№ 5731
гр. София, 31.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110165132 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ЗД „***“ АД срещу *** ЕООД, с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове по чл. чл. 410, ал.1, т.2 КЗ
вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата 2371,27 лева (двe хиляди триста седемдесет и
един лева и 27 стотинки), представляваща регресно вземане за изплатено на Община ***
застрахователно обезщетение за вреди от увреждане на асфалтовата настилка, причинено на
17.08.2021 г. от ВиК авария на ул. *** №52, гр. *** , ведно със законна лихва от 15.08.2022
г. до изплащане на вземането и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 155,45 лева
(сто петдесет и пет лева и 45 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
23.12.2021 г. до 15.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.09.2022 г. по ч.гр.д. 44118/2022 г. на СРС, 118-ти състав.
Твърди се, че между ищеца и Община *** бил сключен Застрахователен договор за
застраховка „Пожар и други рискове“ № 00100100064261/29.01.2021 г. Поддържа, че на
17.08.2021 г. е настъпило застрахователно събитие, при което аварирало канализационно
отклонение причинява пропадане на асфалтова настилка на на ул. *** №52, гр. ***.
Отстраняването на причинените щети наложило извършване на разходи от страна на
Община *** в размер на 2371,27 лева. За претърпените вреди Община *** предявила
претенция към ищеца в качеството на застраховател по сключения помежду им
Застрахователен договор Номер: 00100100064261/29.01.2021 г. На 08.12.2021 ищецът
изплатил на общината посочената сума като застрахователно обезщетение. С изплащане на
обезщетение за причинените вреди ищецът се суброгирал в правата на увредената община
спрямо *** ЕООД като оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните системи, който отговаря за изграждането и
поддържането на водоснабдителните и канализиционните системи в авариралата част.
Отправена била покана за плащане на 15.12.2021 г., но не последвало доброволно
изпълнение, поради което се претендира вземането да е останало непогасено и да е дължима
и мораторна лихва.
Ответникът депозира в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който
1
оспорва предявения иск. Поддържа, че не е легитимиран да носи отговорност за настъпилото
събитие. Сочи, че Община *** е следвало да ангажира отговорността на изпълнителя на
СМР в конкретния пътен участък. Сочи, че за отстранения от Община *** теч в
канализационната мрежа в процесния участък носи именно общината, тъй като тази мрежа е
публична общинска собственост – част от канализационната мрежа и част от ВиК съгласно
чл. 5 и чл. 19 , ал. 1, т. 4, б. „в“ ЗВ и съставлява елемент и съоръжение от пътното платно.
Сочи, че общината е собственик на мрежите и съоръженията от техническата
инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната,
съобщителната и инеженернозащитната система. Поради това възразява да е материално
правно легитимиран по предявената претенция.
Съдът, като прецени твърденията и възраженията на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД. С доклада по делото съдът погрешно е посочил като правна
квалификация на иска за главното вземане чл. 411 ГПК, но са взети предвид фактическите и
твърдения на страните и е разпределена доказателствена тежест спрямо вярната правна
квалификация. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са
причинени вредите. Следователно основателността на предявения иск изисква
кумулативното установяване на следните елементи, формиращи правопораждащия
фактически състав на суброгационното право на ищеца: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане между ищеца в качеството на застраховател и трето за
производството лице - застрахован; 2/ настъпване на застрахователно събитие – увреждане
на застраховано при ищеца имущество; 3/ плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях
договор; 4/виновно противоправно деяние, реализирано от лице - изпълнител при или по
повод извършването на работа, възложена от ответника, в причинна връзка с което са
настъпили вреди в претендирания размер.
Като безспорно между страните е отделено наличието на валиден към процесната дата
договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и Община *** и изплащане от
ищеца на застрахователно обезщетение по този договор. Тези твърдени от ищеца
обстоятелства не се оспорват от ответника, но се и установяват от приложната към исковата
молба застрахователна полица „Пожар и други рискове“ № 00100100064261/29.01.2021 г.,
валидна за периода от 30.01.2021 г. до 29.01.2022 г., в която е посочено, че застрахованото
имуществото е „реконструкция и рехабилитация на общински път SFO1370/I-8/*** – лет.
*** – участък от км 0+000 до км 9+000 съгласно Протокол обр. 19“, като доколкото
застраховано е имущество, а не дейност, то следва да се приеме, че е застрахован посочения
пътен участък, след неговата реконструкция, която е приета с Протокол обр. 19 от 20.11.2020
г. /също приложен към ИМ/. Видно от представеното платежно ищецът е изплатил на
08.12.2021 г. на Община *** застрахователно обезщетение в размер на 2371,27 лева
съгласно извършения доклад по щета.
С доклада по делото е обявено за безспорно настъпването на 17.08.2021 г. /т.е. в срока
на застраховката/ на пропадане на асфалтов участък от ул. *** №52 гр. ***, и наличие към
тази дата на авария на канализационно отклонение. Видно от представения Констативен
протокол за извършен оглед от 23.08.2021 г. на 17.08.2021 г. е установено пропадане на
асфалтовата настилка на ул. *** пред №52 в гр. ***, поради което спешно били предприети
изкопни работи чрез механизация на БИС ***, при които бил установен теч от аварирали
звена на канализационното отклонение. Бил извършен изкоп на тротоара и пътното платно и
подменени канализационните елемент с нови. От писмо от 18.08.2021 г. от Нивел трой
2
ЕООД е видно, че представители на дружеството извършили оглед на процесния участък и
установили отмиване и липса на пътна основа под асфалта на дълбочина и ширина 1 м,
довела до проявление на дефект в асфалта. Ответникът не оспорва, че от Община *** са
извършени строително – ремонтни действия, чиято стойност възлиза на 2371,27 лева за
отстраняване на ВиК аварията в пътния участък, поради което с доклада по делото това
обстоятелство също е отделено за безспорно.
Основният спорен въпрос между страните кое лице е следва да носи отговорност за
вредите, причинени от аварията на канализационното отклонение.
За да бъде ангажирана гражданската безвиновна отговорност на ответника по реда на
чл. 49 от ЗЗД по делото следа да бъде установено, че причинените щети са последица от
противоправно действие или бездействие на лице, на което ответникът е възложил
изпълнението на определена работа, като вината се презюмира от нормата на чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД.
Не е спорно, че ответникът е ВиК оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги(ЗРВКУ) с обособена
територия, съгласно Решение № РД-02-14- 2234/22.09.2009 г. на Министъра на
Регионалното развитие и благоустройството, и тази територия включва Община ***,
респективно конкретния процесен участък от канализационната мрежа, намираща се при №
52 на ул. ***, гр. ***. Съгласно чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 ЗРВКУ водоснабдителните и
канализационните (В и К) услуги, предоставяни от ВиК операторите и уредени от този закон
включват и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции
и другите съоръжения.
Уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните
територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и
пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват
потребителите на територията на общината съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "б" и "б" от Закона
за водите са публична общинска собственост, но съгласно чл. 126, ал. 1 от Закона за водите
задължението за поддържането в техническа и експлоатационна изправност на тази мрежа е
на лицата, осъществяващи нейната експлоатация, в случая на ответното дружество. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 198о., ал. 1 ЗВ, съгласно която стопанисването,
поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и
предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от В и К
оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
С оглед посоченото в конкретния за служителите на ответното дружество е налице
нормативно установено задължение за поддържане в техническа и експлоатационна
изправност водопреносната мрежа и канализационнаа система на територията на Община
***, включваща и процесното канализационно отклонение под пътната настилка на ул. ***
при № 52. Поради това и именно ответното дружество е материалноправно легитимирано да
отговаря както за поддържането на канализацията в изправно състояние и за извършването
на текущи ремонти или аварийни ремонти на нейните отклонения и съоръжения, така и за
пълното възстановявате на всички елементи на увредената от тях общинска
инфраструктура, каквито са пътните настилки и тротоари.
Предвид посоченото ответникът дължи обезщетяване на вредите, изразени в сторени
разходи за отстраняване на самата авария чрез възстановяване на канализационното
отклонение и за възстановяване на пътния участък, настилката на който е била разрушена в
пряка причинна връзка с настъпилата неизправност в канализацията под нея. С изплащане
на застрахователното обезщетение на Община *** ищецът се е суброгирал в правата на
последната срещу ответника, поради което последният му дължи изплащане на
обезщетението.
3
Възраженията на ответника, основани на притежанието от Община *** на правото на
собственост върху пътищата и съоръженията на канализационната система на нейната
територия съгл. пар. 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗМСМА по поддържане на пътя като негов
собственик, се явяват неотносими, тъй като претенцията касае не спор за собственост или за
общото и текущо поддържане на пътя, което безспорно е в тежест на общината, а конкретно
увреждане на същия, причинено от неизправност на съоръжения, за изправността на които
отговорност носи ответникът.
Не следва да бъдат споделени и възраженията на ответника, че отговорност за
възстановяване на пътния участък следва да носи изпълнителят на СМР по реконструкцията
му, тъй като в случая не се установява да се касае до некачествено изпълнение на тези
работи или за причиняване на повреда в канализационната мрежа при извършването им,
приключило на 20.11.2020 г., т.е. значителен период от време преди пропадане на асфалта на
17.08.2021 г.
Не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в погашение на
задължението си, поради което съдът приема, че същото е дължимо.
С оглед изложеното настоящият състав на съда намира за доказани всички елементи от
фактическия състав, пораждащ регресното вземане на ищеца спрямо ответника, поради
което и предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД като
основателен следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Ответникът дължи и заплащане на законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК – 15.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
За изпадане в забава на длъжника по регресното право е необходимо същият да бъде
поканен от кредитора – застраховател по арг. от чл. 84 , ал. 2 ЗЗД, което се установява чрез
достигането до ответника на 15.12.2021 г. на нарочна покана, изпратена от ищеца. Даденият
с поканата едноседмичен срок за изпълнение е изтекъл на 22.12.2021 г., поради което
ответникът считано от 23.12.2021 г. е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД и
дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода от 23.12.2021 г. до 14.08.2022 г. ,
което съдът на основание чл. 162 ГПК изчислява на 154,80 лева с интернет калкулатор на
законната лихва. Претенцията за разликата над този размер до предявения размер 155,45
лева не е неоснователна, но следва да се отхвърли, т.к. се отнася за деня на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 15.08.2022 г., който се включва в присъдената законна лихва,
чийто размер се изчислява при изплащане на вземанията.
Вземането на ищеца за лихва в посочения размер не се установява да е погасено чрез
плащане или по друг начин, поради което и предявеният иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 2 ЗЗД следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на основание чл.78, ал.1 ГПК, да получи
сторените и доказани в производството разноски в размер на 150,54 лева за исковото /от
които 50,54 лева – държавна такса с 100 лева за възнаграждение на юрисконсулт и 100,53
лева за заповедното производство /50,53 лева – д.т. и 50 лв – юрисконсултско
възнаграждение/.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове, че *** ЕООД с ЕИК: *** и адрес: гр. София, бул. *** 15, дължи на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО *** АД с ЕИК: *** и адрес: гр. София, бул. *** 43,
вх.Б, на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 2371,27 лева (двe
4
хиляди триста седемдесет и един лева и 27 стотинки), представляваща регресно вземане за
изплатено на Община *** застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Пожар и
други рискове“ № 00100100064261/29.01.2021 г. за вреди от увреждане на асфалтовата
настилка, причинено на 17.08.2021 г. от ВиК авария на ул. *** №52, гр. ***, ведно със
законна лихва от 15.08.2022 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 86 ЗЗД
сумата 154,80 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.12.2021 г. до
14.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 08.09.2022 г. по ч.гр.д. № 44118/2022 г. на СРС, 118-ти състав като ОТХВЪРЛЯ
иска за лихва за разликата над 154,80 лева до 155,45 лева и за 15.08.2022 г.,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, *** ЕООД с ЕИК: *** и адрес: гр. София,
бул. *** 15, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО *** АД с ЕИК: *** и
адрес: гр. София, бул. *** 43, вх. Б сумата от 150,54 лева, представляващи направени
разноски в исковото производство и сумата 100,53 лева – разноски по ч.гр.д. № 44118/2022
г. на СРС, 118-ти състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5