ – л. 76,
гърба, абзац втори от показанията им, ОХ. Й. не представя подобна
информация в процеса в разпита си пред съда – л. 77, ОХ. След като са
оставили автомобил на паркинг, били на вечеря, тя не е употребила алкохол, а
за другите „може да са пили нещо, по чаша вино или нещо такова“ – л. 77,
абзац втори от показанията, ОХ. Няма противоречие за този факт, както
заявява защитата в жалбата. Има непълноти в съдържанието на разпита.
Защитата, прокурорът и подсъдимите са участвали лично в този разпит,
имали са възможност да задават въпроси и не са сметнали за съотносимо към
предмета на делото, да бъдат задавани въпроси и изяснен този
факт. Няма противоречие в показанията на тези двама свидетели. В
доказателствата по делото няма индиция, че К. е бил под въздействието на
алкохол в инцидента с К.. От показанията му може да се установи, че на
вечеря е изпил една бира. Пазачът на паркинга в ДП сочи, че пострадалият
бил много пиян. Това твърдение е изолирано и без подкрепа в другите
доказателствени източници. Непосредствено след инцидента К. посетил
полицейско управление и в предварителната им дейност няма действия,
насочени към вземането на кръв за анализ на когото и да е от участниците в
инцидента, не е налице съмнение за влиянието на алкохол в поведението на
когото и да било. С жалбата за пръв път се навежда на това обстоятелство, че
К. е бил под въздействието на алкохол. Това изложено обстоятелство
настоящата инстанция приема като лична интерпретация на фактите, а не на
доказан факт и част от обективната съставомерност на произлязлото
престъпно събитие.
В мотивите си съдът е приел, че К. и спътниците му били на паркинга и
изчаквали отговорника. При появата на К. първият започнал да му говори на
висок глас, подразнен от закъснението и липсата на охрана в това време.
Възникнал словесен конфликт, К. сграбчил К. и на висок глас разговаряли.
За този сегмент от събитието К. разкрива, че оставили колата на паркинг и
след вечеря отново се върнали. Отговорникът не бил на място и изчакали 10-
15 мин. Като се появил К., започнал спор между тях затова, докато липсва,
колите нямат охрана, за която платил. Не са имали физически контакт според
пострадалия, а само К. се опитал да го изблъска, тъй като му препречил пътя
9
към бариерата.
Двете спътници на пострадалия били на 2-3 метра и затвърждават
основата на спора между двамата мъже. Физически контакт на К.с К.не е
имало, както и че са били тримата, друг човек не имало с тях.
К. затвърждава до голяма степен тази фактология. Работел на два
паркинга, които се намирали в близост. Имал работа на единия от тях и с
привършването се отправил към паркинга, ползван от К.. Възникнал спор
между мъжете, продължил около пет минути. Подкрепя посоченото от К. за
това, че с бутане искал да го вкара в бараката. В един момент се намесили
двамата подсъдими в негова подкрепа. Той се отскубнал и побягнал към
хотел. Гледал известно време отдалеч. Дошла е полиция, имало е разкървавен
човек.
Първият съд е приел за доказани фактическите обстоятелства, основани на
показанията на К., Й. и Е.. В тази група свидетели се забелязват минимални
разминавания и неточности. Тези свидетели са на различна възраст,
професия, опит, позиция и внимание във възприемане на протичащите в този
ден и час събитие. Не следва да се очаква, че те с едни и същи думи ще
обективират възприетото от тях. Съдът отдава това на различната способност
всеки един от тях да възприема, запаметява и възпроизвежда факти, така и на
изминалото време. Но като информационна конструкция, те възпроизвеждат
едно събитие като последователност и съдържание.
Настоящата инстанция споделя частично мнението на жалбоподателите,
че Районният съд не е отделил достатъчно внимание в анализа на гласните
доказателствени средства. Изложил е приетата от него фактическа
обстановка. Настоящата инстанция оценя, че изложената фактология отговаря
на доказателствената съвкупност по делото. Изцяло следва логиката и
последователността на показанията на Й., Е. и К., както и другите
доказателства – СМЕ, писмени документи. Липсата на по задълбочен
доказателствен анализ е порок, но не фатален според настоящия съдебен
състав. В аналитичната си дейност съдът е заключил, че показанията на К. от
ДП са в по близък времеви период на процесното събитие и подкрепят от
медицинската експертиза. Изложените от него факти не се оборват от другите
доказателствени източници – л. 120 гърба, ОХ. Настоящата инстанция
споделя тази оценка за показанията на отговорника на паркинга. По ДП К. е
10
бил разпитан от 22.00ч. до 22,20ч. в деня на разследваното събитие 18 август
2018 год. и около два часа по късно. По същество изложените факти намират
потвърждение в показанията на другите свидетели и други доказателства и
следва да се подкрепи извод, че те са обективни, последователни и
допринасящи за изясняване на процесното събитие във взаимообвързаност с
показанията на останалите свидетели.
В разпита му пред съда на 17 януари 2022 год. са налице и други
несъответствия с предходните му в ДП показания освен основанието за
прочитането им. Тези разминавания са резултат повече на начина, целта,
опита на разпитващите, и разбира се изминалото от събитието време. Но те не
са съществени щото да поставят под съмнение достоверността на тяхното
съдържание – изложени факти. Има несъответствие на хората, съпътствали
пострадалия. Те не са четирима, както твърди К.- две момчета и две момичета
при оставяне на автомобил. Когато се върнали да вземат обратно колата, е
имал разправия с един от тях. Тази фактология няма как да е истина, че
групата била от четирима човека. К. посочва, че четвъртия бил в колата и не
излизал от нея. Тези хора отиват да си вземат обратно колата и изчаквали на
бариерата. Няма как един от тях да е бил в колата, след като той е
охранителят и допуска клиентите до оставените от тях автомобили. Това
фактологическо твърдение е изолирано и самотно от другите доказателства.
Показанията на К. и К. съвпадат в частта им, че е имало сбутване помежду
им. Като цяло показанията на този свидетел са непоследователни, вътрешно
противоречиви и не намират подкрепа в цялото си информационно
съдържание в другите доказателствени източници. Затова настоящата
инстанция споделя позицията на първия съд, за частичното им кредитиране в
съвпадащите с другите доказателства факти.
Жалбоподателите оспорват фактическия извод за извършено от обективна
страна престъпление по чл. 129 ал.2 НК – причиняване на трайно отслабване
на зрението. К. е получил повърхностни рани на лицето, така и увреждане на
роговицата. Намаление на зрението не е от типа, което да засегне
способността на окото да вижда в пълнота или до физиологични изменения.
Смущенията на зрението във всички случаи е с продължителност под 30 дни
и нараняванията не са довели до трайно или временно намалено зрение.
За съставомерността на деянието, с което се причинява средна телесна
11
повреда – трайно отслабване на зрението, съдебната практика е ясна и
категорична. Отслабване е налице, когато има намаляване на зрителната
функция с практическа стойност извън случаите на слепота. Трайното
отслабване на зрението е болестно състояние, което следва да бъде в
продължителен период поне около тридесет дни. Терминът „трайно“ има пред
вид само времетраенето, но не и характера на тези увреждания –
Постановление 3 от 27.09.1979 год. На ВС на НРБ. Това принципно правно
положение се застъпва и в правораздавателната дейност и на ВАС – Р 16964
от 11.12.2019 год. По а.д. 4829/2019 год., Р 17225 от 16.12.2019 год. По а.д.
11377/2019 год. и други. Основното при тези телесни повреди е
продължителността на увреждане функцията на зрението поне около 30 дни.
Незначителните затруднения в зрението, които практически не се отразяват на
зрителната способност, не са съставомерно телесно увреждане по чл. 129 ал.2
НК. Законът не прави разлика в степента на ограничаване на видимостта като
количествен критерий, а за намаляване на зрителната способност.
По делото е установено, че пострадалият К. е ползвал очила към момента
на разглежданото събитие. Получил е травматично увреждане на ляво око –
кръвоизлив в стъкловидното тяло, довело до трайно намаление на зрението с
него. При приема му за лечение в „Александровска болница“ София
пострадалия е посочил като причина за получената травма – удар с юмрук в
областта на ляво око, в резултат на което зрението рязко намаляло – л.107 ОХ.
Това е установено и в последващите след оперативно лечение прегледи – на
28.02.2019 г. и на 21.11.2019 г.по горе подробно са изложени констатациите
за здравето на К. в различните прегледи. Според вещите лица от мед.
документация е налице следоперативно подобрение функцията на около.
Представено в проценти на разбираем език зрителната способност на това око
при прегледа от 19.08.2019 год. е бил около 10%.В следващия преглед бележи
подобрение и тя вече е около 70%. По делото липсват последващи лечението
данни, но тогава е установена аномалия функцията на зеницата –л.108, ОХ. В
този дълъг период от време, от момента на причиняване на телесното
увреждане 18.08.2018 год. до ноември следващата година с установена
тенденция за подобрение, К. е бил с отслабено зрение на ляво око, което по
смисъла на закона е трайно състояние – средна телесна повреда. Налице е
пряка връзка между причиненото телесно увреждане на 18 август 2018 год. с
трайното отслабване на зрението с ляво око. Получените удари по лицето са
12
провокирали пострадалият да посети болница часове след събитието, а на
следващия ден да потърси квалифицирана помощ в София.
Що се отнася до твърдението на защитата, с което целят да поставят под
съмнение тези обективно установен при прегледите факт на отслабване на
зрението, че К. е бил прегледан от детски специалист по очни болести, е
неоснователно. Както посочи вещото лице – началник Очно отделение в
МБАЛ Бургас, офталмологът си е офталмолог. От документите по делото
няма такава отметка или насока за такъв извод. Това е тяхно изолирано
твърдение, без доказателствена подкрепа и процесуална стойност.
Според защитата двамата подсъдими са действали в условията на
неизбежна отбрана. Налице е непосредствено и пряко нападение към
физическото здраве и телесна неприкосновеност на К.. Когато те се намесили,
нападението е продължавало.
Настоящата инстанция прави единствен фактически извод, че не е имало
нападение от страна на К. към личността на К.. Първият е клиент и ползвател
на паркинг, а вторият охранител и отговорник. Възникнал спор между тях, че
в определен момент паркинга е бил без охрана, която те всъщност са
заплатили. Този спор е свързан с възникналите между тях отношения и не
излиза от тези рамки. Имало е спор, но не и нападение. Подсъдимите са били
на известно разстояние, когато за пръв път възприели този инцидент и
решили да се намесят. С идването им на място, започнали да нанасят удари на
К. без да е имало словесен контакт между тях. Здравето, още по малко
животът на К.не са били застрашени или увредени. Няма нападение, няма и
състояние на неизбежна отбрана, в което за да защитят живота и здравето на
К., двамата подсъдими се намесили в негова защита и причинили на К. вреди.
Защитата възразява за осъждането на двамата подсъдими за причиняване
на увреждането на К.. По делото няма твърдение, че и двете лица са нанесли
удари по лицето на пострадалия, от което е причинена съставомерната
телесна повреда. Отговорност следва да носи само един от тях и липсата на
идентификация по делото сочи на „повърхностно“ разглеждане на делото.
Това са разсъждения на защитата, които не са подкрепени от
доказателства в жалбата им. Законът е извел, че съизвършителите отговарят
за настъпилия краен резултат съобразно приноса им – чл. 21 ал.1 НК.
13
Охранителят К. е изразил благодарността си от намесата им в негова защита,
но в показанията му няма разграничение действията на всеки подсъдим. Е.и
Й. са стояли на няколко метра от инцидента. В някакъв момент от спора
между К. и К., се появили двамата подсъдими и започнали да нанасят удари
по тялото и лицето на К., което ги мотивирало да се намесят и прекратят
случващото се. К. по същия начин, не познава нападателите си, които го
ударили в лицето и от които удари стъкло на очилата се счупило и осколки
забили в клепача под окото. Подс. Й. К. сочи в обясненията си – л. 112 ОХ, че
ударил пострадалия един път в ченето и допуска, че същото е сторил и брат
му. Двамата били заедно в хотелска стая и вниманието им привлякла свада на
паркинга. Видели млад човек да налага по възрастен. Двамата братя били
заедно вечерта и взели решение да се намесят. Заедно извървели пътя от
хотелската си стая до местопроизшествието, намесили, като нанесли удари на
К.. Налице е задружна дейност у двамата подсъдими в постигането на
крайната цел – да помогнат на „по възрастния човек“ като нанесат телесни
увреждания на другия. Като съучастници те следва да носят отговорност като
съизвършители с оглед на постигнатия краен резултат. В случая не може да се
направи диференциация точно кой какви удари е нанесъл на К.и пораженията
от тях, за да се идентифицира с точност кой от тях е нанесъл удара в лицето и
в областта на лявото око, причинил съставомерната телесна повреда. Още по
малко какъв е бил предварителния умисъл на братята в намесата си в този
инцидент, за да се анализира наличие на т.н. „екцес“. Това е от значение само
при индивидуализиране на приноса на всеки един от съучастниците и
неговата отговорност в постигането на крайния резултат.
В аналитичната си дейност първостепенният съд правилно оценил
наличната доказателствена съвкупност. Макар и не така подробни, съдът
достигнал до правилни фактически и правни изводи, подкрепени изцяло от
събрания по делото доказателствен материал. Различните доказателствени
източници са анализирани в тяхната връзка и зависимост. Тази
недостатъчност е несъществена и не следва да се оценя като порок, изискващ
отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане. Основанието за
това е липсата на мотиви, което по това дело не е налице.
Законът правилно е приложен и деянието на братята К.и е
квалифицирано като причиняване на средна телесна повреда по чл. 129 ал.1
вр. чл. 20 ал.2 НК. Правилен е изводът, че деянието е извършено в съучастие
14
като съизвършители. Били заедно в гр. Созопол, когато възприели инцидента
на паркинг и реакциите на пострадалия и К.. Двамата едновременно
пристигнали на място и намесили, като са нанесли удари по тялото и главата
на К.. Свидетелите сочат на тяхно активно участие в този инцидент, никой не
е имал различно от това поведение, за да бъде отделено от общия престъпен
резултат. Подсъдимите не са познавали никой от спорещите на паркинга, и
без опит дори да узнаят причините за спора, се намесили активно чрез
нанасяне на удари на единия от тях. Налице е съучастническа дейност
съизвършителство. Правилен и основан на доказателствата е извода, че то е
извършено при пряк умисъл.
При индивидуализиране на наказателната репресия съдът отчел, че са
налице многобройни смекчаващи ваната обстоятелства по смисъла на чл. 55
НК. Доказателствата правилно са посочени и интерпретирани, а достигнатият
извод е в съответствие с закона. Позицията им в процеса не следва да се
оценя като обстоятелство от значение за наказателната отговорност, това е
тяхно гарантирано от закона право. Първостепенният съд е приел, че следва
да им се наложи наказание пробация в минимален размер. Те не са осъждани
и в съчетание с обстоятелствата, провокирали ги да се намесят, следва да се
приеме този вид наказание. Този размер на наказанието е добре балансиран,
отчитащ както личните характеристични данни за подсъдимите, начина на
извършване на деянието и приноса на всеки в постигането на общия резултат,
последиците от него, така и възможността да се постигнат целите на
наказанието по чл. 36 НК.
При разглеждане на делото в първа инстанция, правилно са
приложени процесуалните правила, осигурена е възможност на страните да
развият своите процесуални права, в упражняването на които не са били
ограничени или нарушени. Мотивите отговарят на изискванията на закона с
посочените забележки по тях. Няма основание за отмяна или изменение на
присъдата.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
15
Потвърждава присъда 52 от 14 април 2022 г. по НОХД 2581/2021 год. на
Районен съд Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 НПК да се уведомят страните, че решението е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16