№ 1339
гр. в , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – в, 32 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Албена Славова
Секретар:Незает А. Исаева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20203110203264 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на Б. Г. Ж. против НП № 287/07.07.2020
г. на Зам.Кмета на Община - в, с което на основание чл. 183 ал. 2 т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба се оспорва посочената в НП фактическа
обстановка. Твърди се, че мястото, където е осъществено паркирането е било
разрешено като е липсвал знак, забраняващ паркирането. Сочи се, че АНО не е
обсъдил възражението, което е депозирано срещу акта и без излагане на мотиви срещу
същите е издал обжалваното НП. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, представлява се
от адв. Ковачев, който в съдебно заседание поддържа жалбата.В заседание по същество
пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че
съгласно закона и константната съдебна практика, автомобил затруднява
преминаването на другите участници в движението ако е паркиран пред входове на
паркове, училища, театри, кина и други места, където е възможно да влизат или
излизат други ППС. Твърди се, че в хода на съдебното производство не е установено,
че процесният автомобил е възпрепятствал по какъвто и да е начин други участници в
движението. Сочи се, че видно от приложения към административно-наказателната
преписка снимков материал , превозното средство е паркирано плътно до тротоара и
не пречи на останалите участници в движението. Излага се становище, че в НП липсва
1
надлежно описание на нарушението, доколкото в съдържанието му не са изложени
обстоятелства, касаещи релевантни факти, свързани с извършеното деяние. Иска се НП
да бъде отменено и да се присъди адвокатско възнаграждение в определения в закона
минимум, предвид осъществяваната от процесуалния представител безплатна помощ
по отношение на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юк Сърбова, която
в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. Постъпило е
писмено становище по делото от процесуалния представител на въззиваемата страна, в
което се твърди, че в хода на административно-наказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че е
неотносим към предмета на делото въпросът дали в момента на извършване на
нарушението съответния пътен участък е сигнализиран със знак В27, доколкото
отговорността на въззивника е ангажирана за нарушение за паркиране, с което се
създава пречка на движението. Сочи се, че правилно е приложен материалния закон
при квалификацията на нарушението и посочване на санкционната норма, въз основа
на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.
Излагат се доводи, че по силата на нормата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове по цитирания нормативен акт имат доказателствена сила до
доказване на противното. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на въззиваемата страна. .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 03.06.2020 г. св. б.с., полицейски служител при Общинска полиция – в
констатирал, че л. а. ** е паркиран на ул. * . Като преценил, че същият създава пречки
за движението, св. с. съставил на въззивника, в качеството му на собственик на
превозното средство, фиш № **********/03.06.2020 г. за нарушение на чл. 98 ал.1 т.1
от ЗДвП. След постъпило възражение срещу същия, св. г.г. – старши полицай в група
„Общинска полиция“ при ОД на МВР-в съставила на въззивника АУАН за нарушение
на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на
основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 20 /двадесет/ лева.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят и очевидец на извършеното нарушение – полицейския служител б.с. .
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверено
копие на извадка от ГПОД – 2 бр. чертежи № 02-104 от мес. 12 2017 г.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира. Фактическата обстановка, визирана
в АУАН и обжалваното НП не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е частично
основателна.
Наказателното постановление № 287/07.07.2020 г. е издадено в рамките на
шестмесечния преклузивен срок предвиден в ЗАНН. АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица, видно от приобщените по делото , както и заверено
копие на заповед № 4129/05.11.2018 г. и заверено копие на заповед № 0506/07.02.2017
г., и двете на Кмета на Община в.
Съдът намери, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице. В АУАН и НП не се съдържа надлежно описание на
нарушението, а именно обстоятелствата не са обективирани фактите, които сочат
какво конкретно нарушение се твърди, че е осъществил въззивника. Нормата на чл. 98
ал.1 т.1 от ЗДвП предписва, че престоят и паркирането са забранени на място, където
превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от
другите участници в движението пътен знак или сигнал. Диспозитива на конкретната
разпоредба запретява определено поведение чрез посочване резултата от същото, а
именно – създаването на пречки, опасност за движението респ. закриване на другите
участници в движението, респ. пътен знак или сигнал Конкретните обективни
признаци на деянието, обуславящи причинната връзка между същото и настъпилия
резултат обаче, следва да бъдат отразени в обстоятелствената част както на АУАН и
НП, за да бъде гарантирана възможността на нарушителя да реализира ефективно
правото си на защита. Доколкото в процесните АУАН и НП е визирано единствено
твърдението, че л.а. Мицубиши е бил паркиран на място, където пречи на другите
участници в движението, без да е посочено какви са конкретните проявления на тази
пречка, съдът намира, че правото на защита на лицето е било ограничено и по
посочения начин е опорочено административно наказателното производство.
Посочените противоречия и неясноти относно санкционната норма, въз основа
3
на която се ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
на свой ред са ограничили правото му на защита, като от друга страна поставят в
невъзможност съда да формира еднозначен извод относно процесуалната и материална
законосъобразност на издаденото НП.
Независимо от изложените съображения с оглед служебното начало, съдът
установи от правна страна по същество следното:
В хода на съдебното производство, от събраните по делото доказателства не бе
установена безспорно фактическата обстановка, посочена в НП, а именно, че на
посочената в НП дата, паркирания от въззивника автомобил на указаното в
съдържанието на обжалвания акт място е създавал пречки за движението на
останалите пътни превозни средства. Единствения свидетел, възприел начина и
мястото, където е било паркирано превозното средство е св. с., който в съдебно
заседание е заявил, че не може да изложи конкретни възприятия относно процесното
събитие поради липса на спомен за същото. Посочените обстоятелства не се
установяват и от приобщения по делото снимков материал.
Доколкото НП не съдържа описание на фактите и обстоятелствата, довели до
създадените пречки, явяващи се резултат от начина, по който е извършено
паркирането, процесният АУАН не може да осъществи удостоверителната функция
спрямо същите на основание чл. 189 ал.2 от ЗДвП.
С оглед на изложеното, съдът счита, че НП следва да бъде отменено като
издадено в при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство, които не могат да бъдат отстранени в
съдебното производство.
Като взе предвид направените искания от страните за заплащане на
юрисконсултско съотв. адвокатско възнаграждение, съдът установи следното:
В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата е предвидено право на адвоката да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В ал.
2 на същата разпоредба е предвидено, че ако в съответното производство насрещната
страна бъде осъдена за разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има
право на адвокатско възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в
настоящия случай е 300 лв. С оглед константната съдебна практика изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза -
достатъчно за уважаването на искането по чл.38, ал.2 ЗА е : правна помощ по делото да
4
е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност
на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК. С оглед на това е
прието, че липсата на договор за правна помощ и уговорена в него безплатно
предоставяна такава не препятства упражняването на правото по чл.38, ал.2 ЗА, тъй
като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя
труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по
императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на
изложеното, съдът намира, че в случая следва да бъде присъдено заплащане на сумата
от 300 лева за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
въззивника.
С оглед изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 287/07.07.2020 г. на Зам.Кмета на Община - в, с което на
основание чл. 183 ал. 2 т.1 от ЗДвП на Б. Г. Ж. е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Община –в да заплати на адв. г.к.в, вписан под личен № **********
към Адвокатска колегия – в сумата от 300 /триста/ лева, представляваща за адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал.1, т. 3 от
Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
5
Съдия при Районен съд – в: _______________________
6