№ 319
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20235330200178 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4375932, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Х. Е. В.,
ЕГН/ЛНЧ:********** законен представител на „Даун Криейтърс“ АД на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400
/четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, в жалба и в депозирано от процесуалния му представител
писмено становище оспорва издадения ЕФ, като незаконосъобразен, издаден
в противоречие на материалния и процесуалния закони. Прави искане за
неговата отмяна. Претендира направените в настоящото производство
разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и
редовно призования процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище прави искане за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на
1
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално
предвидения такъв. Претендира присъждане на сторените по делото разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение за скорост,
извършено на 09.12.2020 год. в 17:42 часа в гр.Пловдив, бул.“Цариградско
шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока
запад, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол
на скоростта CORDON-M2 MD1196, за превишаване на разрешената скорост
с 36 км/ч при управление на МПС - лек автомобил „Ауди А8”, рег. № *****.
Лекият автомобил се движел в населеното място с установена скорост от 86
км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч.,
при което превишил стойностите на скоростта с 36 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на „Даун
Криейтърс“ АД, представлявано от Х. Е. В., няма данни, нито жалбоподателя
твърди, че се е възползвал от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, във вр. с
чл. 188, ал. 2 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек автомобил „Ауди
А8”, рег. № ***** на 09.12.2020 г.. ЕФ бил издаден срещу Х. Е. В. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП бил санкциониран с глоба в размер на 400 лв.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш,
Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. на БИМ, писмо АУ-000029
№33913/09.07.2018 г. на БИМ, разпечатка на вписване В-46, преглед на
вписан тип средство от БИМ, Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, снимка на разположение на АТСС, снимков
материал, разпечатка за връчване на фиш от системата АИС АНД.
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими
към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната
действителност.
2
Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва
да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради
следните съображения:
На базата на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира за
установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния
фиш, жалбоподателят Х. Е. В., управлявайки описания във фиша автомобил, е
превишил максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС в
населено място. Безспoрно установени по делото, видно от приложения
снимков материал, са датата и часа на нарушението, измерената скорост,
действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било
извършено нарушението с посочен административен адрес, географските
координати, както и посоката на движение на автомобила и неговите
идентификационни данни.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Х. Е.
В.. Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. От друга страна
съгласно разпоредбата на чл.189, ал. 5 от ЗДвП електронния фиш се изпраща
на лицето по чл.188, ал.2 от ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е
управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице. В случая
законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на жалбоподателя предвид липсата на декларация по смисъла
на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, както се посочи по-горе.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Съгласно
нарушената разпоредба от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените
стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от категория
В за населеното място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по
автомагистрала – 140 км/ч и скоростен път – 120 км/ч.
Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в
същият са посочени: териториалната структура на Министерството на
3
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба,
размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане.
От приложените към административнонаказателната преписка
доказателства се установява, че използваното в случая техническо средство е
преносима система за контрол на скоростта на МПС, тъй като се монтира на
триножник, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
"CORDON-M2", за която е издаден Протокол от проверка № 10 – С-
ИСИС/21.02.2020 г., известие за вписване на видео-радарна система
CORDON-M2 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване. Предвид легалното определение за АТСС и техните видове,
посочено в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, въпросното техническо средство за
измерване се явява "мобилно" по своя характер. Същото представлява
преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното
платно върху т. нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото
изключва същото да е "прикрепено" към земята, каквито са стационарните
АТСС, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на
участък от пътя, т. е. "мобилно" АТСС. В тази връзка за него са приложими
правилата, предвидени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по
пътищата, и в частност разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 3, касаещи
попълване на протокол за всяко използване на мобилно АТСС, съпроводен
със снимка на разположение на уреда. В случая към материалите по делото е
приложен протокол за използваното на 09.12.2020 г. АТСС, тип "CORDON-
M2" MD 1196, който съдържа нормативно изискуемите реквизити и е
доказателство относно мястото и датата за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния
автомобил и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за
законосъобразността на издадения електронен фиш. По делото е представена
и снимка на разположение на средството за измерване, която дава ясна
представа къде е било разположено същото. Съдът констатира, че в същият
този протокол не са отбелязани номерата на първо и последно статично
4
изображение, като макар това да е нарушение то по никакъв начин не се е
отразило на правото на защита на санкционираното лице, доколкото
посочените в протокола начало и край на работа, отразени в часове и минути,
обхващат и часът на извършване на разглежданото нарушение, като деянието,
неговият извършител и вина са безспорно доказани.
По възраженията: всички възражения на жалбоподателя са неоснователни.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсва
дата на издаване на електронния фиш, което препятства преценка за спазване
стока по чл. 34 от ЗАНН. Както вече бе посочено, в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са
изчерпателно изброени реквизитите на електронния фиш и същите са налице.
Следва още да се посочи, че предвидените чл. 34 от ЗАНН срокове касаят
образуване на административнонаказателното производство чрез съставяне на
АУАН, както и последващото издаване на наказателното постановление. От
своя страна производство по чл. 189, ал. 4 – ал. 11 от ЗДвП е специфично и
същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление. Доколкото се касае за нарушение, установено с техническо
средство, то датата на издаване на електронния фиш е тази на установяване и
заснемане на нарушението - в случая на 09.12.2020 г., а не на отпечатване
листа хартия и др. подобни. След същото действие на установяване и
заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общия срок
за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца,
предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който очевидно
не е изтекъл от датата на нарушението – 09.12.2020 г. Предвид това напълно
неотносима е цялата аргументация на жалбоподателя относно сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
Изрично следва да се посочи, че противно на изложеното в жалбата, изцяло
правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като
при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от
„минус“ 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно
представеното по делото удостоверение за одобрен тип, допустимата грешка
при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100
км/час е +/- 3км/ч. Именно този толеранс е отбелязан като приложен в ЕФ.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 89
км/час, а съгласно ЕФ се приема установена стойност на скоростта 86 км/ч.
5
Изцяло неоснователни са всички възражения във връзка със снимката на
АТСС. По делото надлежно е приложена такава, поради което законовото
изискване на чл. 10, ал.3 от Наредбата се явява спазено.
Отделно от това не е задължително в протокола да се отбелязва номер на
първо и последно статично изображение. Преди всичко това зависи от
техническите характеристики на самата система на измерване, като е
възможно самата тя да не разполага със софтуер за идентифициране на всяко
изображение. Същественото в случая е да бъдат попълнени в протокола
всички възможни данни относно измерването, така че същият да послужи за
извод за правилна експлоатация на АТСС, а после и за установяване на
самото нарушение. В конкретния случай съдът е на мнение, че АТСС вид
CORDON-M2 не разполага с технически възможности за идентифициране на
всяко нарушение, поради което е и невъзможно да бъде вписан номер на
първо и последно статично изображение. Същевременно е отбелязано
началото и края на работа на средството, което е достатъчно за извод за
съобразяване с изискванията за експлоатацията му и евентуално за
установяване на нарушението от правна страна. По същата причина липсва и
уникален идентификационен номер на снимката. Следва да се отбележи, че не
може да се изисква подобно условие предвид, че техническата
характеристиката на средството не предоставя възможност за
идентифициране по този начин и на снимката.
Изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя във връзка с
мястото на извършване на нарушението. В ЕФ изрично е посочено, че деецът
е наказан за деяние извършено в 17: 42 на 09.12.2020 г. в гр.Пловдив,
бул.“Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на
надлеза в посока запад. Абсолютно същото място на извършване на
нарушението е посочено и в приложеното като доказателство по делото
статични изображения, както и в Протокола за използване на АТСС по чл. 10
от Наредбата.
Настоящият съдебен състав приема, че за законосъобразността на
извършено заснемане с АТСС е изцяло ирелевантен въпросът за
квалификацията и компетентността на лицето, което е поставило в действие
АТСС. В чл. 9 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. е посочено, че
контролния орган може да включва автоматизираното техническо средство
или система, да извършва необходимите първоначални настройки за
6
започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес,
също така може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда
или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и
контрол за спазване правилата за движение и след изтичане на времето за
контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или
система. В този смисъл контролния орган не участва в самото установяване на
нарушението. Поради това какви компетентности е имал конкретния орган
поставил и включил АТСС, остава извън предмета на доказване доколкото
няма индиция за неправилно сработване на АТСС.
Приложената санкционна норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда
наказание глоба в размер на 400 лв. за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч. В конкретния случай
разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с 36 км/ч,
отразена в електронния фиш като наказуема скорост след отчетен толеранс в
полза на водача от минус 3 км/ч, съобразено с предвидените грешки при
измерване на скоростта с АТСС. Наложеното наказание е абсолютно
определено по вид и размер, поради което не може да бъде
индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер,
което е съобразено в атакувания електронен фиш.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4, вр. ал. 1 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че справедливият размер на
юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди възлиза на 80
лв., като бъде осъден жалбоподателя да го заплати.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9, вр. ал.1
и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4375932, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Х. Е. В.,
ЕГН/ЛНЧ:**********, законен представител на „Даун Криейтърс“ АД ЕИК:
********* на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Х. Е. В., ЕГН/ЛНЧ:**********, законен представител на „Даун
Криейтърс“ АД ЕИК: ********* да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева за осъществената по делото юрисконсултска
защита.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8