Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….…../27.04.2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа докладваното от съдията т. д. №2810 по описа за 2017г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2, чл. 92,
чл. 86, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 01.12.2014г.
между З.П.К.„С.**“, ЕИК:********, със съдебен адрес:*** и 2, в качеството на
наемодател, и „ВДК Д.“ ЕООД, ЕИК:********, със съдебен адрес:***, в качеството
на наемател, бил сключен договор, по силата на който било предоставено ползването
на земеделска земя за обработване, находяща се в землището на кв. „********“,
общ. „Кремиковци“, с площ 2 830.502 дка за периода от 01.10.2014г. до
30.09.2015г. Уговорено било „ВДК Д.“ ЕООД да заплати наем под формата на 37 000,00
кг пшеница, 16 000,00 кг ечемик, които следвало да бъдат доставени за
сметка на наемателя в момента на прибиране на реколтата, но не по-късно от
месец август в склада на наемодателя, находящ се в кв. „С.“, ул. *******както и
110 700.15 лв., от които 30 000,00 лв. платими авансово, а останалата
част – до 01.08.2015г. При неизпълнение на задължението за доставяне на
договорените количества продукти била уговорена неустойка в размер на пазарната
им стойност, върху която сума било уговорено да се начислява обезщетение в
размер на законната лихва. При забава в изпълнението на дължимата се в пари
наемна цена било уговорено да се дължи неустойка в размер на законната лихва.
Ищецът твърди да е изпълнил задълженията си по договора като е осигурил на
ответника ползването на земеделската земя за уговорения период, в подкрепа на
което посочва, че ответникът е правил постъпки пред ОД „Земеделие“ – София град
за изготвяне на споразумение за ползване на земеделски земи за стопанската
2014/2015г. на землището на кв. „********“, както и за получаване на субсидии
за обработка на земеделска земя. Ответникът не изпълнил задължението си да
достави уговорените количества пшеница и ечемик, както и да заплати остатъка от
паричното си задължение за наем с падеж на 01.08.2015г. в размер на
80 700,15 лв. С оглед задоволяване нуждите на член-кооператорите от рента
на 28.07.2015г. ищецът закупил 28 990.00 кг пшеница и 15 640.00 кг
ечемик, за чиято доставка твърди да е извършил разходи в размер на 350,00лв. С
нотариална покана, връчена на 19.01.2016г., ответното дружество било поканено
да плати непогасения остатък от дължимата в пари наемна цена, както и
уговорените във връзка с неизпълнението на дължимата под формата на
селскостопански продукти наемна цена неустойки. С оглед на изложеното и на
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2, чл. 92, чл. 86, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД
ищецът З.П.К.„С.**“ моли да бъде постановено решение, с което ответникът „ВДК Д.“
ЕООД да бъде осъден да му заплати сумата от 80 700,15лв., непогасен
остатък от уговорена в пари наемна цена по договор от 01.12.2014г. за наем на
земеделска земя, находяща се в гр. София, р-н „Кремиковци“, кв. „********“, за
стопанската година 01.10.2014г. – 30.09.2015г, ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното погасяване на задължението, сумата от 17 789,54 лв.
– обезщетение в размер на законната лихва за забава върху сумата от 80 700,15 лв.
за периода от 02.08.2015г. до 01.10.2017г., сумата от 11 100,00 лв. – парично
обезщетение по пазарни цени за недоставяне на 37 000,00 кг пшеница, ведно
със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното
погасяване на задължението, сумата от 2 354,20 лв. – обезщетение в размер
на законната лихва за забава върху сумата от 11 100,00 лв. за периода от
01.09.2015г. до 01.10.2017г., сумата от 4 800,00 лева - парично
обезщетение по пазарни цени за недоставяне на 16 000,00 кг пшеница, ведно
със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното
погасяване на задължението, сумата от 1 018,03лв. - обезщетение в размер
на законната лихва за забава върху сумата от 4 800,00 лв. за периода от
01.09.2015г. до 01.10.2017г., както и сумата от 350,00 лв. обезщетение за
извършени в резултат недоставянето на уговорените количества селскостопанска
продукция транспортни разходи.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ВДК Д.“ ЕООД, с който
се излагат възражения срещу допустимостта и основателността на иска. Оспорва
наличието на твърдяното от ищеца наемно правоотношение, доколкото при
сключването на договора от името на ищеца е действало лице, което не е
разполагало с представителна власт. Счита, че договорът не е бил в състояние да
породи наемно правоотношение поради отсъствието на точна индивидуализация на
предмета на договора, а именно – от съдържанието му не става ясно до кои
земеделски земи се отнася. Евентуално, счита че договорът е нищожен поради
противоречие, респ. заобикаляне на закона, доколкото целта на ищеца била да
получи субсидии за земеделска земя, която не обработва. От страна на ответното
дружество се твърди през стопанската 2014/2015г. същото да е ползвало 5 455.953
дка земеделска земя в землището на кв. „********“ – Столична община на
самостоятелно правно основание, различно от това изтъкнато от ищеца, което
обстоятелство се установявало от Споразумение на масиви за ползване на
земеделски земи с вх. № АР-08-505/24.02.2015г.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба, с която ищецът оспорва съдържащите се в отговора възражения.
Излага доводи в полза валидността на договора за наем.
В срока по чл. 373, ал. 2 от ГПК е постъпил допълнителен
отговор, с който ответникът доизяснява своите оспорвания и възражения.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
По допустимостта на иска.
Възражението на ответника, че исковата молба е недопустима, поради
неподписването й от представител на ищеца, е неоснователно, предвид факта, че
лицето е вписано като председател на кооперацията в Търговския регистър и до
заличаването му същият се счита за такъв без значение, че срокът на мандата е
изтекъл. Освен това от представените с допълнителната искова молба
доказателства се установява, че е допусната фактическа грешка от длъжностното
лице по регистрацията и след отстраняването й е вписан срок на мандата на
председателя до 2021г.
По основателността на иска.
От приложените по делото писмени доказателства без спорно се установява, че
на 01.12.2014г. между ищеца и ответника валидно се поражда твърдения договор за
наем на земеделска земя, с който ищецът, в качеството му на наемодател,
предоставя на ответника, в качеството му на наемател, земеделска земя за
обработване, находяща се в землището на кв. „********“, общ. Кремиковци, с площ
от 2 830.502дка, за срок 01.10.2014г.-30.09.2015г. Съгласно т. II, т. 1,
2, 3, 4, 5 от договора, за ползването на земеделската земя наемателят дължи на
наемодателя следната наемна цена: 37 000кг. пшеница в натура за обработването
на 370дка, дължими не по-късно от август месец; 16 000кг. ечемик в натура
за обработването на 160дка, дължими не по-късно от август месец; сумата от
110 700,15лв. за обработването на 2 300.502дка, изчислена при
единична цена за декар от 48.12лв. Сумата от 30 000лв. следва да бъде
преведена авансово до 23.12.2014г. по банкова сметка ***, а остатъкът от
80 700,15лв. трябва да се преведе до 01.08.2015г. В т. 6 и 7 е уговорено,
че в случай на забава плащанията по т. 4 и 5 наемателят дължи неустойка в
размер на законната лихва, а при неизпълнение на задълженията си по т. 2 и 3
наемателят дължи неустойка в размер на пазарната стойност на дължимото
количество пшеница и ечемик, както и законната лихва за забава върху пазарната
стойност.
Възражението на ответника, че П. С. не е имал качеството на легитимно
избран председател на кооперацията към датата на подписване на процесния
договор е неоснователно. Решенията и действията на органите на кооперацията
подлежат на самостоятелен съдебен контрол относно тяхната законосъобразност, а
интерес от подобно съдебно производство имат само посочените в чл. 58, ал. 2 от
Закона за кооперациите лица и органи. Изборът на лицето за председател на
кооперацията може да бъде оспорван от нейните органи и членове, а не от външни
за кооперацията лица, какъвто е ответникът. След като лицето е вписано в
Търговския регистър като председател на кооперацията, то има това качество за
третите лица до надлежното му заличаване. Отделно от това, при спор относно недействителността
на договор, сключен от лице без представителна власт, на тази недействителност
може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, но не и
насрещната страна по този договор. /така ТР №5/2014 на ОСГТК на ВКС/
Не
основателно е и възражението за липса на индивидуализиране на вещта по
договора, която според ответника не е конкретизирана и от това следва, че един
от съществените елементи на договора липсва и същият е нищожен. Настоящият
състав приема, че земеделската земя, предмет на договора, е определена в
достатъчна степен, за да има договорът предмет. В т. I, 1, наименована „предмет
на договора“, е посочено, че наемодателят предоставя на наемателя земеделска
земя за обработване, находяща се в землището на кв. ********, общ. Кремиковци,
с площ от 2 830.502дка. Съгласно споразумение от 16.10.2014г. на масиви за
ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ
за стопанска година 2014/2015 за землището на кв. ********, гр. София, ЕКАТТЕ 68134,
подписано от представители и на двете страни по спора, на ЗПК „С.**“ са
разпределени за обработка имоти с площ от 2 830.502дка, разпределени в масиви с
номера 2, 3, 4, 5, 7, 8, 13, 14 и 24. Съгласно чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ неразделна част от всяко споразумение
е картата за разпределение на масивите за ползване. Видно от приложеното
споразумение, неразделна част от него е и описът на масивите и имотите. Със Заповед №
РД-03-2257/30.10.2014г. на Директора на ОДЗ – София град споразумението е одобрено.
С молба изх. № АР-07-494/24.02.2015г., адресирана до Директора на ОДЗ – София
град и до Началника на ОСЗ „Панчарево“, ответникът изрично посочва, че съгласно
сключения между страните по спора договор за наем „ЗПК „Сеслваци 96“ предоставя на „В.“ ЕООД земеделска земя с площ от
2 830.502дка, която представлява дадената
на ЗПК „С.**“ земя съгл. споразумение на масиви за ползване на земеделски земи
за стопанската 2014/2015г. за землището на кв. ********, ЕКАТТЕ 68134, със
Заповед № РД-03-2257/30.10.2014г“. Със същата молба ответникът е поискал
разрешение за сключване на ново споразумение с аргумент, че именно масиви с
номера 2, 3, 4, 5, 7, 8, 13, 14 и 24, които са разпределени за ползване от
ищеца, следва да бъдат предоставени за ползване на ответника, така както е
уговорено в сключения между страните договор за наем. На 24.02.2015г. е
сключено ново споразумение, според което масиви с номера 2, 3, 4, 5, 7, 8, 13,
14 и 24 са разпределени за ползване от ответника. Предвид факта, че споразумението
за разпределение на масивите е от дата 16.10.2014г., одобрено със заповед от
30.10.2014г., а договорът за наем между страните е от 01.12.2014г., съдът
приема, че между страните е било постигнато съгласие предоставената с договора
земеделска земя с площ от 2 830.502дка да включва именно разпределените
със споразумението от 16.10.2014г. на ищеца масиви със същата площ,
представляващи масиви с номера 2, 3, 4, 5, 7, 8, 13, 14 и 24. Този извод се
подкрепя и от направеното в молба изх. № АР-07-494/24.02.2015г. от ответника
изявление, че земеделската земя с площ от 2 830.502дка, предмет на
договора за наем, представлява дадената
на ЗПК „С.**“ земя съгл. споразумение на масиви за ползване на земеделски земи
за стопанската 2014/2015г. за землището на кв. ********, ЕКАТТЕ 68134, одобрено
със Заповед № РД-03-2257/30.10.2014г. Изводът на съда се основава и на
обстоятелствата, че двете страни по спора са търговци с предмет на дейност
обработка на земеделска земя и съответно са специалисти в тази област; и двете
страни обработват земеделска земя в едно и също землище (на кв. „********“, гр.
София), видно от сключените споразумения по чл. 37в от ЗСПЗЗ, както и че
съгласно чл. 74 от ППЗСПЗЗ комисията
по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ изготвя
проект на картата на масивите за ползване и на регистър към нея въз основа на
споразумението, като
регистърът съдържа данни за масивите
за ползване, за ползвателите и за номерата на имотите и тяхната площ, прилага
се към споразумението, представлява неразделна част от него и се оповестява публично. Т.е. на
ответника му е било известно, че под уговорените в договора 2 830.502дка
земеделска земя се имат предвид именно имотите, включени в масивите, както са
уговорени в споразумението от 16.10.2014г., които масиви лесно могат да бъдат индивидуализирани
чрез картата на землището. С оглед на това, съдът приема, че макар имотите да
не са конкретно описани в договора, към момента на сключването те са
определяеми и страните са знаели кои точно обособени имоти влизат в състава на
земеделската земя с площ от 2 830.502дка, предмет на договора за наем.
Договорът не е нищожен и
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3, тъй като същият нито противоречи на
императивни правни норми, нито ги заобикаля. Твърденията на ответника, че
ищецът е получил субсидии за земя, която не е обработвал, са неотносими към
настоящия спор. От значение за настоящия спор е дали ответникът е имал
възможността, почиваща на валидно наемно правоотношение, да ползва земята, а не
кой се е представил пред други държавни органи като ползвател на същата.
За договора за наем е
ирелевантно и дали наемодателят е собственик на вещта. С този договор една вещ
се предоставя за временно възмездно ползване на друго лице, като наемодателят е
длъжен да осигури необезпокояваното ползване на вещта от страна на наемателя. Договорът за наем обвързва сключилите го
страни, дори когато наемодателят няма никакви права върху наеманата вещ. Такъв
договор не е нищожен на това основание и поражда права и задължения между
страните по него. Поради това е неотносимо към спора
искането на ответника за установяване на какво основание наемодателят упражнява
фактическа власт върху вещта и има ли право да пренаема същата, след като
изпълнява задължението си да осигури спокойното й ползване през целия период на
договора.
Ответникът е изложил твърдения, че е
ползвал на самостоятелно правно основание 5 455.953 дка земеделска земя,
различно от договора за наем с ищеца, но не ангажира доказателства за
основанието, на което е ползвал тази земя. Предвид факта, че разликата в
разпределената му за ползване земеделска земя със споразумението от
16.10.2014г. и със споразумението от 24.02.2015г. е приблизително колкото
уговорената в договора за наем, и че масиви с номера 2, 3, 4, 5, 7, 8, 13, 14 и
24, с обща площ от 2 830.502дка, са били разпределени за ползване на ищеца със
споразумението от 16.10.2014г., а със споразумението от 24.02.2015г. са
разпределени за ползване на ответника, съдът приема, че същите са предадени на
ответника именно на основание сключения между страните договор за наем от
01.12.2014г. Ползването на имотите от ответното дружество може да се
изведе от обстоятелството, че ответникът е осчетоводил фактура №
**********/30.12.2014г. с основание за издаване „наем на зем. земя съгласно т.
II.5 от договор за наем от 01.12.2014г“. Фактурата е осчетоводена като „разходи
за аренда“ с доставчик ЗПК „С.**“. Осчетоводен е и извършеният към ищеца превод
в размер на 30 000лв., с което е отразено намаление на задължението на
ответника към ищеца. Осчетоводяването на фактурата от ответника съдът приема за
извънсъдебно признание на факта на ползването земеделските земи.
Следователно по делото се
установява както валидното пораждане на твърдяното облигационно отношение, така
и изпълнението на задълженията по него от ищцовата кооперация да предостави
ползването на земеделските земи от ответника. Последният не ангажира
доказателства относно плащането на наемната цена в претендирания размер от
80 700.15лв., поради което съдът приема, че искът за заплащане на сумата
от 80 700,15лв. е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
Задължението за заплащане
на главницата от 80 700,00 15 лева е с уговорен падеж 01.08.2015г., поради
което и съгласно чл. 84 от ЗЗД длъжникът изпада в забава от деня, следващ деня
на изтичане на срока. Следователно, считано от 02.08.2015г. ответникът е
изпаднал в забава и съгласно т. II, 6 от договора дължи мораторна неустойка в
размер на законната лихва върху установената главница. Съгласно заключението на
ССЕ за периода 02.08.2015г.-01.10.2017г. върху главницата от 80 700,15
лева се натрупва законна лихва в размер на 17 764,93лв.. ответникът не
твърди и не доказва плащане. Следователно искът за лихвата върху сумата от 80 700,15
лева се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
Ответникът не твърди и не
доказва изпълнението на задължението си да престира уговореното съгласно
договора за наем количество пшеница и ечемик. За неизпълнението ответникът дължи
обезщетение, което е в размер на стойността на недоставеното количество пшеница
и ечемик – арг от чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Съгласно заключението, пазарната
стойност на уговореното количество пшеница към м. юли 2015г. е в размер на 11 026,00
лв., а на уговореното количество ечемик – 4 336,00лв. За региони като
София област, София град и Перник, които са близки до кооперацията, не се водят
конкретни данни и отклонения в цената от около 5-7 % са допустими и може да се
приеме, че цена от 30 ст./кг. е нормална средна пазарна цена, при което
положение стойността на недоставеното количество пшеница е в размер на
11 100,00 лева, а на недоставения ечемик – 4 800,00 лева. Следователно
и исковете по чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД като доказани по основание и размер
следва да бъдат уважени изцяло.
Върху установените размери
на обезщетенията по чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД ответникът дължи обезщетение за
забава, считано от изтичане на срока, до който е следва да престира пшеницата,
респ. ечемикът. Съгласно договора за наем уговорените количества пшеница и
ечемик ответникът дължи не по-късно от месец август 2015г. Следователно след
изтичане на месеца той изпада в забава и без да необходима покана – арг от чл.
84, ал.1 от ЗЗД. За периода от 01.09.2015г. до 01.10.2017г. върху сумата от 11
100,00 лева се натрупва лихва в размер на 2350,81 лева, а върху главницата от 4
800,00 лева се натрупва лихва в размер на 1 016,57 лева. По изложените
съображения исковете се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските.
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни. Това е
така, защото макар да е заявено и допуснато изменение на иска чрез намаляване
на размера на исковете, съчетано с частичен отказ от претенциите, за
прекратената част те са били изначално неоснователни, поради което и съгласно
чл. 78, ал. 4 от ГПК ответника има право на разноските за тях.
За исковото производство ищецът прави разноски за държавна такса в размер
на 4 725лв., депозит за ССЕ в размер на 500лв., депозит за САЕ в размер на
300лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 3 850лв. или общо 9 375,00лв.,
от които съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи 9 372.65лв.
Ответникът е направил разноски в размер на 3 800лв. за адвокатско
възнаграждение, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът
дължи 0,95лв.
След съдебна компенсация на разноските ответникът дължи на ищца сумата от
9371,7 лева
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВДК Д.“ ЕООД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
Кремиковци, ул. „********, да заплати на
З.П.К.„С.**“, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Кремиковци, ж.к. „********“, ул. *******както
следва: на основание чл.
232, ал.2 от ЗЗД сумата от 80 700.15 лв. – представляваща неплатена
наемна цена по договор за наем на земеделска земя от 01.12.2014г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 02.10.2017г. до окончателното й изплащане; на основание
чл. 92 ЗЗД сумата от 17 764.93 лв. – представляваща неустойка за
забава плащането на наемната цена за периода 02.08.2015г.-01.10.2017г.; на
основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 11 100,00 лв. –
представляваща парично обезщетение по пазарни цени за недоставяне на
37 000кг. пшеница съгласно договор за наем на земеделска земя от
01.12.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
02.10.2017г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата
от 2 350,81
лв. – представляваща
законна лихва за забава върху главницата за недоставяне на 37 000кг.
пшеница за периода 01.09.2015г.-01.10.2017г.; на основание чл. 79, ал.1, вр.
чл. 82 ЗЗД сумата от 4 800,00 лв. – представляваща парично обезщетение
по пазарни цени за недоставяне на 16 000кг. ечемик съгласно договор за
наем на земеделска земя от 01.12.2014г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 02.10.2017г. до окончателното й изплащане; на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1 016.57 лв. – представляваща законна лихва
за забава върху главницата за недоставяне на 16 000кг. ечемик за периода
01.09.2015г.-01.10.2017г.; на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
9 371.70лв. - представляваща съдебно-деловодни разноски съразмерно на
уважената част от исковете и по компенсация.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: