Р Е Ш Е Н И Е
№ …
град Варна, ……………..2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, 22 състав, в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател: Милена Николова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева, като разгледа докладваното от Милена Николова административнонаказателно
дело № 4709 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.Д.Б. срещу Наказателно
постановление № 20-0460-000750 от 29.09.2020 г., издадено от началник РУ към
ОДМВР – Варна, 05 РУ –
Златни пясъци, с което на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания:
- на
основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
- на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „а“ ЗДвП и
на основание разпоредбата на чл. 183,
ал. 1, т. , пр. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят
излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради
допуснати съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят излага доводи за допуснато
нарушение на материалния закон при издаване на обжалваното наказателно
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна 05 РУ при ОДМВР – Варна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. В писмени бележки е изразено становище за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите,
изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа страна се установява следното:
На 23.08.2020 г. в 12,03 часа жалбоподателят Б.
управлявал лек автомобил „Ауди 80”, с рег. № В 6342 КМ,
движейки се на заден ход в гр. Варна, на паркинга на
комплекс „Бутик резиденс“, по ул. „3-та“, номер 3. При извършваната
маневра настъпило съприкосновение с товарен автомобил „Лексус“
с рег. № В 2104 НН, в резултат на което настъпили имуществени щети. Жалбоподателят
напуснал произшествието, без да уведоми компетентната служба на МВР. Портиерът,
работещ в комплекса, уведомил св. Н. Б.
– П.управляваща автомобила с рег. № В 2104 НН, за настъпилия удар, която от
своя страна уведомила полицейските органи.
На 25.08.2020 г. св. П.К.Б.
(мл. автоконтрольор в 05 РУ – Варна) съставил срещу
жалбоподателя АУАН за административни нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН.
На 29.09.2020 г. началникът на 05 РУ- Варна издал обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното
заседание свидетели Н. Л.Б. - П.П.К.Б., Н.Г.И. и П.И.П.; заключението на съдебно-почерковата експертиза, както и въз основа на
събраните по делото писмени и веществено доказателства.
Следва да бъдат кредитирани
изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените
по делото писмени документи и видеозапис, не съдържат противоречия и са логични
и ясни.
Изключиха се като
недостоверни показанията на св. Н.И. в частта, в която заявява, че автомобилът,
управляван от жалбоподателя, не е имал съприкосновение с друг автомобил, тъй
като от една страна се е намирал в трудови правоотношения с жалбоподателя, а от
друга страна показанията му противоречат на възпроизведената в съдебно
заседание флаш – памет. В последната не се установява
обстоятелството, че автомобилът на жалбоподателя угаснал, след което го
избутали, запалил и се качили веднага в него, както твърди св. И..
Съдът се довери на
заключението на вещото лице по назначената съдебно-почеркова
експертиза, тъй като същото не беше оспорено от страните, а съдът няма
основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещото лице.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с
презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени
до доказване на противното. По изложените съображения и доколкото липсват
опровергаващи доказателства АУАН също служи като основа на направените от съда
фактически изводи по пунктове 1. и 2. Доколкото АУАН е съставен няколко дни
след нарушението и предвид установеното, че не е извършвана полицейска проверка
в деня на инцидента и не е установено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
съдът изключи от доказателствената съвкупност
съставения АУАН в частта по пункт 3.
Съдът кредитира и
вещественото доказателство – флаш памет, тъй като
няма данни за манипулиране на видеозаписа, съдържащ се в нея. От последния се установява, че непосредствено
преди удара автомобилът на жалбоподателя потегля назад под наклон, като две
лица, които наблюдават движението му, имат реакции, от които може да се направи
извод за възникнал инцидент – единият се хваща за главата, а другият вдига
ръцете си. Последната реакция е наподобяваща знак за спиране на автомобила.
Видеозаписът не възпроизвежда непосредствено възникналия инцидент, който остава
извън обхвата на камерите.
Въпреки това съдът намери за
доказано настъпването на съприкосновение между двата автомобила от показанията
на св. Б. –П.която заявява, че автомобилът е бил ударен от друг автомобил,
което й е било съобщено от портиера на жилищния комплекс заедно с
регистрационния номер на този друг автомобил, който съвпада с регистрационния
номер на автомобила, управляван от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от
надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен
по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Относно нарушението по
чл.5, ал. 1, т. 1 ЗДвП (пункт 1. от НП):
Разпоредбата на чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗДвП задължава всеки участник в движението по пътищата с поведението си
да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота
и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди.
От събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят от обективна страна е нарушил
посочената забрана, като на 23.08.2020 г. в 12,03 часа в гр. Варна, на паркинга
на комплекс „Бутик резиденс“, по ул. „3-та“, номер 3,
управлявайки на заден ход лек автомобил „Ауди 80”, с рег. № В 6342 КМ, ударил
товарен автомобил „Лексус“ с рег. № В 2104 НН, по
който вследствие на удара настъпили материални щети.
От субективна страна
нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост и по-конкретно небрежност,
тъй като нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Това е така, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач на МПС е бил длъжен да предвиди, че движейки
се на заден ход в близост до друг автомобил, би могъл да му нанесе материални
щети. Нещо повече от показанията на св. Б. –П.се установява, че автомобилът на
жалбоподателя е бил технически неизправен, както преди, така и след инцидента,
като дори и няколко дни след инцидента жалбоподателят е отказал да посети 05 РУ
– Варна поради това, че не може да приведе в движение автомобила си.
Следователно правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на Б.Д.Б. за нарушение по
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и в тази част издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Относно
нарушението по чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП (пункт
2. от НП):
Съгласно
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „а“ ЗДвП когато при произшествието са пострадали хора, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи. В конкретния случай от произшествието не
са пострадали хора, поради което посочената като нарушена норма се явява
неприложима.
Въпреки
това съдът намира, че има извършено нарушение, тъй като съгласно императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ ЗДвП водачът на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие,
е длъжен, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да уведоми
съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълнява дадените му указания.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му“.
Дефиницията за
пътно-транспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса
на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети“.
Предвид
настъпилото огъване на задната броня и лайсна на ударения товарен автомобил „Лексус“, съдът намира, че жалбоподателят е участник в ПТП,
при което са настъпили само имуществени вреди.
След
произшествието Б.Д.Б. е напуснал произшествието, не
е уведомил съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, респективно не е получил и
не е изпълнил указанията на тази служба.
От
субективна страна предвид формалния характер на нарушението (липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само
при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Водачът Б. е съзнавал, че е
участник в ПТП, предвид това, че двама от придружителите му са реагирали отчетливо
на настъпилия инцидент. Въпреки това жалбоподателят е напуснал произшествието и
не е уведомил компетентните органи на МВР. Това води до единствения възможен
извод, че жалбоподателят Б. е съзнавал участието му в настъпилото пътно –
транспортно произшествие, но въпреки това е напуснал мястото и не е
сигнализирал компетентната структура на МВР, за да получи и изпълни указанията
й.
При
анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че осъщественото
представлява нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Предвид обстоятелството, че е приложена правилната санкционна норма
на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, няма процесуална пречка на основание чл. 337, ал.
1, т. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът да постанови
съдебен акт по фактически извършеното нарушение, когато се налага приложение на
закон за по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение, и като преквалифицира
извършеното нарушение, да измени НП - чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Следователно
наказателното постановление следва да бъде изменено в частта по пункт 2., като съдът приложи закон за еднакво
наказуемо нарушение, а именно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Относно
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП (пункт 3. от НП):
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължава водачите на МПС да
носят в себе си контролния талон към свидетелството за управление на МПС.
От разпитите
на свидетелите и съставения АУАН се установява, че проверката е извършена на
друга дата след нарушението, като водачът е установен впоследствие. Предвид
липсва на доказателствена стойност на АУАН в тази
част и доколкото по делото не е събрано нито едно доказателство, че на
23.08.2020 г. въззивникът не е носил контролен талон
в себе си, съдът намира че поради недоказаност на описаното нарушение
наказателното постановление по пункт 3. е издадено в нарушение на материалния
закон.
По приложението на чл. 28 ЗАНН:
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение. Нещо повече – управлението на МПС е дейност, която винаги е
източник на повишена опасност, особено на път, до който имат достъп пешеходци и
деца и където е улеснено настъпването на инциденти със значителни общественоопасни последици, поради което и процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай.
По възраженията на въззивната
страна:
Съдът не констатира твърдените от жалбоподателя разлики в
съдържанието на двата екземпляра на съставения АУАН. Действително части от АУАН
са изписани ръкописно, но нито законът изисква, нито съгласно житейската логика
е възможно един и същи текст да бъде изписан ръкописно по идентичен начин. Това
е възможно, когато текстът се възпроизвежда изцяло от съвременните технологични
средства, каквито са компютрите, таблетите и други
устройства, притежаващи такива технологични възможности чрез съответните
софтуерни продукти – да възпроизвеждат текстове на хартиени и други носители.
Твърдението, че е било невъзможно съприкосновението между
двата автомобила се опроверга от събраните по делото доказателства, които в
своята съвкупност водят до единствения възможен извод, че автомобилът „Лексус“ е бил ударен от лекия автомобил „Ауди 80“ с рег. №
В 6342 КМ.
Възражението, че подписалите АУАН полицейски служители не
са свидетели-очевидци на нарушението е ирелевантно,
доколкото осъществяването на съставомерните
обстоятелства от жалбоподателя се установява от всички събрани по делото
доказателства, включително диск, съдържащ видеозапис и показанията на св. Б. –
Панайотова.
По
вида и размера на административните наказания:
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185 ЗДвП за нарушение на този закон
и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Поради това,
че размерът на предвиденото наказание е фиксиран, пред съда не е поставен
въпросът за неговата евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
Следователно
в частта по пункт 1. наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
В
санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са предвидени административни наказания
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие.
При индивидуализацията на административното
наказание съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете наказването на водача за други нарушения на ЗДвП.
При наличието само на отегчаващи отговорността
обстоятелства наказващият орган е следвало да определи административните наказания „глоба“ и
„лишаване от право да управлява МПС“ в максимално предвидения в закона размер:
глобата в размер на 200 лв. и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца, които биха се явили справедливи и напълно съответстващи на
целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Доколкото съгласно чл.
337, ал. 2 НПК въззивният съд няма право да влошава
положението на жалбоподателя, то наказателното постановление не може да бъде
изменяно в частта по пункт 2. относно размера на наложените административни
наказания.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от
страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от оспорването.
Въззивната страна не е направила искане за разноски, поради което такива не следва
да й бъдат присъждани.
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и
претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определя дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна в размер на
80,00 лв. предвид това, че участието на юрисконсулта се изразява само в
представяне на писмени възражения срещу подадената въззивна
жалба, от които има право на 70 лв., пропорционално на отхвърлената част от
обжалването, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3
ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр.
чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, които следва да бъдат присъдени на ОДМВР – Варна като
второстепенен разпоредител с бюджет съгласно Постановление № 73 на МС от
27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към
министъра на вътрешните работи.
Доколкото в хода на производството по делото, в неговата съдебна фаза
пред настоящата инстанция, се направиха разноски в размер на 200,00лв. - за извършване
на съдебно-почеркова експертиза, то тези разноски с
оглед потвърждаването на НП в частта по пункт 1. и изменението на НП в частта
по пункт 2., следва да се възложат на основание чл. 84
от ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на
нарушителя Б.Б. за заплащането им в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС - Варна.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0460-000750 от 29.09.2020 г., издадено от началник РУ към
ОДМВР – Варна, 05 РУ – Златни пясъци, в частта по пункт 1.,
с която на Б.Д.Б. на основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за
нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0460-000750 от 29.09.2020
г., издадено от началник РУ към ОДМВР – Варна, 05 РУ – Златни пясъци, в
частта по пункт 2., в която на Б.Д.Б. на основание разпоредбата на чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “а“ ЗДвП, като прилага закон за еднакво наказуемо
нарушение по чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП;
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0460-000750 от 29.09.2020
г., издадено от началник РУ към ОДМВР – Варна, 05 РУ – Златни пясъци, в
частта по пункт 3., с която на Б.Д.Б. на основание разпоредбата на чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
ОСЪЖДА Б.Д.Б., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР
- ВАРНА сумата от 70 лв. (седемдесет лева), представляваща направени във въззивното производство разноски, на основание чл. 63, ал.
5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл.
143, ал. 4 АПК вр. чл. 144 АПК вр.
чл. 78, ал. 3 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА Б.Д.Б., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА сумата от 200 лв. (двеста
лева), представляваща направени във въззивното
производство разноски, на основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 от НПК;
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
Съдия
при Районен съд - Варна: ______________