РЕШЕНИЕ
№ 84
Велико Търново, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в
открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и трета година в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.Ф.
и в
присъствието на прокурора
………………………………………………………………
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 44/2023г.
по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.За вида на производството:
Производство по реда на чл. 197, ал.2 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/, във връзка с чл.208, ал.2 от
с.к.
Образувано по жалба вх. № 287/18.01.2023г. в АСВТ,
подадена от името на ТД с фирма „ЛАНД И САЙД ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК *********,
действащо чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Решение
№ 214/30.12.2022г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново и потвърдения
с него Отказ за отмяна на наложени
обезпечителни мерки с изх. № С220004-012-0000111/15.12.2022г., издаден от
публичен изпълнител при същата ТД на НАП.
II.Становища на страните:
Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ за
отмяна на обезпечението е незаконосъобразен, защото е наложен запор по банкова
сметка *** „Кей Би Си Банк България“ АД, по която му превеждат субсидии от
Държавен фонд „Земеделие“, които са несеквестируеми. В този смисъл цитира
множество разпоредби на националното законодателство
- Закона за държавния бюджет на Република България за 2022г. и Закона за
подпомагане на земеделските производители, както и такива от приложимия
общностен акт – Регламент (ЕС) №1360/2013г. Твърди, че разпоредбите са
императивни и като целево предоставени, тези средства са обект на специален
режим и са несеквестируеми, поради това върху тях не може да се провежда
принудително изпълнение. По тези съображения иска от съда да постанови решение,
с което да отмени обжалваното решение и да върне преписката с указания да се вдигне
частично запора на банковата му сметка в „Кей Би Си Банк България“ АД до
размера на получената субсидия.
В открито
съдебно заседание представляващият оспорващото дружество не се явява.
Представлява се от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата. Посочва, че
от представеното извлечение от банковата сметка на довереното му дружество
безспорно се установява, че постъпилите суми са от Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция. Изтъква, че същите са средства за субсидии по европейски
регламенти, които имат преимущество и предимство пред националното законодателство.
Моли за отмяна на решението и за връщане на преписката на компетентния орган
със задължителни указания. Претендира разноски и представя списък на същите по
чл.80 от ГПК.
Ответникът по оспорването - Директорът на ТД
на НАП гр. Велико Търново, редовно призован
не се явява в о.с.з. Представлява се от упълномощения юрисконсулт, който
пледира жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а оспореното
решение да бъде потвърдено като законосъобразно. Счита, че нито в разпоредбата
на чл.213 от ДОПК, нито в Регламента е предвидено, че средства, постъпващи като
субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ са несеквестируеми. Претендира за
присъждане на разноски, за което представя списък.
ІII.По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална
легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Депозирана е в рамките
на преклузивния 7-дневен срок по чл. 197, ал.2 от ДОПК. Потвърдителното Решение
№ 214/30.12.2022г. на ТД на НАП В. Търново е съобщено на оспорващото дружество
на 09.01.2023г., видно от известие за доставяне на л.6 от делото, а жалбата е
депозирана на 16.01.2023г., според отбелязването на щемпела в ТД на НАП.
Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол, съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.197, ал.1 от ДОПК.
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и
местна подсъдност. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество.
Предвид това, съдът прие жалбата за
процесуално допустима.
Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по
изложените по-долу фактически и правни съображения.
IV.По доказателствата:
Делото е основано изключително на писмени
доказателства. Представените с административната преписка и тези допълнително
от процесуалния представител на жалбоподателя в о.с.з. не са оспорени от страните
по реда на чл.193 от ГПК. На практика страните не спорят по фактите, а по
тяхната правна интерпретация.
С
разпореждането за насрочване на делото е
указано на жалбоподателя, че следва да установи пред съда, че по
запорираната сметка са превеждани само целеви субсидии от ДФЗ и/или други несеквестируеми
вземания или наличието на предпоставките за отмяна на обезпечението, посочени в
чл.208, ал.1 от ДОПК.
На ответника е указано, че следва да установи пред съда съществуването на фактическите
основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му.
В настоящето производство, съгласно чл. 160, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.144, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на акта, проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
В тази връзка, съдът взе предвид направените в жалбата
оплаквания. Съобрази доводите на страните.
Извърши служебно дължимата проверка на
оспорения акт, на основание чл.168 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК. От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени средства,
съдът намери за установено следното:
V.По фактите:
1. В ТД на НАП В. Търново е образувано изпълнително
дело № *********/2022г. за събиране на неплатени в срок публични задължения на жалбоподателя „Ланд и
Сайд инвест“ ЕООД в общ размер на 6 581,65 лв., от които главница 6 190,77 лв. и лихва 390,88 лв. към
19.09.2022г.
1.1. На дружеството е изпратено Съобщение за
доброволно изпълнение изх. №С220004-048-0112685/19.09.2022г., връчено на
представляващия дружеството на 11.10.2022г.
2. Публичен изпълнител при същата ТД е изследвал
имущественото и финансовото състояние на дружеството в информационните масиви
на НАП. Преценил е, че ще се затрудни събирането на установеното и
изискуемо публично вземане. Поради това наложил обезпечителни мерки върху
имущество на длъжника. С Постановление с изх. № С220004-022-0065696/28.09.2022г.
ПИ наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, както и вложени вещи в трезори,
включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително
управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при
доставчик на платежни услуги, собственост на длъжника, в ТБ Кей Би Си Банк
България за сумата от 6 597,14 лв., от които главница 6 190,77 лв. и лихва 406,37 лв. към 28.09.2022г.
2.1. В ПНОМ не е посочено, че субсидиите от ДФЗ не са
секвестируеми.
3. До Кей Би Си Банк България е изпратено запорно
съобщение изх. №С220004-003-0055485/28.09.2022г., връчено по електронен път на
същата дата.
4. След получаване на запорното съобщение от банка Кей
Би Си Банк България на 04.10.2022г. отговарят, че признават вземането, върху
което се налага запорът за наличности по посочената сметка, която „ЛАНД И САЙД
ИНВЕСТ“ ЕООД поддържа при банката лично. По сметката на лицето няма наличност,
като върху вземанията на длъжника по посочената сметка са наложени запори и за
други задължения. Посочено е също, че при липса на средства за обслужване
сметката може да бъде закрита.
4.1. На 14.12.2022г. от банка Кей Би Си Банк България е
изпратено допълнение на предишното писмо, в което е посочено, че по сметката
вече има достатъчна наличност, като е уточнено, че сумата, послужила за
обезпечение на публичното задължение е формирана от постъпление с наредител
ДФЗ, за което длъжникът твърди, че има несеквестируем характер. Изрично е
отбелязано, че до получаване на становище относно обхвата на наложения запор, а
именно постъпленията от ДФЗ следва ли да се третират като несеквестируеми
средства, сумата, съответстваща на размера на дълга ще остане блокирана по
сметка на задълженото лице.
5. Междувременно, на 09.12.2022 г. дружеството е
подало искане до публичния изпълнител, с което е поискало да бъде отменен
частично запора по банковата сметка на дружеството в Кей Би Си Банк България до
размера на получената субсидия с мотив, че средствата, които постъпват по нея
са несеквестируеми, тъй като представляват субсидия, превеждана от ДФЗ.
6. По така направеното искане, публичният изпълнител се е
произнесъл с Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. №
С220004-012-0000111/15.12.2022 г., в който е посочено, че субсидиите, изплащани
на земеделските производители, могат да служат като обезпечение съгласно
писмо/указание от ЦУ на НАП с изх. № П-24-36-9/05.06.2019 г. Изложени са
доводи, че предвидените помощи на земеделските производители, предоставени от
ДФЗ, не са средства, отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата
дейности и услуги и не се обхващат от приложното поле на чл. 94 от ЗДБ на РБ.
Липсва забрана за обезпечаване и принудително изпълнение върху субсидии,
получени от земеделските производители. Посочено е, че финансовите средства,
предоставяни от ЕС чрез РА на земеделски производители са секвестируемо
имущество. Отказът е връчен на управителя на дружеството-жалбоподател на
15.12.2022г., видно от разписка на л.14 от делото.
7. Същият е обжалван от „Ланд и сайд инвест“ ЕООД по
административен ред пред директора на ТД на НАП – Велико Търново, който с
Решение №214/30.12.2022г. e оставил без уважение жалбата и е потвърдил като правилен и законосъобразен
отказа за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. №С220004-012-0000111/15.12.2022г.,
издаден от *** публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Велико
Търново. В решението са изложени съображения, че отмяната на обезпечението се
извършва въз основа на молба от страна на длъжника или служебно от публичния
изпълнител, в изрично предвидените от закона случаи, които в конкретния случай
не са налице. Твърдението на жалбоподателя, че по запорираната сметка постъпват
суми, които са несеквестируеми, е прието за неоснователно. Посочено е, че
плащанията от ДФ „Земеделие“ не съставляват несеквестируеми доходи по смисъла
на чл. 100, ал. 1 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г.
Тези плащания не попадат в обхвата на чл. 213 от ДОПК, аналогична на чл. 444 от ГПК и чл. 133 от ЗЗД, като всички прогласяват принципа за секвестируемост на
имуществото на длъжника с изключение на законово предвидените хипотези, каквито
не са налице. Изложени са доводи, че не всяко лице получаващо средства от
Държавен фонд „Земеделие“ по реда на ЗПЗП е със статут на нефинансово
предприятие, което се ползва от защитата на чл. 100, ал. 1 от ЗДБРБ за 2022г.
Решението е доведено до знанието на оспорващото дружество на дата 09.01.2023
г., съгласно приложеното известие за доставяне на л.6 от делото.
8. Недоволно от него, дружеството го е оспорило по
съдебен ред с жалба, подадена чрез издалия го орган, на дата 16.01.2023 г. и
въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
настоящият състав на съда формира следните изводи:
VІ.По
правото:
Изнесените в
жалбата твърдения за факти разкриват административно-правен спор.
Жалбоподателят търси съдебна защита срещу
отказ на администрацията на НАП да отмени наложени обезпечителни мерки –
запор върху банковите му сметки в банка Кей Би Си Банк България и изпълнение
върху суми, които счита за несеквестируеми.
Приложим
закон при издаване и обжалване на акта е ДОПК. Правните норми са съобразени от
съда в действащата при постановяване на
оспорения акт редакция.
На основание
чл.208, ал.2 от ДОПК, отказът за отмяна на обезпечението се обжалва по реда на
чл.197 от ДОПК. Следователно отказът в случая подлежи на задължителен контрол
по административен ред пред директора на
съответната ТД на НАП, а неговото решение, с което се потвърждава този
отказ, според чл. 197, ал. 2 от ДОПК може да се обжалва пред административния
съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя. Въз основа на
граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.197 ДОПК се
очертава, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са отказът
на ПИ за отмяна на ОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. В
тази връзка, съдът на основание чл. 168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК,
следва да прецени дали при издаването на двата административни акта са спазени
изискванията за законосъобразност - наличието на компетентност на органа,
постановил съответния акт; изискването за писмена форма и реквизити; спазване
на материалните и процесуалните правила при издаването им.
При служебно дължимата проверка на валидността на
обжалваните актове, която не се оспорва,
съдът установи следното:
Процесното Решение е издадено от оправомощен за това
орган в пределите на неговата компетентност. Постановено е от
заместник-директора на ТД на НАП Велико Търново, на когото изпълнителният
директор на НАП със Заповед №ЗЦУ-ОПР-54/13.12.2022г. е възложил при отсъствие
на И.С.З. – директор на ТД на НАП – Велико Търново (в случая поради отпуск), да
изпълнява правомощията на директор на ТД
на НАП – Велико Търново. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на
установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата.
Изложени са подробни съображения, основани на приетите за установени факти,
мотивирали териториалния директор на НАП да потвърди обжалвания пред него
отказ.
Обжалваният пред административния орган отказ за
отмяна на наложени обезпечителни мерки
също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната
териториалната дирекция на НАП - гр. Велико Търново, определена съгласно чл. 8,
ал. 1, т. 3 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 208, ал. 1 от ДОПК.
Същият е изготвен в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, както и
фактически и правни основания за издаването му.
Не се твърди в жалбата и не се установява да са
допуснати нарушения на процесуални правила при постановяване на отказа за
отмяна на обезпечението. Наличието на ликвидни и изискуеми публични задължения
не се оспорва. Не се твърди погасяването им или др. активно поведение на
длъжника в тази връзка, т.е. обезпечителната нужда съществува. Не се твърди и
наличие на предпоставки за отмяна на обезпечението в хипотезата на чл.208, ал.1
от ДОПК. Дали наложеният запор е ОМ
съразмерна/пропорционална на дълга е въпрос на материална законосъобразност, която
ще бъде разгледана по –долу.
От фактическа и правна страна актът на администрацията
е основан на това, че наложеният от ПИ запор върху банковите сметки на жалбоподателя в Кей Би Си Банк
България е законосъобразен, т.к. субсидиите от ДФЗ не са посочени конкретно
като несеквестируеми в чл.213 от ДОПК, а предпоставките по чл.208, ал.1 от ДОПК
не са налице. Макар да сподели последната част от извода на ПИ, съдът намери
оспорения отказ за материално
незаконосъобразен, предвид следното:
В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) са уредени различни форми на финансово подпомагане на
същите оператори, а именно: държавно подпомагане; прилагане на схеми за
директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както
и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони.
Средствата, с които се субсидират земеделските производители включват такива от
държавния бюджет на Република България и
от бюджета на Европейския съюз, в различно съотношение.
В конкретния случай в изплатените на ЗП субсидии по
СЕПП 2022, Мярка 13 и Мярка 12 също има национално доплащане от ДЧ. В тази
връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 100, ал. 1 от Закона за
държавния бюджет на Република България за 2022 г., целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите
предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от
държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, а съгласно ал. 2 на същия член, тези средства не могат
да се използват и за принудително погасяване
на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. В §
1, т. 1 от ДР на ЗПЗП е посочено, че „земеделски производители“ са физически и
юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна
и/или животинска продукция, от което следва, че те не представляват финансови
предприятия. Следователно, цитираните по-горе норми на Закона за държавния
бюджет за 2022 г. намират
приложение по отношение на държавните субсидии и целеви помощи, които се
отпускат на земеделските производители и тези средства не могат да се използват
за принудително погасяване на вземания, включително и на публични такива.
По своето
естество и предназначение средствата,
отпускани от фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на ЗП, също са
публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, а съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП
предоставянето им съставлява публично
финансиране. Според предвиденото в чл.11а, ал.1 т. 2 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“,
действащ като Разплащателна агенция за България, извършва разплащания по
схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика/ОСП/. РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 е
посветен на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП. Според изложеното в преамбюлната
част на Регламент (ЕС) № 1306/2013 бюджетът на Съюза следва да финансира
разходите по ОСП, включително разходите за развитието на селските райони чрез
Фондовете. Съгласно чл. 3 от същия регламент с оглед на постигането на
предвидените в ДФЕС цели на Общата стопанска политика, финансирането на
различните мерки, попадащи в тази политика, включително мерките за развитие на
селските райони, се извършва от Европейския фонд за гарантиране на земеделието
(ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР),
като фондовете са включени в общия бюджет на Европейския съюз. В този ред на
мисли следва изводът, че получаваните от длъжника като земеделски производител
субсидии по различните схеми и мерки за подпомагане от европейските фондове,
чрез Държавен фонд „Земеделие“, в частта, която не е целево предоставена от
държавния бюджет на България, представляват публично
финансиране от бюджета на Европейския съюз, което също е целево.
Съобразно Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., бенефициери
на тези плащания - в пълния им размер, съгласно чл.11 от Регламента са регистрираните земеделски производители, а
целта – влагането на средствата от ЕС в осъществяваната от тях дейност по
схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът
предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се
използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Същността на така
посочената уредба е субсидиите да достигнат персонално до бенефициерите и да се
употребят за целта, за която са отпуснати, откъдето следва правният извод, че
финансирането е и целево. Всяка мярка от общата селскостопанска политика следва
да бъде предмет на мониторинг и оценка, а имената на бенефициерите се
публикуват, с оглед засилване на публичния контрол относно разходването на
предоставените им средства. От изложеното следва, че и при средствата от ЕФ
като част от сумата на субсидията се касае за публично целево финансиране. Поради това, единствения овластен да получи средствата в
пълния им размер е бенефициер – земеделски производител. Следователно, тези
средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица.
Член 213, ал.1 от ДОПК, аналогично чл. 442 ГПК
прогласяват принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника.
Когато се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е
предвидена изрично в закон. Така изисква и чл.444, т.8 от ГПК. А нормата на
чл.213 от ДОПК, която е специална не предвижда такива изключения. В частност
субсидиите от ДФЗ към ЗП не са посочени изрично в специалния закон. Но
приложимата към казуса нормативна уредба е по-широка. Включва както
националното така и общностното право, т.к. иде реч за ОСП на ЕС в различните
ДЧ. Съдебната практика е константна, че Регламентът е акт с общо приложение,
който се прилага пряко в ДЧ. Това в случая означава, че цитираната норма на
чл.11 от Регламент ЕС №1306/2013г. дава право на жалбоподателя да се позове на
нея пред орган на ДЧ и да обоснове несеквестируемостта на тези субсидии, за
което говори правото му единствен да ги получи и то в пълен размер. Освен това
да иска от съда да я приложи, когато национална правна норма и
противоречи. Това произтича от принципа
на примата на правото на ЕС, който изисква от националните съдилища да защитят
правата, които ЕП дава на гражданите на държавите членки, дори когато
национални правни норми му противоречат. В случая не става въпрос за същинско
противоречие, а за същностна черта на ЕП, което е правна система, която действа
едновременно с националното законодателство. Цялостната логика на публичното
целево финансиране на ЗП със средствата
от фондовете на ЕС изключва възможността тези субсидии да бъдат предмет на
принудително изпълнение за публични задължения. Противното тълкуване е правен нонсенс,
т.к. води до бойкот на ОСП на ЕС и видно от ЗДБ структурата на същия не включва
попълването му със средства от ЕСИФондове по този ред - чрез принудително изпълнение върху публично
целево финансиране от фондовете на ЕС.
Вземането е несеквестируемо, когато за него са налице
императивни правни норми, които да забраняват то да бъде изпълнено на лице,
различно от длъжника. В този смисъл в чл. 11 от Регламент (ЕС) № 1306/2013г. е
прието, че плащанията на бенефициерите по предвиденото в него финансиране се
извършват в пълен размер, т.е. ЗП в случая е единственият овластен да получи
субсидията. Регламентът урежда също така, че плащанията следва да се извършват
навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по
предназначение. Разпоредбите
са императивни и съвкупният им анализ обосновава извод, че субсидиите
съставляват публично целево финансиране с единствен овластен да ги получи в
пълния им размер бенефициер – земеделският производител. С оглед този специален
императивно установен режим те съставляват несеквестируеми вземания на
земеделския стопанин, макар европейското и националното право да не съдържат
изрична разпоредба, където е употребен този израз, но смисълът е точно този.
