Р Е Ш Е Н И Е
……………., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Атанасова и в присъствието на прокурора Аврамов, като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.о.х.д. № 5470 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда от 19.09.2018г. по НОХД № 6317/2018г. Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 96 състав е признал подсъдимия Й.Б.Й. за виновен в извършване на две престъпления, едното от които осъществяващо състава на престъплението по чл. 316, вр. с чл.308,ал.2,вр. с ал.1, вр с чл.26,ал.1 от НК, а другото-по чл.316, вр. с чл. 309,ал.1,вр. с чл.26,ал.1 от НК, като на осн. чл. 23,ал.1 от НК му е определил да изтърпи най-тежкото наказание измежду наказанията наложени на подс. Й. за всяко от престъпленията-„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложил на осн. чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.
Със същият съдебен акт първостепенният съд е признал подсъдимия К.С.Е. за виновен в извършване на престъпление по чл.308,ал.2,вр. с ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК, за което му е наложил наказание -„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложил на осн. чл.66,ал.1 от НК за срок от три години. Подсъдимият К.С.Е. е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение-да е извършил две отделни престъпления, всяко от които осъществяващо състава на престъплението по чл.308,ал.2,вр. с ал.1 от НК.
Срещу описаният съдебен акт е подаден протест и писмено допълнение към него от представител на СРП, в които се излагат доводи, че определените на подс. Й.Б.Й. наказания, за всяко от извършените от последния престъпления по чл. 316, вр. с чл.308,ал.2,вр. с ал.1, вр с чл.26,ал.1 от НК, не били съобразени с принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, същите противоречали на правилата за индивидуализация на наказанието, съобразно наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и проявената чрез тях обществена опасност на деянието и дееца, а също така и не съдействали за постигане на залегналата в чл. 36, ал.1 НК поправителна, превъзпитателна и предупредителна цел на наказателната репресия.
В протеста и писменото допълнение към него са изложени същите доводи и за наказанието наложено на подс. К.С.Е., за престъплението по чл.308,ал.2,вр. с ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК. Моли се първоинстанционната присъда да бъде изменена, като на подсъдимите Й.Б.Й. и К.С.Е. да бъдат наложени наказания към средния размер, предвиден за съответните престъпления.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба и писмено допълнение към същата от защитникът на подсъдимия К.С.Е. -адв.Д.. В жалбата и писмено допълнение към нея се излагат доводи, че наложеното наказание на подсъдимия К.С.Е. е явно несправедливо, като се посочва, че неправилно първоинстанционният съд не е приел за смекчаващи обстоятелства- поведението на подзащитния му в досъдебното производство, както и това че последният е бил трудово и семейно ангажиран. Излагат се и съображения, че неправилно контролният съд е приел за отегчаващо отговорността обстоятелство, това че Е. е упражнявал адвокатска професия. Моли се първоинстанционната присъда да бъде изменена, като се определи при условията на чл.55 от НК на подс. К.С.Е. наказание „пробация“, в минималния предвиден в закона размер.
С протеста и жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 18.12.2018г. въззивният съд по реда на чл. 327 и сл. от НПК, след проверка на материалите по делото е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не е необходим разпит на подсъдимите, на свидетели и експерти по делото.
Представителят на СГП поддържа протеста по изложените в същия доводи, като моли въззивният съд да го уважи. Счита, че наложените на подсъдимите наказания са определени неправилно, като първоинстанционният съд не се е съобразил нито с тежеста на престъплението, нито с личността на всеки един от подсъдимите.
Защитникът на подсъдимия Й.Б.Й.-адв. Г. в пледоарията си оспорва протеста, като го счита за неоснователен. Излага доводи, че правилно първостепенният съд е определил справедливо наказание на неговия подзащитен от шест месеца „лишаване от свобода“. Присъединява се изцяло към доводите в жалбата на защитника на другия подсъдим.
Защитникът на подсъдимия К.С.Е. -адв.Д. пледира за неоснователност на протеста. Поддържа изцяло депозираната от него жалба в едно с писменото допълнение.Твърди, че първоинстанционният съд е недооценил направеното от подзащитния му самопризнание. Излага съображения, че първата съдебна инстанция е пренебрегнала факта, че подс. Е. е съдействал на органите на досъдебното производство. Посочва, че подзащитният му е с чистото съдебно минало, като за него липсвали по делото данни за противоправни прояви, както и че е трудово и семейно ангажиран, което също е следвало да намери отражение при отмерване на правилния вид наказанието. Релевира твърдения, че неправилно контролираната инстанция е приела като отегчаващи отговорността обстоятелства, създадената опасност за разпореждане с имота, това че Е. е бил адвокат, както и че престъплението е извършено чрез две отделни деяния, осъществяващи признаците на продължаваното престъпление.
Подсъдимият Й.Б.Й. в последната си дума моли наложеното му наказание да не бъде завишавано.
Подсъдимият К.С.Е. в последната си дума съжалява за извършеното.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозирания протест, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд, в мотивите към присъдата от фактическа страна е приел, признатите по реда на чл.371, т.2 от НПК вр. чл.372, ал.4 от НПК от подсъдимите факти, така както са били изложени в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Й., св. Р.Я.Л.и П.Б.В.(починала на 20.07.2016 г.) били роднини. Същите притежавали в съсобственост по наследство ниви, които били реституирани, а именно: нива от 1,294 кв.м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на село Симеоново, местността РИДО, бивш имот № 2878, к. лист № 737 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен е Решение № 7752/29.03.2012 г. на ОСЗ Овча Купел, в законна сила от 04.07.2012 г. и нива от 1.615 кв.м., шеста категория, находяща се в землището на село Симеоново, местността Дупките, имот № 2624, к. лист № 757 от кадастралния план, изработен през 1950 г„ възстановен е Решение №6148 от 03.05.2000 г. на ПК Витоша, в законна сила от 30.05.2000 г.
В проведени разговори между подсъдимия Й. и св. Р.Я.Л., състояли се на неустановена дата и място, последната категорично му отказвала да продават нивите, тъй като според нея те дори не били тяхна собственост, защото дядо й още преди да бъдат реституирани ги продал на трети лица, които били придобили собствеността върху тях легално и добросъвестно.
През лятото на 2016 г. подсъдимият Й. решил по неправомерен начин да се облагодетелства, като си прехвърли собствеността върху горепосочените ниви, тъй като имал претенции към същите от една страна, св. Р.Я.Л., от друга страна, отказвала да се разпореждат е тях, а П.Б.В.пък вече била починала на 20.07.2016 г. В изпълнение на така взетото решение подсъдимият Й. преценил, че ще бъде необходимо да се снабди е неистинско пълномощно от името на св. Р.Я.Л.и П.Б.В., на което да бъде придаден вид, че той имал право да ги представлява пред съответния нотариус и от тяхно име и за тяхна сметка да продаде, дари, замени, дели или се разпореди както намери за добре, на когото сам прецени, включително да договаря сам със себе си, при цена и условия каквито договори, с наследствени недвижими имоти. В тази връзка подсъдимият Й. започнал да разпитва клиенти на автосервиза, в който работел, находящ се в град София, кв. „Симеоново“, дали познават някого, който би могъл да му набави неистинско пълномощно. Така чрез разговори с различни случайни клиенти, успял да се сдобие е телефонен номер ********, ползван и регистриран на името на подсъдимия Е.. В проведен телефонен разговор двамата подсъдими си направили среща на неустановено място и дата в град София през месец декември. На проведената среща подсъдимият Й. предал на подсъдимия Е. документите, е които разполагал за недвижимите имоти, както и му предоставил неговите лични данни, както и данните на двете му лели - Р.Я.Л.и П.Б.В.. Подсъдимият Й. обяснил, че искал да се снабди с неистинско пълномощно, на което да бъде придаден вид, че П.Б.В.и Р.Я.Л.го упълномощават да ги представлява пред съответния нотариус и от тяхно име и за тяхна сметка да продаде, дари, замени, дели или се разпореди както намери за добре, на когото сам прецени, включително да договаря сам със себе си, при цена и условия каквито договори, с наследствени недвижими имоти: нива от 1,294 кв.м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на село Симеоново, местността РИДО, бивш имот № 2878, к. лист № 737 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен с Решение № 7752/29.03.2012 г. на ОСЗ Овча Купел, в законна сила от 04.07.2012 г. и нива от 1.615 кв.м., шеста категория, находяща се в землището на село Симеоново, местността Дупките, имот № 2624, к. лист № 757 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен с Решение № 6148 от 03.05.2000 г. на ПК Витоша, в законна сила от 30.05.2000 г., както и че пълномощното следва да бъде с нотариално удостоверяване на подпис и съдържание. Подсъдимият Е. обяснил на подсъдимия Й., че е адвокат и че е наясно какви следва да бъдат реквизитите на пълномощно, с което се учредява представителна власт за разпореждане с недвижими имоти, след което му казал, че ще се свърже с него, когато инкриминираните документи бъдат изготвени, за да му ги предаде, след което двамата се разделили.
Впоследствие, на неустановена дата през месец декември 2016 г., подсъдимият Е. се сдобил от неустановено в хода на разследването лице, с неистински частен документ - пълномощно с посочени упълномощители П.Б.В.и Р.Я.Л.и упълномощен Й.Б.Й., на който бил придаден вид, че подписите за упълномощители са положени от П.Б.В.и Р.Я.Л.и че представлява конкретно писмено волеизявление на П.Б.В.и Р.Я.Л.. На пълномощното бил придаден вид, че лицата П.Б.В.и Р.Я.Л.упълномощават Й.Б.Й., с описаните в същото права, а именно да ги представлява пред съответния нотариус и от тяхно име и за тяхна сметка да продаде, дари, замени, дели или се разпореди както намери за добре, на когото сам прецени, включително да договаря сам със себе си, при цена и условия каквито договори, с наследствени недвижими имоти: нива от 1,294 кв.м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на село Симеоново, местността Ридо, бивш имот № 2878, к. лист № 737 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен с Решение № 7752/29.03.2012 г. на ОСЗ Овча Купел, в законна сила от 04.07.2012 г. и нива от 1.615 кв.м., шеста категория, находяща се в землището на село Симеоново, местността Дупките, имот № 2624, к. лист № 757 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен с Решение №6148 от 03.05.2000 г. на ПК Витоша, в законна сила от 30.05.2000 г. Върху гърба на процесното пълномощно имало поставени два броя правоъгълни отпечатъка от щемпели на които бил придаден вид, че са на Генералното консулство на Република България в Торонто.
На неустановена дата през месец декември 2016 г. и на неустановено място в град София, подсъдимият Е. съставил неистински официален документ - нотариално удостоверяване на подписите върху инкриминираното пълномощно, подробно описано по - горе, като собственоръчно изписал ръкописните текстове в отпечатък от щемпел, номерирал го, като му придал вид, че е с рег. № 2845/25.10.2016 г., след което изписал Е.М., имената на лицата П.Б.В.и Р.Я.Л., изписал също така и номерата на лични карти, а именно л.к. № ********* и № *********, изписал събраната такса за удостоверяването 46 к.д., кв. № 0015090 и положил подпис на мястото, определено за „завеждащ консулска служба”, Е.М.. Подсъдимият Е. въпреки, че ясно съзнавал обстоятелствата, че той не е служител на Генералното консулство на Република България в Торонто и че няма правомощия да извършва нотариални удостоверявания, както и че лицата П.Б.В.и Р.Я.Л.не са се явявали нито пред него, нито в Генералното консулство на Република България в Торонто, извършил горепосочените действия е ясното съзнание, че съставя неистински официален документ, на който придал вид, че нотариалното удостоверяване на подписите на лицата П.Б.В.и Р.Я.Л., поставено върху неистинското пълномощно с посочени упълномощители П.Б.В.и Р.Я.Л.и упълномощен Й.Б.Й., е извършено от Е.М. в качеството му на завеждащ консулската служба при Генерално консулство на Република България в Торонто и че представлява конкретно писмено волеизявление на същия, с цел да бъде използван този документ от другия подсъдим Й..
По същия начин подсъдимият Е. подходил и при съставянето на другия неистински официален документ.
На неустановена дата през месец декември 2016 г. и на неустановено място в град София, подсъдимият Е. съставил неистински официален документ - нотариално удостоверяване на съдържанието на същото пълномощно, като собственоръчно изписал ръкописните текстове в отпечатък от щемпел, номерирал го, като му придал вид, че е е рег. № 2846/25.10.2016 г., изписал собственоръчно дата 25.10.2016 г., Е.М., след което написал Ген. Консулство - Торонто, на обозначените в щемпела места изписал имената П.Б.В.и Р.Я.Л., на мястото, предвидено за документ за самоличност изписал л.к. № ********* и № *********, в графа събрана такса, изписал собственоръчно номерът на квитанцията 0015090, както и текста 92 к.д., след което положил подпис на мястото, определено за „завеждащ консулска служба”, Е.М.. Подсъдимият Е. въпреки, че ясно съзнавал обстоятелствата, че той не е служител на Генералното консулство на Република България в Торонто и че няма правомощия да извършва нотариални удостоверявания, както и че лицата П.Б.В.и Р.Я.Л.не са се явявали нито пред него, нито в Генералното консулство на Република България в Торонто, извършил горепосочените действия с ясното съзнание, че съставя неистински официален документ, на който документ придал вид, че нотариалното удостоверяване на съдържанието е извършено от Е.М. в качеството му на завеждащ консулската служба при Генерално консулство на Република България в Торонто и че представлява конкретно писмено волеизявление на същия, с цел да бъде използван този документ от другия подсъдим Й..
След като съставил неистинските официални документи, материализирани върху неистинското пълномощно, подсъдимият Е. се свързал по телефона с подсъдимия Й., в хода на който разговор си определили среща, на която поде. Й. следвало да си получи инкриминираните документи, но тъй като последният имал работа в сервиза във връзка с отремонтирането на автомобил, той помолил неговия колега св. И.К.Р.да отиде на срещата. Така на неустановена дата през месец декември 2016 г. св. И.К.Р.се срещнал в град София на „Околовръстен път“ между кв. „Бояна“ и кв. „Драгалевци“ с подсъдимия Е., който му предал инкриминираните документи — пълномощно с посочени упълномощители П.Б.В.и Р.Я.Л.и упълномощен Й.Б.Й., на който бил придаден вид, че подписите за упълномощители са положени от П.Б.В.и Р.Я.Л.и че представлява конкретно писмено волеизявление на П.Б.В.и Р.Я.Л., с поставени върху него на гърба му неистинско нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 2845/25.10.2016 г. на лицата П.Б.В.и Р.Я.Л.и неистинско нотариално удостоверяване на съдържанието с рег. № 2846/25.10.2016 г., на които бил придаден вид, че представляват конкретни писмени волеизявления и че са съставени от Е.М., в качеството му на завеждащ консулската служба при Генерално консулство на Република България в Торонто. Впоследствие св. И.К.Р.предал процесиите документи на поде. Й..
След като се снабдил с неистинските документи, подс. Й. се свързал с неустановено в хода на разследването лице - адвокат с фамилия В., на когото предоставил документи - Решение № 7752/29.03.2012 г. на общинска служба по земеделие „Овча купел“, град София и Решение № 6148/03.05.2000 г. на поземлена комисия община „Витоша“ за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Симеоново, скица № 9400-2209/2011 г„ уведомително писмо per. № 94-Р-107/2002 г. издадено от Столична община - район „Панчарево“, както и други документи, с които разполагал по отношение на имотите, предоставил му и инкриминираните документи, с които вече се бил снабдил и му обяснил, че искал да си прехвърли собствеността върху нивите, като сделката следвало да бъде оформена като дарение на недвижими имоти. Адвокатът без да съзнава противоправността в действията на подс. Й., както и обстоятелството, че предоставеното му пълномощно е неистински документ, изготвил проект на нотариален акт за дарение на недвижим имот, в който било посочено, че П.Б.В.и Р.Я.Л.чрез пълномощника си подс. Й., даряват, първата собствената си 1/4 (една четвърт) идеална част, а втората собствената си 2/4 (две четвърти) идеални части, на съсобственика си поде. Й., от съсобствен помежду им поземлен имот с идентификатор 68134.2046.1273, с административен адрес в град София, Столична община, район *******, с площ от 750 кв.м., с номер по предходен план 1273, квартал 16, парцел XVII-67.
На 21.12.2016 г. подсъдимият Й. заедно с адвокат В., посетили нотариална кантора, нахо дяща се в град София на бул. „*******, където подсъдимият Й. представил пред нотариус И.С.Н., вписан под № 040 в Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, всички документи, измежду които били проект на нотариален акт и в оригинал пълномощно с посочени упълномощители П.Б.В.и Р.Я.Л.и упълномощен Й.Б.Й., на който бил придаден вид, че подписите за упълномощители са положени от П.Б.В.и Р.Я.Л.и че представлява конкретно писмено волеизявление на П.Б.В.и Р.Я.Л., за да докаже, че съществува правно отношение, а именно че посочените в пълномощното лица П.Б.В.и Р.Я.Л.упълномощават Й.Б.Й. с описаните в пълномощното права, а именно да ги представлява пред съответния нотариус и от тяхно име и за тяхна сметка да продаде, дари, замени, дели или се разпореди както намери за добре, на когото сам прецени, включително да договаря сам със себе си, при цена и условия каквито договори, с наследствени недвижими имоти: нива от 1,294 кв.м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на село Симеоново, местността Ридо, бивш имот № 2878, к. лист № 737 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен с Решение № 7752/29.03.2012 г. на ОСЗ Овча Купел, в законна сила от 04.07.2012 г. и нива от 1.615 кв.м., шеста категория, находяща се в землището на село Симеоново, местността Дупките, имот № 2624, к. лист № 757 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен с Решение № 6148 от 03.05.2000 г. на ПК Витоша, в законна сила от 30.05.2000г., с поставени върху същото нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 2845/25.10.2016 г. на лицата П.Б.В.и Р.Я.Л.и нотариално удостоверяване на съдържанието с рег. № 2846/25.10.2016 г., на които бил придаден вид, че представляват конкретни писмени волеизявления и че са съставени от Е.М., в качеството му на завеждащ консулската служба при Генерално консулство на Република България в Торонто, а в действителност това не било така.
Нотариус И.С.Н. приел представените му документи и се запознал с тяхното съдържание. След което в кантората било изготвено фотокопие на представеното пълномощно в оригинал, като нотариусът отправил запитване по електронната поща до Генерално консулство на Република България в Торонто относно истинността на представеното му от подс. Й. пълномощно, но отговор не бил получен своевременно. След като не получил отговор от Генерално консулство на Република България в Торонто нотариусът отказал да изповяда сделката, върнал на подсъдимия Й. документите, включително и пълномощното в оригинал, след което подсъдимият Й. заедно с адвокат В. напуснали кантората. Направеното фотокопие на инкриминираното пълномощно останало при нотариус И.С.Н..
Въпреки това, подсъдимият Й. не се отказал и в изпълнение на престъпните си намерения да се облагодетелства неправомерно решил да посети друг нотариус, пред когото да представи инкриминираните документи и да си прехвърли собствеността върху поземлените имоти.
Една седмица по-късно, а именно на 28.12.2016 г. поде. Й., заедно с адвокат В., посетили нотариалната кантора на нотариус Р.В.Д., вписан под № 274 в Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, находяща се в град София на ул. „********, като и в този случай адвокат В. не съзнавал противоправността в действията на обвиняемото лице. На място в кантората, подс. Й. представил на нотариус Р.В.Д. всички документи, измежду които били проект на нотариален акт и в оригинал пълномощно с посочени упълномощители П.Б.В.и Р.Я.Л.и упълномощен Й.Б.Й., на който бил придаден вид, че подписите за упълномощители са положени от П.Б.В.и Р.Я.Л.и че представлява конкретно писмено волеизявление на П.Б.В.и Р.Я.Л., за да докаже, че съществува правно отношение, а именно че посочените в пълномощното лица П.Б.В.и Р.Я.Л.упълномощават Й.Б.Й., с описаните в пълномощното права, а именно да ги представлява пред съответния нотариус и от тяхно име и за тяхна сметка да продаде, дари, замени, дели или се разпореди както намери за добре, на когото сам прецени, включително да договаря сам със себе си, при цена и условия каквито договори, с наследствени недвижими имоти: нива от 1,294 кв.м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на село Симеоново, местността Ридо, бивш имот № 2878, к. лист № 737 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен с Решение № 7752/29.03.2012 г. на ОСЗ Овча Купел, в законна сила от 04.07.2012 г. и нива от 1.615 кв.м., шеста категория, находяща се в землището на село Симеоново, местността Дупките, имот № 2624, к. лист № 757 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен с Решение № 6148 от 03.05.2000 г. на ПК Витоша, в законна сила от 30.05.2000 г„ с поставени върху същото нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 2845/25.10.2016 г. на лицата П.Б.В.и Р.Я.Л.и нотариално удостоверяване на съдържанието с рег. № 2846/25.10.2016 г., на които бил придаден вид, че представляват конкретни писмени волеизявления и че са съставени от Е.М., в качеството му на завеждащ консулската служба при Генерално консулство на Република България в Торонто, а в действителност това не било така.
След като приел документите и се запознал със съдържанието им, нотариус Р.В.Д. възложил на служител от кантората му да проведе телефонен разговор с представител на Генерално консулство на Република България в Торонто с цел да провери истинността на представеното му пълномощно. След проведен разговор с консула Д.А., нотариусът установил, че процесното пълномощно не е било заверявано никога в Генерално консулство на Република България в Торонто и че не съществува в регистрите, както и че преди няколко дни е било отправено запитване и от страна на друг нотариус, с искане да се потвърди автентичността на документа. След като нотариус Р.В.Д. разбрал, че пълномощното е неистинско той също отказал да изповяда сделката, върнал документите на подс. Й., който напуснал кантората му. Преди да върне процесното пълномощно, нотариус Р.В.Д. също направил фотокопие на същото от предоставения му оригинал, който останал при него.
В хода на разследването по досъдебното производство била назначена графическа експертиза, видно от заключението на която подписът в графа „упълномощители“ в позиция 1 в електрофотографско копие на пълномощно с упълномощители: П.Б.В.и Р.Я.Л.и упълномощен: Й.Б.Й., е копие на подпис, който не е положен от П.Б.В.. Подписът в графа „упълномощители“ в позиция 2 в електрофотографско копие на пълномощно с упълномощители: П.Б.В.и Р.Я.Л.и упълномощен: Й.Б.Й., е копие на подпис, който не е положен от Р.Я.Л.. Тези два подписа са измислени, в тях не са се отразили в достатъчна степен писмено-двигателните навици на изпълнителя, поради което да се отговори на въпроса дали същите са положени от К.С.Е., И.К.Р.или Й.Б.Й., е невъзможно.
Подписите за „завеждащ консулска служба“ в отпечатък от щемпел с посочен изходящ per. № 2845/25.10.2016 г. и в отпечатък от щемпел с посочен изходящ per. № 2846/25.10.2016 г. са копия на подписи, които са положени от К.С.Е..
Ръкописните текстове в отпечатък от щемпел с посочен изходящ per. № 2845/25.10.2016 г. и в отпечатък от щемпел с посочен изходящ per. № 2846/25.10.2016 г., са написани от К.С.Е..
Тази фактическа обстановка се установява, с оглед направеното от всеки от подсъдимите Й.Б.Й. и К.С.Е. на осн. чл.371, т.2 от НПК самопризнание, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, а именно от показания на свидетелите: И.С.Н., Р.Я.Л., Р.В.Д., И.К.Р.и К.С.В.-Х. ; от писмените доказателства: писмо от FK-Торонто , пълномощно от 25.10.2016 г., справка от „М.“ ЕАД, Удостоверение за наследници, Акт за смърт на П.В., справки за съдимост на двамата подсъдими, както и от съдебно-графическа експертиза.
Правилно първоинстанциионият съд е кредитирал самопризнанията на подсъдимите, направени по реда на чл.371,т.2 от НПК, като е приел, че същите се подкрепят от събраната на досъдебното производство доказателствена маса.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и след анализ на събраните по делото доказателства и прецизното им изследване, законосъобразно първоинстанционният съд е стигнал до правния извод, че подсъдимите Й.Б.Й. и К.С.Е. са извършили от обективна и субективна страна престъпленията, за които на всеки един от тях е повдигнато обвинение.
По отношение на обвинението спрямо подс. Й.Б.Й. за престъплението по чл. 316, вр. с чл.308,ал.2,вр. с ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК, въззивният съдебен състав от правна страна намира следното:
Документните престъпления накърняват обществените отношения, гарантиращи реда и правната сигурност на документирането.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.316, вр.чл. 308, ал.2 вр с ал.1 от НК се изразява в действие, а именно в ползване на неистински официален документ, който е неистински, като за съставянето му от дееца не може да се търси наказателна отговорност.
От обективна страна се изисква наличието на неистински документ, чието легално определение е дадено в чл.93 т.6 от НК – такъв, на който е придаден вид, че представява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Същевременно се изисква на инкриминираният документ да бъде придаден вид, че е съставен от длъжностно лице в кръга на службата им или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, по предвиден за това ред и форма, което обуславя същностната му характеристика на официален документ.
От доказателствената маса по несъмнен начин се установява от обективна страна, че на 21.12.2016 г. в град София, в нотариална кантора, находяща се на бул. „*******, подс. Й. съзнателно се ползвал като представил пред нотариус И.С.Н., вписан под № 040 в Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, от неистински официален документ - нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 2845/25.10.2016 г. на лицата П.Б.В.и Р.Я.Л.и от неистински официален документ - нотариално удостоверяване на съдържанието с рег. № 2846/25.10.2016 г., поставени върху пълномощно с посочени упълномощители П.Б.В.и Р.Я.Л.и упълномощен Й.Б.Й., на които бил придаден вид, че представляват конкретни писмени волеизявления и че са съставени от Е.М., в качеството му на завеждащ консулската служба при Генерално консулство на Република България в Торонто, а в действителност това не било така, като предмет на деянието е неистинско нотариално удостоверяване.
По несъмнен начин от доказателствената съвкупност се установява от обективна страна също, че на 28.12.2016 г. в град София, подс. Й. в нотариална кантора, находяща се на ул. „********, съзнателно се ползвал като представил пред нотариус Р.В.Д., вписан под № 274 в Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, от неистински официален документ - нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 2845/25.10.2016 г. на лицата П.Б.В.и Р.Я.Л.и от неистински официален документ - нотариално удостоверяване на съдържанието с рег. № 2846/25.10.2016 г., поставени върху пълномощно с посочени упълномощители П.Б.В.и Р.Я.Л.и упълномощен Й.Б.Й., на които бил придаден вид, че представляват конкретни писмени волеизявления и че са съставени от Е.М., в качеството му на завеждащ консулската служба при Генерално консулство на Република България в Торонто, а в действителност това не било така, като предмет на деянието е неистинско нотариално удостоверяване.
Нотариално удостоверяване на подписите, както и нотариалното удостоверяване на съдържанието са официални удостоверителни документи, тъй като същите се съставят в нормативно установена форма и ред и удостоверяват достоверността на положените подписи на лицата в документа, както и че документът има такова съдържание, което съвпада със съдържанието на преписа.
Налице е и отрицателната предпоставка, обуславяща приложението на разпоредбата на чл.316 от НК - не може да се търси отговорност от подсъдимия Й.Б.Й. за съставяне на инкриминираните неистински официални документи, тъй като не е доказано, че той има съпричастност към изготвянето им.
В случая е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият Й. е извършил две деяния, които поотделно осъществяват състава на престъплението по чл.316, вр. с чл. 308, ал.1 от НК- деянията са извършени през непродължителни периоди от време, извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на вината.
От субективна страна, както правилно е приел първостепенният съд, инкриминираната деятелност е извършена от подсъдимият Й. виновно, при форма на вината пряк умисъл. Умисълът обхваща употребата на документа, при която деецът е предвиждал общественоопасния характер на деянието. Установените по делото факти, обективират умисълът на подс. Й. и дават основание на въззивният съдебен състав да приеме, че извършеното от последния деяние е съставомерно и от субективна страна.
По отношение на обвинението спрямо подс. Й.Б.Й. за престъплението по по чл.316, вр. с чл. 309,ал.1,вр. с чл.26,ал.1 от НК, въззивният съдебен състав от правна страна намира следното:
Съставът на престъплението по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК предпоставя наличието на няколко обективни признака: наличието на частен документ, който да е неистински и неговото ползване (чрез предявяване на определен доказателствен дестинатер) с цел удостоверяване на определени обстоятелства, за чието съставяне от дееца не може да се търси наказателна отговорност.
От обективна страна се изисква наличието на частен документ, чието определение може да бъде изведено по аргумент на противното от чл.93, т.5 от НК – да не е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложените му функции.
Инкриминирания по делото документ- пълномощно с посочени упълномощители П.Б.В.и Р.Я.Л.и упълномощен Й.Б.Й., на който е бил придаден вид, че подписите за упълномощители са положени от П.Б.В.и Р.Я.Л.и че представлява конкретно писмено волеизявление на П.Б.В.и Р.Я.Л., представлява писмен документ - изявление на лице-субект на обективираното мисловно съдържание. Безусловно инкриминираният документ по своите признаци следва да се определи като частен -доколкото изхожда от частни лица. Така е налице първият от обективните признаци на престъпния състав.
За съставомерността на деянието законът предпоставя и втора предпоставка от обективна страна, а именно инкриминираният частен документ да е неистински. Легалната дефиниция на това понятие е дадена в чл.93, т.6 от НК - "неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.
От доказателствата по делото се установи, че подписите в пълномощно с посочени упълномощители П.Б.В.и Р.Я.Л., не са положени от лицата, сочени в документа за автори. Следователно, в настоящата хипотеза сме изправени пред използване на неистински частен документ, на който е придаден вид, че в същият се съдържа писмено изявление на П.Б.В.и Р.Я.Л., а не на лицето, което е действителен техен съставител.
От обективна страна, инкриминираната деятелност по чл.316 вр. с чл.309,ал.1 от НК е довършена с противоправното използване на съставения неистински частен документ. В настоящия случай, употребата на документа на дати 21.12.2016г. и 28.12.2016г., се изразява в довеждане до знанието на нотариуси И.С.Н. и Р.В.Д. на съдържащите се в него изявления с правно значение и използването му пред тях като истински. Документът е употребен от подс. Й. с представянето му на нотариусите И.С.Н. и Р.В.Д., за да докаже, че е пълномощник на П.Б.В.и Р.Я.Л.и има право да се разпорежда с наследствени недвижими имоти- нива от 1,294 кв.м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на село Симеоново, местността Ридо, бивш имот № 2878, к. лист № 737 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен с Решение № 7752/29.03.2012 г. на ОСЗ Овча Купел, в законна сила от 04.07.2012 г. и нива от 1.615 кв.м., шеста категория, находяща се в землището на село Симеоново, местността Дупките, имот № 2624, к. лист № 757 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен с Решение № 6148 от 03.05.2000 г. на ПК Витоша, в законна сила от 30.05.2000 г.
Налице е и отрицателната предпоставка, обуславяща приложението на разпоредбата на чл.316 от НК - не може да се търси отговорност от подсъдимия Й.Б.Й. за съставяне на неистинския частен документ, тъй като не е доказано, че той има съпричастност към изготвянето му. Изхождайки от тази принципна позиция обвинителната теза правилно е приела самият факт на ползването му от дееца за престъпление по чл. 316 от НК.
В случая е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият Й., използвайки частния инкриминиран документ на дати 21.12.2016г. и 28.12.2016г. пред нотариусите И.С.Н. и Р.В.Д., е извършил две деяния, които поотделно осъществяват състава на престъплението по чл.316, вр. с чл. 309, ал.1 от НК- деянията са извършени през непродължителни периоди от време, извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на вината.
От субективна страна престъплението е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. В случая подс.Й. е съзнавал, че П.Б.В.и Р.Я.Л.не са автори на пълномощното. В съзнанието на подсъдимия са били отразени и обстоятелствата, че ползва пълномощното пред нотариусите И.С.Н. и Р.В.Д., за да докаже, че като пълномощник на П.Б.В.и Р.Я.Л.има право да продаде наследствените недвижими имоти.
По отношение на обвинението спрямо подс. К.С.Е. за престъплението по чл.308,ал.2,вр. с ал.1, вр с чл.26,ал.1 от НК, въззивният съдебен състав от правна страна намира следното:
От доказателствената маса по несъмнен начин се установява от обективна страна, че подс. Е., на неустановени дати през месец декември 2016 г. и на неустановено място в град София, е съставил неистински официални документи - нотариално удостоверяване на подписите с посочен рег. № 2845/25.10.2016 г. на лицата П.Б.В.и Р.Я.Л.и нотариално удостоверяване на съдържанието с посочен рег. № 2846/25.10.2016 г., поставени върху пълномощно с посочени упълномощители П.Б.В.и Р.Я.Л.и упълномощен Й.Б.Й., като изписал ръкописните текстове в правоъгълен щемпел (печат), който номерирал като peг. № 2845/25.10.2016 г., удостоверяващ подписите на упълномощителите на документа и положил подпис на мястото на „завеждащ консулска служба“ и изписал ръкописните текстове в правоъгълен щемпел (печат), който номерирал като рег. № 2846/25.10.2016г., удостоверяващ съдържанието на документа и е положил подпис на мястото на „завеждащ консулска служба”, на които документи бил придаден вид, че нотариалното удостоверяване на подписите и съдържанието е извършено от Е.М. в качеството му на завеждащ консулската служба при Генерално консулство на Република България в Торонто и че представлява конкретно писмено волеизявление на същия, с цел да бъде използван.
Както вече съдът посочи в настоящите мотиви, нотариално удостоверяване на подписите, както и нотариалното удостоверяване на съдържанието са официални удостоверителни документи, тъй като се съставят в нормативно установена форма и ред и удостоверяват достоверността на положените подписи на лицата в документа, както и че документа има такова съдържание, което съвпада със съдържанието на преписа.
Престъплението по чл.308,ал.2, вр. с ал.1 от НК е завършено със съставянето на неистинските официални документи, които съдържат реквизитите по чл.93 т.5 от НК, като от изготвената по делото съдебно-графическа експертиза, по категоричен начин се изяснява по делото обстоятелството, че двата документа не са съставени от лицата, посочени в документите за техни автори, а от подсъдимият К.С.Е..
В случая е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият Е. е извършил две деяния, които поотделно осъществяват състава на престъплението по чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК- деянията са извършени през непродължителни периоди от време, извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на вината.
От субективна страна, както правилно е приел първостепенният съд, инкриминираната деятелност е извършена от подсъдимият К.С.Е. виновно, при форма на вината пряк умисъл. Установява се от субективна страна и специалната цел, а именно че инкриминираните документи са съставени от подс. Е., за да бъдат използвани, във връзка с отразените в тях обстоятелства.
По отношение на индивидуализация на наказанията на подсъдимия Й.Б.Й., въззивният съдебен състав намира следното:
При определяне на наказанията, за извършените от подс. Й.Б.Й. престъпления, първостепенният съд е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства -чистото му съдебно минало, както и проявеното съжаление за извършеното. Първостепенният съд е приел като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не изключително такова по смисъла на чл.55 от НК, поведението на подс. Й. в хода на досъдебното производство, изразяващо се в това че е насочил разследващите органи към подс. Е..
За отегчаващи отговорността обстоятелства първостепенният съд е приел престъпната упоритост на подс. Й. при осъществяване на двете продължавани престъпления, обстоятелството, че същият е ползвал неистинското пълномощно и неистинските нотариални удостоверявания върху него с користна цел, както и че в случая се касаело за осъществени две деяния, включени в състава на всяко едно от извършените от подсъдимия престъпления.
Въззивният съдебен състав изцяло споделя изводите на първата инстанция, относно смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс. Й., като не намира за необходимо отново да преповтаря изложените в тази насока съображения на първата инстанция.
Предвид горното, отчитайки изискванията за индивидуализация на наказанието, настоящата въззивна инстанция приема, че справедливо първоинстанцияонният съд е определил на подс. Й., за извършените от него престъпления по чл. 316, вр. с чл.308,ал.2,вр. с ал.1, вр с чл.26,ал.1 от НК и по чл. чл. 316, вр. с чл.309,ал.2, ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК, наказания „лишаване от свобода“, за срок от девет месеца за всяко едно от тях, които на осн. чл.58а,ал.1 от НК правилно е намалил с една трета всяко.
Контролираният съд намира за изцяло неоснователни доводите в протеста, относно размера на наказанията наложени на подс. Й.. Въззивният съдебен състав посочи в настоящите мотиви, че първоинстанционният съд е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства- престъпната упоритост на подс. Й. при осъществяване на двете продължавани престъпления, това че същият е ползвал неистинското пълномощно и неистинските нотариални удостоверявания върху него с користна цел, както и че в случая се касае за осъществени две деяния, включени в състава на всяко едно от извършените от подсъдимия престъпления. Всички тези обстоятелства рефлектират върху степента на обществена опасност на инкриминираната продукция, извършена от подс. Й., поради което твърдението в протеста, че първостепенния съд не се е съобразил при определяне на наказанията на подс. Й. с обществената опасност на извършените от последния престъпления, е изцяло несъстоятелно.
Правилно първостепенният съд е приложил чл.23,ал.1 от НК, като на подс. Й.Б.Й. му е определил едно общо най- тежко наказание измежду наказанията, наложени му за престъпленията по чл. 316, вр. с чл.308,ал.2,вр. с ал.1, вр с чл.26,ал.1 от НК и по чл. чл. 316, вр. с чл.309,ал.2, ал.1, вр с чл.26,ал.1 от НК, а именно наказание „лишаване от свобода“, за срок от шест месеца.
Първоинстанционият съд правилно и законосъобразно е преценил, че са налице формалните основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на общото най- тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, наложено на подс. Й.Б.Й., тъй като последният не е осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е в размера на шест месеца „лишаване от свобода“, като възпиращият и превъзпитателният ефект на наказанието може да се постигне и без ефективното му изтърпяване.
По отношение на индивидуализация на наказанието на подсъдимия К.С.Е., въззивният съдебен състав намира следното:
При определяне на наказанието за извършеното от подс. Й.Б.Й. престъпление, първостепенният съд е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства -чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, както и проявеното съжаление за извършеното.
Въззивният съд приема, че първостепенния съд законосъобразно е счел, че не е налице твърдяното от защитника на подс. Е. смекчаващо отговорността обстоятелство- съдействието от страна на последният на органите на досъдебното производство за разкриване на престъплението. Според т.7 от ТР 1/2009г. на ВКС, като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, следва да се приеме поведението на подсъдимия в досъдебното производство, когато същото съществено е допринесло за своевременно разкриване на престъплението и неговия автор. В конкретния случай, както правилно първоинстанционния съд е посочил, доброволното предоставяне от страна на подс. Е. на образци за сравнително изследване, само по себе си не може да се приеме като елемент от поведение, демонстрирано от последния в досъдебната фаза, което съществено е допринесло за своевременно разкриване на престъплението и неговия автор, тъй като отказът на подс. Е. да даде такива образци, може да се преодолее много лесно, като се набавят документи, изходящи от него и депозирани до различни институции.
Що се отнася до изводите за отегчаващите отговорността обстоятелства, приети от първата инстанция по отношение на подс. Е., отново настоящият съдебен състав намира за изцяло обосновани.
Както и при подс.Й., въззивният съд намира за правилни изводите на първоинстационния съд да приеме за отегчаващо отговорността обстоятелство, рефлектиращо по отношение на степента на обществена опасност на деянието и завишаващо същата, е усложнената правна и фактическа конструкция на извършената престъпна деятелност- при условията на продължавано престъпление, с две деяния.
Напълно се споделя от настоящата съдебна инстанция извода на първата инстанция, че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и това че подсъдимият Е. упражнява адвокатска професия, която, както правилно е посочил контролирания съд, съгласно Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката изисква доста високо ниво на правосъзнание и законосъобразно поведение от страна на лицата упражняващи я, и въпреки това подсъдимият съставя неистински удостоверителни документи, притежаващи висока степен на юридическа защита, с ясното си съзнание, че дава възможност чрез същите на друго лице /в случая подс. Й./ противозаконно да придобие недвижими имоти, което неминуемо ще доведе до увреждане на имуществените интереси на правоимащите лица, притежаващи права върху тези имоти.
С оглед така констатираните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства при подс. Е., настоящият въззивен съдебен състав намира, че не са налице условията по чл.55 НК / не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства/ за замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с наказанието „пробация“.
Предвид горното, настоящата въззивна инстанция счита, че наказанието на подс. Е., за извършеното от него престъпление по чл.308,ал.2,вр. с ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК, следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК и при спазване на изискванията на чл.373,ал. 2 от НПК, вр. с чл.58а,ал.1 от НК, като изцяло се солидаризира с изводите на първата инстанция, че наказанието „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, намалено с една трета-на шест месеца, се явява справедливо, т.е. се явява както съответно възмездие за извършеното от подс. Е. престъпление, така и изцяло ще позволи реализиране на целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, както по отношение на последния, така и с оглед постигане на генерална превенция, като се въздействува предупредително и възпиращо върху останалите граждани.
По тези съображения, въззивният съд намира за изцяло неоснователни доводите както в протеста, така и във въззивната жалбата на адв. Д., относно вида и размера на наложеното от първата инстанция на подс. Е. наказание .
Поради липсата от необходимост от ефективно изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“, за срок от шест месеца от подс. Е., въззивният съд намира, че правилно СРС е преценил, че са налице основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК.
Възлагането на разноските по делото на подсъдимите е направено в съответствие със закона и въззивният съд няма основание за промяна в тази насока на присъдата на СРС.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на някакви основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 19.09.2018г. ‚ постановена по НОХД № 6317/2018г. по описа на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 96 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.