№ 276
гр. Благоевград , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200500501 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Втората инстанция е сезирана с жалба от К. И. П., ЕГН **********, адрес гр. Б, ул. „Д.
Х.“ № *, подадена срещу частта от решение № 7261 от 31.03.2021 г., постановено по
гражданско дело № 66 от 2020 г. на Районен съд Гоце Делчев, с която частично е
уважено възражението на В. Т. Я., ЕГН **********, адрес с. М., общ. Г. Д., обл. Б., ул.
„Д. Х.“ № *, за упражняване на право на задържане на лек автомобил „Ф. Г.“ до
заплащането на сумата от 1790 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно в
атакуваната му част. То било необосновано. Съдът анализирал само показанията на
свидетелите, доведени от ответната страна, а тези на ищцовите свидетели неоправдано
игнорирал. Свидетелите на ответника били заинтересовани от изхода на спора и на
разказаното от тях не следвало да се дава вяра. Претенцията си ответникът можел да
предяви само под формата на насрещен иск, какъвто нямало по делото. Сумата от 1790
лева не била съобразена с дела на ищцата от собствеността на лекия автомобил. Моли
се за отмяна на решението в обжалваната му част и оставяне на възражението за
упражняване на право на задържане на колата без уважение.
Постъпил е отговор на жалбата. В него се твърди, че актът на първата инстанция е
правилен в атакуваната му част. Районният съд направил пълен и обоснован анализ на
събраните по делото доказателства. Не били налице сочените в жалбата пороци на
1
решението. Моли се за потвърждаване на последното в обжалваната част.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими, поради което се разгледаха в открито
съдебно заседание.
Не се събираха доказателства пред въззивната инстанция.
Окръжният съд констатира, че обжалваното решение е постановено в рамките на
компетентността на районния съд, при спазване на правилата за родова и местна
подсъдност, и изхожда от законен съдебен състав. Атакуваният съдебен акт е
съобразен с изискванията на чл. 236 от ГПК, като е изготвен в необходимата писмена
форма, подписан е от съдията, дал ход на устните състезания пред първата съдебна
инстанция, и е съобщен на страните по установения в ГПК ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно в обжалваната част, като на основание чл. 272 от ГПК,
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Районен съд Гоце Делчев.
Съобразно чл. 272 от ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане на оплакванията във въззивната
жалба с оглед чл. 269, изр. 2 от ГПК, крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното
решение, срещу които се възразява в жалбата. Не се констатира наличие на основания,
обосноваващи различен изход на делото. Първоинстанционното решение следва да се
потвърди по съображения, препращащи към мотивите на първоинстанционния съд в
частта им, оспорена в жалбата. Неоснователни са оплакванията в жалбата, наведени и в
първата инстанция и коректно обсъдени в мотивите на решението.
Ищцовата страна е трябвало да проведе успешно пълно, главно и пряко доказване на
твърдението си, наведено в процеса, че приживе Т. Т. е заплатила на ответника В.Я.
стойността на монтираната от него газова уредба в лекия автомобил „Ф. Г.“. Това не е
сторено. За изясняването на въпросния факт са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите И. С., П. С., Н. Я., М. Я., К. С. и Й. К..
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства,
които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или
2
обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните
доказателства, които, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по
вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или
предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия
доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства,
свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица,
дъжд и пр./, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането -
възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания,
възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При
противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените
обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки
поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти
едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или
системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по
делото доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност /"Разпит на
свидетели в гражданското производство" от Цеко Цеков, "Сиела", София, 1997 г., стр.
48/, както и да бъдат взети предвид достоверността, вътрешната хармоничност,
последователността и изчерпателността на показанията /"Разпит на свидетели в
гражданското производство" от Цеко Цеков, "Сиела", София, 1997 г., стр. 55/.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл.
172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът,
поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко
поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е
повлияла на достоверността на показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/.
Конституирани като свидетели, роднините, близките и приятелите са винаги
мотивирани да помогнат с показанията си на посочилата ги страна /"Разпит на
свидетели в гражданското производство" от Цеко Цеков, "Сиела", София, 1997 г., стр.
53/.
Районният съд правилно не е кредитирал показанията на ищцовите свидетели. Двама
от тях /С./ са дъщеря и зет на ищцата. Това обстоятелство, преценено в светлината на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, поставя под сериозно съмнение истинността на
показанията им по делото и на същите не следва да бъде дадена вяра /в такава насока
са и Решение № 105 от 02.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2617/2013 г., II т. о., докладвано
3
от съдията Бонка Йонкова, Решение № 313 от 05.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №
351/2012 г., II г. о., докладвано от съдията Здравка Първанова, Решение № 308 от
11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1732/2010 г., IV г. о., докладвано от съдията Владимир
Йорданов, и Решение № 174 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 640/2010 г., IV г. о.,
докладвано от съдията Владимир Йорданов/. И. С. признава, че е имала само
спорадични телефонни контакти с Т. Т.. Дори и да е истина, че последната й е
споделила, че „си е изплатила всичко на Я.“, не е сигурно, че в това „всичко“ влиза и
стойността на закупената и монтирана в колата газова уредба. Показанията на П. С. са
безполезни по спорния въпрос, тъй като не съдържат нищо за него. Свидетелката
Ковачева не е свързана със страните по делото и често е общувала с покойната, докато
същата се е лекувала. Действително, нейните показания са най-подробни, но досежно
фактите и обстоятелствата, касаещи връщането на парите, платени за уредбата, не
могат да бъдат приети за убедителни. Свидетелката не знае точния размер на сумата,
не знае на кого е било платено, не знае по какъв начин е платено и не знае кога е
станало евентуалното плащане. Тя споменава за плащане за монтажа на уредбата, но не
е ясно дали това включва и цената на самото съоръжение. Вярно е, че показанията на
тази свидетелка, дадени в наказателното производство, са малко по-различни и по-
конкретни, но те не могат да бъдат ползвани в рамките на настоящия съдебен
граждански спор. В правната доктрина и съдебната практика никога не е имало
съмнения, че съгласно принципа за устност и непосредственост на гражданския
процес, не е допустимо свидетелски показания, събрани по едно производство, да се
обсъждат и ценят по друго производство - Определение № 292 от 12.04.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 4610/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев,
Определение № 1337 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 597/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Боян Цонев, и др. Останалите свидетели, доведени от ответната
страна, разбираемо, споделят впечатления, подкрепящи тезата, поддържана от нея в
хода на делото. Налага се заключението за недоказаност на твърдяното плащане на
цената и монтажа на газовата уредба в автомобила. До същия правилен извод е
достигнала и първата инстанция.
Неоснователно е оплакването за това, че искането за заплащане на подобренията по
колата не може да бъде направено чрез възражение, а трябва да е под формата на
насрещен иск. Още в Тълкувателно решение № 111 от 1.XI.1962 г. по гр. д. № 104/62 г.
на ВС, ОСГК, ясно е казано, че владелецът - добросъвестен или недобросъвестен -
ответник по ревандикационния иск, може да поиска присъждане на сумата за
подобренията и по реда на възражението, а не само чрез насрещен иск. Последващата
съдебна практика е константна в това отношение - Определение № 374 от 5.07.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 3345/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова,
Определение № 65 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 935/2018 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията Здравка Първанова, Решение № 201 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр.
4
д. № 2329/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова, Решение № 21 от
15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 741/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя
Атанасова, Решение № 1105 от 29.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4931/2007 г., II г. о.,
докладчик съдията Светла Цачева, и др.
Доводът в жалбата, че ищцата дължи само половината от стойността на подобренията
по автомобила, също не следва да бъде споделен. Решението е влязло в сила досежно
собствеността върху фолксвагена и със сила на присъдено нещо е признато за
установено, че последният е притежание на П.. Диспозитивът на акта е напълно ясен в
това отношение и въззивната инстанция следва да се съобрази със същия. След като
ищцата е едноличен собственик на целия автомобил, то резонно се явява тя да заплати
и цялата стойност на подобренията по него, а не само половината от сумата.
Приложим е принципът, действащ още от римско време - „Qui habet commoda, ferre
debet onera“ /“Комуто ползите - нему и вредите“/.
Решението на Районен съд Гоце Делчев е правилно в обжалваната му част и следва да
бъде потвърдено.
На въззиваемия трябва да се присъдят направените по делото пред Окръжния съд
разноски за адвокатско възнаграждение.
Горната инстанция констатира, че районният съд е пропуснал да осъди ответника да
внесе съответната държавна такса върху уважения размер на възражението за
подобренията. Тя се дължи от него. Държавната такса върху уважения размер на
възражението за подобрения, дължима съгласно чл. 10 от ТДТССГПК, се заплаща от
ответника, направил възражението, съобразно уважения размер на подобренията. Няма
законово основание ищец, чийто ревандикационен иск е бил уважен, да заплаща
разноски по уваженото възражение на ответника. В противен случай, ако ищецът бъде
осъден да заплати държавна такса съобразно уважения размер на подобренията,
извършени от ответника и предявени от него с възражение, последният би бил
поставен в по-благоприятно положение от ответника с уважен насрещен иск за
подобрения, който също е кредитор на вземането за подобрения, но е проявил
процесуалната деятелност да предяви насрещен иск срещу ищеца и е заплатил
предварително държавна такса в пълен размер съобразно предявената от него
претенция за подобрения /Определение № 374 от 5.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3345/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова/.
По аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящото
решение няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, Четвърти
5
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7261 от 31.03.2021 г., постановено по гражданско дело
№ 66 от 2020 г. на Районен съд Гоце Делчев, в обжалваната част, с която частично е
уважено възражението на В. Т. Я., ЕГН **********, адрес с. М., общ. Г. Д., обл. Б., ул.
„Д. Х.“ № *, за упражняване на право на задържане на лек автомобил „Ф. Г.“ до
заплащането на сумата от 1790 лева.
ОСЪЖДА К. И. П., ЕГН **********, адрес гр. Б, ул. „Д. Х.“ № *, да заплати на В. Т.
Я., ЕГН **********, адрес с. М., общ. Г. Д., обл. Б., ул. „Д. Х.“ № *, направените
разноски пред въззивната инстанция за адвокатски хонорар - 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА В. Т. Я., ЕГН **********, адрес с. М., общ. Г. Д., обл. Б., ул. „Д. Х.“ № *, да
внесе по съответната банкова сметка на Районен съд Гоце Делчев, в полза на бюджета
на съдебната власт, сумата от 71,60 лв. /седемдесет и един лева и шестдесет стотинки/,
представляваща дължаща се държавна такса върху уважения размер на възражението
за подобрения.
Настоящото решение на Окръжния съд не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6