Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№…………………..
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Vс-в
в закрито заседание на
23.10.2020г,
в състав : окръжен
съдия Д.Г.,
като разгледа в.гр.д.№ 663/2020 по описа на ВОС,
за да се произнесе,
съобрази следното
Постъпила е молба
вх.№ 268376/22.10.2020 от ДАНА Н. ДЕМИРЕВА /с предходна фамилия Б./ с искане за
издаване на ИЛ за предоставените й родителски права по отношение на детето Т.,
като моли да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в тази
част.
По отправеното искане съдът съобрази
следното:
Нормата на чл.404 т.1 предл.2-ро ГПК придава характер на
изпълнително основание на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните
съдилища. Има се предвид
тези съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за
разрешаване материалноправен спор по осъдителните искове, като в предметния обхват на
разпоредбата не
са включени решенията по установителните и конститутивните искове.
С решението на ВОС е отменено решението на ВРС
в частта досежно упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете Т.ИВ.Б., като същите са предоставени на майката, ведно с произтичащите от
това последици – местоживеенето на детето е постановено да е при майката; на
бащата е определен режим на лични отношения и същият е осъден да заплаща
месечна издръжка в полза на дъщеря си; предоставено е ползването на семейното
жилище на майката за срок
докато упражнява родителските права спрямо непълнолетното дете Т., на осн.чл.59
ал.2 СК.
Действително, повечето производства, свързани
със спорове по глава ІХ СК от 2009г досежно упражняването на родителски права по отношение на детето, определяне
на режим на лични отношения между родител и дете, определяне на мерки за лични
отношения на детето с неговите дядо и баба и др., имат характера на спорна съдебна администрация. Решенията по тях не се ползват със сила на пресъдено
нещо, но се ползват с изпълнителна такава и подлежат на принудително
изпълнение. Следователно, могат да бъдат приравнени на осъдителни решения. Това е така, тъй като родителят не притежава
потестативното право с едностранно изявление да промени правната сфера на
другия родител. А при липсата на съгласие
между двамата родители със съдебното решение се установява редът, по който РП, респ. РЛО и останалите последици, могат да бъдат
реализирани принудително, щом като другият родител не оказва съдействие или
създава пречки за доброволното им изпълнение. Така изпълнението им е скрепено с
държавна принуда. В този смисъл са: Определение
№441/13.07.2015 по гр.д.№ 2946/2015 на ВКС, ГК, III ГО; Определение № 655/ 15.09.2014 по гр.д.№ 4184/2014 на ВКС, ГК, III ГО;
Определение № 897/12.12.2014г по ч.гр.д.№ 6954/2014г на
ВКС, ГК, ІІІ ГО.
Поради изложеното следва, че са налице предпостав ките
по чл.404 ал.1 т.1 пр.2 ГПК за издаването на ИЛ от ВОС, постановил
невлязлото в сила решение.
Що се отнася до искането за постановяване на
предварително изпълнение, на осн.чл.242 ал.2 т.3 ГПК.
Както се посочи по–горе, на принудително изпълнение подлежат осъдителние решения на въззивните съдилища, съгл.чл.404 ал.1 т.1 предл.2-ро ГПК. След като за издаване на ИЛ
въз основа на такова решение законът не изисква то да е влязло в сила, не изисква също така нарочно произнасяне за допускане на
предварително изпълнение. При това, чрез
издаването на ИЛ се постига
ефектът на предварителното изпълнение. Освен това, нормата на чл.242 ГПК в
случая не намира приложение, тъй като лимитира случаите, в които маже да бъде
поискано предварително изпълнение. Хипотезата на т.3 на ал.2 от същия член не би
могла да намери приложение в настоящия случай, тъй като се имат предвид „значителни
и непоправими вреди за ищеца“. Макар да са страни в производството по
спорната съдебна администрация самите родители не са носителите на спорното материално
право. Титуляр на правото е самото дете, което, по силата на установеното с
Конвенцията за правата на детето и вътрешното ни законодателство, има право на контакт
с всеки един от родителите си. Затова последните се явяват своеобразни процесуални
субституенти, тъй като последиците от разрешаването на спора възникват за
детето.
В допълнение може да се посочи и това ,че
систематическото и семантично тълкуване на разпоредбите на ал.3 във връзка с
ал.2 т.3 отново навежда на извода, че Законодателят има предвид вреди, които
биха настъпили от имуществени правоотношения, след като се дава възможност в
посочената хипотеза съдът да поиска предварително надлежно обезпечение. Очевидно
е, че упражняването на родителските права и режимът на лични отношения нямат
имуществен характер, а личен характер.
Ето защо не се налага постановяване на предварително
изпълнение на постановеното въззивно решение.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р А З П О Р Е Д И
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на Д.Н. ДЕМИРЕВА
/с предишна фамилия Б./ ЕГН **********
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ по невлязлото в сила
въззивно решение № 260635/16.10.2020 по в.гр.д.№ 663
за 2020 на ОС-Варна в
частта му, с която Е ПРЕДОСТАВЕНО упражняването на родителските права по отношение на детето Т.ИВ.Б., род.***г, на майката Д.Н. Демирева, както и Е ОПРЕДЕЛЕНО
местоживеенето на детето Т.ИВ.Б. при
майката, на осн.чл.404 ал.1 прдл.2-ро ГПК,
след представяне на доказателства за внесена д.такса за издадения ИЛ
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