РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Видин, 05.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в публичното заседание на 23 април
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: В. В.
Членове: 1. А. П.
2. Д. М.
с участието на
секретаря и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. въззивно гражданско дело № 118 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на В.Р.М.,***, против решение № 26/07.02.2019 год. по гр.дело № 1900/2018 год. на Районен съд-Видин, с което са отхвърлени исковете й
против „Т.“ ООД, с
ЕИК ……., за сумата в общ размер на за осъждането на ответника да заплати на ищеца
дължимото му трудово възнаграждение за периода от 01.06.2017г. до 04.08.2017г. в общ размер на 454,98 лв., както и да заплати на ищеца обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение в общ размер 42,61 лв., представляващо законната лихва върху всяко претендирано
месечно възнаграждение считано от датата на изискуемостта му до 19.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 454,98 лв., считано от 19.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, както и за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от
45,22 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на три
дни, както и да заплати на
ищеца обезщетение за забавено изпълнение
на паричното задължение в общ размер 5,84 лв., представляващо законната лихва върху претендираното
обезщетение считано от 04.08.2017г. до
19.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от
45,22 лв., считано от 19.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението. Обжалвано е решението на първоинстанционния
съд изцяло. Поддържа се неправилност на същото. Излага се, че съдът правилно е
възприел фактическата обстановка, от която е направил неправилни изводи.
Поддържа, че по делото не са събрани доказателства за някаква форма на виновно
неизпълнение на трудовите задължения, за неспазена трудова дисциплина трудови
норми и други. Твърди , че след като не е налице недобросъвестно поведение от
нейна страна и се дължи изплащане в размер не по-малък от минималната работна
заплата. Иска се да бъде отменено решението на първоинстанционният
съд и се постанови друго, с което се уважат предявените искове изцяло.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в
който се оспорва последната и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от процесуално
легитимирани страни в производството, в законоустановения
срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността
на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Пред първоинстанционният
съд е предявен иск от В.Р.М., ЕГН **********
, коаято твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника
"Т." ООД с ЕИК …………., като е изпълнявала длъжността
"'м. О. Ш." за периода от датата на постъпване на работа на
05.06.2017г. до 04.08.2017г., когато трудовото й правоотношение е било
прекратено. Поддържа се в исковата молба, че на ищцата не са й изплатени
дължимите трудови възнаграждения за месец юни 2017г. в размер на 227.05 лв. и месец юли 2017г. в размер на 331.34 лв., както и обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за три дни в размер на 56.84 лева.
Иска да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да й заплати дължимото трудово възнаграждение
за месец юни 2017г. в размер на 227.05
лв., ведно
с лихва за забавено плащане в размер на 22.43
лв. за
периода 30.07.2017г. до 19.07.2018г., дължимото трудово възнаграждение за месец юли
2017г. в размер на 331.34 лв., ведно с лихва за забавено
плащане в размер на 29.88 лв. за периода 30.08.2017г. до 19.07.2018
г., Иска се
също ответникът да бъде осъден да й заплати на основание чл. 224, ал. 1 от КТ
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 56.84 лв., ведно с лихва за забавено плащане
върху същата сума в размер на 5.54 лв. за периода от 04.08.2017г. до 19.07.2018 г Претендира се присъждане и на законната лихва върху
всяка главница, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която
е направил задълбочени изводи за неоснователност на молбата. Фактическите констатации и правните
изводи се споделят изцяло от настоящият съдебен
състав, поради което и на основание
чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.
В отговор на изложените
в жалбата оплаквания към мотивите на
районния съд могат да бъдат
добавени следните съображения:
Спорен между страните е въпросът за
начина на определяне на трудовото възнаграждение (по повременна или по сделна система), който има значение и за действително
дължимия размер на последното. Видно от текста на т. 2 от двустранно подписания трудов договор между страните, основното
месечно трудово възнаграждение на ищцата е било уговорено в размер на 460 лв. при 100% изпълнение на трудовите норми.
Съгласно разпоредбите на чл. 247, ал. 1 и 2 от КТ, размерът на трудовото
възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според
изработеното, като трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова
норма) се уговаря между работника или служителя и работодателя и не може да
бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор. Така формулирани,
тези разпоредби допускат определяне на трудовото възнаграждение според
изработеното (сделна система), но за целта е
необходимо да са уговорени изрично трудова норма и т. нар. "разценка"
на трудовата норма (възнаграждението за единица изработка). В случая такива са
уговорени във „Вътрешни правила за структурата и организацията на работната
заплата във фирма „Т." ООД, "Правила за изчисляване на разценки и нормовремена във фирма „Т." ООД" , както и разценки за различните видове дейности в предприятието, с които
ищцата се е запознала съгласно подписаната от нея Декларация от 05.06.2017г. и се е съгласила с приложението на същите. Въз
основа на тези документи, приложени като доказателства по делото, може да се
направи извод, как са определени конкретните трудови норми за длъжността на
ищцата, какви са тези норми и каква е цената на единица изработена продукция.
След като е приел, че в
предприятието на ответника се е прилагала сделна
форма на заплащане, ВРС е възприел първоначалното заключение на в.л., при
който, са взети предвид съответните норми за съответните видове дейности на
база утвърдени разценки и след проверка на данните по изготвяните общи и
индивидуални работни карти, в които ищцата е попълвала данните за извършените
от нея по количество и вид процеси, са изчислени съответните разценки по
месеци, представляващи и дължимото й се трудово възнаграждение за всеки от
месеците.
Съгласно разпоредбите на чл. 266, ал. 1 и 2 от КТ, дължимото трудово възнаграждение при непълно изпълнение на
трудовите норми зависи от причините за неизпълнението: ако тези причини не
могат да се вменят във вина на работника служителя, той получава не по-малко от
уговореното възнаграждение за пълно изпълнение, а при негова вина - той има право само на трудово възнаграждение, съответстващо на
изработеното. Правилно е прието от ВРС , че след като в конкретния случай не е
доказано, че неизпълнението на приетите трудови норми да се дължи на
обстоятелства извън поведението на ищцата, нито се твърдят обстоятелства в тази
насока. Вината на работника и служителя се предполага, като тя в гражданското
право е неполагане на дължима грижа, за което е налице и задължителна актуална
практика. Разпоредбата на чл.266, ал.1 от КТ обхваща случаите, в които
работникът не изпълни трудовите си задължения за постигане на определени
количествени показатели, установени в трудовите норми по независещи от него
причини- липса на суровини, възникнали аварии в машини, съоръжения и др.
подобни. В тези случаи, работникът би получавал трудово възнаграждение според
изработеното, но не по- малко от уговореното трудово възнаграждение за пълно
изпълнение на трудовите норми.
Според приетото от ВРС заключение,
за месеците юни, юли и август 2017г. няма неизплатено и дължимо
трудово възнаграждение.
По така изложените съображения,
съдът намира, че искът с правна квалификация чл. 128, т.2 от КТ е неоснователен за претендираните
по месеци суми, поради което и следва да се отхвърли същия.
С оглед неоснователността на
главния иск за заплащане на трудово възнаграждение по чл.128, т.2 от КТ, неоснователен
е и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.128, т.2 от КТ.
По отношение на исковете с правно
основание чл. 224,
ал. 1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.224, ал.1 от КТ:
При прекратяване на трудовото
правоотношение, ищцата В.Р.М. има право на парично обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 3 работни дни в брутен размер от 60.00 лв., които след направените от работодателя удръжки са
заплатени, видно от представеното с отговора на исковата молба извлечение от
ведомостта за м.08.2017г., носещо подписа на ищцата, както и от двата варианта
на изготвената по делото съдебно- счетоводна експертиза. С оглед на горното,
съдът счита и предявения иск по чл.224, ал.1 от КТ за неоснователен като следва
да отхвърли същия.
С оглед неоснователността на
главната претенция на иска по чл.224, ал.1 от КТ, и предявения акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.224, ал.1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В обобщение на изложеното, поради съвпадане на изводите на първата и въззивната инстанция, обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора разноски се
дължат на въззиваемата страна, но такива не са претендирани и не са представени доказателства за
направени, поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното, Видинският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/07.02.2019 год. по гр.дело № 1900/2018 год. на Районен съд-Видин .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: