РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 16.10.2022 година

       

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                                                    Членове:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                     ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 

при секретар Татяна Тотева 

и с участието на прокурор Кирил Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 111 по описа за 2022 година на същия съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

             Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ гр.Ловеч, против решение № 150 от 26.07.2022 година, постановено по наказателно административен характер дело № 755 по описа за 2020 година на Ловешкият районен съд. С решението трети наказателен състав на РС е отменил като необосновано и незаконосъобразно Наказателно постановление № 1145 от 22.04.2020 година, издадено от директора на ОДБХ гр.Ловеч, с което на „****“ ЕООД с ЕИК ****, представлявано от П.Т.Ц., на основание чл.48 ал.2 във вр. с ал.1 и чл.49 ал.2 от Закона за храните и чл.437 ал.2 във вр. с ал.1, чл.471а, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.472 от Закона за ветеринарномедицинската дейност са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.20 ал.1 т.3 от Закона за храните и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.58 ал.2 от ЗВД.

              В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.  Касационният жалбоподател оспорва преценката на РС, че в производството по издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че с констатираната от съда липса на правно единство между текстовата и цифровата квалификация на нарушението не е нарушено правото на защита и допусната грешка не представлява съществено процесуално нарушение. Сочи, че при преценката си дали са извършени описаните в акта и НП нарушения РС неправилно е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Николов и Тодорова, тъй като това са лица, заинтересовани от изхода на делото доколкото са в служебна зависимост от жалбоподателя и имат личен интерес, като работещи в обекта да сочат такива фактически обстоятелства, които да защитят търговеца и едновременно с това, да компрометират безспорно установени от контролните органи факти, и чиито показания рязко противоречат на установеното и засвидетелстваното от контролните органи.

              Счита, че от една страна решението е постановено, без да бъдат събрани достатъчно доказателства освен свидетелските показания, които са напълно противоречиви, от друга РС не е изпълнил задължението си сам да събере допълнителни доказателства с оглед служебното начало. 

              Излага, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени процесуалните правила. Същите от формална страна съдържат изискуемите реквизити, издадени са от компетентни органи, доказано с приложените Заповеди. Счита, че в АУАН и в НП изпълнителните деяния са индивидуализирани в достатъчна степен, за да се разбере в какво конкретно се изразява неизпълнението на задълженията на производителя, а вменените нарушения за доказани. При определяне на наказанието е съобразено обстоятелството, че неспазването на изискванията на Закона за храните може да има общественоопасни последици, нарушените обществени отношения са значими и не проявяват маловажност, като в случая не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението на режима за търговия и съхранение с храни е нарушение на изискванията за опазване здравето на хората и не може да се квалифицира като маловажен случай.  В заключение моли за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление /НП/. Алтернативно моли делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав. Претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за участие в делото, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

     В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез упълномощения процесуален представител поддържа аргументите в жалбата си и моли да се отмени решението на РС, алтернативно да се върне за разглеждане от друг състав. В допълнение сочи, че решението на РС е немотивирано.

                В съдебно заседание ответникът – „П.Ц.-***, чрез процесуалният си представител адв. Т. застъпва становище, че не са налице твърдените в касационната жалба пороци и основания за отмяна на решението, поради което моли да бъде оставена без уважение, а обжалвания съдебен акт – в сила. Както и да бъдат присъдени сторените разноски по делото. Излага съображения в писмена защита.  

               Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като правилен. Излага, че в хода на административно-наказателното производство съдът е изяснил фактическата обстановка, но е констатирал допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие на цифровото изразяване в обстоятелствената част на приложимата правна норма.  

               Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

               Касационната жалба е подадена в законовия срок, от надлежна страна и срещу решение на Районен съд - Ловеч, което подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените от касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона.

             Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.  

             В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.               

            Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за незаконосъобразност на издаденото НП, поради допуснато осъществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство и недоказаност на описаните в НП по т.1 и т.2 нарушения.

Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обратно на твърденията в КЖ. 

Решаващият състав правилно е установил, че в проведеното административнонаказателното производство не са представени безспорни доказателства, че намерените в търговския обект на жалбоподателя храни са били предназначени за пускане на пазара. Правилно е възприето в решението на съда заявеното от актосъставителя, че е направил извода, че храните с изтекъл срок на годност са били предназначени за пазара, тъй като нито хладилното съоръжение, нито самите храни са били обозначени като негодни за консумация. Заключението, че „щом били в хладилното съоръжение на обекта, значи били предназначени за пускане на пазара и за консумация“ освен, че е лишено от доказателства, не кореспондира със събраните противоречи на събраните гласни такива. В тази връзка се споделя довода на ответника, че такава презумпция не е позната на материалния закон. Според свидетелите на жалбоподателя, ответник в настоящото производство, установяващи създадената организация на работа, всички работещи в обекта са знаели, че на най-горния рафт на хладилника в склада се оставяли храните с изтекъл срок на годност и от там собственичката ги вземала и ги изнасяла от обекта, а новополучените храни се зареждали директно в хладилните витрини в търговската част на обекта, без да престояват в склада. При тази фактическа установеност, съдът обосновано е приел, че наказателното постановление по т. 1 е необосновано и недоказано, поради което е отменил същото.

По отношение констатациите на съда по т. 2 от обжалваното наказателно постановление, е безспорно установено в хода на съдебното следствие , че в друго хладилно съоръжение /фризер/ са били намерени пет броя пилета, свински субпродукти и заготовки с общо тегло 26 килограма, за които също е било прието, че са предназначени за пускане на пазара, които са били без идентификационна маркировка за обозначаване на техния произход. При разпита в съдебно заседание актосъставителя заявява, че тези храни са били в бели пластмасови кофи и замръзнали, поради което не може да посочи със сигурност какво е имало в тях, а само че било някакво месо. Установено е също, че търговският обект разполагал с топла точка, където се приготвяла храна, но в деня на проверката не работела.  Показанията на свидетелите на жалбоподателя са категорични, че продуктите за кухнята пристигали в големи опаковки и със съответните етикети. Работничките в кухнята ги разопаковали, за да ги подготвят за приготвяне, а етикетите съхранявали до продажбата на цялото количество. Според дадените пред РС показания актосъставителя установява, че освен преките наблюдения по време на проверката, не са изискани и събирали други доказателства и не са искали обяснения какво е намереното в пластмасовите кофи и защо е там. В тази част обжалваното наказателно постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка, което задължение е на контролните органи преди налагане на административно наказание. С оглед на така събраните доказателства, съдът обосновано е приел, че наказателното постановление и по т. 2 е необосновано и недоказано, поради което е отменил същото и в тази му част.

     При извършената служебна проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът е правилно е констатирал допуснато нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН. В обстоятелствената част на НП е прието, че дружеството е нарушило чл. 58 ал. 1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, а в диспозитива на наказателното постановление е посочено, че на дружеството се налага имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на „чл. 58, ал. 2 от ЗВД“, каквото нарушение не е описано, освен, че такава абревиатура не съответства на Закона за ветеринарномедицинската дейност - ЗВМД. Съгласно чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН в наказателното постановление следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени, като е необходимо да е налице правно единство между текстовата и цифровата квалификация на нарушението.  

     При допуснатото противоречие между правното и фактическото обвинение, е налице основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като съществено ограничава възможността на нарушителя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Следва да се отбележи, че посочването на законните разпоредби, които са нарушени по силата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, трябва да е конкретно и ясно, защото нарушената законова разпоредба не може да бъде извличана по пътя на формалната или правната логика.  Несъответствието между текстовата и цифровата квалификация на нарушението независимо от причината, вкл. за допусната техническа грешка рефлектира върху законосъобразността на издаденото НП, тъй като ангажирането на административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения и догадки, а на безспорно установени факти и доказателства, каквито в случая не са събрани. В този смисъл доводите в касационната жалба, че е допусната грешка при изписването са неоснователни. 

    Настоящият касационен състав намира за неоснователно възражението в касационната жалба, че решаващият съд неправилно е кредитирал показанията на св. М. Т.и Н.Н., доколкото техните показания са точни, последователни, кореспондират със събраните по делото доказателства и следва да бъдат кредитирани, както и се възприемат за достоверни от касационния състав. РС е възприел правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията на свидетелите, дадени след предупреждение за отговорността по чл.290 от НК. Като  по делото не са налични каквито и да е данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото или пък необективност. Липсват доказателства, установяващи различни от посочените в атакуваното решение факти.

     Неоснователни са твърденията в жалбата относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата, вкл. на събраните гласни доказателства, съставомерността на изпълнителното деяние по т.1 и по т.2 от НП, като съвкупният анализ на събраните по делото доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящият състав, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд. 

      При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Ловеч за постановено при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Изводите на РС за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство и тези, че не е осъществено описаното в акта и НП нарушение по т.1 и т.2, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне, а ги препраща съгласно чл. 221 ал.2 от АПК - към мотивите на първоинстанционния съд.    

          При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

        По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че фактическите и правни изводи на решаващия съд са обосновани и съответни на събраните доказателства, като първоинстнационният съд не е допуснал нарушение при тяхното формиране, в който смисъл неговият съдебен акт съответства на действителното правно положение и относимите материалноправни норми.

      При постановяване на решението си първоинстанционният съд не е допуснал и нарушения на съдопроизводствените правила. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. 

     С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

    Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

    По отношение на направеното искане за присъждане на разноски от касационният ответник, то с оглед изхода на спора, по силата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН такива се дължат. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300. 00 лева /триста / по приложен договор за правна защита и съдействие на лист 21 от КАНД за касационната инстанция, които следва да му бъдат присъдени.

    Мотивиран така и на основание чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, касационен състав       

             РЕШИ:

             ОСТАВЯ В СИЛА решение №  150 от 26.07.2022 година, постановено по наказателно административен характер дело № 755 по описа за 2020 година на Районен съд-Ловеч.

            ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - град Ловеч да заплати на „**** ЕООД с ЕИК ****, представлявано от П.Т.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в производството пред Административен съд Ловеч.

             Решението е окончателно.    

 

  

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.