Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….гр.Асеновград,17.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Асеновградският районен
съд, 1 н.с., в
публичното заседание на 13.09.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря
Дафинка Карамфилова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 446/2018 год. по описа
на АРС, 1 н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № НП 18-0239-000503/05.04.2018 на Началник сектор
на РУ„Полиция“ Асеновград при ОД-МВР гр.
Пловдив, с което на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Г.Н.Б.
за нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДП е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят,
чрез своя процесуален представител, адв. Владимир Д. в съдебно заседание заявява, че поддържа
жалбата си. В последната навежда твърдения за незаконосъобразност на
наказателното постановление, като моли наказателното постановление да бъде
отменено.
Въззиваемата
страна РУ „Полиция“ гр.Асеновград
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и след преценка на
становищата на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срок поради което е допустима, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се
установява следното:
На 20.03.2018 г.,
жалбоподателят се намирал в с. Белица, обл. Пловдив, където управлявал лек
автомобил „Пежо“ с рег. № РВ5391 КМ. По
едно време, жалбоподателят застъргал автомобила със страничната му част в
бетонна ограда, след това потеглил рязко и за малко да блъсне човек. След
което, жалбоподателят оставил автомобила на пътното платно и влязъл в къщата на
св. И.Д.. Кметът на с. Белица, св. Е.О. се притеснил от поведението на
жалбоподателя на пътя и сигнализирал на тел. 112. След окоо 30-40 минути на място
били изпратени полицейските служители св. Д.К. и колегата му Й.Г..
Междувременно, в дома на св. И.Д. жалбоподателя употребил алкохол. При
пристигане на полицейските служители, той се спънал и паднал на пътното платно.
Св. К. отишъл при жалбоподателя и му помогнал да се изправи на крака. Предложил
му да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ за наличие на
алкохол в кръвта. Докато св. К. обяснявал как се използва техническото
средство, жалбоподателят ударил ръката му и полицейския служител изпуснал
дрегера. На жалбподотеля бил съставен АУАН, който последният отказал да
подпише, а впоследствие било издадено и атакуваното НП.
Фактическата обстановка,
съдът приема за безспорно установена въз основа на показанията на разпитаните
свидетели- Д.К., И.Д. и Е.О., които са логични незаинтересовани и
последователни. Впрочем, спор по фактите между страните не съществува.
Извършеното от
жалбаподателя обаче не представлява административно нарушение по чл. 174 ал.3
от ЗДвП. Съгласно визираната разпоредба, водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка за установяване на употребата на алкохол в кръвта или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му или химико- токсикологичното
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на наркотични вещества
или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от
две години и глоба от 2000 лева.
Легалната дефиниция на
понятието „водач“ е дадена в разпоредбата на § т.25 от ДР на ЗДвП и това е
„лице, което управлява ППС или води организирана група пешеходци, което води
или кара впрегнати товарни или ездитни животни или стада по пътищата“.
В конкретния случай, от
събраните по делото доказателства се установи, че към момента на проверката, жалбоподателят не е имал качеството „водач“,
за да бъде субект на вмененото му нарушение. Гласните доказателства сочат, че
около 30-40 минути, след като е преустановил управлението на автомобила,
жалбоподателят се е намирал в чуждо жилище- това на св. Димитров, където не се
спори, че е употребил алкохол. Не е ясно и какво е количеството алкохол, което
той е употребил, но това в случая е без значение, тъй като към момента на
проверката, той не е управлявал МПС. Разбира се, предвид наличните по делото
данни, за много сериозно алкохолно
опиване у Б., органите на досъдебното
производство са могли да поискат от съда разрешение по реда на чл. 146 от НПК
за принудително снемане на образци за сравнително изследване- кръв от
жалбоподателя, с оглед изготвянето на експертиза, която да установи, каква е била концентрацията на алкохол в
кръвта му към момента на управлението на МПС и дали за времето от 30-40 минути
/ престоя му у св. И.Д./ Б. е могъл да употреби такова количество алкохол,
което да доведе до подобна степен на
алкохолно опиване. Това са обаче само
теоритични разсъждания и те нямат връзка с разискваното в настоящия казус
нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, което както се установи, може да бъде
извършено само от водач на МПС към момента на проверката.
Предвид това и гореизложените мотиви, съдът счита,
че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Предвид това Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № НП 18-0239-000503/05.04.2018 на Началник сектор на РУ„Полиция“ Асеновград при ОД-МВР гр.
Пловдив, с което на основание чл. 174 ал.3 пр.1
от ЗДвП на Г.Н.Б. за нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДП е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: