Решение по дело №160/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 129

гр. Видин, 24.11.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

двадесет и шести октомври

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

160

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Н.А.Н. *** против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 22 – 0291 - 000052 от 15.07.2022г. на Полицейски инспектор в РУ Кула към ОДМВР Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването ѝ е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 15.07.2022г. около 22,25 часа, в с.Макреш, обл.Видин лицето Иван Тодоров Иванов е управлявал л.а. „Опел Астра“ с рег. № ВН 6226 АА, собственост на жалбоподателя Н.. При проверката е установено, че Иван Иванов не притежава СУМПС, неправоспособен водач е, за което му е съставен АУАН на същата дата – 15.07.2022г. На Н. е съставен АУАН за това, че е извършил нарушение на чл.150 от ЗДвП, който му бил надлежно връчен. В АУАН е посочено, че са иззети свидетелството за регистрация на МПС и 2 бр. регистрационни табели на автомобила.

Въз основа на така съставения АУАН на 15.07.2022г. е издадена и заповед за прилагане на процесната ПАМ, за това, че жалбоподателят е предоставил собствения си лек автомобил на водач, който не притежава СУМПС и е неправоспособен, като е прието, че жалбоподателят е нарушил чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП.

По отношение на жалбоподателя Н. няма съставен АУАН за извършено от него нарушение по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП, съответно и НП, въпреки, че в обжалваната ПАМ е посочено, че от негова страна е нарушена разпоредбата на чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание е разпитан свидетел, който заявява, че действително автомобилът е собственост на жалбоподателя, но той не го е предоставял на Иванов. Посочва, че жалбоподателят изобщо не е бил наясно, че последния има намерение да го управлява, както и че го е управлявал на посочената дата. За управлението на Иванов е узнал впоследствие, след като нарушителя е бил спрян и проверен от органите на полицията.

При така изложената фактическа обстановка и на основание чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП полицейски инспектор в РУ Кула към ОДМВР Видин е приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка, с която е прекратена регистрацията на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ВН 6226 АА, за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени и гласни доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират. Последните не са оспорени от страните, приети са като доказателства по делото и съдът няма причина да не ги кредитира.

Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени длъжностни лица. Такъв безспорно е полицейски инспектор в РУ Кула, тъй като ПАМ е наложена от него, като по делото се съдържа и заповед, удостоверяваща тези му правомощия. Това е заповед № 368з – 1960/ 18.11.2021г. на Директора на ОДМВР Видин, издадена в изпълнение на заповед № 8121з - 1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, с която Директорът на ОДМВР – Видин е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които и полицейските инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР – Видин за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Видин, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, поради това, че жалбоподателят е допуснал /предоставил/ собственият си лек автомобил, да бъде управляван от лице, което не притежава СУМПС и е неправоспособно. АУАН за извършено такова нарушение от страна на жалбоподателя обаче не е съставян.

Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които по посочената в заповедта т.2а,б“а“ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик.

Случаите, в които може да се приложи тази принудителна мярка са изрично изброени и една от хипотезите е тази, според която мярката се налага на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство – за срок от 6 месеца до една година.

Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по – горе правно основание - чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП, е собственикът да е предоставил управлението на МПС на лице, което е неправоспособен водач, т.е. същият да е извършил административно нарушение по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Нарушението следва да бъде констатирано със съставяне на АУАН, който съобразно разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното.

По делото административният орган не е представил АУАН, който да удостовери по надлежен ред, че на посочената в заповедта дата, жалбоподателят е предоставил управлението на собствения си автомобил на лице, което не е правоспособен водач, за да се наложи извода, че за административният орган са възникнали предпоставките за налагане на атакуваната ПАМ.

Действително по делото е представен АУАН, който е съставен на водача Иванов за извършено от негова страна нарушение на чл.150 от ЗДвП. Това се установява от писмените доказателства. Но следва да се има предвид, че така както е структурирана обжалваната заповед и посоченото нарушение, описано, в заповедта, а именно по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП, може да се направи извод, че именно за това нарушение на жалбоподателя е наложена ПАМ. Доказателства за такова извършено нарушение от негова страна няма, а именно съставен по отношение на него АУАН по надлежния ред.

Видно от обжалваната ПАМ е, че в нея е описано извършено нарушение от страна на жалбоподателя – такова по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП, но е цитиран АУАН, съставен на водача Иванов за извършено от него нарушение на чл.150 от ЗДвП.

При липса на доказателства в посочената насока обжалваната заповед, макар издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, по изложените по-горе съображения се явява незаконосъобразна.

С оглед констатираната незаконосъобразност безпредметно се явява обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на нормата по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, както и възраженията на жалбоподателя тази насока.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл.22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние.

Несъмнено е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.

Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият определен период от време, действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Т.е. от момента, в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически обосновано, респ. от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл.6,ал.2 от АПК, съобразно която норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Според чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП - на водача, собственика или упълномощения ползвател на МПС, се забранява да предоставя моторното превозно средство, на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. При това положение се оказва, че налагането на мярката по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, спрямо собственика на превозното средство би било оправдано ако той наруши забраната и „предостави“ същото на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. Такова противоправно поведение в случая от страна на жалбоподателя не се доказа да е осъществено, тъй като по отношение на него акт да установяване на такова нарушение не е съставян.

Предвид изложеното жалбата, като основателна следва да бъде уважена, а атакуваната заповед, като необоснована и незаконосъобразна следва да бъде отменена.

На основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за производството в размер на 210 лева, представляващи внесената Д.Т. и реално заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 22 – 0291 - 000052 от 15.07.2022г. на Полицейски инспектор в РУ Кула към ОДМВР Видин, с която на Н.А.Н. *** е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Полицейски инспектор в РУ Кула към ОДМВР Видин да заплати, от бюджета на административния орган, на Н.А.Н. ***, разноски за производството в размер на 210 /двеста и десет/ лева, представляващи внесената Д.Т. и изплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :