Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Димитров
Адриана Атанасова
при секретаря Виктория
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Димитров в.гр.д. № 6128 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.12.2019 г., постановено по гр.д. №364/2019 г. по описа на
СРС, 65 с-в, „З.К.Л.И.“ АД е осъдено да заплати на К.О.И., на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, сумата от 4000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 07.06.2018 г.
в гр. София, причинено виновно от водача на застрахования при ответника по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил
„Мазда“ с рег. № ******, ведно със законната лихва от 07.06.2018 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над присъдения размер
до пълния предявен размер от 6000 лева, като неоснователен. Съобразно изхода на
спора страните са осъдени да си заплатят взаимно разноски по делото, като в
тежест на К.О.И. са възложени 328 лв., а на „З. „Л.И.“ АД – 860 лв.
Срещу решението,
в частта с която е уважена ищцовата претенция – за разликата над 2000 лв. до
4000 лв. е подадена въззивна жалба от „З.К.Л.И.“ АД с доводи за неговата
неправилност поради противоречие с материалния закон. Оспорва определения
размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, който не бил
съобразен с характера и степента на уврежданията, периода на тяхното проявление
и обективното здравословно състояние на ищеца понастоящем. Следвало да бъдат
съобразени установените от съдебномедицинската експертиза увреждания и
възстановителен период от 7 до 14 дни, както и липсата на остатъчни явления.
Също така следвало да отчете, че според съдебната автотехническа експертиза
ищецът е имал възможност да предотврати удара с лекия автомобил, ако е изчакал
преминаването му. По изложените съображения се иска решението да бъде отменено
в обжалваната му част.
Въззиваемият ищец
К.О.И. не е подал отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
въззивната жалба за основателна по следните съображения:
Разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда правната възможност на увреденото лице да предяви
пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност
на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като в
частта, в която е уважен предявения осъдителен иск за сумата от 2000 лв.,
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от ответника, то
със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са
установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното
материално право. Предвид това, спорът между ищеца и ответника, въведен с
въззивната жалба и само по отношение, на който въззивният съд следва да се
произнесе (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), се съсредоточава върху обстоятелството
какъв е размерът на заместващото обезщетение за причинените на въззиваемия
неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие,
определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.
От
кредитираното от съда като компетентно и обективно дадено заключение на вещото
лице по приетата съдебномедицинска експертиза в първоинстанционното
производство, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: контузия на главата; охлузване на челото вляво; охлузване
и кръвонасядане на долния клепач на лявото око; субконюнктивален кръвоизлив на
лявата очна ябълка темпорално (екхимоза). При проведения личен преглед на ищеца
е констатиран на лявата подбедрица по предно - външната ѝ повърхност
белег, отговаряща на давност от порядъка на 6 - 12 месеца, което е съотносимо
към анамнестичните данни за рана в същата област и тези отразени в Констативен
протокол № К-372/07.06.2018 г. Субконюнктивалният
кръвоизлив на лявата очна ябълка е причинил временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а останалите мекотъканни травматични увреждания са му
причинили болка и страдание. Непосредствено след инцидента при проведения
медицински преглед липсват данни за назначена терапия, като след преглед на
13.06.2018 г. (шест дни след инцидента) на пострадалия е назначена терапия с
Тобрадекс - капки за очи с противовъзпалителен ефект, използващ се за
предотвратяване или намаляване на възпаление на око, както и Диклобак -
съдържащо нестероидно противовъзпалително средство (НСПВС) за очно приложение,
като липсват данни за провеждане на друго лечение. Според експертизата получените
травматични увреждания са повърхностни, не ангажират костни структури или
вътрешни органи, като към настоящия момент не се установяват остатъчни явления
и пострадалият е напълно възстановен след инцидента. Времето за пълно
възстановяване от получените травматични увреждания е около 7 - 14 дни, през който
период е възможна да се усеща лека болка и дискомфорт, която не е с постоянен
характер.
Според
показанията на свидетеля Огнян И., баща на пострадалия, травмите са отшумели
за около 7-10 дни, като ищецът е бил
освободен от училище за около седем дни, а два - три месеца не можел да ходи на
фитнес поради притеснения, че травмата на крака може да се усложни. Окото му е
било подуто и после се е затворило, но за около 3-5 дни е възстановило своите
функции. За няколко дни ищецът е имал нужда от помощ, защото кракът му го е
наболявал. Появили се и оплаквания в очите, за които на сина му са изписани
очила, но не е сигурен дали са в резултат на процесното ПТП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Според ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В
тази връзка следва да се отчита, че характерът и степента на получените от
ищцата травматични увреждания са леки, изразяващи се основно в натъртвания и
охлузвания, а поначало възстановителният период е кратък (7-14 дни, а според
свидетелските показания около 10 дни). Както е посочило и вещото лице в о.с.з.
от 13.05.2019 г. поставянето на очила на ищеца е в резултат на констатирано
далекогледство и не е в причинна връзка с получения кръвоизлив в окото. Същият
обаче е бил лек по своя характер и пострадалият е възстановил зрението си за
по-малко от една седмица. Липсват данни лицето да е търпяло сериозни социални
ограничения, като е отсъствал от училище една седмица, което време съответства
на възстановителния период. Няма данни за проведено лечение, освен изписаните
медикаменти за възпаленото му ляво око, като не е имал затруднения в
придвижването и обслужването си. В този смисъл съдът не кредитира показанията
на свидетеля Огнян И., че синът му не е ходил на фитнес два – три месеца поради
притеснения травмата му на крака да не се усложни, тъй като няма данни увреждането
в областта на лявата подбедрица да е засегнало мускулатурата или костната
структура, а се е изразявала основно в охлузване с повърхностен характер. Не се
установяват твърденията в исковата молба за получена вследствие на ПТП
психическа травма, изразяваща се в страх от пресичане и плахост при
придвижване, дори и по тротоара. Следва да се отчита, освен бързото, така и пълното
възстановяване на ищеца от получените травми, без каквито и да било негативни
последици върху здравословното му състояние. От друга страна, житейски логично
е процесното събитие и получените от него, макар и леки по характер,
травматични увреждания, да са предизвикали болки и страдания, респективно емоционален
дискомфорт у пострадалия, резултат от противоправното поведение на делинквента,
чиято отговорност е застрахована при ответното дружество застраховател. Съобразявайки
тези обстоятелства, възрастта на ищеца (15 години), както и икономическата
обстановка в страната, съдът намира, че сумата от 2000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от
ПТП. Обезщетението в този размер съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и възмездява неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
Поради
несъвпадение на крайните изводи на СГС с тези на СРС, първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е
уважен за разликата над сумата 2000 лв. до 4000 лв., като за тази сума от 2000
лв. претенцията подлежи на отхвърляне.
Решението на
СРС следва да бъде отменено и в частта с присъдените в полза на ищеца разноски
– за разликата над 430 лв. до присъдените 860 лв.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода
на спора и основателността на въззивната жалба, въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на ответното дружество разноски за въззивното производство в
общ размер на 140 лв., от които 40 лв. за държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото пред СГС. В полза на въззивника следва
да се присъдят и допълнително разноски за първоинстанционното производство от
още 328,67 лв. към вече присъдените 328 лв.
На основание
чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 09.12.2019 г., постановено по гр.д.
№364/2019 г. по описа на СРС, 65 с-в, в частта, в която „З.К.Л.И.“
АД е осъдено да заплати на К.О.И., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от
07.06.2018 г. в гр. София, причинено виновно от водача на застрахования при
ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ лек
автомобил „Мазда“ с рег. № ****** – за разликата над 2000 лв. до 4000 лв.,
ведно със законната лихва от 07.06.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта с която „З. „Л.И.“ АД е осъдено да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на К.О.И. съдебни разноски – за разликата над
430 лв. до присъдените 860 лв., и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.О.И. с ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, чрез адв. К. Н., срещу „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от
07.06.2018 г. в гр. София, причинено виновно от водача на застрахования при
ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ лек
автомобил „Мазда“ с рег. № ****** – за разликата над 2000 лв. до 4000 лв., ведно
със законната лихва от 07.06.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА К.О.И. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез
адв. К. Н., да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ****** съдебни разноски, както
следва: за производството пред СГС – 140 лв. и за
първоинстанционното производство допълнително 328,67 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.