След като финансирането от ЕС за земеделските стопани е целево, като не се
допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики
на ЕС за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е
предвидено по императивен начин правото да получат цялата помощ, която им е
отпусната и е с източник средства от ЕС, то се налага изводът, че тези средства
не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно
предназначение от това, за което са отпуснати. Това означава, че към тях не може да бъде насочено
принудителното изпълнение. В този смисъл е Решение № 143/25.10.2017 г. по
гр. д. № 4666/2016 г. по описа на ВКС, III гр. о., постановено по реда на чл.
290 ГПК, поради което не е задължителна
съдебна практика, но се споделя от настоящия състав.
От изложеното следва, че е въведено допълнително
основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл.
213 от ДОПК. Визираните парични средства са целеви и са предназначени за
подпомагане на земеделските производители съгласно чл. 4, ал. 3 и чл. 20 от Конституцията
на Република България, и след като тези средства се предоставят в публичен
интерес, то същите не могат да бъдат обект на индивидуално принудително
изпълнение.
Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируеми са вземанията на длъжника
по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно
несквестируеми вземания, или вземания по които не се допуска принудително
изпълнение. В случая, видно от Извлечение от
банковата сметка на дружеството в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /л.96 от делото/ е, че
по нея не са постъпвали други суми, извън тези от ДФ „Земеделие“, които се
явяват несеквестируеми вземания и върху които не се допуска принудително
изпълнение. Несекверистируемостта на средствата, представляващи целево
подпомагане от ДФ „Земеделие“ обуславя незаконосъобразност на оспорваните
актове и е основание за тяхната отмяна. Правомощията на решаващия орган и съда
при обжалване на отказ за отмяна на обезпечението са изрично визирани в
разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от ДОПК, където се посочва, че съдът отменя
обезпечението, при наличието на посочените в разпоредбата условия. Ето защо в
конкретния случай следва да бъде отменено и постановлението за налагане на
обезпечителни мерки, с което е наложен запор върху постъпващите суми по банкова
сметка *** „Кей Би Си Банк България“.
VІІ.Решаващ
правен извод:
По изложените мотиви съдът намира, че жалбата се явява
основателна. Безспорно нормата на чл.213 от ДОПК не предвижда сред изключенията
от принудително изпълнение субсидиите, изплащани на ЗП от ДФ „Земеделие“, но
несеквестируемостта на тези суми има друга законова опора – цитираните по-горе
норми на ЗДБ и Регламент №1306/2013г. Предвид установената несеквестируемост на
сумите от субсидии от ДФЗ се следва отмяна на оспорените актове – решение на ТД
и отказа на ПИ. Отмяна съответно и на наложеното обезпечение върху тези
средства. Обезпечението е една антиципирана фаза на принудителното изпълнение,
следователно щом последното е
недопустимо, то и обезпечението е незаконосъобразно.
VІІІ. По
разноските:
При този изход на делото разноски на ответната
администрация не следва да се присъждат. Своевременно заявено и основателно
предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, е искането на оспорващото дружество
за присъждане на разноски, в случая изразяващи се в заплатена държавна такса за
образуване и разглеждане на делото, в размер на 50,00 лева, и заплатено,
съгласно Договор за правна защита и съдействие ********** /л.89-гръб/,
адвокатско възнаграждение, в размер на 1 000,00 лева. На основание §1, т.6 от
ДР на АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК сумите се следват на НАП.
Воден от
горните мотиви, на основание чл. 208, ал.3 от ДОПК, VII-ми административен състав на ВТАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 214/30.12.2022г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново и
потвърдения с него Отказ с изх. № С220004-012-0000111/15.12.2022г. за отмяна на
наложени обезпечителни мерки, наложени с Постановление с изх. №С220004-022-0065696/28.09.2022г.
на ПИ при същата дирекция.
ОТМЕНЯ Постановление с изх.
№С220004-022-0065696/28.09.2022г. на ПИ при ТД на НАП В. Търново.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на „Ланд и Сайд инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Козаревец, обл. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ №9, разноски за
настоящото производство в размер на 1 050,00лв. /хиляда и петдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: