ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Габрово, 12.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
като
разгледа докладваното от съдия Миланези в. ч. гр. д. № 172 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във
връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД гр.
София срещу Разпореждане от 19.03.2019 г. по ч. гр. д. № 322/2019г. на
Габровски районен съд, в частта му, с която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В
жалбата се твърди, че разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено
заявлението е неправилно. В това производство се проверявало само дали
вземането съществува, извършвала се проверка на формалната външна редовност и
необходимите реквизити на заявлението по чл. 410 ГПК. Излагат се
подробни доводи за същността на заповедното производство и преценката ,която се извършва от съда по
чл.410 ГПК. Подаденото заявление било съобразено с изискванията за неговата
редовност. Съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите
реквизити на заявлението по чл.410 ГПК, а споровете по обективираните в него
материални субективни права ,следвало да се решат по исков ред.
Позовава се на практика на СЕС, съглано която, ако съдът служебно установи основание за нищожност, следва да
даде възможност на страните да вземат становище по нея. Изложени са и доводи
относно незаконосъобразността на изводите на съда, че уговорените ГПР и ГЛП и
задължението за заплащане на допълнителния пакет от закупени услуги, са
недействителни и противоречат на добрите
нрави. Уговорената в договора неустойка не противоречала на добрите нрави, тъй
като била предназначена да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на
договора. В случая претендираната неустойка била уговорена с обезщетителна и
санкционна функция и целта й не излизала извън тези функции. Неправилно било
прието, че неустойката противоречала на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, в която било
предвидено, че при забава се дължи само обезщетение за забава в размер на
законната лихва, тъй като неустойката и обезщетението за забава представлявали
обезщетения за две различни задължения.
Иска се да бъде
отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение
и за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, за които е постановен
отказ.
Въззивният
съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото
доказателства, приела за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 413, ал. 2 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Производството
по ч. гр. д. № 340/2019 г. по описа на Районен съд
– Габрово е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД срещу длъжника Х.Д.М. за парични вземания по
договор за паричен заем.
С
Разпореждане от 21.02.2019 г. Габровски районен съд е указал на заявителя, че в
тридневен срок следва да отстрани допуснати нередовности като посочи основание
и начин на формиране размера на всяка от претенциите си, вида и произхода на
всяка от претенциите, падежа на всяко задължение и периода на забава и др.,
начина на формиране на неустойката, таксите и др. подобни, договорните клаузи,
на които основава претенциите си, ГПР и ГЛП по договора за потребителски кредит.
С
обжалваното разпореждане от 19.03.2019 г. е отхвърлено подаденото заявление по
чл. 410 ГПК против длъжника за присъждане на договорна лихва, неустойка за
неизпълнение на задължение, такса за експресно разглеждане на документи и
разходи и такси за извънсъдебно събиране, поради противоречие със закона и добрите
нрави, както и поради противоречието им със ЗПК, на основание чл. 411, ал. 2,
т. 2 ГПК
Въззивинят
съд намира разпореждането в обжалваната му част за неправилно поради следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, заявлението трябва да отговаря на
изискванията посочени в чл. 127, ал.1 от ГПК – да съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава искането. В производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно
представени такива – в този смисъл т. 2б от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС. Преценката на съда относно
основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията изложени в
заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание
и размер вземане.
В
случая в подаденото заявление по чл. 410 ГПК в т. 9 е посочен вида и размера на
всяко от претендираните парични вземания като главница, договорна лихва,
неустойка, законна лихва, а изложените в т. 12 обстоятелства обосновават
възникнали правоотношения по договор за кредит и за цесия, на основание на
които се претендират посочените в заявлението вземания. Изложените в т. 9 и т.
12 от заявлението твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и
размер на всяко от претендираните вземания и дават основание да се приеме, че
същите са индивидуализирани и не следва да се изисква от заявителя посочването
на допълнителни данни. От външна страна е налице формална редовност на
заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за заявените вземания.
При
посочените в заявлението обстоятелства, на които заявителя основава вземането
си за главница, договорна лихва, неустойка, законна лихва, необосновано
районният съд е приел, че претенцията за част от сумите, следва да се отхвърли
поради противоречие със закона и добрите нрави
и нищожност, на клаузата за неустойка при неизпълнение на задължение за
осигуряване на обезпечение чрез поръчител.
С
оглед изложеното следва да се приеме, че заповедният съд не разполага с
правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права. Подобно произнасяне би означавало да
се извърши преценка по същество относно съществуването на материалното право
само въз основа на твърдения в заявлението, без запознаване с конкретното
съдържание на клаузите, без възможност за тълкуването им във връзка с
останалото договорно съдържание. С оглед целта на заповедното
производство да провери единствено ликвидността на вземането, наличието на
евентуален спор относно валидността на правопораждащия факт следва да бъде
разрешен по исков ред, тъй като изисква провеждане на двустранно състезателно
производство.
Формираният от настоящия съдебен
състав извод не противоречи на европейското законодателство и съдебна практика,
които макар и задължителни за националните съдилища на държавите-членки, следва
да се прилагат при отчитане на спецификите на правната система.
Преди всичко следва да се посочи, че нито Директива 2008/48 за договорите за
потребителски кредит, нито Директива 2009/22 за исковете за преустановяване на
нарушения с цел защита на интересите на потребителите, предвиждат процесуални
механизми, които да задължават националните юрисдикции да обявяват служебно
нищожността на клаузи като съдържащата се в процесния договор. В решение
C-618/10 СЕС действително приема, че в заповедното производство съдът следва да
приложи правилата на директивата и без наличие на възражение, но при определени
условия - при наличие на необходимите фактически и правни данни. Посоченото
уточнение следва да се тълкува в смисъл, че в процедури, в които не се
използват доказателства, съдът не е длъжен да прави подобна проверка. .
От друга страна следва да се има предвид, че практиката на СЕС поначало
съобразява принципа за състезателност в процеса, като например в Решения на СЕС
C-472/11 и СЕС С-243/08 СЕС приема, че ако съдът служебно установи основания за
нищожност, следва да даде възможност на страните да вземат становище по нея,
като след като бъде уведомен, потребителят може да се откаже от защитата, в
случай че националното право го допуска. В рамките на заповедното производство,
с оглед целената с него бързина и опростеност на процеса, липсва процесуална
възможност за провеждането на процес в процеса.
До издаване на заповедта за изпълнение производството има едностранен характер.
Едва с връчването на заповедта за изпълнение производството се трансформира
в двустранно, като в полза на длъжника потребител е предвидено улеснено
средство за защита чрез подаване на бланкетно възражение по образец, което е
пречка за стабилизиране на заповедта. Посочената правна уредба създава достатъчни
гаранции за правото на защита на длъжника, които са достъпни за всички субекти.
На
основание изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото да бъде
върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за сумите, посочени в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които е отказано издаване.
На основание
изложеното, Габровският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ
разпореждане от 19.03.2019 г., с което е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение
против Х.Д.М. за сумите, вместо
което ПОСТАНОВИ:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Васил Левски”
№ 114, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Х.Д.М., ЕГН **********,*** за
сумите: 60, 96 лв. договорна лихва за периода от 22.07.2017 г. до 19.03.2018
г., 235, 80 лв. такса за експресно разглеждане на документи, 235, 80 лв. неустойка
за неизпълнение на задължение за периода от 26.06.2017 г. до 19.03.2018 г., 115
лв. такси и разходи за извънсъдебно събиране, 104, 07 лв. законна лихва за периода 20.03.2018 г. до 11.02.2019
г., разноски в размер на 40, 20 лв.
ВРЪЩА
делото на Районен съд - Габрово за издаване на Заповед за изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: