Решение по дело №759/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от началник Сектор в ОДМВР, Пето РУ Бургас, против Решение №161/01.03.2023г., постановено по АНД № 2782/2022 г. по опис на Районен съд – Бургас.

С решението е отменено наказателно постановление №22-3388-000071/11.07.2022г., издадено от началник Сектор в ОДМВР, Пето РУ Бургас, с което на А.Х.К. ***, с ЕГН **********, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и ОД на МВР-Бургас е осъдена да заплати на К. сума в размер на 300 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

В жалбата са изложени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Касаторът твърди, че за съставомерността на процесното административно нарушение и за наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя е ирелевантно обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни средства е предприел действия по уведомяването на собственика на процесния автомобил за процедурата по служебно прекратяване на регистрацията му.Узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство от собственика му не представлява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на същото. Собственикът на МПС е носител на задължението за сключване на договор за гражданска застраховка, поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение. Водачите на автомобили също. В случая жалбоподателят като водач на процесното МПС е следвало да знае, че то е без застраховка "Гражданска отговорност".

С касационната жалба е направено и възражение за прекомерност на евентуално претендираните от ответника разноски за възнаграждение на адвокат.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от адв.П.Т., в което сочи, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени във възражение с вх.№ 15110/20.04.2023г. Претендира присъждане на разноски в размер на 400 лв. - адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Към възражението е приложен договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С наказателното постановление А.К. е бил санкциониран за това, че на 31.05.2022г. в 22.25 в община Бургас, бул.“Сан Стефано“ е управлявал лек автомобил, с рег.№А9743 КХ, като регистрацията на превозното средство е прекратена на 19.04.2022 г. на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и е приложена санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП. За да отмени наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че деянието е несъставомерно, поради липса на доказателства за осъществен субективен елемент. Съдът е посочил, че по делото не е доказано водачът да е знаел за прекратената регистрация на автомобила, така че да е възможно да се приеме, че същият е действал виновно, без значение дали умишлено или непредпазливо за това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Отделно се е позовал на факта, че няма доказателства той да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното средство от Сектор КАТ при ОД на МВР-Бургас, с оглед задължението му по чл.143, ал.10 от Закона за движение по пътищата, за да се приеме, че същият е бил информиран за това обстоятелство към 31.05. 2022 г. - момента, в който е управлявал процесния автомобил и е бил спрян за проверка.

По делото няма спор, че на посочената в наказателното постановление дата, автомобила е със служебно прекратена регистрация, поради липса на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност".

Настоящият състав на съда намира, че материалния закон е приложен правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Нормата императивно предвижда задължение за уведомяване на собственика на преводното средство, в случаите на прекратяване на регистрацията при липса на договор за застраховка "Гражданска отговорност".

Такова разрешение налага и разпоредбата на чл.18б, ал.2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която отново изрично разпорежда уведомяване на собственика при хипотезата на ал. 1, т. 8 на текста.

След като по делото не е доказано, че по отношение на собственика на автомобила е извършено, предвиденото от закона уведомяване, категорично не може да се приеме знание за обективните елементи от състава на нарушението от страна на водача, който е и собственик на автомобила.

Поради това, като е приел за недоказан субективния елемент от състава на нарушението, за което с наказателното постановление е наложена санкция, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и е постановил акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Възражението на касатора за прекомерност на претендираното като разноски - адвокатско възнаграждение, е неоснователно предвид разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения, действаща към датата на предявяване на искането.

С оглед изложеното и на основание чл.221 и чл.222 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, петнадесети състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №161/01.03.2023г., постановено по АНД № 2782/2022 г. по опис на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Бургас да заплати на А.Х.К. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 400 лв., представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: